№ 956
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231100511973 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 7429 от 11.05.2023 г., постановено по гр. д. № 72982/2021 г. на СРС,
ГО, 59 състав са частично уважени предявените от „Мъни Лийз“ ЕАД, ЕИК: ********* (с
предишно наименование „Евролийз Ауто“ ЕАД), със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Витоша“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6 срещу Г. Н. К., ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 502, вх. Б, ет. 4, ап. 80 обективно
кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание
чл. 345, ал. 1 ТЗ, чл. 342 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД, за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата в общ размер на 1 126,82 лв.,
представляваща платени от лизингодателя и невъзстановени застрахователни вноски по
сключени застраховки на лизинговото имущество по застраховка „Каско на МПС“,
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, застраховка „Злополука на
пътниците в обществения траспорт“, в това число: 323,32 лв. – непогасен остатък по вноска
с падеж 04.12.2017 г. от застрахователна премия по застраховка „Каско на МПС“ по полица
№ 00500100228453; 471,99 лв. – непогасена вноска с падеж 04.12.2018 г. от застрахователна
премия по застраховка „Каско на МПС“ по полица № 00500100280990; 291,00 лв. –
непогасена вноска с падеж 04.12.2018 г. от застрахователна премия по застраховка
„Гражданска отговорност“ по полица № 07118003329153; 40,51 лв. – непогасена вноска с
падеж 04.12.2018 г. от застрахователна премия по застраховка „Злополука на места – ОТ“ по
полица № 07218000023812; сумата от 26,31 лв., представляваща платен от лизингодателя и
невъзстановен данък на „Превозни средства“ за 2019 г. за лизинговото имущество съгласно
договора за финансов лизинг от 04.12.2015 г.; сумата от 660,00 лв., представляваща
подлежаща на възстановяване претърпяна от дружеството вреда, вследствие на
неизпълнение на задълженията на ответницата по договора за финансов лизинг от
04.12.2015 г., равняваща се на платена сума от лизингодателя на специализирана в
1
събирането на вземания фирма, на която е възложено извършването на действия –
установяване на местонахождението на лизингови обекти, извършване на огледи на същите,
установяване на тяхното физическо състояние, разходи за транспортиране, гориво, паркинг
и др. Отговорността за разноски е разпределена съобразно отхвърлената и уважената част от
исковете.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба е подадена от
ответника Г. Н., с която оспорва първоинстанционното решение в частта, с която са уважени
претенциите, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон и в нарушение на процесуалния закон. Основното възражение на
въззивника е за неправилност на извода в обжалваното решение, че 6 – месечния срок, в
който е възможно да се ангажира отговорността на поръчителя не е изтекъл. Оспорва
приетия от първоинстанционния съд за начален момент, от който тече преклузивния срок.
Моли съда да отмени обжалваното решение в тази му част, като постанови ново, с което
изцяло да отхвърли претенциите. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
ответното дружество „Мъни Лийз“ ЕАД, ЕИК: ********* (с предишно наименование
„Евролийз Ауто“ ЕАД), с който излага доводи за неоснователност на същата. Според
въззиваемия, обжалваното решение е правилно и постановено при преценка на целия
доказателствен материал по делото. Оспорва възражението на ответника, че началният
момент на шестмесечния срок тече от изискуемостта на всяка отделна вноска, което
аргументира чрез позоваване на задължителна съдебна практика, доколкото въпросът е
разрешен с Тълкувателно решение. Съгласно последното, началният момент тече от
настъпване изискуемостта на целия дълг, включително и когато е настъпила предсрочна
изискуемост. Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част. Претендира
направените разноски.
Софийски градски съд, II-Г въззивен състав, като прецени събраните по делото
доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения срок по
чл.263, ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и следва
да бъде разгледан по същество.
В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания
или представени нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Мъни Лийз“ ЕАД,
ЕИК: ********* (с предишно наименование „Евролийз Ауто“ ЕАД), със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6, срещу Г.
