РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Първомай, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:София С. Монева
при участието на секретаря Петя Г. Монева
като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело №
20255340100346 по описа за 2025 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
79, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 9,
ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Ищецът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК:
*********************, със седалище и адрес на управление: *********************,
представлявано от З. Н. Д., А. Б. Б. и М. А. Г. и по процесуално пълномощие от юрисконсулт
С. С. П., моли съда да осъди ответника С. П. Г., ЕГН: **********, с посочен адрес:
*********************, и постоянен и настоящ адрес: *********************, да му
заплати следните суми, дължими по Договор за паричен заем № ********************* г.,
сключен между „Креди Йес” ООД, от една страна като „Заемодател”, и ответника, от друга
страна като „Заемател“: 800, 00 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 27.02.2025 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК в съда до изплащане на вземането; 139, 01 лева – договорна
възнаградителна лихва за периода от 20.09.2022 г. до 20.06.2023 г., и 769, 99 лева –
неустойка, за принудителното изпълнение на които е отказано издаването заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист с влязло в сила Разпореждане №
379/26.03.2025 г. по ч. гр. дело № 156/2025 г. по описа на Районен съд – Първомай, I състав.
Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на сключен
Договор за паричен заем № ********************* г. „Креди Йес” ООД предоставило
1
паричен заем от 800, 00 лева на ответника, който усвоил заемната сума и следвало в периода
от 20.10.2022 г. до 20.06.2023 г. да я възстанови на кредитодателя и да му заплати
възнаградителна лихва от 139, 01 лева при фиксиран месечен лихвен процент от 3, 330%
разсрочено чрез 9 вноски от по 181, 00 лева всяка, които до момента не били погасени.
Въз основа на Договор за цесия от 12.01.2024 г. кредитодателят прехвърлил
процесните притезания на ищеца, който в качеството си на пълномощник на цедента
съобщил на длъжника за прехвърлянето с уведомление по пощата и пристъпил към
принудителното им удовлетворяване по реда на чл. 417 от ГПК, което било отказано с
влязло в сила Разпореждане № 379/26.03.2025 г. по ч. гр. дело № 156/2025 г. по описа на
Районен съд – Първомай, І състав.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, като с Молба
вх. № 3729/03.09.2025 г., постъпила от процесуалния му пълномощник, пледира за
уважаване на исковете, а ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните
съображения, приема от фактическа страна следното:
Въз основа на приобщените документи се установява, че по силата на Договор за
паричен заем № ********************* г. (л. 7 – л. 8) и приложимите към него Общи
условия (л. 9 – л. 12), в сила от 27.04.2022 г., „Креди Йес” ООД, ЕИК:
*********************, регистрирано под № ********************* в Регистъра на
Българска народна банка за финансовите институции с основен предмет на дейност
отпускане и управление на заеми, от една страна като „Заемодател”, се задължило да
предостави на ответника кредит от 800, 00 лева. Последният, от друга страна, като
„Заемател”, усвоил заемната сума в брой, съобразно собственото му изявление, поместено в
чл. 4, ал. 1 от договора, и следвало да я възстанови на кредитора и да му заплати лихва при
фиксиран месечен лихвен процент от 3, 330%, или да престира общо 939, 01 лева при
годишен процент на разходите от 48, 314%, изчислен при допусканията, изброени в чл. 3.3,
чрез девет месечни вноски в периода от 20.10.2022 г. до 20.06.2023 г., първите осем от които
от по 104, 33 лева, а финалната от 104, 37 лева, съгласно погасителен план (л. 8) към
съглашението.
