О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Град Несебър, 04.10.2019г.
Несебърският районен съд, трети състав, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петър Петров
Като се запозна с докладваното от районния съдия гр.д.№ 474/2019г. по описа на Несебърския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от “СТИМЕЛТ” ЕООД – Грузия, регистрирано съгласно законите на Грузия с идентификационен код *********, представлявано от управителя Антон Петров, чрез процесуалния си представител адвокат Ралица Петрова, срещу “С.1” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Мирослав Христов Голев. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че Радослав Тодоров Ковачев е бил управител на “С.” ЕООД – Грузия до 23.08.2018г., когато е бил освободен, а решението на Съвета на директорите е било вписано в Грузинския регистър на 08.08.2018г. Преди това между двете дружества са били сключвани фиктивни сделки, макар превозът на товарите на “С.” ЕООД – Грузия през периода от 01.01.2014г. до 30.10.2017г. на територията на България и Грузия да се е извършвал от превозвача “С.1“ ЕООД. През периода от 01.01.2014г. до 30.10.2017г. “С.1 ЕООД е издал фактури на обща стойност 112 314,60 евро, а задълженото лице по тях “СТИМЕЛТ” ЕООД – Грузия е заплатил 108 664,60 евро, от които 88 924,44 евро са платени по банков път, а 19 740,16 евро са платени в брой през периода от 01.03.2015г. до 15.12.2017г., по който начин неплатеният остатък е в размер на 3 665,60 евро. На 02.12.2016г. е подписано тристранно споразумение между “С.1“ ЕООД, “СТИМЕЛТ” ЕООД – Грузия и “СИТИКОНСТРАКШЪНС” АД, с което е било договорено задължението на “С.1” ЕООД към “СИТИКОНСТРАКШЪНС” АД по търговска сделка в размер на 11 699,18 евро по фактура № 606/02.12.2016г. да се приспадне от задължението на “СТИМЕЛТ” ЕООД – Грузия към “С.1“ ЕООД. По този начин се е получила надплатена сума в размер на 8 033,58 евро, равняващи се на 15 712,30 лева. Отделно от това СТИМЕЛТ” ЕООД – Грузия оспорва претенцията на превозвача “С.1” ЕООД по девет броя фактури на обща стойност 7 750 евро, равняващи се на 15 157,68 лева, както следва: 1) по фактура № ********** / 23.05.2016г. на стойност 850 евро, 2) по фактура № ********** / 23.05.2016г. на стойност 850 евро, 3) по фактура № ********** / 23.05.2016г. на стойност 850 евро, 4) по фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, 5) по фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, 6) по фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, 7) по фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 1 250,01 евро, 8) по фактура № ********** / 10.08.2016г. на стойност 1 250 евро, 9) по фактура № ********** / 29.09.2016г. на стойност 300 евро. Твърди се, че “С.1” ЕООД не е предоставил, съответно “СТИМЕЛТ” ЕООД – Грузия не е получил, описаните в тези фактури услуги, но сумите по фактурите са били платени на “С.1” ЕООД. Ищецът претендира отвеникът да бъде осъден да му заплати следните суми: сумата в размер на 15 712,31 лева, равняващи се на 8 033,58 евро, представляваща недължимо платена сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2019г., както и мораторна лихва в размер на 1 925 лева за периода от 10.01.2018г. до 26.03.2019г.; сумата в размер на 15 157,68 лева, равняващи се на 7 750 евро, представляваща общата стойност на девет броя фактури: фактура № ********** / 23.05.2016г. на стойност 850 евро, фактура № ********** / 23.05.2016г. на стойност 850 евро, фактура № ********** / 23.05.2016г. на стойност 850 евро, фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 800 евро, фактура № ********** / 04.07.2016г. на стойност 1 250,01 евро, фактура № ********** / 10.08.2016г. на стойност 1 250 евро, фактура № ********** / 29.09.2016г. на стойност 300 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2019г., както и мораторна лихва в размер на 1 856 лева за периода от 10.01.2018г. до 26.03.2019г. Претендирт се разноски. Към молбата си прилага писмени документи. Ищецът е направил искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, както и ответникът да бъде задължен да представи намиращи се от него конкретни документи. Поискал е да му бъде издадено и съдебно удостоверение, по силата на което да му бъде предоставена информация от ТД на НАП – Бургас.
В едномесечния преклузивен срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който заявява, че оспорва изцяло предявените искове от ищеца по основание и размер. Признава, че е издал фактури на стойност 112 314,60 евро, както и че длъжникът по тях “Стимелт” – Грузия е заплатил 108 649 евро по тях, като посочва, че с двустранно споразумение от 15.01.2018г., подписано между страните, е признат остатъкът от задължението в размер на 3 665,60 евро по тях. Оспорва и истинността на представеното от ищеца тристранно споразумение за дължима сума от 228 841,60 лева по фактура № 606/02.12.2016г. с твърдението, че никога представител на ответното дружество не е подписвал такова споразумение, а такава фактура не е заведена в счетоводството му, като задължението по него не е включено в двустранното споразумение от 15.01.2018г. Ответникът твърди също, че е изпълил задължението си като е извършил транспортните услуги по деветте фактури, по които ищецът претендира възстановяване на сумите по тях. Моли исковете да бъдат отхвърлени, а ищецът да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски. Прилага писмени документи.
