№ 21138
гр. С, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110153730 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молби от 16.12.2024 г. и
29.01.2025 г., от В. М. С., ЕГН: ******, с адрес: гр. С, ж. к. „ОК“, бл. 43, вх. Б, ет. 10, ап. 34
против „ЕМ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, ж. к. „М 4“, ул.
„БП С“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване на
недължимост на сумата от 15923,20 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит, сключен с „ОББ“ АД, за която сума е издаден изпълнителен лист по
ч. гр. д. № 17659/2010 г. по описа на СРС, въз основа на който срещу ищеца е образувано
изпълнително дело при ЧСИ СЯ, поради погасяване на вземането по давност.
Ищецът твърди, че през м. август 2024 г., чрез ЧСИ СЯ, е информиран, че срещу него е
заведено изпълнително дело за задължения на ищеца към „ОББ“ АД в общ размер на сумата
от 41502,96 лева, за изпълнение на които му бил даден срок до 18.10.2024 г. Сочи, че между
ищеца и „ОББ“ АД е бил сключен потребителски кредит без обезпечение от 07.07.2009 г.,
като задълженията по същия към 2011 г. възлизали на сумата от 10000 лева, която ищецът
твърди да е заплатил отдавна, а ако са останали задължения, то твърди, че същите са
погасени по давност, доколкото към 2024 г., респ. до настоящия момент, са изтекли 17
години, през който период срещу ищеца не били предприемани никакви изпълнителни
действия.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба,
с който оспорва предявения иск. Оспорва ищецът да е изплатил задълженията по процесния
договор за кредит. Поддържа, че давността за процесните вземания е била прекъсвана
1
многократно с предприемането на редица изпълнителни действия, като последно е била
прекъсната на 21.01.2022 г., когато е влязло в сила решението по предявения от ищеца иск
по чл. 439 ГПК по гр. д. № 10228/2021 г. по описа на СРС, 40 състав, с който е оспорена
дължимостта на вземане по изп. лист, издаден по ч. гр. д. № 17459/2010 г. по описа на СРС,
който иск е бил отхвърлен. Сочи, че е приложима 5-годишната погасителна давност по чл.
117, ал. 2 ЗЗД. Позовава се на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
в смисъл, че от образуване на изпълнителното дело и по време на неговата висящност до
приемането посоченото ТР давност на процесните вземания не е текла. В тази връзка
посочва, че изп. дело № 359/2011 г. е било образувано по време на действието на ППВС №
3/18.11.1980 г., като поддържа, че за сумите, предмет на процесното изпълнително
производство давност не е текла до 26.06.2015 г. Твърди, че по изп. дело № 359/2011 г. са
извършвани редица изпълнителни действия, последното от които на 16.09.2021 г., когато
върху трудовото възнаграждение на ищеца е бил наложен запор. Впоследствие посоченото
изпълнително дело било прекратено, като по искане на ответника било образувано ново
такова с № 1650/2024 г., по което също били предприемани редица изпълнителни действия,
последното от които на 08.07.2024 г., чрез налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца. Твърди, че горепосочените изпълнителни действия са годни да
прекъснат погасителната давност, като в тази се позовава на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по
т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема от фактическа и от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника исковата сума поради погасяване по давност на
вземането, чиято правна квалификация е по чл. 439 ГПК. След предприемането от страна на
кредитора на действия по привеждане в изпълнение на издаден в негова полза изпълнителен
лист с разпоредбата на цитираната разпоредба е предвидена защита на длъжника по исков
ред. Тази защита на длъжника следва да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Не се спори между страните, поради което като безспорни и ненуждаещи се от
доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства: че срещу В. М. С., в
полза на „ОББ“ АД е издаден изпълнителен лист от 05.05.2010 г. по ч. гр. д. № 17459/2010 г.
по описа на СРС, състав, въз основа на който срещу ищеца са образувани изп. дело №
359/2011 г. и изп. дело № 1650/2024 г. по описа на ЧСИ СЯ, рег. № 844 на КЧСИ.
Видно от представения изпълнителен лист ищецът е осъден да заплати на „ОББ" АД,
ЕИК ****** сумата от 15923,20 лв - главница по договор за кредит от 07.07.09г., ведно със
законната лихва върху сумата считано от 15.04.10 г. до окончателното изплащане на сумата,
сумата от 1828.63 лв. договорна лихва за периода от 03.08.09 - 14.04.10г.; сумата от 7.64 лв. -
наказателна лихва за периода от 03.08.09г. до 14.04.2010г., както и сумата от 355.19 лв.
2
разноски по делото, представляващи заплатена държавна такса по производството и 605.19
лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна помощ. Не е
спорно, че вземанията на кредитора са прехвърлени на ответника и същият е конституиран
като взискател по процесното изпълнително дело на мястото на първоначалния кредитор.
В случая изпълнителен лист е издаден на основание чл. 418 ГПК, т.е. въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в
рамките на заповедно производство, поради което разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва
да се прилага за фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, тъй
като заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не е
провеждано. Заповедта за изпълнение е влязла в сила на 20.08.2025 г. след изтичане на
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК /в редакцията преди изменението, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г./
предвид връчването й на 05.08.2011 г. (разписка на л. 25 от изп.д. № 359/2011 г.) и липсата на
твърдения и доказателства срещу същата да е депозирано възражение. Именно на настъпили след
тази дата обстоятелства ищецът основава претенцията си като твърди, че вземанията са погасени чрез плащане и
по давност.
Приложимата давност, без оглед характера на вземанията, в случая е петгодишна на
основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като макар и да не представлява съдебно решение, на
заповедта на практика е придадено значението и ефектът на влязло в сила съдебно решение.
За този извод определящ е ефектът, който има влязлата в сила заповед в отношенията между
страните, а именно – невъзможност за пререшаване на въпроса относно съществуване на
вземанията въз основа на обстоятелства, реализирани до изтичане на срока за подаване на
възражението по чл. 414 ГПК /в този смисъл наложилата се съдебна практика, част от която -
Решение № 261619 от 4.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 4736/2020 г., Решение № 260681 от
1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4875/2020 г., Решение № 260671 от 1.02.2021 г. на СГС по
в. гр. д. № 2351/2020 г., Решение № 260390 от 19.01.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 14124/2019
г., Определение № 214 от 15.02.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, Решение №
37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV ГО, Решение № 3 от 4.02.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.
От приобщения препис на изп. д. № 359/2011 г. по описа на ЧСИ СЯ се установява, че
,с молбата за образуване на изп. д. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, налагане на възбрана на недвижимо имущество, запор на
МПС и дялове и акции /л.1-2 от изп. дело/. На 09.08.2011г. е наложен запор на трудовото
възнаграждение на ищеца /л. 26 от изп. дело/, в изпълнение на който са постъпвали суми по
изпълнителното дело, които са разпределяни за покриване на такси по ТТРЗЧСИ и в полза
на взискателя /ОББ АД/ - видно от изготвената от ЧСИ счетоводна сметка, преводни
нареждания по изп. д. /л.32-л. 96 от изп.д./ и отбелязвания върху изпълнителния лист.
Постъпвали са и плащания от длъжника, които също са отразени в справката и са
разпределени за покриване задълженията на длъжника. С молба от 15.10.2012г. взискателят
е поискал извършване на опис и оценка на движими вещи на длъжника /л. 70 от изп. дело/.
На 29.10.2012г. са запори и върху банкови сметки на длъжника в Банка ДСК и Уникредит
Булбанк по молба от 18.10.2012г. на взискателя /л.75 и 75, л. 71 от изп. дело/.
3
По молба на взискателя от 26.01.2013 г. /л.97 от изп.д./ поради постигнато
извънсъдебно споразумение с длъжника изпълнителното дело е било спряно с
постановление от 31.01.2013 г., като са вдигнати запорите на вземанията на длъжника от
трудово възнаграждение и по банкови сметки. Изпълнителното производство е възобновено
по молба на взискателя от 19.07.2013 г., с която е поискано отново налагането на запор на
трудовото възнаграждение на длъжника /л. 108 от изп.д./, който е наложен на 07.08.2013 г. /л.
120 от изп. дело/. В изпълнение на запора от работодателя К2 Подови настилки ООД са
постъпвали плащания в периода от 02.09.2013 г. -30.06.2014 г. .л. 122 – л. 158/. Постъпвали
са и плащания от длъжника, последното от които на 31.07.2014 г. /л. 152-162/
С молба от 16.04.2014г. и от 23.06.2014г. /л. 142 и л. 151 от изп. дело/ взискателят е
поискал опис и оценка на движими вещи на длъжника. С молба от септември 2015г. /л. 189
от изп.д./ взискателят е поискал налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови
сметки, като такива са наложени със запорни съобщения от 01.10.2015г. /л. 189-194 от изп.
