№ 96
гр. С.З., 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. И.а
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело №
20225501000044 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 260044/27.10.2021 г., постановено по гр. д.
№ 387/2020 г. по описа на Районен съд – Г., с което са отхвърлени като
неоснователни предявените от „В.” ЕООД искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за
признаване за установено по отношение на АНТ. Д. ИВ., с ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ул. ***, че като наследник на Ж.Ж.Д., починала на 10.04.2016 г.,
му дължи разделно сумата от 139.69 лева за главница от неплатена цена на
доставената питейна и отведена и пречистена канална вода по квитанции №
**********/01.01.2018г, № **********/01.02.2018г., №
**********/28.02.2018г., № **********/28.03.2018г., №
**********/28.04.2018г., № **********/28.05.2018г., №
**********/28.06.2018г., № **********/28.07.2018г., №
**********/28.08.2018г., № **********/28.09.2018г., №
**********/28.10.2018г. и № **********/15.04.2019г. за водоснабден
наследствен имот в гр. Г., бл. 4, вх. А, ап. 4, за който на името на посочената
му наследодателка е открита партида №*********, с 10.54 лева законна лихва
от 01.02.2018 г. до 02.07.2019 г. и законна лихва върху главницата от
05.08.2019 г. до изплащането й, за изпълнение на които парични задължения е
издадена заповед № 89/05.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 430 по описа за 2019 г. на Г. районен съд, както и
искането на „В.” ЕООД за присъждането на сторените по настоящото дело и
по ч.гр.дело № 430 по описа за 2019 г. на Г. районен съд разноски.
1
Въззивникът „В.” ЕООД излага доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението, като излага подробни съображения.
Посочева съдебна практика. Направено е искане да се отмени решението на
РС и да се постанови друго, с което да се уважи предявеният иск.
Претендират се разноските пред двете инстанции, като е представен списък
на разноските.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, с
който се взима становище, че жалбата е допустима, но неоснователна и
следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във
въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение
като законосъобразно и правилно. Претендират се разноските по делото, като
е представен списък с разноските и договор за процесуално представителство.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящия състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 430/2019 г. на Г. РС, съдът е издадал
Заповед № 89/05.03.2020 г. по чл.410 ГПК за процесните суми против
наследниците на Ж.Ж.Д., починала на 10.04.2016г., а именно Т.Д.Т. и АНТ. Д.
ИВ.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Т.Д.Т. лично на
13.05.2020г., а на длъжника АНТ. Д. ИВ. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът е дал указания на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Това обуславя за
ищеца правния му интерес от предявяване на настоящите искове против
длъжника АНТ. Д. ИВ.. По отношение на Т.Д.Т. заповедта за изпълнение е
влязла в сила на осн. чл.416 ГПК, тъй като последният не е подал възражение
против заповедта.
Безспорно установено по делото е, че Ж.Ж.Д. е била собственик на
процесния водоснабден имот в гр. Г., бл. 4, вх. А, ап. 4 и като такава до
смъртта си е била потребител по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи (л. 4, 13 и 118).
Поради това същата има открита партида при ищеца с номер ********* за
доставка на питейна и отвеждане и пречистване на канална вода до и от този
й имот (л. 4 и 118).
Видно от представеното Удостоверение с наследници с изх.
№101/26.02.2020 г. на Община Г., Ж.Ж.Д. е починала на 10.04.2016 г. и е
оставила за свои наследници по закон синовете си Т.Д.Т. и ответника АНТ. Д.
ИВ..
В мотивите си РС е приел, че не са налице доказателства ответникът да
е приел наследството от наследодателката си, поради което е отхвърлил
исковете като неоснователни. Окръжен съд споделя изложените от РС
съображения. В случая действително ответникът, чрез назначения му особен
2
представител, е оспорил приемането на наследството, оставено от майка му
Ж.Ж.Д. /писмен отговор –л.47 от първоинстанционното дело/. В доклада си
по чл.422 от ГПК РС е указал на ищеца, че не сочи доказателства
наследството да е прието от ответника, както и че следва да уточни на какво
основание ответникът се явява потребител на ВиК услугите, за което му е
начислена претендираната сума. Окръжен съд приема, че след като този факт
е спорен между страните, то ищецът е следвало да проведе пълно и главно
доказване по отношение на същия в хода на съдебното производство, а
именно да установи по безспорен и категоричен начин, че ответникът АНТ. Д.
ИВ. е приел наследството от майка си и следователно е задължен да заплати
претендираните от ищеца суми.
От друга страна, претенцията на ищеца се отнася до потребена питейна
вода по партидата на наследодателката Ж.Ж.Д. след нейната смърт, а именно
за периода от м.11.2017г. до м.04.2019г., съгласно изложеното в исковата
молба. Съдът намира, че в хода на съдебното производство не се установи по
категоричен начин ответникът да е потребител на предоставяните ВиК
услуги, поради което и искът, заведен срещу него се явява неоснователен и
недоказан.
Както беше посочено и по-горе в изложението, в имота, находящ се в
гр.Г., за който е била открита партидата на името на Ж.Ж.Д. към момента
живее другият син на наследодателката - Т.Д.Т.. Същият е получил лично
заповедта по чл.410 ГПК на посочения адрес в гр.Г., следователно той ползва
наследствения имот. По отношение на Т.Д.Т. заповедта за изпълнение е
влязла в сила на осн. чл.416 ГПК, тъй като последният не е подал възражение
против заповедта, като дължимата сума следва да бъде събрана от длъжника
Т.Д.Т., който има качеството на потребител на ВиК услуги за процесния
имот.
С оглед изложеното, след като ответникът няма качеството на
наследник и на потребител на ВиК услуги за процесния имот в гр.Г.,
настоящата съдебна инстанция счита, че той не и материалноправно
легитимиран да отговаря по предявените искове от "В." ЕООД. Правилно РС
е отхвърлил като неоснователни предявените искове, решението като
законосъобразно следва да бъде потвърдено от настоящата инстанция.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Водим от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260044/27.10.2021 г., постановено по гр.
3
д. № 387/2020 г. по описа на Районен съд – Г..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4