РЕШЕНИЕ
№ 823
гр. Бургас, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242100501370 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба на Е. И. П. –
ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. Даков, срещу Решение
№1967/03.06.24г. постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№5503/23г., с което е
отхвърлена претенцията на въззивницата срещу “Космов-666” ЕООД, с която се иска,
съгласно изменение на исковете по чл. 214, ал. 1 от ГПК от открито съдебно заседание
от 20.05.2024 г., да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца
неизплатените трудови възнаграждения за периода от месец април до май 2021г. в
размер на 4524,09 лева, ведно с лихвата за забава върху тях за периода от 01.04.2021 г.
до 10.09.2023 г. в общ размер на 952, 72 лева, както и законовата лихва от момента на
предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на сумите, къто
въззивницата е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на “Космов-666”
ЕООД съдебни разноски в размер на 848 лв. за адвокатско възнаграждение.
Въззивницата изразява недоволство от решението и претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат уважени. Намира че по
делото е безспорно съществувалото трудово правоотношение, по силата на което тя е
заемала при ответника длъжността „технически секретар“, с начално месечно
възнаграждение в размер на 340 лева. Излага аргументи, с които оспорва изводите на
съда, основани на представен от ответника и оспорен от нея разходен касов ордер
(РКО) №1/09.05.23г. Заявява, че същият не е подписан от нея, т.к. посочената в него
сума не й е заплатена. В тази връзка оспорва и изводите на съда, основани на
показанията на свидетелите Д. и С., че исковата сума й е била заплатена от ответника,
но тя е отказала да подпише ордера – в тази връзка извършва анализ на показанията на
1
свидетелите, за да обоснове извод, че същите не установяват отказа й да подпише
РКО за предаване на сумата.
Според въззивницата съдът не е обсъдил показанията на св.Д. – в тази връзка
извършва анализ на показанията. Извършва анализ на извършената СИЕ, като прави
съпоставка с посочения по-горе РКО, като излага съображения и обосновава извод, че
претендираните суми осчетоводени, са начислени, но не са получени. В тази връзка
намира, че от представеното заключение на Инспекция по труда и дадените обяснения
от управителя и счетоводителя е видно, че сумите не са изплатени, защото ищцата не
се явявала на работа. Това е и защитната позиция на ответника в отговора на исковата
молба и това е основанието за прекратяване на ТПО. Това според въззивницата сочи
на вътрешни противоречия между становището на ответника и последващите му
изявления.
Въззиваемият – ответник „Космов – 666“ – ЕООД не представя срока по
чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор.
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Жалбата е подадена в срока по
чл.259 ГПК, от лице, за което съществува интерес от обжалване на
първоинстанционното решение. Същата съдържа необходимите реквизити по чл.260 и
чл.261 ГПК, поради което е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните по делото са били в трудово правоотношение в периода 08.05.2014г.
– 21.11.23г., по силата на трудов договор №№ 53/08.05.2014 г., прекратен със заповед
№23 от 21.11.2023 г., с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, като заповедта е връчена на ищцата на 22.11.2023 г. в 13 ч. По силата на
този договор, ищцата е заемала длъжност „технически секретар“, с месечно трудово
възнаграждение към процесния период, в размер на 673.40 лева. Полагането на труд от
ищцата се установява с показанията на св.Лукановска и от личното й трудово досие.
Ищцата твърди, че за периода април – декември не е получила дължимото трудово
възнаграждение. Претендира осъждане на ответника да й го заплати.
Ответникът оспорва иска. Намира го за недопустим, поради това че ищцата е
предявила същия иск и е било образувано гр.д.№2204/23г. (приложено по настоящото),
който иск е оттеглен, поради постигнато между страните споразумение, с което били
уредени всички отношения помежду им. Според ответника, ищцата не е престирала
трудова сила за исковия период. Твърди се, че ищцата и едноличният собственик и
управител, на ответното дружество са живеели дълги години на семейни начала,
поради което била водена формално на работа, с оглед заплащане на осигуровки и
зачитане на трудов и осигурителен стаж.
