РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Бяла, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на тридесети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20254510200175 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. С. С., ЕГН **********, с адрес в гр.Р.,
ул."Р.И." № ., вх., ет., против Наказателно постановление № 33-ЕЕН-112 от
09.10.2024г., издадено от Началник отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР
– Русе, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН е наложено
административно наказание „Глоба” по чл.37 от ЗНССПЕЕН в размер на 200
лева, за извършено нарушение на чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН.
Жалбоподателят оспорва издаденото наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно и иска неговата отмяна. Претендират се
разноски в производството.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез своя процесуален
представител застъпва становище за неоснователност на жалбата и моли
същата да не се уважава.
РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и
не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 20.08.2024г., в 17:32ч., жалбоподателят С. подал сигнал на телефон
ЕЕН 112, като съобщил за корупция и поискал сигналът му да бъде предаден
до прокуратурата. Сигналът бил сведен до оперативен дежурен в ОДЧ на
ОДМВР – Русе, който преценил, че същият не представлява спешност, не
съдържал данни за застрашаване живота, здравето и/или имуществото на
гражданите и не е за нарушение на обществения ред, поради което не
изпратил екип на полиция. В тази връзка била изготвена докладна записка от
оперативния дежурен в ОДЧ при ОДМВР – Русе и образувана преписка,
регистрирана под рег.№ 336р-24740 от 26.08.2024г. В хода на проверката по
същата бил изискан запис със съдържанието на сигнала, като след
получаването му от РЦ-112 бил изготвен протокол от изслушването на същият
и възпроизведен на хартиен носител.
1
На 15.09.2024г. жалбоподателят бил поканен да се яви в служебно
помещение на Общинска полиция – Русе, където в 12:22ч.,
актосъставителката Н. му съставила АУАН № 0001225/33-ЕЕН 112, за това, че
не използва по предназначение ЕЕН 112. Жалбоподателят не вписал в
съставения АУАН възражения, а на мястото на подпис на нарушител изписал
собственоръчно „Несъм“. В законоустановения срок не постъпили писмени
възражения срещу така съставения АУАН, поради което и на 09.10.2024г.,
Началник отдел „Охранителна полиция“ издал оспорваното наказателно
постановление, връчено лично на жалбоподателя на 10.10.2024г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства и разпита на актосъставителя.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в
законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените, които да обуславят отмяната на наказателното постановление.
В тази връзка следва да се има предвид, че след съставянето на АУАН, същият
се предявява на нарушителя, за да се запознае с него и да го подпише, по арг.
от чл.43, ал.1 от ЗАНН. В случай, че нарушителят има възражения против така
съставения АУАН, следва да впише същите на определения за това място
реквизит, съобразно разпоредбите на чл.42, ал.1, т.8 и чл.44 от ЗАНН. На
мястото на полагане на подпис на нарушителя, не се предвижда да бъдат
вписвани каквито и да било изявления от нарушителя, като единствено при
отказ да подпише акта, актосъставителят отбелязва това обстоятелство на
мястото за подпис и следва този отказ да бъде удостоверен с подпис на
свидетел, за което в АУАН има отделен реквизит. Полагането на
собственоръчно изписан текст от нарушителя на мястото за полагане на
подпис няма как и не следва да бъде третирано по никакъв друг начин освен
като изявление за запознаване със съдържанието на акта, което е и основна
функция на това действие. Именно това обстоятелство означава, че актът е
бил предявен на нарушителя и той се е запознал със съдържанието му, като
дали това изписване представлява неговия подпис, някакво изявление или
нещо друго, няма никакво отношение към спазване на изискването за
предявяване на акта.
Съдът счита обаче, че деянието за което е била ангажирана
отговорността на жалбоподателя не съставлява нарушение, поради което и
издаденото наказателно постановление се явява постановено при неправилно
приложение на материалния закон. На жалбоподателя е вменено
извършването на нарушение по чл.28, ал.1 от закона, който гласи, „Забранява
се ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, както и за предаване на
неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ.“ В наказателното
постановление извършеното деяние е описано като: „че използва не по
предназначение ЕЕН 112, като подава сигнал, в който липсват данни за
необходимост от спешна помощ, свързана с рискове за живота, здравето,
сигурността или имуществото му. В съобщението си г-н С. иска да подаде
сигнал за корупция и да се уведоми прокуратурата“. Тоест, от
обстоятелствената част на санкционния акт се установява, че се касае за
първата хипотеза предвидена в посочената норма, а именно използване на
ЕЕН 112 не по предназначение. Предназначението на ЕЕН 112 е посочено в
разпоредбата на чл.3 от закона, като „Единният европейски номер 112 (ЕЕН
112) се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за
живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите, както и при
2
заплаха за околната среда.“. В случаите, посочва чл.12 от закона, когато бъде
установено, че повикването не изисква намеса на службите за спешно
реагиране, но е свързано с функциите на местната администрация или на
териториалните звена на министерства или на други административни
структури, информацията се предава на съответната структура за
предприемане на необходимите действия. В този смисъл предназначението на
ЕЕН 112 е да осигури на гражданите, намиращи се на територията на
Република България, непрекъснат, бърз и безплатен достъп до службите за
спешно реагиране за получаване на помощ при спешни случаи с цел защита на
живота, здравето, сигурността и имуществото им, както и при заплаха за
околната среда (чл.2). Вън от предназначението би било използването на ЕЕН
112, когато целта не е да бъде подаден сигнал за спешна помощ или във връзка
с функциите на местната администрация или на териториалните звена на
министерства или на други административни структури.