В чл. 8 от него било уговорено, че кредитополучателят дължи на кредитодателя
неустойка от 689, 99 лева, платима разсрочено ведно с погасителните вноски чрез добавка на
76, 67 лева към всяка от първите осем и на 76, 63 лева към деветата, в случай че не изпълни
ангажимента си по чл. 6 от договора в 3-дневен срок от сключването му да осигури при
параметрите на чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия обезпечение във вид на
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка в размер на
два пъти общата сума за плащане и с валидност за срока на договорното действие и до 6
месеца след края му, или поръчителство на две физически лица, всяко от които отговарящо
2
кумулативно на изискванията: да има нетен осигурителен доход над 1 000, 00 лева по
справочните сведения на НОИ, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател по
договор за заем с „Креди Йес” ООД, да няма неплатени осигуровки за последните две
години и кредити към банки и финансови институции с класификация, различна от
„Редовен”, по активни и погасени задължения, съгласно справочна информация на ЦКР към
БНБ.
В чл. 5 от договора и чл. 8, ал. 2 от Общите условия било регламентирано правото на
потребителя да изиска информация за извършените и предстоящите платежи, както и редът
за неговото упражняване.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.01.2024 г. (л. 15 – л. 24)
заемодателят, на когото според чл. 6, ал. 3 от Общите условия било позволено по всяко
време да цедира на трето лице вземанията си, прехвърлил възмездно на ищеца, своите
такива, произтичащи от договори с трети лица по ЗЗД, ЗПК, ЗКИ, ЗЗП и ТЗ и подробно
индивидуализирани в неразделно към цесионния контракт Приложение № 1 от 12.01.2024 г.
(л. 25 – л. 27), ведно с принадлежностите им и съпътстващите ги права. В портфолиото
фигурирали и тези по Договор № ********************* г., описани подробно по пера към
датата на прехвърляне: „остатък главница” – 800, 00 лева, „остатък договорна лихва” – 139,
01 лева, „остатък такси/неустойки/застраховки/суми по допълнителни услуги/разходи за
забава” – 769, 99 лева, и „остатък на дължима сума” – 1 709, 00 лева.
В качеството на пълномощник на цедента, овластен от него да уведомява писмено
всички длъжници за цесията с Пълномощно (л. 29), нотариално удостоверено за подпис и
съдържание с рег. № № 290 и 291/12.01.2024 г. по описа на Нотариус Капка Войнска с район
на действие Районен съд – Хасково и с рег. № 352 по регистъра на Нотариалната камара,
приобретателят адресирал до ответника Уведомление (л. 13) за така извършената покупка на
задълженията му по Договор за заем № ********************* г., което, видно от Известие
за доставяне PS 4040 O143VO 4 на „МиБМ Експрес” ООД (л. 14), му било връчено на
18.03.2024 г. по пощата.
На 15.10.2024 г. цесионерът подал Заявление вх. № 940/27.02.2025 г. за издаване на
заповед за изпълнение на процесните вземания по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист (л. 2
– л. 5 от ч. гр. дело № 156/2025 г. по описа на Районен съд – Първомай) в настоящия съд,
който го отхвърлил изцяло с влязло в сила Разпореждане № 379/26.03.2025 г. по ч. гр. дело
№ 156/2025 г. (л. 41 – л. 42 от ч. гр. дело № 156/20245 г. по описа на Районен съд –
Първомай), а след като на 08.04.2025 г. бил известен по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК за
правната възможност да предяви осъдителен иск, на 08.05.2025 г. в законоустановения
преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК депозирал по куриер разглежданата
Искова молба вх. № 1938/09.05.2025 г. (л. 2 – л. 5).
При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК намира от правна страна следното:
Исковете, отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, концентрират спора върху
3
съществуването на подлежащи на принудително удовлетворяване вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Спорните права произтичат от Договор за паричен заем № ********************* г.
(л. 7 – л. 8), който, бидейки сключен от „Креди Йес” ООД, ЕИК: *********************, в
битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него
занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка и се подчинява на
съответната уредба на ТЗ. С чл. 287 от него приложимостта й се разпростира и спрямо
страната нетърговец, а при празноти чл. 288 от ТЗ препраща към гражданското
законодателство.
С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите
договорът се регулира от специалния ЗПК, който въвежда в българското законодателство
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ,
L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО.