Според ответника трудовият договор е недействителен, като сключен в
нарушение на закона, тъй като сключването му не е съобразено с целите на КТ – целта
е била чрез привидно законосъобразни действия да се постигне незаконосъобразен
резултат - да се придобият трудови и осигурителни права, без в действителност да има
полагане на труд, поради което се твърди заобикаляне на закона.
Ответникът твърди, че е платил на ищцата всички дължими възнаграждения.
За установяване на това твърдение представя разходен касов ордер №1 от 09.05.2023 г.,
подписан от законния представител на „Космов 666“ ЕООД, в който е посочено „да се
брои на Е. И. П. за работни заплати и лихви от м. април до м. декември 2021 г. сумата
от 5 550 лв“. Налице е отбелязване че „лицето отказва да се разпише пред свидетели:
С. Д. Д. и Т. С. С.“. Ищцата оспорва истинността на представения РКО, като твърди че
не е получила там посочената сума и не го е подписала. Твърди, че същият е съставен
за целите на делото.
Като доказателства по настоящото дело са приложени гр.д. №2204 от 2023 г. и
гр.д. №2229 от 2023 г. по описа на БРС, образувани по искови молби на настоящата
ищца Е. П. срещу настоящия ответник „Космов 666“ – ЕООД. В исковата молба като
по гр.д. №2204 от 2023 са се претендирали незаплатени трудови възнаграждения на Е.
2
П. за настоящия период - м. април-декември 2021 г. в размер на 4724 лв., ведно с
обезщетение за забава в размер на 808, 11 лв. В исковата молба по гр.д. №2229 от 2023
г. са претендирани трудови възнаграждения за периода м. януари – м. декември 2021 г.
в общ размер на 6 559, 36 лв. и обезщетение за забава в размер от 475, 78 лв. И по
двете дела на 17.05.2023 г. са постъпили молби с идентично съдържание - за оттегляне
на исковете, предвид „постигнато споразумение на 09.05.2023 г. между страните“.
Поради това производствата по двете дела са прекратени.
Видно от извършената съдебно – икономическа експертиза, след проверка в
счетоводството на ответното дружество и съгласно представените фишове и ведомости
за заплати, на ищцата са начислени за трудови възнаграждения за периода м.април
2021 г. - м.декември 2021 г., въз основа на които брутното й трудово възнаграждение
възлизало на 6087,90 лв.; удръжки за сметка на работника - 1363,81 лв.; Удръжки от
запор - 200,00 лв.; Нетно трудово възнаграждение - 4524,09 лв., със законната лихва
върху месечните нетни трудови възнаграждениия за периода 31.05.2021 г. - 13.09.2023
г., в размер на 952,72 лв. Вещото лице е посочило още, че РКО № 1/09.05.2023 г.,
издаден от „КОСМОВ - 666“ ЕООД, за сумата от 5550,00 лв., с посочено основание
„Работни заплати и лихва м.април - декември 2021 г.“ бил осчетоводен в
счетоводството на ответното дружество по дебита на сметка 4216 /Депонирани
възнаграждения/ и кредита на сметка 5011 /Каса в лева/, като сумата участвала в
месечните отчети на дружеството като разход. Според експертизата, осигуровките,
ДЗПО, ДОО и ПКБ за исковия период м.април 2021 г. - м.декември 2021 г., в общ
размер на 2033,31 лв. са били платени от ответното дружество на НАП по месечните
декларации обр.1 и обр.6., като за месеците април и май 2021 г. от трудовото
възнаграждение на ищцата са удържани по 100,00 лв. по наложен запор от ЧСИ Георги
Михалев по ИД № 20157030400358. Според експертизата, за периода м.април 2021 г.-
м.декември 2021 г. в ответното дружество са издавани фишове за заплати и са
съставяни ведомости за заплати, в които е включена и ищцата по делото. В тях липсва
положен подпис от ищцата на реквизит „получил сумата“. В съдебно заседание
вещото лице пояснява, че сумата, посочена в РКО, била различна от сбора на
депонираните (отразени в счетоводството като „неизплатени“) заплати, тъй като в
РКО било посочено, че се изплащат и лихви.
