РЕШЕНИЕ
***2
гр. Перник, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Б.лава П. Б.ова-Здравкова
при участието на секретаря ЕЛИЗАБЕТА ЕМ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от Б.лава П. Б.ова-Здравкова Гражданско дело №
20241720106909 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД
ЕИК ***, гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”, чрез юрк. С., срещу И. Г. Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 487,46 лв. – представляваща ¾ части от
общата главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес
***, за периода от 01.10.2022 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба – 25.06.2024 г., до окончателното изплащане на
вземането, и сумата 68,74 лв., представляваща ¾ части от обезщетението за забава върху
месечните плащания, формиращи главницата, за периода от 08.12.2022 г. до 24.04.2024 г., за
които е издадена Заповед за изпълнение № 2068/26.06.2024 г. по ч.гр.д. № 3478/2024 г. на РС-
Перник.
Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище, находящо се на посочения
адрес за процесния период при действието на публично известни общи условия. Счита, че
ответникът, в качеството на потребител на топлинна енергия на имота дължи цената на
топлинната енергия за процесния период. Тъй като не е заплатил дължимата цена в 30-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася, дължи и лихвата за забава върху
главницата по всяка фактура за процесния период. По изложените съображения моли за
уважаване на исковете, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата
1
молба до плащането й. В условията на евентуалност възразява за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез адв.
И., с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва представеното с исковата молба
„извлечение от сметка“ и размера на доставената топлинна енергия за процесния имот и
период. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление за издаване за заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „Топлофикация
Перник” АД е издадена Заповед за изпълнение № 2068/26.06.2024 г. по ч.гр.д.№ 3478/2024 г.
по описа на Районен съд – Перник срещу И. Г. Й., ЕГН **********, за заплащане на сумата
487,46 лв. – представляваща ¾ части от главницата за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес ***, за периода от 01.10.2022 г. – 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
25.06.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 68,74 лв., представляваща
¾ части от обезщетението за забава върху месечните плащания, формиращи главницата, за
периода от 08.12.2022 г. до 24.04.2024 г, както и сумата 18,75 лв. – държавна такса, и 37,50
лв., представляващи ¾ части от разноските за производството по делото, и срещу Д.Г.Д.,
ЕГН **********, за ¼ част от задълженията за главница, лихва и разноски.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника И. Г. Й. на 20.07.2024 г.,
която на 22.07.2025 г. - в срока по чл. 414 ГПК, е депозирала възражение срещу заповедта за
изпълнение, с което е заявила желание задълженията да отпаднат по давност, както и
твърдение, че е премахнала всички радиатори в жилището.
Заповедта за изпълнение е връчена на Д.Г.Д. на 01.10.2024 г., който в срока по чл. 414
ГПК не е депозирал възражение и на основание Разпореждане № 18170/13.11.2024 г. е
издаден изпълнителен лист за припадащата му се част от сумите по заповедта.
С Разпореждане № 18171/13.11.2024 г. е указано на заявителя, че в едномесечен срок от
съобщението може да предяви иск за установяване на вземанията си срещу длъжника И. Г.
Й. по издадената заповед за изпълнение, получено на 14.11.2024 г.
На 12.12.2024 г. е депозирана исковата молба, въз основа на която е образувано
настоящото дело.
В заповедното производство са представени общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани във в. „Съперник”, бр. 82/3959/ на
29.04.2008 г., а с доклада по делото е обявено на страните, че на съда е служебно известно,
че Общите условия за продажба на топлинна енергия за ботиви нужди от „Топлофикация-
Перник“ ЕАД на потребители в град Перник, одобрени с Решение ОУ-011/14.04.2008 г. на
ДКЕВР са публикувани в едни местен и централен ежедневник (в-к „Съперник, бр. 82 от
29.04.2008 г. и в-к „Новинар“, бл. 101 от 30.04.2008 г.).
