Решение по дело №194/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано по касационна жалба от „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД – гр. София, подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, против Решение № 47 от 05.03.2024 година по АНД № 1053/2023 година на Районен съд – Габрово. С обжалваното решение въззивният съд е изменил Наказателно постановление /НП/ № Р-003257 от 15.11.2023 година, издадено от Главен юрисконсулт в Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите – гр. София, с което на „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД – гр. София за извършено нарушение по чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68д, ал. 1, предложение първо /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ от ЗЗП на основание чл. 210а от с.з. е наложена имуществена санкция в размер на 25000 лева, като въззивният съд е намалил размера на наложената имуществена санкция на 5000 /пет хиляди/ лева.

В касационната жалба се сочи, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, а наложеното наказание е явно несправедливо. Развиват се доводи за недоказаност на вмененото на дружеството нарушение и явна несправедливост на наложеното наказание, като се прави искане за отмяна на въззивното решение и на измененото с него НП, в условията на евентуалност – освобождаване на касатора от административнонаказателна отговорност поради маловажност на случая или изменение на обжалваното решение и свеждане на наложената санкция до предвидения в закона минимален размер.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД – гр. София не се представлява. По делото е депозирал писмено становище, в което се заявява, че се поддържа подадената касационна жалба, коригират се технически грешки в последната, поддържа се искането по същество и се заявява претенция за присъждане на разноски за производството пред първата съдебна инстанция.

Ответната по жалбата страна Главен юрисконсулт в Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите – гр. София, действащ като административнонаказващ орган, не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. По делото е депозирал писмено становище за неоснователност на оплакванията на касационния жалбоподател и правилност на обжалвания съдебен акт; прави се искане за потвърждаване на обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно; прави се възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение и се заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за основателна досежно искането за свеждане на наложената санкция до предвидения в закона минимален размер предвид следните съображения:

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда.

Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, в тях се съдържат изискуемите по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Както в АУАН, така и в НП пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са нарушени. В мотивите се сочи още, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на дружеството не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

По направеното от жалбоподателя алтернативно искане да бъде намален размерът на наложената санкция, въззивният съд е приел, че административно-наказващият орган правилно е приложил закона и е квалифицирал нарушението, като го е санкционирал съобразно нормата на чл. 210а от ЗЗП, предвиждаща налагане на имуществена санкция на едноличните търговци и юридическите лица в размер от 2000 до 50 000 лева, но е счел, че изложените от АНО мотиви за налагане на такава в размер от 25000 лева са недостатъчни, за да обосноват размер, значително надвишаващ законоустановения минимум; отбелязано е също, че нарушението е било незабавно отстранено и това следва да обоснове налагане на санкция в по-малък размер.

С чл. 68в от ЗЗП се въвежда забрана за нелоялните търговски практики, а според чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к. Съгласно чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или, когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. При преглед на относимата нормативна уредба следва да се направи изводът, че фактическият състав на нарушението изисква кумулативно наличие на три обективни елемента: 1/. Да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2/. Тази търговска практика да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща; 3/. Тази търговска практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика. Посочената на етикета информация относно произхода на процесните стоки /плодове и зеленчуци/ е невярна и подвеждаща, а от друга страна, предоставянето на тази невярна информация на потребителите е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговската практика. Именно за формирането на това търговско решение предоставяната от търговеца невярна информация за произхода на стоките може да окаже съществено влияние. Следователно процесната търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП въвежда в заблуждение потребителя и би могла да повлияе при вземане на търговско решение от негова страна, което той не би взел без използването на търговската практика.

Въззивният съд правилно е приел, че в случая не са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. Относно размера на санкцията следва да се съобрази, че с процесното НП е наложена санкция в среден размер, като в НП са посочени мотиви, които в по-големия си обем са бланкетни, а конкретните такива очевидно не се отнасят до процесното нарушение, тъй като касаят нарушение, свързано с несъответствие на обявена цена на стоки и таксуване на по-висока цена на каса в магазин, както и с нарушение на влязла в сила заповед за забрана на определена търговска практика. Въззивният съд е намалил санкцията на 5000 лева, като е преценил, че незабавното отстраняване на нарушението не може да се приеме за изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, но пък са били поставени неверни етикети на няколко продукта.

Настоящият състав на касационната инстанция намира, че имуществената санкция следва да бъде намалена до предвидения в закона минимален размер предвид липсата на относими мотиви в процесното НП, липсата на твърдение за повторност на нарушението, както и обстоятелството, че нарушението е било отстранено незабавно, което обаче не може да доведе до прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като до момента на констатиране на нарушението предоставената невярна информация е възможно да е имала за резултат вземането на търговско решение, което потребител не би взел без използването на търговската практика.

При този изход на спора разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не се претендират от касационния жалбоподател за настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 47 от 05.03.2024 година по АНД № 1053/2023 година на Районен съд – Габрово и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № Р-003257 от 15.11.2023 година, издадено от Главен юрисконсулт в Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите – гр. София, с което на „Кауфланд България ЕООД енд КО“ КД – гр. София за извършено нарушение по чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 4 във вр. с чл. 68д, ал. 1, предложение първо /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ от ЗЗП на основание чл. 210а от с.з. е наложена имуществена санкция в размер на 25000 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 2000 /две хиляди/ лева.

Решението е окончателно.