№ 15060
гр. София, 31.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110139048 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба от 15.11.2024 г. от адвокат Е. А. – САК, с която се иска по
реда на чл. 248 ГПК да бъде допълнено в частта за разноските поставеното на 25.10.2024 г.
определение за прекратяване на делото като бъде осъдена ищцата на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата да заплати на адв. А. адвокатско възнаграждение за извършено
представителство на починалата в хода на производството ответница Ю. Н. Б..
Постъпило е становище от ищцата, с което оспорва искането.
Молбата е допустима - подадена е от легитимирана страна в срока по чл.248, ал.1
ГПК и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
С определение № 43484/25.10.2024 г. производството по делото е прекратено на
основание чл. 230, ал. 2 ГПК в частта по предявените искове срещу Ю. Н. Б. с оглед
настъпилата смърт на последната и непосочване от страна на ищцата на нейни
правоприемници, спрямо които да поддържа претенциите.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото. В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Ю. Б.
чрез адв. Е. А.. По делото е представено пълномощно от Ю. Б. в полза на адв. Е. А. за
представителство по делото.
Договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се
презюмира и следва да бъде установено от данните по делото, като липсата на договор
между страната и адвоката, респ. липсата на уговорено възнаграждение не е автоматично
равнозначно на безплатно /за страната/ представителство по смисъла на чл. 38 ЗАдв.
Аргумент в полза на посоченото е и обстоятелството, че с разпоредбата на чл. 36, ал. 3 ЗАдв
1
е увреден нарочен ред при липса на договор адвокатският съвет да определи
възнаграждението. Следователно необходимо е да бъде доказано, че между страните е
уговорено предоставянето на правна защита в определен обем и че е постигнато съгласие
защитата на да е безплатна поради наличие на някое от хипотезите по чл. 36 ЗАдв.
Достатъчно доказателство за осъществявано безплатно процесуално представителство
представляват изричните съвпадащи волеизявления на страните по упълномощителната
сделка, доколкото законът не установява изискване за писмена форма за действителност на
договора за адвокатска услуга (в този смисъл определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д.
№ 2266/2016 г. на І г. о. на ВКС, определение № 515/02.10.2015 г. по ч. т. д. № 2340/2015 г. и
др.). В случая до постановяване на определението за частично прекратяване на делото и в
рамките на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК не са ангажирани доказателства за постигнато между
ответницата Б. и адвокат А. съгласие реализираната по делото адвокатска защита да е
безплатна. Заявлението на адвокат А., че такава е предоставена, направено с молбата по чл.
248 ГПК, съставлява израз единствено на нейната воля, с оглед развоя на събитията в
случая, да получи заплащане на възнаграждение. Това заявление не е доказателство и за
волята на насрещната страна, наличието на която е елемент от фактическия състав по
сключване на договора с оглед двустранния му характер. Следва да се обърне внимание на
обстоятелството, че адв. А. защитава и ответното дружество по делото, чийто интерес към
момента на депозиране на отговорите, е поддържаните към този момент исковете срещу Ю.
Б. да бъдат отхвърлени. Поради това и защитата на ответницата се явява и част от защитата
на дружеството, с което би могла да бъде обяснена липсата на нарочно сключен писмен
договор за безплатна защита между ответницата и адвоката. При наличие на тези данни не
може да бъде прието за надлежно доказано, че адв. А. е реализирала именно безплатна
адвокатска защита на ответницата Ю. Н. Б. като нейна близка в хипотезата на чл. 38.ал.1,
т.3 ЗАдв.
Така мотивиран и на основани чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Е. А. за допълване в частта за
разноските на определение № 43484/25.10.2024 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от съобщението.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2