Чл. 9, ал. 1 от ЗПК гласи, че въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо
или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята
професионална или търговска дейност, предоставя или се задължава да предостави на
потребителя, който по разбирането на чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на
професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез периодични вноски.
Особеният режим на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като
формален предвид въведената с чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена
форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със
съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите
парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за
двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед
на очаквана насрещна облага.
Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по
правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, е неформален, реален, едностранен и
безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост
на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество
и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена
писмено.
Регламентацията откроява като елементи на фактическия състав на заемната връзка,
за които чл. 154, ал. 1 от ГПК очаква от ищеца да проведе доказване, постигнато съгласие за
заемане на съответната движимост и фактическото й даване от заемодателя на заемателя.
4
Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен
или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити според чл. 11, ал. 1 от ЗПК:
датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния
граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия
адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по
БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически
лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен
посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в §1, т. 3 от ДР на
ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата предоставяна сума, както и
условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато
кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за
кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите,
предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в
Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително
погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните
вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за
правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите
плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им,
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.
12); извлечение за периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или
еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят без главницата (т. 13); всички
разходи за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за
усвояване и погасяване на кредита, освен ако откриването им не е доброволно, и за
използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на
предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи
от договора, и условията, при които могат да бъдат променяни (т. 14); приложимия при
просрочени плащания лихвен процент, изчислен към момента на сключване на договора,
начините за променянето му, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение (т. 15); предупреждение за последиците за потребителя при забава на вноските
(т. 16); наличието на свързани с договора нотариални и други такси, ако има такива (т. 17);
изискуемите се обезпечения (т. 18) и застраховки (т. 19); наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора, срока и условията за неговото упражняване, включително
5
информация за задължението му да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал.
4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20); информация за правата
на потребителя по чл. 27 и чл. 28 от ЗПК и условията за упражняването им (т. 21); правото
на предсрочно погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е
необходимо, информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32 от
ЗПК, както и начина за неговото изчисляване (т. 22); реда за прекратяване на договора за
кредит (т. 23); наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за
обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и
условията за тяхното използване (т. 24); другите клаузи (т. 25); адреса на Комисията за
защита на потребителите като контролен орган по спазване изискванията на ЗПК (т. 26) и
подписи на страните (т. 27). Чл. 11, ал. 2 от ЗПК налага да е подписана от тях и всяка
страница от общите условия, ако такива са приложими.
По смисъла на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), и се представя като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит, изчислен по формула съгласно приложение № 1 към ЗПК,
като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Чл.
19, ал. 4 от ЗПК забранява да бъде по-висок от пет пъти законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България, а водещите до надхвърляне на прага клаузи чл. 19, ал. 5 от ЗПК обявява
за нищожни.
Във величината на общия разход §1, т. 1 от ДР на ЗПК интегрира лихвата и всички
други, пряко свързани с договора и известни на кредитора разходи за потребителя –
комисиони, такси с изключение на нотариалните, възнаграждение за кредитни посредници и
за допълнителни услуги и по-специално застрахователните премии в случаите, когато са
задължително условие за отпускане на заема.
Чл. 11, ал. 1 от ЗПК имплементира насоките на чл. 10, §2 от Директива 2008/48/ЕО,
който, както многократно подчертава Европейския съд, допринася за постигане на
набелязаната в съображенията й 7 и 9 цел – пълна и наложителна хармонизация в областта
на потребителското кредитиране за осигуряване на високо и равностойно равнище на защита
на интересите на всички потребители в Европейския съюз и за улесняване изграждането на
добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. Познаването и правилното
разбиране от страна на потребителя на данните по чл. 11, ал. 1 от ЗПК е от особена важност
за него, тъй като му позволява да прецени обхвата на договорните си задължения, да сравни
офертите и да вземе информирано решение дали да се обвърже с предлаганите условия,
както и да ги съблюдава точно (в този смисъл Решение на Съда от 21 април 2016 година по
дело C-377/14).
