№ 169
гр. ЛЕВСКИ, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава К. Н.а
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-И.
като разгледа докладваното от Десислава К. Н.а Гражданско дело №
20254410100005 по описа за 2025 година
въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от Н. Л. Н. от гр.Левски срещу „***“ ЕАД, гр.София и
„***“ЕООД, гр.София, кумулативно съединени от ищеца установителни и
осъдителни искове, които на основание чл.213 ГПК са съединени от съда за
разглеждане в едно общ производство, както следва:
1) - установителен иск за прогласяване нищожност на Договор за
потребителски кредит №***г., сключен между ищеца и „***“ ЕАД;
- установителен иск за прогласяване нищожност на Договор за
предоставяне на поръчителство от 25.10.2024г., сключен между ищеца и
„***“ЕООД;
- осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу
ответника „***“ ЕАД за заплащане на сумата в размер на 50 лв. - платена
възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит №***г. за
периода 25.10.2024г. - 20.12.2024г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане;
- осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу
ответника „***“ ЕАД за заплащане на сумата в размер на 50 лв. - платена без
правно основание по непородилия правно действие договор за поръчителство
към договор за кредит №***г.
2) - установителен иск за прогласяване нищожност на Договор за
потребителски кредит №***г., сключен между ищеца и „***“ ЕАД;
1
- установителен иск за прогласяване нищожност на Договор за
предоставяне на поръчителство от 06.06.2023г., сключен между ищеца и
„***“ЕООД;
- осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу
ответника „***“ ЕАД за заплащане на сумата в размер на 50 лв. - платена
възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит №***г. за
периода 06.06.2023г. - 20.12.2024г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане;
- осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу
ответника „***“ ЕАД за заплащане на сумата в размер на 50 лв. - платена без
правно основание по непородилия правно действие договор за поръчителство
към договор за кредит №***г.
3) - установителен иск за прогласяване нищожност на Договор за
потребителски кредит №3***, сключен между ищеца и „***“ ЕАД;
- установителен иск за прогласяване нищожност на Договор за
предоставяне на поръчителство от 27.11.2024г., сключен между ищеца и
„***“ЕООД;
4) - установителен иск за прогласяване нищожност на Договор за
потребителски кредит №***, сключен между ищеца и „***“ ЕАД;
- установителен иск за прогласяване нищожност на Договор за
предоставяне на поръчителство от 14.10.2024г., сключен между ищеца и
„***“ЕООД;
- осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу
ответника „***“ ЕАД за заплащане на сумата в размер на 5,43 лв. - платена
възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит №***, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане (след допуснато на основание чл.214 ГПК изменение размера на иска
с протоколно определение от 24.06.2025г.);
- осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД срещу
ответника „***“ ЕАД за заплащане на сумата в размер на 9,93 лв. - платена
без правно основание по непородилия правно действие договор за
поръчителство към договор за кредит №*** (след допуснато на основание
чл.214 ГПК изменение размера на иска с протоколно определение от
24.06.2025г.).
ИЩЕЦЪТ ТВЪРДИ, че сключил с ответните дружества:
Договор за потребителски кредит №***г. с „***“ЕАД и Договор за
предоставяне на поръчителство от 25.10.2024г. с „***“ЕООД. Съгласно
договора за потребителски кредит е предоставена в заем сума в размер на
3000 лв., усвоена изцяло от потребителя. Съгласно условията по договора
лихвеният процент по кредита е 19,86 %, а годишният процент на разходите
21,77 %;
2
Договор за потребителски кредит №***г. с „***“ЕАД и Договор за
предоставяне на поръчителство от 06.06.2023г. с „***“ЕООД. Съгласно
договора за потребителски кредит е предоставена в заем сума в размер на
2500 лв., усвоена изцяло от потребителя. Съгласно условията по договора
лихвеният процент по кредита е 19,86 %, а годишният процент на разходите
21,77 %;
Договор за потребителски кредит №3*** с „***“ЕАД и Договор за
предоставяне на поръчителство от 27.11.2024г. с „***“ЕООД. Съгласно
договора за потребителски кредит е предоставена в заем сума в размер на
6000 лв., усвоена изцяло от потребителя. Съгласно условията по договора
лихвеният процент по кредита е 31,20 %, а годишният процент на разходите
36,07 %;
Договор за потребителски кредит №*** с „***“ ЕАД и Договор за
предоставяне на поръчителство от 14.10.2024г. с „***“ЕООД. Съгласно
договора за потребителски кредит била предоставена в заем сума в размер на
500 лв., усвоена изцяло от потребителя. Съгласно условията по договора
лихвеният процент по кредита бил 19,86 %, а годишният процент на разходите
21,77 %.
Наведени са доводи за нищожност на договорите за потребителски
кредит както следва:
- Действително приложеният в кредитното правоотношение ГПР е
различен от посочения в договора и кредиторът е заблудил потребителя с
вписания в контракта ГПР, като използваната заблуждаваща търговска
практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР, респективно до
нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл.22
ЗПК - нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен
реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1,
т. 10 от ЗПК.
Изложени са аргументи, че уговореното възнаграждение за поръчител е
разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита
- чл.19, ал.1 и 2 ЗПК. Позовава се на дефиницията на понятието „общ разход
по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Поради
невключването на възнаграждението в посочения в потребителския договор
размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от
кредитора в кредитното правоотношение.
Сочи, че законът предвижда при неизпълнение на задължението за
посочване на действителния размер на ГПР като правна последица -
непораждане на права и задължения от кредитния договор - чл.11, т.10, във вр.
с чл.22 ЗПК.
- Навежда довод, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР,
3
който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява
„заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от
Закона за защита на потребителите.
Твърди, че на потребителя не е било разяснено по ясен и разбираем
начин и при спазване на изискванията на чл.5 от ЗПК преди сключване на
договора какъв е размерът на всички разходи, които той следва да заплати,
нито тази информация произтича по прозрачен за него начин от условията на
договора и поради незапознаването му с основните характеристики на
услугата, той не е могъл да разбере икономическите последици на поетото от
него задължение относно обхвата на всички разходи, които следва да понесе
във връзка с получения заемен ресурс. Кредиторът заблуждаващо е
предоставил на кредитоискателя стандартен европейски формуляр с посочен
ГПР с различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия
от действително приложените в правоотношението. Поради това, че
кредиторът не е представил вярна информация, потребителят е бил лишен от
възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите
финансови нужди и възможности, дали да сключи кредитната сделка.
Неговата неинформираност е довела до неравнопоставеност в кредитното
правоотношение.
- В процесните договори, кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на
ГПР, като липсва разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посоченият в договора ГПР. Посочен е лихвен процент по кредита,
който е фиксиран, но освен възнаградителната лихва в съдържанието на
договора не са включени други действия, индивидуализирани по вид и с
посочен размер на дължимите такси за извършването им.
При условията на евентуалност, в случай че съдът не приеме за
основателни доводите за нищожност на кредитните договори, е наведен
довод, че не е произвела правен ефект уговорката за заплащане на
възнаграждение на „***“ ЕООД за учредяване от негова страна на лично
обезпечение.