дело/.
С молба от 16.08.2016г. /л.200 от изп.д/ взискателят е поискал опис и оценка на
движими вещи на длъжника и налагане на запор върху МПС и вземания, като със запорно
съобщение от 19.08.2016г. е наложен запор на вземания по банкови сметки в Уникредит
Булбанк АД /л. 202 от изп. дело/.
С молба от 29.05.2017г. /л.225 от изп.д/ взискателят отново е поискал извършване на
изпълнителни действия спрямо длъжника, като със запорни съобщения от 26.06.2017г. е
наложен запор на вземанията му по банкови сметки /л. 238-240 от изп. дело/.
С молба от 27.04.2018 г. ответникът „ЕМ" ЕООД е поискал да бъде конституиран като
взискател по делото поради придобиване на вземанията, предмет на изпълнението, с договор
за цесия от 31.01.2018г., едновременно с това е възложил правомощия на съдебния
изпълнител по чл. 18 ЗЧСИ /л. 251 от изп. дело.
Със запорно съобщение от 20.08.2018 г. съдебният изпълнител е наложил запори върху
трудовото възнаграждение на длъжника /л. 262-269 от изп. дело/, а със съобщения от
04.10.2018г. е наложен запор на длъжника по банковите му сметки /л. 274-276 от изп. дело/.
С молба от 07.02.2019г. ответникът е поискал налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника /л. 288 от изп. дело/, а с молби от 02.11.2020г. и 12.03.2021 г.
запор на банкови сметки /л. 293 и 298 от изп. дело/. На 30.09.2021 г. е наложен запор на
трудово възнаграждение. Изпълнителното дело е прекратено на 14.05.2024 г. по искане на
взискателя.
Впоследствие с молба от 10.05.2024 г. ответникът е образувал ново изпълнително дело
– 1650/2024 г. по описа на ЧСИ Ст. Я за събиране на вземанията по процесния изпълнителен
лист. С молбата е поискано налагане на запор на вземания на длъжника по банкови сметки,
като със запорни съобщения от 08.07.2024 г. са наложени запори на вземания по банкови
сметки и сметки в Изипей /л. 39- 45 от изп.д./ и на трудови възнаграждение /л.50/, както и на
МПС /л. 51/. В изпълнение на наложения запор на вземания от трудово възнаграждение са
4
постъпили плащания по сметка на ЧСИ /л. 59 – 60 от изп. д /.
С решение № 2001479 от 07.01.2022 г. на СРС, 40-ти състав по гр.д. № 10228/2021 г. е
отхвърлен предявен от ищеца срещу ответника отрицателен установителен иск за вземане за
сумата от 2000 лв по договор за кредитна линия от 29.04.2008 г., сключен с „ОББ" АД, което
вземане било прехвърлено на ответника „ЕМ" ЕООД с договор за цесия от 31.01.2018г.
Видно от мотивите на решението посоченото вземане е прието, че е предмет на изп. д.
359/2011 г., тъй като същото е преструктурирано и е станало част от вземанията по договора
за кредит от 07.07.2009г., за които е издаден изпълнителен лист от 05.05.2010г. в полза на
„ОББ“ АД по ч. гр. д. № 17659/2010г. по описа на СРС.
По наведените от ищеца възражения за погасяване на процесното вземане съдът
намира следното:
Неоснователно е възражението, че процесното вземане е погасено чрез изпълнение.
Видно от постъпилия препис на изпълнително дело 359/2011 г. на ЧСИ Ст. Я, чрез
принудително изпълнение и от постъпили от длъжника доброволни плащания са събрани
суми в периода от 29.08.2011 г. до 31,07.2014 г. в общ размер 2017, 50 лева, от които на
взискателя са разпределени и изплатени суми в общ размер 1565,51 лева. В рамките на
изп.д. № 1650/2024 г. са събрани суми в общ размер 1000 лева, от които са разпределени на
взискателя 97,93 лева. С постъпилите суми съгласно реда на погасяване по чл. 76, ал. 2 ЗЗД
са погасени частично вземания по изпълнителния лист, а именно за разноски и за част от
лихвите, но същите са били недостатъчни, за да се достигне до погасяване, дори и частично,
на главницата от 15923,20 лева, поради което и вземането за същата е останало непогасено
чрез изпълнение. Доказателства за извършени от длъжника извън изпълнителното
производство вземания не са ангажирани.
Неоснователно е и възражението на ищеца, че вземането е погасено по давност.