Същевременно обаче в АУАН е посочено обстоятелството, че
жалбоподателят е искал да подаде сигнал за корупция, за което да се уведоми
прокуратурата. От това следва, че съвсем основателно е възражението, че не е
взета предвид разпоредбата на чл.12 от закона. При това положение се
установява, че жалбоподателят е ползвал по предназначение ЕЕН 112, като е
искал да подаде сигнал за корупция, което съставлява престъпление по
смисъла на Наказателния кодекс, и този сигнал да бъде предаден на органите
на прокуратурата. Такова е и естеството на неговото съобщение, че иска да
бъде регистриран подадения от него сигнал и предаден на компетентните
органи. На следващо място, не може да се очаква от лицата подаващи сигнал
към ЕЕН 112 да преценяват дали се касае за спешна намеса, тъй като това е
функция на центровете 112 съгласно чл.8, ал.1, т.4 от закона, като анализират и
предават обработената информация на съответната служба за спешно
реагиране, както и на други компетентни органи. В противен случай, би се
достигнало до абсурдната ситуация на санкция да подлежи всеки подаващ
сигнал гражданин, за който не се изисква намеса на службите за спешно
реагиране.
Съвсем не на последно място следва да бъдат съобразени и
обстоятелствата, при които жалбоподателят е подал сигнала до ЕЕН 112. На
същият е бил предявен протокол за предупреждение по чл.65 от ЗМВР, в
който е бил поканен доброволно да премести паркиран състав от ППС с
теглещо МПС от „Младежки парк“ гр.Русе, алея на заведение „Вазата“, тъй
като е в нарушение на чл.15, ал.7 от ЗДвП и чл.14, ал.1, т.1 от Наредба № 18 на
ОбС – Русе. Това е било извършено в стопанисван от него обект, на съвсем
различно място от посоченото в протокола, където е бил паркирания състав от
ППС, без да е извършена непосредствена проверка преди това, дали
действително същият е паркиран там и дали е в нарушение на цитираните в
протокола разпоредби. Жалбоподателят е отказал да подпише протокола, като
е посочил на полицейските служители, че съставът от ППС е паркиран на
предвиденото място за това, обозначено с пътен знак. Пред съда е представено
копие на процесния протокол, в който обаче не се съдържат попълнени
реквизити за полицейски орган и предупредено лице, но съдържа
диспозитивната част на извършеното предупреждение. В тази връзка бе
изискана информация от ОДМВР – Русе, като от получения отговор се
установи, че липсват данни към 20.08.2024г. служители на ОДМВР – Русе да
са съставяли протокол за предупреждение по чл.65 от ЗМВР на лицето Н. С.
С.. За изясняване на обстоятелствата по делото бе изискана справка от ОП
„Комунални дейности“ за това дали е било обозначено мястото за престой и
паркиране на атракционно съоръжение – влакче, от която се установи, че към
20.08.2024г. в района на „Вазата“, в Парк на младежта е имало пътен знак Т17,
с текст „Място за престой и паркиране на атракционно влакче“. Съдът счита,
че съвсем резонно при тези обстоятелства, жалбоподателят е решил да подаде
сигнал, тъй като орган на власт издава протокол съдържащ данни, че
3
жалбоподателят извършва нарушение, каквото не само че не е констатирал
лично, но и обективно не съществува. Именно такова е било и съдържанието
на сигнала към ЕЕН 112, което той интерпретира като корупция.
По тези съображения, съдът приема, че неправилно е била ангажирана
отговорността на жалбоподателя, че е използвал не по предназначение ЕЕН
112, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено.
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН в тежест на ответната страна следва
да бъдат възложени разноските за адвокатско възнаграждение направени от
жалбоподателя, които съгласно представения договор възлизат в размер на
800лв., плюс 300лв. за трето съдебно заседание. По делото не е правено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което
същото следва да бъде присъдено в пълен размер.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 33-ЕЕН-112 от 09.10.2024г.,
издадено от Началник отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР – Русе, с
което на Н. С. С., ЕГН **********, с адрес в гр.Р., ул."Р.И." № ., вх., ет., на
основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „Глоба” по
чл.37 от ЗНССПЕЕН в размер на 200 лева, за извършено нарушение на чл.28,
ал.1 от ЗНССПЕЕН.
ОСЪЖДА ОДМВР – Русе, бул.“Ген. Скобелев“ № 49 да заплати на Н. С.
С., ЕГН **********, с адрес в гр.Р., ул."Р.И." № ., вх., ет., сумата от 1 100лв. –
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ________/п/_______________
4