Сочи, че съгласно процесните договори за потребителски кредит
потребителят може да сключи договор за предоставяне на поръчителство в
срок до 48 часа от подаване на заявлението или да предостави банкова
гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението. По силата на чл.4, ал.3
от договорите и чл.4 от раздел четвърти от общите условия, кредиторът
одобрява заявлението в четиринадесетдневен срок от подаването му в
случаите, в които кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение и в
срок от 24 часа от подаването му - в случаите на предоставено обезпечение по
реда на чл.12, раздел трети. Твърди, че спешно нуждаейки се от финансов
4
ресурс, ищецът е избрал опцията сключване на договор с поръчител, който е
бил определен от кредитодателя и на датата на сключване на съответния
договор за кредит е подписал с втория ответник „***" ЕООД договор за
предоставяне на поръчителство, съгласно който се е задължил да изплати на
фирмата - поръчител възнаграждение, както следва: по договор за
потребителски кредит №306547/25.10.2024г. и по договор за потребителски
кредит №***г. - възнаграждение в общ размер на 2881,51 лв. по всеки
договор, по договор за потребителски кредит №3*** - възнаграждение в общ
размер на 3623,67лева, по договор за потребителски кредит №3059635 -
възнаграждение в размер на 181,51 лева. Предвидено е, че възнаграждението е
платимо като добавък към падежната вноска.
Изложени са следните съображения за не пораждане на правни
последици на уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител:
- Договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и
поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято воля не
е правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се
осъществи за валидното му възникване. Договорът е едностранен,
безвъзмезден и каузален, като правното основание за учредяването на
поръчителство е кредиторът да бъде обезпечен срещу евентуалното
неизпълнение на задълженията на длъжника по обезпеченото
правоотношение. Законодателят е уредил договора за поръчителство като
съглашение между кредитора и трето, различно от длъжника лице, отчитайки
обстоятелството, че кредиторът има легитимен интерес в негова полза да бъде
учредено лично обезпечение. Длъжникът няма такъв защитен от закона
интерес, поради което сключването на сделка между него и третото лице -
поръчител е лишена от правно основание.
- Договорът за поръчителство е уреден от диспозитивни правни норми,
поради което страните могат да уговорят възмездност на поръчителството,
като в тази хипотеза договорът се трансформира в двустранен. Договарянето,
че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо
кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното
правоотношение по смисъла на чл.143, т.19 ЗПК. Поставянето на изискването
за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение
противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. Съгласно
член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28,
преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи
оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това
задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни.
Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за
потребителския кредит.
5
Поради изложеното счита, че клауза, която предвижда, че се дължи
възнаграждение за осигуряване на поръчител е в пряко противоречие с целта
на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение
на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури възнаграждение за обезпечение,
с което дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на
длъжника се увеличава.
Възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да
изпълнява кредитора са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда
на потребителя като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с
което задължение той не би се съгласил ако кредитодателят е действал
добросъвестно. Поради изложеното счита, че е изпълнен общият фактически
състав на чл.143 ЗЗП и с оглед на неизчерпателното изброяване на
предпоставките за неравноправност на договорна уговорка /арг. от т.19 на
чл.143 ЗПК/, счита че процесната договорка следва да бъде квалифицирана
като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя.
- Поставяйки на кредитополучателя изискване да сключи договор с
поръчителя, „***“ АД е договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл.22
ЗЗД. От вътрешните отношения между „***“ АД и кредитополучателя следва,
че ако беше изразил воля да сключи договор за поръчителство, той не го прави
в изпълнение на свое задължение към кредитодателя. Поради което
единственият му мотив би бил да надари кредитора. По силата на чл.225, ал.1
ЗЗД, с договора за дарение дарителят следва незабавно да престира, в
противен случай договорът е нищожен.
Навежда довод за недействителност и на уговорката за учредяване
на обезпечение с одобрено от кредитора дружество - поръчител - поради
същите аргументи, изложени за нищожност на уговорката за заплащане на
възнаграждение за поръчител.
Наведен е довод за нищожност на целия договор за поръчителство -
тъй като същият е с акцесорен характер, той може да съществува валидно
единствено при условие, че съществува действителен главен дълг. Навежда
довод, че поради нищожност на кредитната сделка по изложени по-горе
съображения, не е породил правно действие и сключеният договор за
учредяване на поръчителско правоотношение.
На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба е връчен на
ответниците „***“ ЕАД и „***“ ЕООД които в законоустановения срок са
депозирали писмени отговори.
ОТВЕТНИКЪТ „***“ ЕАД навежда довод за недопустимост на
предявените установителни искове поради липса на правен интерес. Твърди,
6
че договорите за кредит и сключените към тях договори за предоставяне на
поръчителство към датата на подаване на съответната искова молба не са
действащи между страните. Ищецът е предявил осъдителни искове с правно
основание чл.55 ЗЗД за връщане на платено без основание по същите
договори, които твърди да са нищожни, като съдът е длъжен в мотивите по
осъдителните искове да се произнесе инцидентно относно нищожността на
договорите за кредит и поръчителство. Излага аргумент, че за ищеца не е
налице правен интерес от предявяване на установителни искове, тъй като е
налице друг способ, с който правата му ще бъдат защитени в по-голяма
степен. Счита, че е налице злоупотреба с процесуални права с цел генериране
на повече разноски за всички искове в полза на адвоката при условията на
чл.38 от ЗА.
Оспорва исковете като неоснователни поради следните съображения:
Твърди, че Договор за потребителски кредит №*** г. е сключен между
страните за главница от 3395.24 лева (а не както ищецът е посочил поради
техническа грешка в исковата молба - 3000,00 лв.), като същата е била усвоена
в цялост от него, както следва: 3000.00 лева от главницата били усвоени от
кредитополучателя за потребителски цели, а със сумата от 395.24 лева била
заплатена дължима от кредитополучателя застрахователна премия.
Договор за потребителски кредит №***г. е сключен между страните за
главница от 2829.64 лева (а не както ищецът е посочил поради техническа
грешка в исковата молба - 2500,00 лв.), като същата е била усвоена в цялост от
него, както следва: 2500.00 лева от главницата били усвоени от
кредитополучателя за потребителски цели, а със сумата от 329.64 лева била
заплатена дължима от кредитополучателя застрахователна премия.
Договор за потребителски кредит №3*** е сключен между страните за
главница от 7369.40 лева (а не както ищецът е посочил поради техническа
грешка в исковата молба - 6000,00 лв.), като същата е била усвоена в цялост от
него, както следва: 6000.00 лева от главницата били усвоени от
кредитополучателя за потребителски цели, а със сумата от 1369.40 лева била
заплатена дължима от кредитополучателя застрахователна премия.
Договор за потребителски кредит №*** е сключен между страните за
главница в размер на 586.80 лева (а не както ищецът е посочил поради
техническа грешка в исковата молба - 500,00 лв.), като същата била усвоена в
цялост от него, както следва: 550.00 лева от главницата били усвоени от
кредитополучателя за потребителски цели, а със сумата от 36.80 лева била
заплатена дължима от кредитополучателя застрахователна премия.