В изпълнение на ангажимента си по чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО да създаде
ефективни и пропорционални санкции с възпиращо действие за нарушение на националните
6
разпоредби по приложението на този общностен акт, в чл. 22 от ЗПК (в редакцията, обн. ДВ,
бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г.) българският законодател е въздигнал
неспазването на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК, които са формулирани по
примера на чл. 10, §1 и §2, букви „г”, „д”, „е”, „ж”, „з”, „и” и „п” от Директива 2008/48/ЕО, в
основание за недействителност на договора.
Според чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, което за парични
престации чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД приравнява на законната лихва, или обезщетение за
неизпълнение.
По правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита ищецът, който
обосновава материалноправната си легитимация в качеството на частен правоприемник на
заповедните притезания, носи тежестта да докаже, както че „Креди Йес” ООД е изправен
кредитор по договор за потребителски кредит с ответника, който е породил за последния
изискуеми задължения с очертаната в исковата молба индивидуализация, така и собственото
си титулярство върху тях по силата на действащ спрямо последния договор за цесия. От
опонента се очаква да установи пълно фактите, на които позовава възраженията си.
Съотнасяйки конкретната фактическа обстановка към очертаната нормативна рамка и
задължен да следи служебно за нищожността на правопораждащото правоотношение или на
негови клаузи поради тяхната неравноправност или колизия с императивни
материалноправни норми, призвани да охраняват правния и обществения ред и морала, или
с добрите нрави, когато разполага с нужната за целта фактическа и правна осведоменост (в
този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г.,
ОСГТК, Решение № 178/26.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 2945/2013 г., II т. о., Решение №
229/21.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, т. 3 от Тълкувателно решение от
09.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК, Решение № 205/19.01.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 896/2017 г., I г. о., и Решение № 23/07.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 3686/2014
г., I т. о.), съдът констатира, че между „Креди Йес” ООД, от една страна като „Заемодател”, и
ответника, от друга страна като „Заемател“, е сключен формален, реален, двустранен и
възмезден Договор за паричен заем № ********************* г. с атрибутите по чл. 240, ал.
1 от ЗЗД при Общите условия на финансовата институция, в сила от 27.04.2022 г. По делото
е приложен материализиращият съглашението документ (л. 7 – л. 8), който доказва, че в
изискуемия се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмен формат договарящите субекти са съгласували
воля за предаването на сумата от 800, 00 лева в собственост от заемодателя на заемателя със
задължение на втория разсрочено на осемнадесет седмични вноски да я върне на първия и да
му заплати лихва при фиксиран месечен лихвен процент от 3, 330%. Усвояването на
заемните средства в брой се потвърждава от нарочното удостоверително изявление в чл. 4,
ал. 1 от текста на договора, формалната доказателствена сила на което по чл. 180 от ГПК не
е оспорена по законоустановения ред и се цени с доказателствено значение на разписка по
чл. 77, ал. 1 от ЗЗД. Договарящите са обвързани и от Общите условия на търговеца (л. 9 – л.
7
12), всяка страница от които, както повелява чл. 11, ал. 2 от ЗПК, носи подписа на страните.
Договорното изложение, кумулиращо частните и общите уговорки, кореспондира с
относимите предписания на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 11 и т. 12 от ЗПК. Съставено е
на хартиен носител в шрифт, за който не се установява, да е по-малък от 12, и в него понятно
са отразени общият размер на кредита от 800, 00 лева; условията за усвояването му – в брой;
размерът, броят, периодичността и датите на платежите за издължаване във вид на
погасителен план, приложен към съглашението, и предвиденото в чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК
разяснение на потребителското право на извлечение от сметка.