Н. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 502, вх. Б, ет. 4, ап. 80, с която
са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правно основание чл. 345, ал. 1 ТЗ, чл. 342 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД, че ответницата
дължи на ищеца следните суми: 1) сумата в общ размер на 1 514,99 лв., представляваща
дължими по силата на договор за финансов лизинг № 01018056/00001 от 04.12.2015 г. с
лизингодател - „Мъни Лийз“ ЕАД (с предишно наименование „Евролийз Ауто“ ЕАД),
лизингополучател – Н.А.К., и солидарен длъжник – Г. Н. К., лизингови вноски, в това число:
остатък от лизингова вноска с падеж 10.05.2019 г. в размер на 148,64 лв.; лизингова вноска с
падеж 10.06.2019 г. в размер на 341,19 лв.; лизингова вноска с падеж 10.07.2019 г. в размер
на 341,37 лв.; лизингова вноска с падеж 10.08.2019 г. в размер на 341,72 лв. и лизингова
2
вноска с падеж 10.09.2019 г. в размер на 342,07 лв.; 2) сумата в общ размер на 57,47 лв.,
представляваща неустойка за забава на плащания на дължими лизингови вноски по договор
за финансов лизинг № 01018056/00001 от 04.12.2015 г. с лизингодател - „Мъни Лийз“ ЕАД,
(с предишно наименование „Евролийз Ауто“ ЕАД), лизингополучател – Н.А.К., и солидарен
длъжник – Г. Н. К., в размер на законната лихва за забава на ден, начислена за времето от
датата на падежа до датата на плащането, в това 1 число: 0,02 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.01.2019 г. за 32 дни забава; 0,95 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.01.2019 г. за 34 дни забава; 0,49 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.01.2019 г. за 35 дни забава; 0,53 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.01.2019 г. за 38 дни забава; 0,55 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.01.2019 г. за 39 дни забава; 0,63 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.01.2019 г., за 45 дни забава; 0,51 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.01.2019 г. , за 48 дни забава; 0,06 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.02.2019 г. , за 17 дни забава; 0,42 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.02.2019 г. , за 30 дни забава; 0,49 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.02.2019 г., за 35 дни забава; 1,23 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.02.2019 г., за 44 дни забава; 1,76 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.02.2019г., за 63 дни забава; 0,33 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.03.2019г., за 52 дни забава; 0,88 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.03.2019г., за 63 дни забава; 0,98 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.03.2019г., за 70 дни забава; 3,23 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.03.2019г., за 77 дни забава; 1,58 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.03.2019г., за 84 дни забава; 1,68 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.04.2019г., за 104 дни забава; 0,49 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.04.2019г., за 53 дни забава; 0,74 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.04.2019г., за 53 дни забава; 1,71 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.04.2019г., за 61 дни забава; 2,27 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.04.2019г., за 81 дни забава; 0,88 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.05.2019г.,за 74 дни забава; 1,11 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.05.2019г., за 79 дни забава; 2,41 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.05.2019г., за 86 дни забава; 1,82 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.08.2018г., за 65 дни забава; 2,02 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.08.2018г., за 72 дни забава; 2,21 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.08.2018г.,за 79 дни забава; 0,91 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.08.2018г., за 89 дни. забава; 1,36 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.09.2018г., за 58 дни забава; 3,86 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.09.2018г., за 69 дни забава; 1,18 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.09.2018г., за 79 дни забава; 0,64 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.10.2018г.,за 49 дни забава; 1,48 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.10.2018г., за 53 дни забава; 1,68 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.10.2018г., за 60 дни забава; 1,72 лв. – неустойка за забава на
лизингова 2 вноска с падеж 10.10.2018г., за 68 дни забава; 0,1 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.11.2018г., за 37 дни забава; 1,48 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.11.2018г., за 53 дни забава; 1,79 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.11.2018г., за 64 дни забава; 3,33 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.11.2018г. , за 93 дни забава; 5,96 лв. – неустойка за забава на
лизингова вноска с падеж 10.12.2018г., за 63 дни забава; 3) сумата в общ размер на 1 126,82
лв., представляваща платени от лизингодателя и невъзстановени застрахователни вноски по
сключени застраховки на лизинговото имущество по застраховка „Каско на МПС“,
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, застраховка „Злополука на
пътниците в обществения транспорт“, в това число: 323,32 лв. – непогасен остатък по
3
вноска с падеж 04.12.2017 г. от застрахователна премия по застраховка „Каско на МПС“ по
полица № 00500100228453; 471,99 лв. – непогасена вноска с падеж 04.12.2018 г. от
застрахователна премия по застраховка „Каско на МПС“ по полица № 00500100280990;
291,00 лв. – непогасена вноска с падеж 04.12.2018 г. от застрахователна премия по
застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № 07118003329153; 40,51 лв. – непогасена
вноска с падеж 04.12.2018 г. от застрахователна премия по застраховка „Злополука на места
– ОТ“ по полица № 07218000023812; 4) сумата от 26,31 лв., представляваща платен от
лизингодателя и невъзстановен данък на „Превозни средства“ за 2019 г. за лизинговото
имущество съгласно договора за финансов лизинг от 04.12.2015 г.; 5) сумата от 660,00 лв.,
представляваща подлежаща на възстановяване претърпяна от дружеството вреда, вследствие
на неизпълнение на задълженията на ответницата по договора за финансов лизинг от
04.12.2015 г., равняваща се на платена сума от лизингодателя на специализирана в
събирането на вземания фирма, на която е възложено извършването на действия –
установяване на местонахождението на лизингови обекти, извършване на огледи на същите,
установяване на тяхното физическо състояние, разходи за транспортиране, гориво, паркинг
и др.; ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 28.05.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.07.2020 г. по ч.гр.д. № 20394/2020
г.