Счита, че в частта за сумата от 395.24 лева по Договор за потребителски
кредит №***г., сумата 329.64 лева по Договор за потребителски кредит
№***г., 1369.40 лева по Договор за потребителски кредит №3*** и 36,80 лв.
по Договор за потребителски кредит №***, кредитът има характеристиките на
7
стоково финансиране, тъй като с отпусната главница кредитополучателят е
закупил услуга (застраховка), а дължимото за услугата възнаграждение е
заплатено от кредитодателя директно от името и за сметка на
кредитополучателя директно към доставчика на услугата.
Твърди, че ищецът е погасил задълженията си по Договор за
потребителски кредит №***г., Договор за потребителски кредит №***г. и
Договор за потребителски кредит №*** доброволно и предсрочно, предвид
което не е заплатил в пълен размер уговорената с договорите възнаградителна
лихва.
Оспорва твърдението на ищеца, че същият е заплатил по сметка на „***“
ЕАД сума в размер на 20,00 лв., разпредЕ. за погасяване на задълженията му
за възнаградителна лихва по договор за кредит №*** Твърди, че постъпилата
сума по сметка на „***“ ЕАД, която е разпредЕ. за погасяване на
задълженията на ищеца за договорна възнаградителна лихва е в размер на 5,43
лв.
Оспорва твърдението на ищеца, че същият е заплатил по сметка на „***“
ЕАД сума в размер на 50,00 лв., разпредЕ. за погасяване на задълженията му
по договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „***“ ЕООД за
обезпечаване на договор за кредит №*** Твърди, че постъпилата сума по
сметка на „***“ ЕАД, която е разпредЕ. за погасяване на задълженията на
ищеца по посочения договор за предоставяне на поръчителство е в размер на
9,93 лв.
Оспорва твърдението на ищеца, че процесните договори за
потребителски кредит са нищожни, тъй като съдържанието им не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК (да бъдат посочени „годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“).
В Приложение № 1 към процесните договори по ясен и разбираем начин
са посочени ГПР (т. 8) и общата дължима сума (т. 9), като и е упоменато, че
допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите
условия. По-конкретно допусканията са подробно описани в т.11 от Раздел
VII. „Кредитни продукти. Годишен процент на разходите“ на приложимите
към договора за кредит Общи условия.
Навежда довод, че възнаграждението за поръчител не е включено като
разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход
по кредита, Формулирана в §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК.
- Излага аргументи, че за ищеца не е задължително да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с „***“ЕООД.
Посочва, че съгласно раздел III, т.12 от приложимите към договорите за
8
потребителски кредит Общи условия за предоставяне на кредити,
кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави
обезпечение на кредита. Кредитоискателят може и да не предостави
обезпечение, като в този случай „***“ ЕАД ще разгледа заявлението му, ще
направи оценка на кредитоспособността му и ще прецени дали да предостави
кредит съгласно вътрешните си правила за оценка и управление на риска.
Твърди, че договорите за кредит предвиждат изрична възможност в чл.4, ал.3
потребителят да си избере необезпечен кредит - т.е. потребителят има избор
да реши дали иска обезпечен и необезпечен кредит и няма задължително
условие кредитът да е обезпечен.
Излага съображения, че дори и кредитоискателят да е заявил кредит с
обезпечение „поръчител", то той е имал правото, закрепено в раздел III, т.13 от
приложимите Общи условия, съгласно което преди подписване на договора
първоначално заявените условия на кредита могат да бъдат едностранно
променени от кредитоискателя в телефонен разговор, като в този случай
първоначалното заявление за кредит се анулира и клиентът заявява желаните
условия в телефонен разговор с „***“ ЕАД - т.е. клиентът е имал право да се
откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен с поръчителство.
Навежда довод, че като незадължителен, договорът за предоставяне на
поръчителство, не попада в хипотезата на §1, т.1 от ДР на ЗПК , респективно
разходът за него не се включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл.19 от
ЗПК.
- Твърди, че към момента на сключване на процесните договори за
кредит „***“ ЕАД не е знаело какъв е размерът на дължимото възнаграждение
за предоставяне на поръчителство.
Посочва, че договорът за предоставяне на поръчителство, в случай че
бъде избран такъв, се сключва след сключването на договор за кредит с „***“
ЕАД. „***“ ЕАД не знае и няма как да узнае предварително какво
възнаграждение ще се уговори по един бъдещ договор между кредитоискателя
и поръчителя „***“ ЕООД, по който бъдещ договор „***“ ЕАД не е страна.
Едва след подписването на договора за кредит и в случай, че клиентът е избрал
да предостави обезпечение в полза на кредитора, същият се препраща към
платформата на „***“ ЕООД, където се преминава към процедура по
сключване на договор за предоставяне на поръчителство. Договорът за
предоставяне на поръчителство се сключва в среда, над която „***“ ЕАД няма
контрол и достъп, като „***“ ЕООД и клиентът уговарят условията по него (в
това число и размерът на дължимото възнаграждение), в момент когато
договорът за кредит вече е подписан и неговите параметри (в това число и
ГПР) са договорени и не могат да бъдат променяни.
Сочи, че действително „***“ ЕАД е едноличен собственик на капитала
на „***“ ЕАД. Въпреки това двете дружества са самостоятелни юридически
9
лица, със собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и
правила на дейност, поради което твърди „***" ЕАД да няма достъп до
договора за предоставяне на поръчителство, съответно данни за размера на
паричните задължения на кредитополучателя по същия.
Навежда довод, че тъй като възнаграждението на поръчителя „***“
ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя към момента на
сключването на договора за кредит от кредитоискателя, то не попада в
хипотезата на §1, т.1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита за
потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
- Навежда довод, че договорът за предоставяне на поръчителство между
ищеца и „***“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД и
уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по
кредита. По силата на процесния договор за предоставяне на поръчителство
„***“ ЕООД се е задължило да извърши за сметка на доверителя (ищеца)
възложените от него действия, а именно да отговаря пред кредитора „***“
ЕАД солидарно с него за изпълнението на всички негови задължения по
договора за кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията по него.
Моли да бъдат оставени без разглеждане установителните искове срещу
него за обявяване нищожност на договорите за кредит, при условията на
евентуалност исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани
предявените осъдителни искове с правно основание чл.55 ЗЗД.
ОТВЕТНИКЪТ „***“ ЕООД навежда довод за недопустимост на
предявените установителни искове поради липса на правен интерес. Твърди,
че процесните договори за предоставяне на поръчителство са погасени и не са
действащи между страните, поради което за ищеца не съществува правен
интерес от предявяване на иск за прогласяване на нищожността им. Счита за
достатъчна за защита правата на ищеца единствено предявяването на
осъдителен иск по чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД, като в мотивната част на съдебното
решение, съдът ще се произнесе и относно твърдяната нищожност на
договора за предоставяне на поръчителство.
Оспорва исковете като неоснователни.
Навежда довод, че ответникът „***“ ЕООД е сключил с ищеца договори
за поръчка при условията на чл.280 от ЗЗД, наименовани „договор за
предоставяне на поръчителство", съгласно които е поел задължението да
сключи договор за поръчителство с „***" ЕАД, по силата на който се е
задължил да гарантира като поръчител задължението на ищеца по договорите
за кредит, срещу дължимо от ищеца възнаграждение. Сочи, че
възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано
задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на
10
кредитополучателя, същият не дължи възнаграждение за периода след
пълното изплащане на кредита. Вноските за погасяване на задължението за
възнаграждение за поръчител са намаляващи, като размерът им е в зависимост
от размера на гарантираното главно задължение. Възнаграждението се дължи
само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при
предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не
дължи възнаграждение за периода след пълното изплащане на кредита.
Наведен е довод, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде
включено в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на §1, т.1 от ДР
на ЗПК, респективно на член 3, б.„ж" от Директива 2008/48/EО. Сочи, че
съгласно посочената дефиниция, за да бъде включено едно парично
задължение в ГПР, то трябва да има следните три характеристики: трябва да е
(1) разход за кредитополучателя, който е (2) свързан с договора за кредит и е
(3) известен на кредитора към датата на сключване на договора. В случай, че
разходът представлява възнаграждение за допълнителна услуга, то той се
включва в ГПР само когато „сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита”.
Твърди, че процесните договори за поръчителство не са задължително
условие за получаването на кредита, поради което възнаградението за
поръчителство не следва да бъде включено в ГПР. Сочи, че „***" ЕАД
предоставя потребителски кредити при условия, които индивидуално се
уговарят с кредитополучателя, част от тези условия е обезпечаването на
договора. В раздел „Одобряване и усвояване на кредита“, чл.4, ал.1 от
договора за кредит изрично е вписано, че кредитополучателят има право да
заяви кредит без обезпечение. Т.е. обезпечението, в това число
предоставянето на поръчител в лицето на „***“ ЕООД, е единствено
възможност, но не и задължение за кредитополучателя. Кредитополучателят
има право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен
кредит, като и в двата случая искането му ще бъде прието за разглеждане и ще
премине през процес на оценка и одобрение съгласно вътрешните правила на
кредитодателя „***“ ЕАД. Обезпечените и необезпечените кредити на „***“
ЕАД не се отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта
на „***" ЕАД, не са пряко свързани с размера на отпускания кредит и
условията му за погасяване.
На следващо място излага аргументи, че възнаграждението за
поръчителство не отговаря на изискването на §1, т.1 от ДР на ЗПК да е разход,
пряко свързан с договора за кредит и да е „извесетен на кредитора“ към
момента на сключване на договора за кредит, за да се счита за общ разход по
кредита за потребителя. Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство
(в случай, че бъде избран такъв), се сключва след подписването от
кредитоискателя на договора за кредит с „***“ ЕАД. Твърди, че „***“ ЕАД не
11
знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори
по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „***“ ЕООД, по
който бъдещ договор „***“ ЕАД не е страна. Възнаграждението на
поръчителя „***“ ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя
към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя,
поради което не попада в хипотезата на §1, т.1 от ДР на ЗПК, за да е общ
разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
Излага аргументи, че сключването на договор за предоставяне на
поръчителство не може да бъде квалифицирано и като „заблуждаваща
търговска практика“. Сочи, че в конкретния случай не е налице нито
премълчаване, нито предоставяне по неясен начин на информация от страна
на „***“ ЕАД и „***“ ЕООД. Паричните задължения на кредитополучателя по
договора за кредит, съответно на потребителя по договор за предоставяне на
поръчителство, са ясно разписани. Конкретно е посочен размерът на вноската
по договора за кредит, формирана на база на определения съгласно правилата
на ЗПК ГПР. Конкретно е посочен и размерът на възнаграждението към
поръчителя в договора за поръчителство. В Приложение №1 към договора за
предоставяне на поръчителство в две отделни таблици по ясен за средния
потребител начин е посочен размерът на вноската по кредита и размерът на
вноската за погасяване на възнаграждението на поръчителя. В придружаващия
таблиците текст са използвани конкретни и еднозначни термини, като счита,
че средният потребител лесно би формирал извод колко пари би дължал към
кредитодателя и поръчителя, съответно какво е оскъпяването на кредита и
възнаграждението за допълнителната услуга.
Изложените аргументи сочи като валидни и във връзка с възражението
относно противоречието на оспорваните клаузи на чл.143 от ЗЗП.
Излага съображения, че наличието на свързаност между „***“ ЕАД и
„***“ ЕООД само по себе си не води до скрито оскъпяване на кредита“. „***“
ЕАД е едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД, което било видно
публичния търговски регистър при Агенцията по вписванията. „***“ ЕООД
обаче е отделно юридическо лице със собствена правосубектност, собствен
лиценз от БНБ и различен предмет на дейност. „***“ ЕООД предлага услугите
си на неограничен брой лица, в това число предлага гарантирането на
ипотечни и бизнес кредити, като клиентската му база не е ограничена до
кредитополучателите по договори с „***“ ЕАД. Като отделно юридическо
лице има собствено имущество и отделен персонал, счетоводство,
деловодство, вътрешни правила на работа и всички организационни
характеристики на едно предприятие, развиващо самостоятелна търговска
дейност.
Сочи, че следва да се има предвид, че в договора за предоставяне на
поръчителство е предоставена възможност на клиента да избере начин за
12
заплащане на възнаграждението за поръчителя, като това може да стане по
сметка на поръчителя или по сметка на „***" ЕАД заедно с плащането на
месечните вноски, като вторият вариант е предпочитан от
кредитополучателите, тъй като ги поставя във финансово по-благоприятна
позиция - правят се разходи само за едно плащане (банкови такси и др.) В този
случай „***" ЕАД единствено получава от името и за сметка на поръчителя
плащането, същият не е титуляр на вземането и не се разпорежда със същото,
което е изрично уговорено в договора за предоставяне на поръчителство -
чл.8, ал. 5 от договора.
Моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Между страните не е спорно и се установява от приетите като писмени
доказателства Договор за потребителски кредит №***г., Договор за
потребителски кредит №***г., Договор за потребителски кредит №3***,
Договор за потребителски кредит №***, ведно с Приложение №1 към всеки
от договорите и Общи условия за предоставяне на кредити на „***“ЕАД, че
между ищеца Н. Л. Н. и ответника „***“ЕАД, са сключени посочените
договори за предоставяне на потребителски кредит чрез средство за
комуникация от разстояние, посредством създадена от кредитодателя
електронна форма, като е спазена процедура по кандидатстване и одобрение,
подробно разписана в общите условия. Приложение намират нормите на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги, в
съответствие с които писмената форма на договора е спазена и не е
необходимо подписване на електронния документ, чрез електронен подпис
или последващо подписване на хартиен носител.
Видно от индивидуалните договори за предоставяне на потребителски
кредит, ведно с Приложение №1, неразделна част от договора, на ищеца са
били отпуснати потребителски кредити от ответника „***“ЕАД при следните
условия:
1. По Договор за потребителски кредит №***г. е предоставена в заем
сума в размер на 3000 лв., при фискиран лихвен процент по кредита 40,00 %,
годишен процент на разходите 48,21 %, който следва да бъде върнат чрез 24
месечни погасителни вноски, в размер и с падеж, съгласно погасителен план, с
краен срок на плащане 31.10.2026г.
2. По Договор за потребителски кредит №***г. е предоставена в заем
сума в размер на 2500 лв., при фиксиран лихвен процент по кредита 40,00 %,
годишен процент на разходите 48,21 %, който следва да бъде върнат чрез 12
месечни погасителни вноски, в размер и с падеж, съгласно погасителен план, с
13
краен срок на плащане 31.05.2025г.
3. По Договор за потребителски кредит №3*** е предоставена в заем
сума в размер на 6000 лв., фиксиран лихвен процент по кредита 31,20 %,
годишен процент на разходите 36,07 %, който следва да бъде върнат чрез 24
месечни погасителни вноски, в размер и с падеж, съгласно погасителен план, с
краен срок на плащане 10.12.2026г.
4. По Договор за потребителски кредит №*** е предоставена в заем
сума в размер на 550 лв., при фиксиран лихвен процент по кредита 40,00 %,
годишен процент на разходите 48,21 %, който следва да бъде върнат чрез 12
месечни погасителни вноски, в размер и с падеж, съгласно погасителен план, с
краен срок на плащане 30.09.2025г.
Установява се, че в чл.4 от Договор за потребителски кредит №***г.,
Договор за потребителски кредит №***г., Договор за потребителски кредит
№***, както и в раздел III, т.12 от ОУ, е уговорено, че страните се съгласяват в
случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по
кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция
съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да
сключи договор за поръчителство с одобрено от *** юридическо лице
„поръчител“ в срок до 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на
кредит. В ал.3 от същата клауза на договора е посочено, че в случай, че
кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на
заявлението за отпускане на кредит е 14 дни.
Установява се, че на датата на сключване на всеки от процесните
договори за кредит, ищецът Н. Л. Н. и вторият ответник „***" ЕООД са
сключили договори за предоставяне на поръчителство, както следва:
1. Договор за предоставяне на поръчителство от 25.10.2024г. с
„***“ЕООД за обезпечаване на Договор за потребителски кредит №***г. с
„***“ЕАД;
2. Договор за предоставяне на поръчителство от 06.06.2023г. с
„***“ЕООД за обезпечаване на Договор за потребителски кредит №***г. с
„***“ЕАД;
3. Договор за предоставяне на поръчителство от 27.11.2024г. с
„***“ЕООД за обезпечаване на Договор за потребителски кредит №3*** с
„***“ЕАД;
4. Договор за предоставяне на поръчителство от 14.10.2024г. с
„***“ЕООД за обезпечаване на Договор за потребителски кредит №*** с
„***“ ЕАД.
Съгласно клаузите на приетите като писмени доказателства договори за
предоставяне на поръчителство „***“ ЕООД е поело задължение да сключи
договор за поръчителство с „***“ ЕАД, по силата на който договор да
отговаря пред „***“ ЕАД солидарно с потребителя за всички задължения на
14
потребителя, възникнали по повод съответния договор за потребителски
кредит.
Съгласно чл.8 от договорите за предоставяне на
поръчителство, потребителят - заемател се е задължил да заплати на
поръчителя възнаграждение за предоставеното обезпечение.
Видно от Приложение №1 към всеки от договорите за предоставяне на
поръчителство, дължимото се от ищеца възнаграждение по него е уговорено
както следва:
1. По Договор за предоставяне на поръчителство от 25.10.2024г. за
обезпечаване на Договор за потребителски кредит №***г. - възнаграждение в
размер на 2681,68 лв., платимо на 24 месечни вноски съгласно погасителен
план, с падежи, съответстващи на датите на падеж на погасителните вноски по
договора за кредит;
2. По Договор за предоставяне на поръчителство от 06.06.2023г. за
обезпечаване на Договор за потребителски кредит №***г. с „***“ЕАД -
възнаграждение в размер на 2235,18 лв., платимо на 24 месечни вноски
съгласно погасителен план, с падежи, съответстващи на датите на падеж на
погасителните вноски по договора за кредит;
3. По Договор за предоставяне на поръчителство от 27.11.2024г. за
обезпечаване на Договор за потребителски кредит №3*** с „***“ЕАД -
възнаграждение в размер на 3623,67 лв., платимо на 24 месечни вноски
съгласно погасителен план, с падежи, съответстващи на датите на падеж на
погасителните вноски по договора за кредит;
4. По Договор за предоставяне на поръчителство от 14.10.2024г. за
обезпечаване на Договор за потребителски кредит №*** - възнаграждение в
размер на 372,10 лв., платимо на 12 месечни вноски съгласно погасителен
план, с падежи, съответстващи на датите на падеж на погасителните вноски по
договора за кредит;
В чл.8, ал.5 от договорите за предоставяне на поръчителство е
установено, че „***“ ЕАД е овластено вместо поръчителя „***“ ЕООД да
приема изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. В същата
клауза е предвидено приоритетно изплащане на възнаграждението по
поръчителството пред това по
основното задължение по кредита, в случай, че платената от потребителя сума
е недостатъчна за покриване и на двете задължения.
От справка в търговския регистър се установява, че „***“ ЕАД е
едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД и двете дружества са с един
и същ адрес на управление.
Съдът е обявил за безспорно между страните, че при изчисляване на
ГПР в процесните договори за кредит възнаграждението за предоставяне на
15
поръчителство, дължимо и платимо на „***“ ЕООД, не е включено в ГПР като
разход.
От заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и пълно, се
установява, че платените от ищеца суми по процесните договори за кредит и
договори за предоставяне на поръчителство, са както следва:
1. По Договор за потребителски кредит №***г. с „***” ЕАД и Договор
за предоставяне на поръчителство от 25.10.2024г. с „***" ЕООД:
Общо платена сума - 3617.09лв., от които:
- за главница -3395,24лв.;
- за възнаградителна лихва - 64,24лв.;
- за възнаграждение за поръчителство - 157,61лв.
2. По Договор за потребителски кредит №***г. с „***” ЕАД и Договор
за предоставяне на поръчителство от 06.06.2023г. с „***" ЕООД:
Общо платена сума - 4011.29лв., от които:
- за главница -2829,64лв.;
- за възнаградителна лихва - 438,93лв.
- за възнаграждение за поръчителство - 650,66лв.
- неразпредЕ. сума - 92,06лв.
3. По Договор за потребителски кредит №3*** с „***“ ЕАД и Договор
за предоставяне на поръчителство от 27.11.2024г. с „***" ЕООД:
Общо платена сума - 3106.30лв.. от които:
- за главница -1086,56лв.;
- за възнаградителна лихва - 903,33лв.;
- за лихва за забава - 2,73лв.;
- за извънсъдебно събиране на просрочени вземания - 30,00лв.
- за възнаграждение за поръчителство - 1083,68лв.
4. По Договор за потребителски кредит №*** с „***” ЕАД и Договор за
предоставяне на поръчителство от 14.10.2024г. с „***" ЕООД:
Общо платена сума - 602.16лв.. от които:
- за главница -586,80лв.;
- за възнаградителна лихва - 5,43лв.
- за възнаграждение за поръчителство - 9,93лв.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
По установителните искове за прогласяване нищожност на договорите за
потребителски кредит и договорите за поръчителство:
Предявените искове са процесуално допустими. Предявяването на иск за
обявяване нищожност на договор или клауза от него не е скрепено от
законодателя със срок. Такъв може да бъде предявен от всяко лице при
наличие на правен интерес, включително и след погасяване на задълженията
16
по него. В процесния случай за ищеца е налице правен интерес от обявяване
на договорите за нищожни поради извършени плащания по тях, които биха се
явили платени без правно основание при нищожност на договорите, доколкото
същите изначално не са породили права и задължения за страните.
По същество, исковете са основателни.
Основателен е наведения от ищеца довод, че сключените с ответника
„***“ ЕАД договори за потребителски кредит са нищожни на основание чл.22
от ЗПК.
Съгласно чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 от
ЗПК - изначална недействителност на целия договор за потребителски заем,
тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
В процесния случай, не е спазено императивното изискване на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК. Разпоредбата предвижда, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение №1 към закона
начин.
Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по
смисъла на чл.22 от ЗПК на договора за потребителски кредит, е налице не
само, когато в него изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице
такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен,
точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на
посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова
посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на
действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице
еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото потребителят се
явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия
ГПР.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В посочената величина, следва по
ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи,
които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В процесния случай в договорите кредиторът се е задоволил единствено
с посочването като абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана
17
методика на формиране на годишния процент на разходите по всеки конкретен
кредит - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият -
какъв е математическият алгоритъм, по който се формира годишното
оскъпяване на кредита, кои разходи са включени. По този начин потребителят
е поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои
суми точно ще дължи. Същият е поставен в невъзможност да разбере какъв
реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Нарушен е чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Макар в общите условия да са описани
допускания, при които се изчислява ГПР, в индивидуалните договори за
кредит липсва конкретно посочване и не може да бъде изведено кои точно
разходи, които заплаща кредитополучателят по съответния договор за кредит,
са включени в посочения % - ГПР.
На следващо място, ГПР, посочен в договора, не отговаря на
действителния такъв, при спазване разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК.
Както бе посочено, съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които
са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, включително застрахователни премии, в случаите, когато сключването
на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.
Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съдът
приема, че представлява и възнаграждението, дължимо по договорите за
предоставяне на поръчителство с „***“ ЕООД. Въпреки, че всеки един от
двата договора – договорът за кредит и договорът за предоставяне на
поръчителство представляват самостоятелни такива, съдът приема, че същите
следва да бъдат разглеждани не самостоятелно, а като съвкупност от
правоотношения и във връзка един с друг.
Възнаграждението по договорите за поръчителство отговаря на
критериите, заложени в §1, т.1 от ДР на ЗПК.
На първо място, същото представлява разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае разход във връзка с
обезпечение на вземанията по договора.
Установява се от клаузата на чл.4 от договорите за кредит, че ако
потребителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от
заемодателя „***“ юридическо лице-поръчител, то заявлението му за
сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от
подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за
18
отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване на посоченото
обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в
14-дневен срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за
отпускане на т. нар. „бързи кредити“, при които потребителят разчита да
получи заявената сума в кратък срок, както и посоченият в Стандартния
европейски формуляр 10-дневен срок, през който заявката на потребителя за
отпускане на кредит е валидна и следва да бъде разгледана от кредитора,
следва извод, че на практика сключването на договора за предоставяне на
поръчителство се превръща в задължително условие за отпускането на кредит,
неизменна част от процедурата по сключване на договора за кредит. Следва да
бъде отбелязано, че така уговореното представлява и неравноправно
третиране на потребителите. Договорът за поръчителство има за цел да
обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност
на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на
заетите средства, съответна на получените гаранции.
На следващо място, възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство представлява и разход, който изначално е известен на
кредитора и на практика е сигурно, че потребителят ще го заплати. Този
извод следва при анализа на клаузите относно условията за предоставяне на
обезпечение.
Клаузата на чл.4 от Договора за кредит възлага в тежест на
кредитополучателя да осигури едно измежду следните обезпечения: да
предостави на ответника банкова гаранция в срок от 10 дни от сключване на
договора за всички задължения по сключения договор за кредит или одобрено
от заемодателя дружество – поръчител, в срок от 48 часа. При тълкуване
съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на
сключения договор за паричен заем, се налага разбирането, че по своето
същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредита и
на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави
обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза
от договора възвежда за потребителя се явяват на практика неосъществими за
него. Поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от
длъжника, кредиторът цели да го насочи към единствената форма на
обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да
предостави - обезпечение от одобрено от ответника „***“ ЕАД дружество.
Предвид изложеното, то разходът за потребителя по договора за
поръчителство с „***“ ЕООД е сигурен - от една страна предоставянето на
поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от
друга - условията за другото обезпечение е на практика невъзможно за
19
осъществяване от длъжника.
Извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен
на заемодателя още към момента на сключване на договора за кредит, следва и
от обстоятелствата, че договорът за поръчителство е сключен в същия ден, в
който е сключен договорът за кредит, изричната уговорка в чл.8, ал.5 от
Договора за предоставяне на поръчителство за приоритетно изплащане на
възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по
кредита, изрично предвиденото овластяване на „***“ ЕАД да приема вместо
поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство,
както и обстоятелството, че двете дружества са свързани лица – „***“ ЕАД е
едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД, като двете дружества са с
един адрес на управление.
При съвкупния анализ на изложеното по-горе следва извод, че с
предвиждане на избор за сключване на възмездно поръчителство с одобрено
от заемодателя дружество – поръчител, на практика не се цели обезпечаване
на договора, а оскъпяване на кредита с кумулиране на скрито възнаграждение
под формата на възнаграждение за поръчител, свързан с кредитора.
Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по
кредита, доколкото договорът за предоставяне на поръчителство и разходите
по него са пряко свързани с договора за кредит, предвид на което и същото
възнаграждение е следвало да бъде посочено в договора за кредит, в общата
дължима във връзка с кредита сума, както и включено в ГПР.
В същия смисъл е Решение на СЕС по дело C‑337/23, постановено по
преюдициално запитване на съдия от СРС в рамките на производства за
издаване в полза на „АПС Бета България“ ЕООД и на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД на заповеди за изпълнение на парични
задължения по договори за потребителски кредит и по договори за
поръчителство.
В решението на СЕС е прието, че Член 3, букви ж) и и) от Директива
2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за
поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в
подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия
размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на
разходите“.
Прието е още, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски
кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените
разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
20
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
Не е спорно между страните и изрично е признато от ответника –
кредитор, че в ГПР по процесните договори за кредит не е включено
възнаграждението, дължимо от кредитополучателя по договорите за
поръчителство.
Следователно нарушена е разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
предвиждаща, че договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита, като в процесния случай нарушение е налице не само с
формалното посочване на ГПР, но и с това, че посоченият в договора размер
на ГПР не съответства на действително прилагания между страните.
Нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, води до недействителност на
целия договор за кредит на основание императивната разпоредба на чл.22 от
ЗПК.
Поради изложените по-горе доводи за свързаност между договора за
кредит и договора за предоставяне на поръчителство, представляващи
основание за разглеждането им съвкупно като комплекс от правоотношения,
недействителността на договорите за кредит рефлектира и по отношение на
договорите за предоставяне на поръчителство поради естеството на
правоотношенията, които договори също се явяват недействителни.
Процесните Договори за предоставяне на поръчителство, като акцесорни
такива, се явяват и лишени от основание, предвид недействителността на
договорите за кредит, които обезпечават и във връзка с които е възникнало
правоотношението по поръчителството – договорите за предоставяне на
поръчителство са нищожни на основание чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД.
Същите се явяват нищожни и на собствено основание, като съдът
намира за основателни изложените от ищеца доводи за противоречие с
добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите. Накърняване на
добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната
страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от
по-неблагоприятното положение на другата страна.
В процесния случай, срещу задължението за заплащане на
възнаграждение, ищеца не получава насрещна престация в замяна.
Обезпечение на своето вземане получава кредиторът по договора за заем,
който е поставил изискване за сключване на договор за предоставяне на
поръчителство като условие за отпускането на паричния заем. Ищецът е бил
поставен в положение, при което е принуден от икономически по-силната
страна да сключи договор с „***“ ЕООД, което лице е посочено и одобрено от
кредитора по договора за заем. „***“ ЕООД се е възползвало от по-
неблагоприятното положение на другата страна, като е било наясно за
условията на договора за заем, видно от текста на сключения с ищеца договор
21
за предоставяне на поръчителство.
За поръчителя е уговорено възнаграждение срещу задължението да
поеме наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В
случай на тяхното заплащане от поръчителя обаче, за
последния се поражда, съгласно договора, регресно право срещу заемателя за
възстановяване на платените от поръчителя суми - чл.4, ал.2 от договора за
предоставяне на поръчителство. Следователно поръчителят получава
възнаграждение без реално да съществува същинско насрещно задължение за
него, доколкото сумите, които е платил, подлежат на възстановяване. За
длъжника от друга страна заплащането на възнаграждението се явява
безпредметно, тъй като при всяка хипотеза той ще дължи сумите по кредита и
няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от
поръчителя. Поръчителят по договора за предоставяне на поръчителство,
който е и икономически по-силният субект, разполага и със защитата
на чл.143, ал.1 ЗЗД, която му дава възможност да иска от длъжника
главницата, лихвите и разноските, които е платил, както и законна лихва върху
платените суми от датата на плащането, което е договорено и в чл.2, ал.1 и
чл.4, ал.2 от договора за предоставяне на поръчителство.
Така поетият от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство
е напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът на
уговореното възнаграждение за предоставянето на поръчителство е и
несъответен на този риск. Установява се, че възнагражденията по договорите
за предоставяне на поръчителство са в размери, близки до стойността на
съответния отпуснат кредит. Срещу заплащането на възнаграждение в такъв
размер ищецът - потребител не получава каквато и да било насрещна услуга.
Обезпечението е в полза на кредитора „***“ ЕАД, за което цялото
възнаграждение е поето от потребителя. Поради изложените доводи,
договорът за предоставяне на поръчителство се явява нищожен и като
накърняващ добите нрави, на основание чл.26, ал.1, пред.3 ЗЗД.
С оглед гореизложените доводи, следва да бъдат уважени като
основателни предявените установителни искове за прогласяване нищожност
на процесните договори за потребителски кредит и договорите за
предоставяне на поръчителство, които ги обезпечават.
Предвид прогласяване нищожността на целите договори за кредит и
договори за предоставяне на поръчителство, не се е сбъднало процесуалното
условие за разглеждане на предявените при условията на евентуалност
искания за обявяване за недействителни на уговорката за учредяване на
обезпечение с одобрено от кредитора дружество – поръчител, както и
уговорката за заплащане на възнаграждение на „***“ ЕООД за учредяване от
негова страна на лично обезпечение.
По осъдителните искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД:
22
В чл.34 ЗЗД е предвидено, че когато договорът бъде признат за
нищожен, всяка от страните трябва да върне на другата всичко, което е
получила от нея, което е проявление на заложеното в нормата на чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД за връщане на дадено при изначална липса на основание -
нищожен акт.
На основание чл.23 от ЗПК, когато договор за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят дължи само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Съгласно заключението на вещото лице по Договор за потребителски
кредит №***г. и Договор за предоставяне на поръчителство от 25.10.2024г. от
ищеца общо е платена сума в размер на 3617.09лв., от които за главница -
3395,24лв.; за възнаградителна лихва - 64,24лв.; за възнаграждение за
поръчителство - 157,61лв. Недължими поради липса на основание предвид
нищожността на договорите са платените суми с изключение на тази за
главницата – чистата стойност на кредита. Предявените осъдителни искове по
чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД за заплатена без правно основание сума в размер на 50 лв.
за възнаградителна лихва по договора за кредит и сума в размер на 50 лв. по
договора за поръчителство следва да бъдат уважени.
По Договор за потребителски кредит №***г. и Договор за предоставяне
на поръчителство от 06.06.2023г. е платена сума в общ размер на 4011.29лв.,
от които за главница - 2829,64лв.; - за възнаградителна лихва - 438,93лв.; - за
възнаграждение за поръчителство - 650,66лв.; - неразпредЕ. сума - 92,06лв.
Недължими поради липса на основание предвид нищожността на договорите
са платените суми с изключение на тази за главницата – чистата стойност на
кредита. Предявените осъдителни искове по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД за заплатена
без правно основание сума в размер на 50 лв. за възнаградителна лихва по
договора за кредит и сума в размер на 50 лв. по договора за поръчителство
следва да бъдат уважени.
По Договор за потребителски кредит №*** и Договор за предоставяне
на поръчителство от 14.10.2024г. общо е платена сума в размер на 602.16лв.,
от които за главница - 586,80лв.; за възнаградителна лихва - 5,43лв.; за
възнаграждение за поръчителство - 9,93лв. Недължими поради липса на
основание предвид нищожността на договорите са платените суми с
изключение на тази за главницата – чистата стойност на кредита. Предявените
осъдителни искове по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД за заплатена без правно основание
сума в размер на 5,43лв. за възнаградителна лихва по договора за кредит и
сума в размер на 9,93лв. по договора за поръчителство следва да бъдат
уважени.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 ЗА,
на пълномощника на ищеца адв.Е. И. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по
23
уважените искове, както следва:
- по иска за прогласяване нищожност на Договор за потребителски
кредит №***г. с „***“ ЕАД – 667,73 лв.
- по иска за прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на
поръчителство от 25.10.2024г. с „***“ЕООД – 588,15 лв.
- по двата осъдителни иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
срещу ответника „***“ ЕАД във вр. прогласяване нищожността на горните
договори – общо 800 лв.;
- по иска за прогласяване нищожност на Договор за потребителски
кредит №***г. с „***“ ЕАД – 667,73 лв.
- по иска за прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на
поръчителство от 06.06.2023г., с „***“ЕООД - 588,15 лв.
- по двата осъдителни иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
срещу ответника „***“ ЕАД във вр. прогласяване нищожността на горните
договори – общо 800 лв.;
- по установителния иск за прогласяване нищожност на Договор за
потребителски кредит №3*** с „***“ ЕАД – 1306,06 лв.