От аспекта на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 от ЗПК обаче договорът не удовлетворява
в достатъчна степен критерия за яснота, пълнота и прозрачност, поради което се явява
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Формално по указанията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК в него са записани
месечният лихвен процент по кредита от 3, 330% с пояснения, че е фиксиран, което по
разума на §1, т. 5, изр. 1, предл. 1 от ДР на ЗПК означава, че е непроменлив за целия
договорен срок, дължимата се обща сума от 939, 01 лева и годишният процент на разходите
от 48, 314%, изчислени към момента на сключване на сделката с изброяване на взетите
предвид допускания по напътствията в Приложение № 1 към ЗПК. Но не се онагледени по
стандарта, изискуем се от чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, условията за прилагането на лихвената
ставка, тъй като не е уточнена базата, върху която се начислява – цялата заемна сума или
остатъчната главница след всяко погашение.
Отделно, информацията за величината на годишния процент на разходите не
съответства на действително прилаганата спрямо потребителя.
Действително, доколкото неустойката по чл. 8 от договора е предназначена да
обезщети допуснато от длъжника договорно нарушение, не би следвало да е елемент при
формирането на годишния процент на разходите, но в случая е предвидена с цел да
заобиколи именно правилата за неговото изчисляване по следните съображения:
На първо място, определена е да обезпечава непарично и вторично задължение,
вредни последици от неспазването на което не могат да се прогнозират, тъй като не
рефлектира пряко върху същинския дълг за връщане на заема с възнаграждение за
потреблението му. Отделно, кредиторът, който е финансова институция, заета по занятие с
кредитиране, е изрично натоварен от чл. 16, ал. 1 от ЗПК да проучи и оцени
кредитоспособността на потребителя още преди сключване на договора за кредит, за да
вземе адекватно решение дали да се обвърже. Нормата отговаря на препоръките на
Директива 2008/48/ЕО към държавите членки да предприемат подходящи мерки за
насърчаване на отговорното поведение на всички фази от кредитното правоотношение и в
среда на разрастващ се кредитен пазар да упражняват необходимия надзор за избягване и
респективно да санкционират безотговорното кредитиране, включително такова без
предварителна оценка на кредитоспособността.
Неустоечната уговорка е свидетелство, че заемодателят преценя риска от
8
неплатежоспособност на клиента като такъв, който налага обезпечение, но вместо при
неосигуряването му да подходи отговорно, като откаже заем или предложи адекватна цена за
ползването му, пристъпва към сделката. По-нататък с клаузата й по чл. 6 изисква да бъде
гарантирана от потребителя, който всякога е в положение на по-слабата страна, както от
гледна точка на преговорните възможности, така и на степента на информираност, което го
принуждава да се съгласи с предварително формулираните от кредитора параметри, без да
може да им повлияе, и то при условия, практически непостижими в повечето случаи в
дадения за целта изключително кратък тридневен срок. Това говори, че са поставени с
тенденция да предразположат допускане на неизпълнение и в последен анализ да превърнат
неустойката в сигурен източник на доходи за кредитодателя, почти седемкратно по-високи
от възнаградителната лихва.
След като числовото им изражение не участва като компонент при пресмятането на
годишния процент на разходите, неговият размер от 48, 314% очевидно е заблуждаващо по-
нисък от реалния.
Забележим порок е и пропускът на един от реквизитите, записани в чл. 11, ал. 1, т. 20
от ЗПК – а именно лихвеният процент на ден при евентуално упражняване на правото на
отказ от договора, на което са посветени чл. 10 и чл. 8, ал. 4 от Общите условия.
