Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град
Добрич, 11.09.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,
деветнадесети състав,
в публично съдебно заседание на четвърти септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря Геновева Димитрова, като разгледа
докладваното от съдия Петкова гражданско
дело №1417 по описа на ДРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял
І от ГПК:
Образувано е по
искова молба на „***” ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Д., ул.
„***, представлявано от управителя Т.Г.В., чрез адв. Е.Т. /надлежно
упълномощена/, с която срещу ЗП Е.В.Р. с ЕГН ********** ***, са предявени
кумулативно обективно съединени искове по чл. 327 от Търговския закон ТЗ/ и по
чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца следните суми: сумата от 6712,80 лева – цена за доставени
стоки /препарати, семена и минерални торове за селското стопанство/ по
неформален договор за покупко-продажба, съгласно фактури №№***. на стойност
5920,80 лв. и *** на стойност 792 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /22.04.2019г./ до окончателното плащане, и сумата от
2321,72 лева, от която: 2047,76 лв. – обезщетение за забава върху цената от
5920,80 лв. по фактура №***. и 273,96 лв. - обезщетение за забава върху цената
от 792 лв. по фактура №*** за периода 25.11.2015г. – 22.04.2019г.
Претендират се сторените по делото разноски.
В исковата молба са наведени
следните обстоятелства: ищецът твърди да е изправна страна по сключен с ЗП Е.В.Р.
с ЕГН ********** ***, неформален договор за
покупко-продажба на стоки /препарати, семена и минерални торове за селското
стопанство/.
В изпълнение на договора ищецът е доставил на ответника стоки по фактури
№№***. на стойност 5920,80 лв. и *** на стойност 792 лв.
Към датата на подаване на исковата молба ответницата не е погасила
задълженията си, падежът на които е настъпил. Падежът на процесните фактури е
на датата на тяхното издаване. Поради изложеното ищецът претендира реално
изпълнение, ведно с обезщетение за забава – сумата от 2321,72 лева, от която:
2047,76 лв. – обезщетение за забава върху цената от 5920,80 лв. по фактура №***.
и 273,96 лв. - обезщетение за забава върху цената от 792 лв. по фактура №*** за периода
25.11.2015г. – 22.04.2019г.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК ответницата, редовно уведомена, не е представила писмен
отговор. В съдебно заседание не взема участие.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените
искове черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
В първото по
делото открито съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален представител адв.
Е.Т. заявява, че поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на
неприсъствено решение против ответника. С протоколно определение от 04.09.2019г.
искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл.
238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК предпоставки: 1.
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба; 2. ответникът не
се е явил в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие; 3. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено
решение; 4. на страните са указани последиците от неспазване на срокове и
неявяване в заседание; 5. предявените искове са вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
С оглед наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, съдът следва да уважи исковете, така
както са предявени.
Съгласно чл.
239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцовата страна направените от нея съдебни разноски в настоящото
производство, както следва: 367,38 лв. - държавна такса, ведно с банков
комисион, и 780,00 лв. – заплатено по банков път адвокатско възнаграждение.
С оглед
изложените съображения и на основание чл. 238 във връзка с чл. 239 от ГПК, Добричкият
районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗП Е.В.Р. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „***” ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „***,
представлявано от управителя Т.Г.В., на осн.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД,
следните суми:
- сумата от 6712,80 лева – цена за
доставени стоки /препарати, семена и минерални торове за селското стопанство/
по неформален договор за покупко-продажба, съгласно фактури №№***. на стойност
5920,80 лв. и *** на стойност 792 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба /22.04.2019г./ до окончателното плащане, и
- сумата от 2321,72 лева, от която:
2047,76 лв. – обезщетение за забава върху цената от 5920,80 лв. по фактура №***.
и 273,96 лв. - обезщетение за забава върху цената от 792 лв. по фактура №*** за
периода 25.11.2015г. – 22.04.2019г.
ОСЪЖДА ЗП Е.В.Р. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „***” ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „***,
представлявано от управителя Т.Г.В., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК сторените по
делото разноски, както следва: 367,38 лева
- държавна такса, ведно с банков комисион, и 780,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО НЕ
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :