Решение по дело №1382/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 АПК, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Р. В. Р., [ЕГН] против Решение № 759/29.05.2024г., постановено по АНД № 109/2024г. на Районен съд Пловдив, с което е потвърден и изменен Електронен фиш серия „К“, № 7861633, издаден от ОД на МВР – ПЛОВДИВ.

Жалбоподателят твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и за неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Конкретно сочи, че не са налице доказателства за повторност на нарушението, както и, че не е установено самото нарушение поради липсата на представена схема за разположение на пътните знаци, от която да се установява, че действително е налице пътен знак В26. Иска отмяна на обжалваното решение и на потвърдения с него електронен фиш.

Ответната страна – ОДМВР-Пловдив редовно призована не изпраща представител и не дава становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е неправилно.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районният съд е бил сезиран с жалба против Електронен фиш серия „К“, № 7861633, издаден от ОД на МВР – ПЛОВДИВ, с който на Р. В. Р., в качеството му на собственик на когото е регистрирано МПС марка и модел „Хюндай Туксон“, с рег. № [рег. номер] на основание чл. 189, ал. 4, вр. 182, ал. 4, вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100.00 /сто/ лева, за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с чл.21,ал.1 от ЗДвП.

Установено е от фактическа страна, че на 02.07.2023г. в 12:54 ч. в област Пловдив, община Калояново, с. Долна Махала, ул. ,,1-ва‘‘ до № 3 посока на движение от гр. Карлово към гр.Пловдив при ограничение от 50 км/ч, въведено с пътен знак В26 и при отчетен толеранс от 3 км/ч. водачът се е движел със скорост от 66 км/ч и наказуемата скорост била 16 км/ч.

Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 511. Прието е от административния орган, че същото е извършено при условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/7218509 на 07.04.2023г.

За да измени и потвърди ЕФ, районният съд е приел, че същият е издаден в съответствие с изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а от събраните доказателства се установява наличието на пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 50 км/ч.

Мотивирано е още, че в ЕФ е посочена погрешно нарушената материална разпоредба, тъй като нарушението е свързано с превишаване на разрешената максимална скорост в населено място, а въпросният пътен знак В26 не е указвал скорост, различна от разрешената в населено място. Затова и е изменен ЕФ в частта относно квалификацията на нарушението, като вместо чл.21,ал.2,вр. с ал.1 от ЗДвП е приета правна квалификация чл.21,ал.1 от ЗДвП.

Изложени са мотиви относно измерването на скоростта и използваното АТСС, както и относно връзката между ЕФ и приложения снимков материал.

Прието е от районния съд, че нарушението е извършено при условията на повторност, тъй като по отношение на жалбоподателя е издаден ЕФ К 7218509, вписан в ЕФ като част от описанието на нарушението, който е платен и влязъл в сила.

Прието е и, че не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Решението е правилно.

По отношение на пътния знак В26 в обжалваното решение подробно са изложени мотиви за това, че факта на поставянето му и точното местоположение са без всякакво значение, защото се касае за нарушение в рамките на населено място, за което ограничението следва от самата законова разпоредба. За това е и изменен ЕФ по отношение правната квалификация на нарушението именно като такова по чл.21,ал.1,а не по чл.21,ал.2 от ЗДвП. Прочее, обстоятелствата относно пътния знак В26 изрично са установени от справката на лист 8 от делото на районния съд.

Относно АТСС също са събрани всички доказателствени средства в хода на въззивното производство, като от страна на административния орган са представени удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, като в обжалваното решение са изложени мотиви за спазването на всички законови изисквания.

Всички възражения в жалбата за допуснати в производството съществени процесуални нарушения – за липсата на доказателства за мястото и времето на извършване на нарушението, с какво АТСС е заснето, за посоката на движение и въведеното ограничение на скоростта, за годността на техническото средство, с което е установено нарушението – са обсъдени от ПРС и за отхвърлянето им като неоснователни са изложени ясни и подробни мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящото решение препраща към тях.

ПРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован от закона и доказателствата извод за законосъобразност на електронния фиш.

Относно повторността, изрично в обжалвания ЕФ е посочено въз основа на кой ЕФ се приема, че е налице повторност. От приложеното още пред районния съд заверено копие от електронен фиш серия К №7218509 на ОДМВР-Пловдив и разпечатка от автоматична информационна система на Сектор "Пътна полиция" е видно, че той е съставен на 17.03.2023 г. и е платен на 23.03.2023г. Този електронен фиш е за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, т.е. нарушението е от същия вид, тъй като се касае за нарушаването на общото правило за поведение – чл. 21 ЗДвП, чието спазване е охранено с въздигане на деянието в наказуемо административно нарушение, независимо от предвидените отделни състави. Вида на нарушението се определя от защитения обект и това в случая са обществените отношения, свързани със задължението за спазване на разрешената скорост по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като посоченото в чл. 21, ал. 2 ЗДвП няма значение на самостоятелна норма без хипотезата на първата алинея - спазват се ограниченията на скоростта навсякъде по пътищата, отворени за обществено ползване - в населено място и извън него, установени от закона или указани с пътен знак.

Плащането на въпросния ЕФ е станало по банков път с ползвана отстъпка по чл.189, ал.9 от ЗДвП, което само по себе си е доказателство, че е извършено в рамките на срока за обжалване, респ. за доброволно плащане по чл. 189, ал. 9, вр. ал. 8 ЗДвП. Обстоятелството, че ответната страна не представя разписка за връчване на ЕФ е ирелевантно, т. к. този въпрос е относим към датата на узнаване за издадения фиш. След като при плащането на глобата е ползвана отстъпката по чл. 189, ал. 9 ЗДвП, безспорно плащането е извършено в 14-дневния срок за обжалване, а по силата на нормата на чл.189, ал.10, т.4 от ЗДвП считано от датата на плащането в срока за доброволно изпълнение фишът се счита за влязъл в сила. Тази разпоредба не е била действаща към момента на плащане на 23.03.2023г., поради което и правилно е прието от районния съд, че влизането в сила е станало на 07.04.2023г., когато е изтекъл 14-дневния срок за обжалване, считано от датата на плащане, защото по силата на разпоредбата на чл.186а, ал.6 от ЗДвП за връчени се считат и електронен фиш или наказателно постановление, глобата или имуществената санкция по които са заплатени, като за дата на връчване се счита датата на плащането. Затова и без никакво значение е дали има разписка за връчване или няма.

След като ЕФ К/7218509 е влязъл в сила на 07.04.2023 г., правилно е прието, че нарушението, извършено на 02.07.2023 г., за което е съставен процесния ЕФ, се явява "повторно" по смисъла на § 6, т. ЗЗ ДР ЗДвП и подлежи на санкциониране по реда на чл. 182, ал. 4 ЗДвП.

Като е стигнал до същите правни изводи, районният съд е приложил правилно материалния закон и е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 759/29.05.2024г., постановено по АНД № 109/2024г. на Районен съд Пловдив.

Решението е окончателно.