Според чл. 23 от ЗПК в хипотезата на чл. 22 от ЗПК потребителят връща само чистата
стойност на заема, без да дължи лихва или други разходи по него. Касае се за специфична
законова последица, която, макар да е проявление на извъндоговорния институт на
неоснователното обогатяване, се прилага служебно от съда, в какъвто смисъл е ориентирана
практиката на ВКС (напр. Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о.,
Определение № 50685/30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г., III г. о., и Определение №
485/14.06.2022 г. по гр. д. № 2585/2021 г., IV г. о.). Доколкото ответникът, комуто е отредена
тежестта да установи евентуални погашения по кредита, не твърди и не доказва
извършването на такива, може да се заключи, че задължението му за връщане на заетата
сума съществува с настъпила по правилото на чл. 69, ал. 1 от ЗЗД изискуемост още към
момента на предаването й на 20.09.2022 г. и че е било придобито от ищеца по пътя на
частното правоприемство преди образуване на заповедното производство.
Чл. 99, ал. 1 от ЗЗД разрешава на кредитора да прехвърли своето вземане на трето
лице, освен ако естеството му, законът или договорът не го допускат, а чл. 26, ал. 1 от ЗПК
допълнително изисква тази възможност да бъде изрично прогласена в договора за
потребителски кредит, което в случая е направено в чл. 6, ал. 3 от Общите условия. В ал. 2
на чл. 99 от ЗЗД е уредено, че прехвърленото вземане преминава върху приобретателя с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите
лихви, ако не е уговорено противното, още с постигане на съгласието между страните, но в
чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е предвидено, че спрямо трети лица и длъжника прехвърлянето
произвежда действие от деня, когато бъде съобщено на последния от предишния кредитор,
когото чл. 99, ал. 3, предл. 1 от ЗЗД натоварва с уведомяването, освен в положението на чл.
26, ал. 4 от ЗПК, когато по разбирателство с правоприемника продължава да администрира
9
кредита по отношение на потребителя.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.01.2024 г. (л. 15 – л. 24)
„Креди Йес” ООД е отстъпило на ищеца своите вземания по договори с трети лица, описани
в Приложение № 1/12.01.2024 г. (л. 25 – л. 27) към него. В същото еднозначно са
индивидуализирани по произход, вид и размер и тези по процесния договор.
По-нататък, легитимацията на цесионера да претендира връщане на заетите средства
от ответника е консолидирана в съответствие с чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
В Решение № 150/26.03.2009 г. по гр. д. № 147/2009 г. на I г. о., Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., Решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009
г., I т. о., Решение № 49/27.03.2012 г. по т. д. № 16/2011 г., II т. о., Решение № 3/16.04.2014
г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
Решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., Решение № 114/07.09.2016 г. по
т. д. № 362/2015 г., II т. о., и Решение № 6/04.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г., І т. о., и др.,
ВКС константно поддържа, че правнорелевантно по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е единствено
съобщението от прехвърлящия. Върховната инстанция неотклонно се придържа към
виждането, израз на което са Решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г., III г.о.,
Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., II т. о., и Решение № 6/04.04.2019 г. по т.
д. № 917/2018 г., І т. о., че не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от
ЗЗД и е допустимо в контекста на принципа на свободата на договаряне по чл. 9 от
ЗЗД предишният кредитор да упълномощи новия да осъществи нотификацията, забрана за
извършването на която от представител законодателството не поставя.
С Пълномощно (л. 29), нотариално удостоверено на 12.01.2024 г., ищцовото
дружество е упълномощено от праводателя си да уведомява от негово име всички длъжници
за извършената цесия и в качеството си на пълномощник е адресирало до ответника
Уведомление (л. 14) за сторената продажба на дълга му по Договор за паричен заем №
********************* г., което е получено от него на 18.03.2024 г. по пощата. Изводът е,
че цесията е редовно съобщена на длъжника.
По изложените съображения главният иск следва да се уважи, ведно със законната
лихва за просрочие, считано от датата на съдебното завеждане на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК – 27.02.2025 г., до окончателното издължаване, а
при режима на чл. 23 от ЗПК – дължимостта на договорна лихва и неустойка да се отрече и
претенциите за присъждането им – да се отхвърлят изцяло като неоснователни.