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** г. се установява, че
2
на *** г. Т.И.К. и И. Г. Д. са закупили следния недвижим имот, а именно жилище-
апартамент *** находящ се в гр. Перник, *** в жилищна сграда *** по документ за
собственост, а сега блок ***, ***, задно с избено помещение ***
С молба вх.рег. № 1094 от 22.08.2005 г. И. Г. Д. е отправила искане до ищцовото
дружество за откриване на партида за плащане на топлоенергия за жилищни нужди на
апартамент *** находящ се в гр. Перник, ***
Съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена издадено от Община
Перник с изх. № *** г., И. Г. Й., ЕГН **********, и И. Г. Д.а са имена на едно и също лице.
От удостоверение за наследници с изх. № *** г. се установява, че Т.И.К. е починала на
****г. като е оставла наследници по закон двама низходящи - Д.Г.Д., ЕГН ********** /син/ и
И. Г. Й., ЕГН ********** /дъщеря/.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, по
отношение на която е въведена услугата за дялово разпределение на топлинната енергия с
Договор 507/08.10.2020 г., сключен между етажната собственост и „Техем сървисиз“ ЕООД.
Вещото лице посочва, че след въвеждане на Общите условия за продажба на топлинна
енергия между ищцовото дружество и „Техем сървисиз“ ЕООД, гр. София, е сключен
Договор № 97 от 30.11.2011 г. за услугата дялово разпределение на топлинната енергия със
срок една година и клауза за безсрочно продължение с по още една година, ако липсват
възражения от подписалите го страни, и Договор № 76 от 01.09.2017 г. с фирма „Директ“
ЕООД, гр. София. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за
търговско измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологичен контрол,
съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията
му могат да се считат за достоверни. Kоличеството топлинна енергия е определeно правилно
съгласно методиката, приложение към Наредба № Е РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо
разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на
имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната
енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. Изравнителните сметки са изготвяни
ежегодно след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС.
Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице е
посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна
топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на
топлоенергията. В тази връзка вещото лице посочва, че стойността на топлоенергията за
процесния период за имота е в размер на 649,94 лв.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и
фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи,
съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна
енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и
3
преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи -
отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и
други.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия и лихва за забава по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК, поради
което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни
искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото
е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението
за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик
или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването
на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при
наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От представения по делото договор за покупко-продажба съдът прави извод, че на ***
г. Т.И.К. и ответницата са придобили по ½ ид.ч. от правото на собственост върху недвижим
имот, представляващ апартамент ***на адрес гр. Перник, ***. След смъртта на Т.И.К.,
починала на*** г., на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН правото на собственост върху нейната ½
ид.ч. от имота е преминало върху наследниците й по закон – Д.Г.Д. и И. Г. Й., при равни
квоти, т.е. всеки от тях е придобил по наследство по ¼ ид.ч. от имота. От гореизложеното
следва, че в исковия период ответникът е притежавал ½ ид.ч. + ¼ ид.ч. = ¾ ид.ч. от правото
на собственост върху топлоснабдения имот.
От представената по делото молба за откриване на партида се установява, че на
22.08.2005 г. между страните по делото е възникнало облигационно отношение по доставка
на топлинна енергия за процесния имот на потребление по силата на изрично изявление за
това от ответника.
4
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза се
установява, че доставената топлинна енергия за процесния имот за периода 01.10.2022 г. –
30.04.2023 г. е на стойност 649,34 лв.
Неоснователно е възражението на ответника, че експертизата не следва да бъде ценена,
тъй като с Решение № 1037 от 10.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 85/2024 г., 5-членен с-в, с
което е потвърдено Решение № 7276 от 3.07.2023 г. на ВАС по адм. д. № 746/2021 г., II о,
била отменена методиката в приложение към чл. 61, ал. 1 от Нредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването. В тази връзка следва да се отбележи, че с посочените
решения е отменена само т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба №
Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, касаеща количеството топлинна
енергия kWh, отдадена от сградната инсталация, § 2, според която пломбираните
отоплителни тела, на които не са монтирани средства за дялово разпределение се
приравняват на отоплителни тела без уреди, и 3, касаещ отчетен период 2019/2020 г. В
случая процесният период от м.10.2022 г., през който, видно от таблица 2 от заключението на
вещото лице, че за отопление на сградна инсталация е начислена 0, както и че не е
начислявана топлоенергия за отоплителни тела без уреди, поради което отмяната на
посочените разпоредби е ирелевантна.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
главница в размер на 649,34 лв.
Предвид диспозитивното начало в гражданския процес, искът следва да бъде уважен за
претендираните ¾ части от вземането, а именно сумата 487,46 лв.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Предвид неизпълнението на падежа, ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания от деня,
следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се отнасят.
Съдът, съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от
процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва,
достига до извод, че обезщетението за забава върху месечните вноски за потребена топлинна
енергия за периода от 08.12.2022 г. до 24.04.2024 г. е в размер на сумата 91,65 лв.
Предвид диспозитивното начало в гражданския процес, искът следва да бъде уважен за
претендираните ¾ части от вземането, а именно сумата 68,74 лв.
Съгласно т. 11.а. от Тълкувателно решение ***от 18.06.2014 г. по тълк. д. ***по описа
5
за 2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал.1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по
чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал
отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор.
По възражението за погасяване на вземанията по давност, направено в срока по чл. 414
ГПК, съдът намира следното:
По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай
процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за
топлинна енергия е периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече
от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - Перник” АД е
предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена
топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е
предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в
размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния
период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и
изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение). С оглед изложеното и при установеното по делото,
следва извод, че изискуемостта на главницата за месец 10.2022 г. от процесния период е
настъпила на 01.11.2022 г., което означава, че тригодишният давностен срок изтича на
01.12.2025 г.
Съгласно чл. 116 б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иска, а сългасно чл.
422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по
чл. 415, ал. 4 ГПК.
В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
25.06.2024 г., т. е. преди изтичане на давностния срок за най-старото вземане за потребена
толинна енергия от процесния период, с което давността за вземането е прекъсната, на
основание чл. 116 б „б“ ЗЗД.
Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се
погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД).
Следователно възражението за погасяване на вземанията по давност е неоснователно.
По изложените съображения, съдът приема, че исковете следва да бъдат уважени в
пълния предявен размер.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като
6
правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и искането за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в
съда – 25.06.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
Тълкувателно решение ***18.06.2014 г. по т.д.***2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да
се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски съразмерно на уважената част от исковите претенции.
Тъй като и в заповедното, и в исковото производство ищецът е представляван от
юрисконсулт, съдът приема, че в настоящото исково производство ищцовото дружество е
направило следните разноски: 25,00 лв. – държавна такса, 300,00 лв. – депозит за вещо лице,
100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т. е. общо 425,00 лв.
В заповедното производство ищцовото дружество е направило разноски както следва:
25,00 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, от които ¼ част са
претендирани и присъдени в тежест на другия длъжник в заповедното производство и за тях
е издаден изпълнителен лист по влязлата в сила спрямо него заповед за изпълнение, поради
което ответникът следва да бъде осъден за припадащата му се част от разнсоките в размер на
18,75 лв. – държавна такса, и 37,50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, представляващи ¾
част от разноските в заповедното производство, т.е. общо 56,25 лв.
С оглед изложеното, предвид изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените разноски в пълен размер.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Г. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ
на „Топлофикация - Перник" АД, EИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 487,46 лв. /четиристотин осемдесет и седем лева
и четиридесет и шест стотинки/ – представляваща ¾ части от общата главница за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес ***, за периода от
01.10.2022 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 25.06.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, и
сумата 68,74 лв. /шестдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки/,
представляваща ¾ части от обезщетението за забава върху месечните плащания, формиращи
главницата, за периода от 08.12.2022 г. до 24.04.2024 г., за които вземания е издадена Заповед
за изпълнение № 2068/26.06.2024 г. по ч.гр.д. № 3478/2024 г. на РС-Перник.
7
ОСЪЖДА И. Г. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 425,00 лв. /четиристотин двадесет и пет
лева/ - разноски в настоящото исково производство, и сумата 56,25 лв. /петдесет и шест
лева и двадесет и пет стотинки/ - разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 3478 по описа за 2024 г. на
Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8