Р Е Ш Е Н И Е
№
823/22.11.2019г.
гр.
Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря Тодорка Стойнова с участието на прокурор Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 1063 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Производството е образувано по
искова молба, подадена
от С.Д.С.,
чрез валидно упълномощен процесуален представител – адвокат А., против Областна дирекция на МВР
Пазарджик, представлявано от директор. Искането е да бъде осъдена ОДМВР
Пазарджик да заплати 400 лева, като обезщетение за претърпени имуществени вреди
– платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
по АНД № 1039/2019г. по описа на Районен съд Пазарджик, с което е отменено като
незаконосъобразно НП № 19-1006-001100/04.04.2019г. на началник група КПДГПА при
ОДМВР Пазарджик, ведно със законна лихва от датата на влизане в сила на
решението за отмяна на НП като незаконосъобразно. В открито
съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат А., който поддържа изцяло
иска и претендира разноски по настоящото производство.
Ответната
страна – ОДМВР Пазарджик, в писмено становище, на надлежно упълномощен
процесуален представител – юрисконсулт П., оспорва иска по размер и основание,
като се излагат възражения за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
от 400 лева за АНД № 1039/2019 г. на Районен съд Пазарджик. Възразява се и за
прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пазарджик дава мотивирано заключение за допустимост и
основателност на претенцията, поради което намира, че искът следва да бъде
уважен. Счита, че са налице кумулативните предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както и е резонно искането
за присъждане на разноски в настоящото производство.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и
възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Наказателно
постановление № 19-1006-001100 от 04.04.2019 година на началник група КПДГПА
Пазарджик при ОДМВР Пазарджик, с което на ищеца - С.С., е наложена имуществена
санкция в размер 200 лева и лишаване право да управлява МПС за срок от 6 месеца,
е отменено с влязло в сила Решение № 445 от 19.07.2019 година на Районен съд – Пазарджик,
постановено по АНД № 1039 по описа за 2019 година /делото е приложено към
настоящото/. В производството по АНД № 1039/2019 година на Районен съд – Пазарджик
ищецът, в качеството на жалбоподател в производството, е бил представляван от
надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат. От представения
договор за правна защита и съдействие на лист 21 от АНД № 1039/2019 на РС – Пазарджик
се установява, че е уговорено възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/
лева, като в договора е записано, че договорената сума е в размер на 400 лева,
като при подписването на договора е изплатена цялата сума от 400 лева в брой.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Искът
е предявен пред компетентен съд, предвид т. 1 на Тълкувателно постановление № 2
от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия
на Върховния административен съд, съгласно която делата по искове за вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане
на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Искът
се явява допустим, като предявен срещу юридическото лице, от състава на което е
органът, от чийто незаконосъобразен акт се претендира, че са причинени
търсените в настоящото производство вреди /арг. от чл. 205 от АПК/.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, при
предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4
от ЗОДОВ.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността
не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на
кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ -
незаконосъобразен акт, действие или бездействие при или по повод изпълнение на
административна дейност, вреда, причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от
фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно
мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. №
2/2016 г., ОСС, I и II колегия, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, съдът следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата - да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството.
В процесния случай е безспорно доказано, че Наказателно
постановление № 19-1006-001100 от 04.04.2019 година на началник група КПДГПА
Пазарджик при ОДМВР Пазарджик, е отменено като незаконосъобразно с влязло в
сила Решение № 445 от 19.07.2019 година на Районен съд – Пазарджик, постановено
по НАХД № 1039 по описа за 2019година.
Относно
факта на настъпване на вредата и нейния размер съдът намира, че на
възстановяване подлежат само действително нанесените вреди, т.е. само
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването на наказателното
постановление. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва
да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. В процесния случай от представения в оригинал по АНД № 1039/2019г. на
Районен съд Пазарджик договор за правна защита и съдействие, е видно, че е
уговорен размер на възнаграждението от 400 лева. Предвид факта, че в договора за
правна защита и съдействие е посочено, че уговореното възнаграждение е платено
в брой, може да се приеме, че вписаното в договора има характер на разписка. По
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че е доказано
настъпването на вреда в посочения в исковата молба размер, както и е налице
причинна връзка между отменения незаконосъобразен акт и вредата. Съдът счита, че направените разходи за адвокатската защита са
свързани и присъщи за обезпечаване на защитата на личните права и интереси, поради
което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт – отмененото наказателно постановление.
Съдът счита за неоснователно
възражението на ответника за прекомерност на възнаграждението на адвоката по
делото на РС Пазарджик. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението,но не по-малко от 300 лв. Съгласно
ал. 3 от тази разпоредба - За процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е
300 лв. В случая е налице административно наказание под формата на глоба, както
и лишаване от право на управление за срок от 6 месеца. Заплатеното възнаграждение е близо до минимално допустимото,
което може да бъде договорено съгласно Наредбата. Договореното от страните
възнаграждение по договора за процесуално представителство по АНД № 1039/2019г.
на РС Пазарджик е с 1/3 (една трета) по - високо от минималния размер, което не
го прави прекомерно.
Поради
доказаност на основната претенция доказана се явява и акцесорната такава за
присъждане на законната лихва. Ищецът
прави искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума,
считано от датата на влизане на решението на районния съд в сила до
окончателното й изплащане. Съгласно чл.
86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.
84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана. Задължението по чл.
86 от ЗЗД, във
връзка с чл.
84, ал. 3 от ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на
главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху
тази сума с оглед т. 4 от ТР по ТД №3/2004г. на ОСГК на ВКС се дължи от влизане
в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове и
следователно в настоящия казус се дължи от 17.08.2019г. - датата на влизане в
сила на решението, с което е отменено наказателното постановление. Предвид
това, направеното искане от страна на ищеца за присъждане на законна лихва се
явява основателно.
Предвид
основателността на исковата претенция, подлежат на присъждане и направените от
ищцовата страна разноски в настоящото производство. По отношение на тях,
ответникът е отправил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съгласно тази норма, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.
36 от Закона
за адвокатурата. Съдът
счита възражението за основателно, тъй като делото не е с фактическа и правна
сложност, няма усложнения в хода на съдебното производство, което се е състояло
в едно заседание, като адвокатската защита е уговорена за първа инстанция, с оглед
на което същото следва да бъде възложено в тежест на ответника в размер от 300
лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
С
оглед на горното ответникът ще следва да заплати на С.Д.С. разноски по делото общо в размер на 310 лева, от които: 10 лв. за внесена
от ищеца държавна такса и 300 лв. за изплатеното адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 10.09.2019г. (л.6 от делото).
Водим
от горното, Административен съд – Пазарджик, VI състав
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Областна
дирекция на министерство на вътрешните работи Пазарджик, да заплати на С.Д.С., с адрес: ***,
сумата от 400 /четиристотин/лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди в размер на изплатено адвокатско възнаграждение за правна
защита и съдействие в производството по АНД № 1039/2019 г. по описа на Районен
съд - Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.08.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
Областна
дирекция на министерство на вътрешните работи Пазарджик, да заплати на С.Д.С., с адрес: ***,
направените по настоящото дело разноски в размер на 310
(триста и десет) лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в
14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ:/п/