При даденото правно разрешение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
трябва да бъде осъден да заплати, съразмерно на уважения иск, съдебноделоводните
разноски на ищеца, възлизащи, както следва:
в исковото производство общо на 125, 00 лева, от които 25, 00 лева – довнесена
държавна такса за разглеждане на уважения иск, и 100, 00 лева – възнаграждение за
процесуална защита на ищеца от юрисконсулт, определено по порядъка на чл. 78, ал.
8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (ЗППом), във вр. с
10
чл. 26а, във вр. с чл. 23, т. 1, предл. 2 и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (в меродавната редакция от ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021
г.) общо за трите иска в размер на 300, 00 лева, като се отчита фактическата и правна
сложност на делото, паричната оценка на предмета му и ефективното участие на
юридическия представител в него;
в заповедното производство общо на 47, 50 лева, от които 25, 00 лева – внесена
държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и
22, 50 лева – възнаграждение за процесуална защита от юрисконсулт, което се
определя по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗППом във вр.
с чл. 26 от НЗППом (в меродавната редакция от ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от
01.10.2021 г.), в размер на 50, 00 лева, след съобразяване на фактическата и правна
сложност на делото, паричната оценка на предмета му и ефективното участие на
юрисконсулта в него.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. П. Г., ЕГН: **********, с посочен адрес: *********************, и
постоянен и настоящ адрес: *********************, да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК: *********************, със седалище и адрес на
управление: *********************, представлявано от З. Н. Д., А. Б. Б. и М. А. Г. и по
процесуално пълномощие от юрисконсулт С. С. П., сумата от 800, 00 (осемстотин) лева –
подлежаща на връщане главница по Договор за паричен заем № ********************* г.,
сключен между „Креди Йес” ООД, от една страна като „Заемодател”, и ответника, от друга
страна като „Заемател“, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.02.2025 г. –
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в
съда до изплащане на вземането, за принудителното изпълнение на което е отказано
издаването на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист с влязло в сила
Разпореждане № 379/26.03.2025 г. по ч. гр. дело № 156/2025 г. по описа на Районен съд –
Първомай, I състав, както и сумата от 125, 00 (сто двадесет и пет) лева – съдебноделоводни
разноски в исковото производство за довнесена държавна такса за разглеждане на спора и за
процесуална защита на ищеца от юрисконсулт, съразмерно на уважения иск, и сумата от 47,
50 лева (четиридесет и седем лева и петдесет стотинки) – съдебноделоводни разноски по ч.
гр. дело № 156/2025 г. по описа на Районен съд – Първомай, I състав, за държавна такса за
разглеждане на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и за
процесуална защита на заявителя от юрисконсулт, съразмерно на уважения иск.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД,
ЕИК: *********************, със седалище и адрес на управление:
*********************, представлявано от З. Н. Д., А. Б. Б. и М. А. Г. и по процесуално
пълномощие от юрисконсулт С. С. П., за осъждане на С. П. Г., ЕГН: **********, с посочен
11
адрес: *********************, и постоянен и настоящ адрес: *********************, да
му заплати следните суми, дължими по Договор за паричен заем № *********************
г., сключен между „Креди Йес” ООД, от една страна като „Заемодател”, и ответника, от
друга страна като „Заемател“: 139, 01 лева (сто тридесет и девет лева и една стотинка) –
договорна възнаградителна лихва за периода от 20.09.2022 г. до 20.06.2023 г., и 769, 99 лева
(седемстотин шестдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки) – неустойка, за
принудителното изпълнение на които вземания е отказано издаването на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист с влязло в сила Разпореждане №
379/26.03.2025 г. по ч. гр. дело № 156/2025 г. по описа на Районен съд – Първомай, I състав,
като неоснователни.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението, а след влизането му в сила заверен
препис от него ДА СЕ ПРИЛОЖИ по ч. гр. дело № 156/2025 г. по описа на Районен съд –
Първомай, I състав, което ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му.
СМ/ЕД
Съдия при Районен съд – Първомай: ___________п____________
12