Р Е Ш Е Н И Е
№ 954/2.12.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – Х – административен състав, в открито
съдебно заседание на четвърти ноември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ ВИДЕВ
2. КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
При секретар Антоанета
Метанова и с участието
на прокурора Живко Пенев изслуша докладваното
от съдия МАРИАНА ШОТЕВА
по к.н.а.х. дело № 1047 по описа на съда за 2020 г.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на
„Петрол“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул.
„Търговска“ № 12, представлявано от Георги Иванов Татарски и Милко Константинов
Димитров – изпълнителни директори, чрез адвокат В., срещу Решение № 104 от 20.07.2020
г., постановено по НАХД № 66/2020 г. по описа на Районен съд – Велинград.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление
№ 13 – 001779 от 08.01.2020 г.
на Директора на Дирекция “ Инспекция по труда”- гр.Пазарджик, с което на
„ПЕТРОЛ ”АД , ЕИК831496285, със
седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул.”Търговска ” № 12, в
качеството на работодател, на основание
чл. 415 ал. 1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лева..
В касационната жалба
се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при неправилно приложение на закона и при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, обосноваващи, че съдебното решение не отговаря на
изискванията за законосъобразност, правилност и обоснованост. Представят се
подробни аргументи. Иска се отмяна на решението, както и да се отмени изцяло
издаденото наказателно постановление.
Ответникът по
касационната жалба – Дирекция “Инспекция по труда” гр. Пазарджик, чрез юрк.
Тодорина, ангажира писмено становище за неоснователност жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд гр. Велинград е правилно
и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Административен съд -
Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни
основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция
счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон. Събрани
са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при
преценката, на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно
се споделят от настоящата инстанция.
С решението на Районен съд гр.
Велинград е потвърдено наказателно 13 – 001779 от 08.01.2020 г. на Директора на
Дирекция “ Инспекция по труда”-гр.Пазарджик, с което на касатора е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл. 416, ал. 5 от
Кодекса на труда, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от същия кодекс. Въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел
фактическата обстановка по делото. Видно от Протокол № 1912001 от 02.05.2019г.,
инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик, на 10.04.2019г., са
извършили проверка за спазване на нормативните изисквания за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд и разпоредбите на Кодекса на труда в
обект – бензиностанция „Петрол – 5211“, гр. Велинград, бул. Хан Аспарух, № 2,
стопанисвана от „ПЕТРОЛ“АД, ЕИК *********. Констатирано е, че търговското
дружество, в качеството си на работодател, не е заплатило уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа в срок за м. март 2019г. на Десислава
Христова. В Протокола в т. 41 е дадено предписание, работодателят да гарантира
изплащане на трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното
възнаграждение за месец март 2019г. на Десислава Христова, и не по-малко от
минималната работна заплата за страната, съгласно чл. 245, ал. 1 от КТ. Определен
е срок за изпълнение на предписанията до 30.05.2019г. От страна
на търговското дружество е постъпило Уведомление на 31.05.2019г., в което е
заявено, че считат предписанието за изпълнено, предвид, че размерът на
дължимата сума на работника за трудово възнаграждение се формира на база на
извършените изчисления за отработените дни след направените удръжки,
включително и със съгласието на работника, за което той доброволно се е
съгласил. Представени са декларации и заявления на работника. До „Петрол“ АД е
отправена Покана за съставяне и връчване на акт за установяване на
административно нарушение, относно неизпълнение на предписания, дадени в
Протокол № 1912001 от 02.05.2019г. Поканата е връчена на 20.08.2019г. В
посочения срок не се е явил представител на търговското дружество и е бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение № 13-001779 от
30.08.2019г. Констатацията, съдържаща се в него е, че „Петрол“ АД, в
качеството му на работодател, не е
изпълнило дадени задължителни предписания по т.41 от Протокол № 1912001
от 02.05.2019г., а именно: Работодателят да гарантира изплащането на трудовото
възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение за м. март
2019г. на Десилава Христова, не по малко от минималната заплата за страната,
съгласно чл. 245, ал. 1 от КТ. Посочено е, че нарушението е извършено на
31.05.2019г. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Въз основа на АУАН е издадено
обжалваното наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция
от 1500 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.В действителност в НП е
допусната техническа грешка като е посочено, че нарушението е констатирано на
31.05.2015г., което обаче не е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя,
тъй като безспорно от всички приети по делото доказателства, същото е
констатирано на 31.05.2019г.
При така установеното от фактическа страна,
районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното
от жалбоподателя административно нарушение. При постановяване на решението си
първоинстанционния съд подробно е изследвал спорните въпроси, като е приел, че
при реализиране на администартивнонаказателната отговорност не са налице
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
производството по налагане на административно наказание. Подробно и задълбочено
в мотивите на оспореното решение е отговорено на всеки един от доводите на
жалбоподателя, като са направени съответните правни изводи, които се споделят от
настоящата инстанция.
В чл.
272, ал. 1, т. 6 от КТ е предвидена възможността работодателят да прави удръжки
от трудовото възнаграждение на работниците и служителите, без тяхното съгласие,
сред които за вземанията му по дължими от страна на работниците и служителите
обезщетения при реализиране на ограничената им имуществена отговорност по реда
на чл. 210 от ГПК. Но дори и в тази хипотеза, дължимото трудово възнаграждение
следва да е в размера на гарантирания от закона минимум по чл. 245, ал. 1 от КТ. Този извод според Съда се налага от систематичното тълкуване на чл. 272,
ал. 1, т. 6 от КТ и чл. 210, ал. 4 от КТ, който предвижда, че удръжките от
трудовото възнаграждение са в размерите, посочени в Гражданския процесуален
кодекс, а в чл. 446, ал. 1 от ГПК, размерът на минималната работна заплата е
предвидена като несеквестируем минимум. Съдът е длъжен да посочи, че дадените
задължителни предписания не са оспорени пред съда и същите са влезли в законна
сила.
Прието е, че от представите по делото ведомости
за заплати е видно, че за м. март 2019г. на Христова е начислено трудово
възнаграждение и удръжки за липси и начети, като към този момент служителят не
е получил реално парично възнаграждение. Според Съда, съгласието на работника
за неизплащане на трудово възнаграждение под законоустановения минимум,
обективирано в подписаната от него Декларация за доброволно издължаване на суми
е правно ирелевантно и работодателят е длъжен да гарантира изплащането му в
този размер. В тази насока са дадените предписания от органите на ТД ГИТ
Пазарджик, което не са изпълнени в определения срок, поради което правилно и
законосъобразно е ангажирана отговорността на работодателя по чл. 415, ал. 1 от КТ. Изложени са подробни съображения за това, че процесното нарушение
не е маловажно в смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ.
Изводи на районния съд са правилни и въз основа
на тях той е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на
решението му. Решението на Районен съд гр. Велинград ще следва да бъде оставено
в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.
Предвид установения изход на спора пред касационната
инстанция и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на ответната страна
следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, които
представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът
намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лева. Аргумент за
определяне на минималното възнаграждение е изготвянето на писмен отговор,
провеждането на едно съдебно заседание, без явяване в открито съдебно заседание
по делото на процесуалния представител.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд –
Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 104 от 20.07.2020 г.,
постановено по НАХД № 66/2020 г. по описа на Районен съд – Велинград.
ОСЪЖДА „Петрол“АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ул. „Търговска“
№ 12, представлявано от Георги Иванов Татарски и Милко Константинов Димитров –
изпълнителни директори да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 3, сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски пред касационната
инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/