В исковата молба се твърди, че на 04.12.2015г. между „Мъни Лийз“ ЕАД (с
предишно наименование „Евролийз Ауто" ЕАД като лизингодател, Н.А.К. като
лизингополучател и Г. Н. К. като солидарен длъжник е бил сключен договор за финансов
лизинг с № 01018056/00001, по силата на който ищецът се задължил да купи и предаде на
лизингополучателя за възмездно ползване лек автомобил „FIAT QUBO“ с рег.№ СА****ТА,
срещу заплащане на месечни 36 лизингови вноски, съгласно погасителен план, и други
дължими суми предвидени в договора за финансов лизинг и приложените към него Общи
условия и 3 Тарифа за таксите, събирани от ищеца. За изпълнение на задълженията по
договора при условията на солидарна отговорност отговаряла и ответницата Г. Н. К.. По
договора за лизинг останали непогасени горепосочените суми, поради което за ищеца
възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли съда да постанови
решение, с което да уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Г. К., като в
срока по чл. 131 ГПК е подала отговор на исковата молба чрез адв. К. Т., с който оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Поддържа, че ответницата отговаря
като поръчител. Твърди, че поръчителството е прекратено на основание чл. 147 ЗЗД с
изтичане на 6-месечния срок, който е изтекъл на 27.06.2020 г. В условията на евентуалност
прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Спорен пред въззивната инстанция е въпроса изтекъл ли е преклузивния
шестмесечен срок за ангажиране отговорността на ответника, в качеството му на поръчител.
С оглед приетите по делото доказателства и направените надлежно възражения от
ответника, в конкретния случай, съдът споделя извода на първата инстанция, че последния
има качеството на поръчител, а не на съдлъжник (съкредитополучател), наред с
кредитополучателя – Н.К. и за него важат правилата и разпоредбите за поръчителството.
Преценката дали по отношение на ответника се прилагат правилата относно
солидарните задължения, предвидени в чл. 121 и сл. от ЗЗД, или правилата относими към
поръчителя – чл. 138 от ЗЗД следва да се прецени, въз основа на действителната воля на
страните при сключване на договора. Това е така, тъй като както солидарните длъжници,
поели по силата на договор или по силата на закона общо задължение, както и поръчителят
4
и главният длъжник от друга страна отговарят солидарно (чл. 141, ал. 1). При тълкуване на
действителната воля на страните по процесния договор за финансов лизинг, съгласно чл. 20
от ЗЗД, следва да се изхожда от това дали "солидарния длъжник", като какъвто е посочен
ответника е поел задължението като свое или е обезпечила чуждо вземане (Решение № 24 от
03.04.2013 г. по т. д. № 998/2011 г. по описа на ВКС).
Следователно начинът, по който е уговорено задължението на солидарния длъжник
води до извода, че тя следва да отговаря солидарно с главния длъжник, но при условията на
чл. 138 и сл. от ЗЗД или в конкретния случай ответника се е задължил в качеството си на
поръчител (смисъл Решение № 213 от 06.01.2017 г. по гр. дело № 5864/2015 г. на ВКС, 4 г. о;
решение № 654 от 08.01.2008 г. на ВКС по т. д. № 320/2007 г. на ВКС, ТК, 2, т. о; решение
№ 161 от 20.03.2006 г. по гр. д. № 47/2005 г. на ВКС, ІІ г. о.; решение № 788 от 15.12.2005 г.
по гр. д. № 513/2004 г. на ВКС, ІІ г. о. и др).
Предвид гореизложеното в отношенията между страните следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която поръчителят остава
задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против
длъжника в течение на шест месеца. Шестмесечният срок е преклузивен, а не давностен и за
него съдът следи служебно (съгл. т. 4 б от Тълкувателно решение № 2/13 г. на ОСГТ на
ВКС). Оттук следва, че за да се ангажира отговорността на ответника, ищеца е следвало да
предяви иска си срещу главния длъжник, в указания в чл. 147, ал. 1 от ЗЗД шестмесечен
срок. В настоящото производство се установява, че вземането на ищеца е станало изискуемо
най-късно на 27.09.2019 г., когато договорът за финансов лизинг е прекратен, поради
незаплатени изискуеми лизингови вноски и други дължими плащания и неустойка след
надлежното уведомяване на лизингополучателя на същата дата. Именно от 27.09.2019 год.