Видно от гореизложеното от постъпилите преписи на изп. дела се установява както искането
от страна взискателя, така и извършването от съдебния изпълнител на множество действия,
прекъсващи давността. В този смисъл съгласно задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК,
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. е. ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК се
прилага занапред по отношение на вече образуваното изпълнително дело. Изпълнителното
производство по изп.д. .359/2011 г. пред ЧСИ е започнало преди постановяване на ТР №2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК и не е било перемирано към момента на
постановяване на посоченото ТР. Поради това и за периода до 26.06.2015 г. давност не е
текла.
След постановяване на ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, т.е. след 26.06.2015 г.
прекъсването на давността е подчинено на активността на взискателя и от тази дата е
продължила да тече давността, спряна до този момент поради наличието на висящото
неперемирано изпълнително производство. Съгласно задължителните указания по т. 10 от
5
Тълкувателно решение №2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС съгласно чл. 116, б.
"в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането, като прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Изрично с посоченото ТР е прието, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи. Доколкото давността е свързана с поведението на кредитора, тя не се влияе от
поведението на други лица, поради това ако искането от кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането /в този смисъл решение № 37 от 24.02.2021 г., по
гр. д. № 1747/2020 г. ва ВКС, ГК, ІV ГО, Определение № 295 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр.
д. № 329/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 60760 от 10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1532/2021 г., III г. о., ГК и др./.
Предвид посоченото давността е прекъсната многократно след 26.06.2015 г. с
исканията на взискателя и налаганите запори на вземания за трудово възнаграждение и по
банкови сметки на длъжника. Доколкото давността е свързана с поведението на кредитора,
то от значение за прекъсване й е действието на взискателя /отправеното искане до съдебния
изпълнител/, а не резултатът от изпълнителното действие или неговата незаконосъобразност
от гледна точка на засегнатите права и интереси на трети лица / в този смисъл изрично -
Решение № 68 от 1.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1924/2023 г., IV г. о., ГК/.
Предвид посоченото от последното прекъсване на давността – 08.07.2024 г. /налагане
на последните запори/ до датата на депозиране на исковата молба – 11.09.2024г. не е изтекъл
период от пет години и вземането не е погасено по давност.
Освен посоченото - за периода от 13 март 2020 г. до 20.05.2020 г. /вкл./ погасителната
давност е била спряна по силата на закона /чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, и § 13 от ПРЗ към Закона за изменение и
допълнение на Закона за здравето ( Oбн., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г.)
6
След предявяването на исковата молба, с която е предявен искът относно вземането,
давността е спряла да тече – по арг. от чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД (в този смисъл Решение №
50295/23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 257 от 30.04.2020 г.
на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК, решение № 50017 от 27.03.2023 г. по гр. д. №
720/2022 г., ІV ГО на ВКС, решение № 50105 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 1589/2021 г., ІV ГО
на ВКС, решение № 50099 от 28.11.2023 г. по гр. д. № 3614/2020 г., ІІІ ГО на ВКС,
определение № 1933 от 30.06.2023 г. по гр. д. № 622/2023 г., ІІІ ГО на ВКС, определение №
893 от 27.10.2023 г. по т. д. № 2759/2022 г., І ТО на ВКС и др). В тази връзка за част от
главницата до сумата от 2000 лева давност не е текла и по време на висящността на гр.д. №
10288/2021 г. на СРС, а за цялата – по време на настоящото производство.
Предвид изложеното правото на принудително изпълнение на вземанията по
посочения изпълнителен лист не е погасено по давност и искът следва да бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 и ал. 8 ГПК ищецът следва да
заплати на ответника разноски в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда при съобразяване фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. М. С., ЕГН: ******, с адрес: гр. С, ж. к. „ОК“, бл. 43, вх.
Б, ет. 10, ап. 34 против „ЕМ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С,
ж. к. „М 4“, ул. „БП С“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4 иск с правно основание чл. 439 ГПК за
установяване недължимост на сумата от 15923,20 лева, представляваща главница по договор
за потребителски кредит, сключен с „ОББ“ АД, за която е издаден изпълнителен лист по ч.
гр. д. № 17659/2010 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 ГПК В. М. С., ЕГН: ******, с адрес: гр. С,
ж. к. „ОК“, бл. 43, вх. Б, ет. 10, ап. 34 да заплати на „ЕМ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление: гр. С, ж. к. „М 4“, ул. „БП С“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4 сумата от
100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7