- по установителния иск за прогласяване нищожност на Договор за
предоставяне на поръчителство от 27.11.2024г. с „***“ЕООД – 662,36 лв.
- по установителния иск за прогласяване нищожност на Договор за
потребителски кредит №***, с „***“ ЕАД – 400 лв.
- по установителния иск за прогласяване нищожност на Договор за
предоставяне на поръчителство от 14.10.2024г., с „***“ЕООД – 400 лв.
- по двата осъдителни иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
срещу ответника „***“ ЕАД във вр. прогласяване нищожността на горните
договори – общо 800 лв.
Или ответника „***“ ЕАД следва да заплати адвокатско възнаграждение
в общ размер на 5441,52 лв., а ответника „***“ЕООД следва да заплати
адвокатско възнаграждение в общ размер на 2238,66 лв.
Съдът намира присъденото адвокатско възнаграждение за справедлив
размер при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото,
осъществените от пълномощника процесуални действия, материалния интерес
по всеки от исковете и ориентировъчните размери на адвокатско
възнаграждение визирани в Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за
адвокатска работа. Неоснователни са възраженията на ответника за
присъждане на едно адвокатско възнаграждение съобразно материалния
интерес по всички заведени в РС - Левски дела между същите страни,
съединени за разглеждане в общо производство. Присъдените разноски са
резултат от изхода на делото и уважаване на исковете и не представляват
злоупотреба с процесуални права. Обстоятелството, че ищецът е избрал да
упражни процесуалните си права като предяви всеки иск самостоятелно, а не в
24
общо производство, в процесния случай не сочи на недобросъвестност,
целяща да генерира разноски. Ищецът сам избира процесуалния ред, по който
да защити материалното си право и обема на търсената защита. Дори и да
бяха предявени с обща искова молба и след съединяване на делата, отделните
искове запазват самостоятелния си характер, тъй като правопораждащите
факти са различни – хипотеза, в която ищецът има право да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за всеки един от исковете. Присъдените в
настоящото производство разноски са резултат от изхода на това дело,
предвид на което ирелевантни са претендирани разноски по други дела,
образувани в РС Левски дела между същите страни.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът „***“ ЕАД следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Районен съд Левски държавна такса за
уважените искове, предявени срещу него, в общ размер на 1046,87 лв., както и
разноски за заплатено от бюджета на РС Левски възнаграждение на вещото
лице в размер на 300 лв., или сума в общ размер на 1346,87 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът „***“ ЕООД следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Районен съд Левски държавна такса за
уважените искове, предявени срещу него, в общ размер на 425,46 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД,
вр. чл.22 от ЗПК Договор за потребителски кредит №***г., сключен между
Н. Л. Н., ЕГН:**********, адрес: *** и „***“ ЕАД, ЕИК:***, със седалище и
адрес на управление: ***.
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД
Договор за предоставяне на поръчителство от 25.10.2024г., сключен между
Н. Л. Н., ЕГН:**********, адрес: *** и „***“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище
и адрес на управление: ***.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „***“ ЕАД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Н. Л. Н.,
ЕГН:**********, адрес: ***, сумата в размер на 50,00 лв. - платена без
правно основание възнаградителна лихва за периода 25.10.2024г. -
20.12.2024г. по Договор за потребителски кредит №***г., прогласен за
нищожен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
- 02.01.2025г., до окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „***“ ЕАД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Н. Л. Н.,
ЕГН:**********, адрес: ***, сумата в размер на 50,00 лв. - платено без
правно основание възнаграждение за периода 25.10.2024г. - 20.12.2024г. по
25
Договор за предоставяне на поръчителство от 25.10.2024г., сключен между
Н. Л. Н. и „***“ЕООД, прогласен за нищожен, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 02.01.2025г., до окончателното
плащане на вземането.
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД,
вр. чл.22 от ЗПК на Договор за потребителски кредит №***г., сключен
между Н. Л. Н., ЕГН:**********, адрес: *** и „***“ ЕАД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: ***.
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД
Договор за предоставяне на поръчителство от 06.06.2023г., сключен между
Н. Л. Н., ЕГН:**********, адрес: *** и „***“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище
и адрес на управление: ***.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „***“ ЕАД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Н. Л. Н.,
ЕГН:**********, адрес: ***, сумата в размер на 50,00 лв. - платена без
правно основание възнаградителна лихва за периода 06.06.2023г. -
20.12.2024г. по Договор за потребителски кредит №***г., прогласен за
нищожен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
- 02.01.2025г., до окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „***“ ЕАД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Н. Л. Н.,
ЕГН:**********, адрес: ***, сумата в размер на 50,00 лв. - платено без
правно основание възнаграждение за периода 06.06.2023г. - 20.12.2024г. по
Договор за предоставяне на поръчителство от 06.06.2023г., сключен между
Н. Л. Н. и „***“ЕООД, прогласен за нищожен, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 02.01.2025г., до окончателното
плащане на вземането.
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД,
вр. чл.22 от ЗПК на Договор за потребителски кредит №3***, сключен
между Н. Л. Н., ЕГН:**********, адрес: *** и „***“ ЕАД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: ***.
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД
Договор за предоставяне на поръчителство от 27.11.2024г., сключен между
Н. Л. Н., ЕГН:**********, адрес: *** и „***“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище
и адрес на управление: ***.
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД,
вр. чл.22 от ЗПК на Договор за потребителски кредит №***, сключен между
Н. Л. Н., ЕГН:**********, адрес: *** и „***“ ЕАД, ЕИК:***, със седалище и
адрес на управление: ***.
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД
Договор за предоставяне на поръчителство от 14.10.2024г., сключен между
26
Н. Л. Н., ЕГН:**********, адрес: *** и „***“ ЕООД, ЕИК:***, със седалище
и адрес на управление: ***.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „***“ ЕАД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Н. Л. Н.,
ЕГН:**********, адрес: ***, сумата в размер на 5,43 лв. - платена без правно
основание възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит
№***, прогласен за нищожен, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 02.01.2025г., до окончателното плащане на
вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД „***“ ЕАД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Н. Л. Н.,
ЕГН:**********, адрес: ***, сумата в размер на 9,93 лв. - платено без правно
основание възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство
от 14.10.2024г., сключен между Н. Л. Н. и „***“ЕООД, прогласен за нищожен,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
02.01.2025г., до окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА „***“ ЕАД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на ЕАД Е. И.,
ЕИК:***, съдебен адрес: ***, представлявано от адв.Е. Г. И., адвокатско
възнаграждение в размер на 5441,52 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА „***“
ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на
ЕАД Е. И., ЕИК:***, съдебен адрес: ***, представлявано от адв.Е. Г. И.,
адвокатско възнаграждение в размер на 2238,66 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „***“ ЕАД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: ***, да заплати по сметка на Районен съд -
Левски сумата в размер на 1346,87 лв. за държавна такса върху уважените
срещу него искове и разноски за възнаграждение на вещото лице.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК „***“ ЕООД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: ***, да заплати по сметка на Районен съд -
Левски сумата в размер на 425,46 лв. - държавна такса върху уважените
срещу него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
27