започва да тече и шестмесечният срок, който е изтекъл на 27.03.2020 г., което е по време на
извънредното положение. Последното обуславя необходимостта от прилагане и на
разпоредбите на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците в приложимата му редакция, действала от 13.03.2020 г. Съгласно чл.3, т.2 от
Закона, считано от 13.03.2020 год. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти, която разпоредба е приложима и за преклузивните срокове. Със
ЗИД на ЗМДВИП (ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г. ) нормата на чл. 3, т. 2 е изменена и от
редакцията отпада частта относно "и други срокове", като в § 13 от Заключителните
разпоредби е предвидено, че същите продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването му в Държавен вестник. Следователно срокът по чл. 147 ЗЗД е продължил да
тече, считано от 17.04.2020 г. и е изтекъл на 04.05.2020 г., т.е. по време на извънредното
положение. Извънредното положение е отменено с решение на Народното събрание,
считано от 13.05.2020 г. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДВИП (ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от
9.04.2020 г.) удължават се с един месец от отмяната на извънредното положение сроковете,
определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение
и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни
субекти. Преклузивният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД се явява изтекъл на 04.06.2020.
Заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано едва на 28.05.2020 г. Правата на кредитора по
отношение на поръчителя не са преклудирали, поради което съдът намира, че
първоинстанционният съд правилно е уважил исковете.
В упражнение на правомощията си по чл. 272 от ГПК въззивната инстанция следва
да потвърди съдебното решение в обжалваната част.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна.
Присъждането на разноски е свързано с представянето на доказателства за реалното
5
извършване на разноски по делото. Претендиращата страна следва да представи или договор
за правна защита и съдействие, в който да са уговорени размера на възнаграждението и
начина на заплащане, като при посочване, че сумата е заплатена в брой, същият ще служи и
като разписка за заплащането им, а при посочено заплащане по банков път, следва да се
приложи и платежно нареждане за преведената сума. Необходимо е и представяне на списък
с разноски по чл.80 ГПК за установяване и какви други разходи в производството са
направени. В настоящия случай, въпреки отбелязаното в отговора на въззивната жалба, че
последният ще бъде представен по – късно, такъв не е представен, както и други
доказателства, установяващи реално заплащане на разноски. Поради което на въззиваемия
не следва да се уважава претенцията за разноски.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7429 от 11.05.2023 г., постановено по гр. д. №
72982/2021 г. на СРС, ГО, 59 състав са частично уважени предявените от „Мъни Лийз“ ЕАД,
ЕИК: ********* (с предишно наименование „Евролийз Ауто“ ЕАД), със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6 срещу Г.
Н. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 502, вх. Б, ет. 4, ап. 80
обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 345, ал. 1 ТЗ, чл. 342 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД, за признаване за установено,
че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата в общ размер на 1 126,82 лв.,
представляваща платени от лизингодателя и невъзстановени застрахователни вноски по
сключени застраховки на лизинговото имущество по застраховка „Каско на МПС“,
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, застраховка „Злополука на
пътниците в обществения траспорт“, в това число: 323,32 лв. – непогасен остатък по вноска
с падеж 04.12.2017 г. от застрахователна премия по застраховка „Каско на МПС“ по полица
№ 00500100228453; 471,99 лв. – непогасена вноска с падеж 04.12.2018 г. от застрахователна
премия по застраховка „Каско на МПС“ по полица № 00500100280990; 291,00 лв. –
непогасена вноска с падеж 04.12.2018 г. от застрахователна премия по застраховка
„Гражданска отговорност“ по полица № 07118003329153; 40,51 лв. – непогасена вноска с
падеж 04.12.2018 г. от застрахователна премия по застраховка „Злополука на места – ОТ“ по
полица № 07218000023812; сумата от 26,31 лв., представляваща платен от лизингодателя и
невъзстановен данък на „Превозни средства“ за 2019 г. за лизинговото имущество съгласно
договора за финансов лизинг от 04.12.2015 г.; сумата от 660,00 лв., представляваща
подлежаща на възстановяване претърпяна от дружеството вреда, вследствие на
неизпълнение на задълженията на ответницата по договора за финансов лизинг от
04.12.2015 г., равняваща се на платена сума от лизингодателя на специализирана в
събирането на вземания фирма, на която е възложено извършването на действия –
установяване на местонахождението на лизингови обекти, извършване на огледи на същите,
установяване на тяхното физическо състояние, разходи за транспортиране, гориво, паркинг
и др.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7