За установяване истинността на представения разходен касов ордер са
разпитани като свидетели С. Д. Д. и Т. С. С.. Свидетелят Д., бивш служител на
ответното дружество, заявява, че май месец 2023 г. той е върнал на Д. К. 13000 лв. в
брой, за което си уговорили среща до „Капаните“. Свидетелят видял как К. дава пари
на П., която била в колата му, след което си тръгнала, а свид. Д. по молба на бившия си
работодател подписал процесния РКО. Свидетелят С., шофьор на свидетеля Д. заявява,
че е бил с Д. по същото време, и видял как К. дава неизвестна за него сума на руса
жена, след което помолил свид. Д. и свид. С. да се подпишат, че „й е дал пари“.
Бургаският окръжен съд, след служебната проверка на валидността и
допустимостта на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи
съществуването на пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост,
поради което същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид становищата на
страните, представените доказателства и като съобрази закона намира, че същото е
неправилно и незаконосъобразно
Съобразно нормата на чл.270, ал.3 КТ, в редакцията към процесния период,
трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост
или срещу разписка или се превежда на влог в посочена от него банка. Съобразно
трайната практика на ВКС ( и конкретно Решение № 141 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 2715/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова, на което се е
позовал и първоинстанционния съд – бел. съдия - докладчик) „Носещите личния
подпис на ищеца разходни касови ордери, установяващи получаване на суми от
работодателя няма пречка да се приравнят по правна стойност на разписка по смисъла
на чл.270 ,ал.3 КТ. Тук следва да се каже, че изводите на БРС относно разпределяне
доказателствената тежест при доказване на определени факти и обстоятелства са
3
теоретично верни, но същите не съответстват на фактите по делото.
В настоящия случай представения от ответника РКО не е подписан от ищцата.
При изричното му оспорване, същият не удостоверява извършено в нейна полза
плащане. Доколкото РКО е частен свидетелстващ документ, който не носи подписа на
оспорващата го страна, представилата го страна следва да докаже с други допустими
от закона доказателства фактите, посочени в документа. Но на осн. чл.164, ал.1, т.3 и 4
ГПК свидетелски показания са недопустими, поради което с показанията на
свидетелите не може да се докаже твърдението, че ответникът е заплатил на ищцата
сумата 5500 лева – дължимо трудово възнаграждение за процесния период.
По делото не се установява посоченото в РКО (също оспорено) обстоятелство,
че ищцата е отказала да го подпише. На първо място свидетелите Д. и С. не са
присъствали при изготвяне на РКО и не са възприели отразения в него отказ. И
двамата заявяват, че управителят Космов ги е извикал „ … да се подпиша на този
документ, че е дал парите на П.“ (св.Д.) „… да разпишем че й е дал пари“ (св.С.).
Свидетелят С. изобщо не познава ищцата, свидетелства само, отдалеч е видял
управителя Космов да дава плик на жена. Свидетелят Д. познава ищцата, но не е
присъствал на предаването на сумата и не свидетелства, че ищцата е отказала да
подпише ордера.
При тези данни, въззивната инстанция намира, че ответникът не е изпълнил
задължението си като работодател да заплати на ищцата дължимото за процесния
период трудово възнаграждение, поради което следва да бъде осъден да го направи.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1967/03.06.24г. постановено от Районен съд Бургас по
гр.д.№5503/23г. И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА “Космов-666” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, ул. „Калофер“ №18, ДА ЗАПЛАТИ на Е. И. П.
ЕГН ********** неизплатените трудови възнаграждения за периода от месец април до
м. декември 2021г. в размер на 4524,09 лева, ведно с лихвата за забава върху тях за
периода от 01.04.2021 г. до 10.09.2023 г. в общ размер на 952,72 лева, както и
законовата лихва от момента на предявяване на исковата претенция – 14.09.23г., до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА “Космов-666” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, ул. „Калофер“ №18, ДА ЗАПЛАТИ на Е. И. П.
ЕГН **********, съдебно – деловодни разноски в размер на 2400 лева.
Настоящото решение е окончателно на осн. чл.280, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4