Съдът намира, че с оглед петитума на исковата молба за връщане на заплатена сума без да е имало основание за нейното плащане, както и за връщане са заплатена сума по сключени търговски сделки, по които не е изпълнено насрещното задължение за предоставяне на уговорените услуги, исковете следва да се квалифицират като такива с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-о от ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.2-о от ЗЗД. Исковете за заплащане на лихви за забава следва да се квалифицират по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Исковете са допустими, а представените от страните писмени доказателства съдът намира за относими към предмета на спора, поради което следва да бъдат предприети действия по тяхното събиране и приобщаване към доказателствения материал.
По доказателствените искания на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и ответникът да бъде задължен да представи конкретни намиращи се у него документи, съдът ще се произнесе след разрешаване на предварителните въпроси по делото, изясняване на позициите на страните и конкретизиране на твърденията им, и след преценка доколко тези доказателствени искания са относими и необходими към спорните по делото въпроси.
Ищецът следва да конкретизира с какви конкретни документи желае да се снабди от ТД на НАП – Бургас, както и дали информацията, която иска да му бъде дадена, не се припокрива от задачите, които е поставил към съдебно-счетоводната експертиза.
Съдът указва на ответника, че тежестта на доказване на неистинността на оспорения от него документ, се пада именно на ответника, като страна, която е направила оспорването, и предвид обстоятелството, че той носи подписа на оспорилата го страна. Такава проверка обаче и откриване производство по оспорване истинността на документа следва да се извърши ако ищецът заяви, че ще се ползва от представения от него документ.
С оглед на изложеното по-горе и на основание чл.140, ал.1 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представините от ищеца с исковата молба: Извлечение от Регистъра на предприемачите и непредприемаческите лица (нестопански) юридически лица от 08.08.2018г. с придружен превод на български език; Решеие на Съвета на директорите на “СИТИКОНСТРАКШЪНС” АД – едноличен собственик н “Стимелт” ЕООД Грузия от 23.07.2018г. с нотариална заверка на подписите рег.№ 6729/27.07.2018г. и на съдържанието рег.№ 6730, Том 2, Акт 83 от 27.07.2018г. на нотариус Лили Лакова с рег.№ 151 на НК и район на действие Софийския районен съд; Фактура № ********** / 02.12.2016г.; Тристранен договор от 02.12.2016г. с придружен превод на български език; Банкови преводи: за сумата от 2741 евро от 20.01.2016г., са сумата от 850 евро на 23.05.2016г., за сумата от 850 евро на 23.05.2016г., за сумата от 850 евро на 23.05.2016г., за сумата от 800 евро на 04.07.2016г., за сумата от 800 евро на 04.07.2016г., за сумата от 800 евро на 04.07.2016г., за сумата от 1 250,01 евро на 04.07.2016г., за сумата от 1 250 евро на 10.08.2016г., за сумата от 300 евро на 29.09.2016г.; Нотариална покана с нотариална заверка на подписите рег.№ 515 / 17.01.2019г. на нотариус Лили Лакова с рег.№ 151 на НК и район на действие Софийския районен съд; Нотариална покана с нотариална заверка на подписите рег.№ 516 / 17.01.2019г. на нотариус Лили Лакова с рег.№ 151 на НК и район на действие Софийския районен съд, както и представените от ответника с отговора на исковата молба: Покана за доброволно плащане от 21.02.2019г.; Споразумение от 15.01.2018г.; Покана за плащане от 16.01.2019г.; Писмо-уведомление от 30.01.2019г.
На основание чл.146 от ГПК съдът представя следния проекто-доклад по делото:
1. Претендираните от ищеца права произтичат от сключени с ответника договори за транспортна дейност, по които ответникът, в качеството му на превозвач, е изпълнявал транспортни услуги в полза на ищеца, като за отделните услуги са издавани фактири, по които ищецът е извършвал плащания. Неплатеният остатък по тези фактури е била сумата в размер на 3 665,60 евро, но с тристранно споразумение е прието, че паричното задължение на ищеца към ответника е в размер на 11 699,18 евро, което е приспаднато, по който начин се получава надплатена сума в размер на 8 033,58 евро. Отделно от това по част от издадените фактури ищецът твърди, че е заплатил сумите по тях, но ответникът-превозвач, не е изпълнил договорните си задължения като не е предоставил на ищеца уговорените транспортни услуги на обща стойност 7 750,01 евро. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати дължимите суми. Ответникът оспорва исковете с доводите, че не е участвал в подписване на твърдяното от ищеца тристранно споразумение, както и че е изпълнил задължението си като е предоставил на ищеца транспортните услуги, описани в посочените от ищеца девет броя фактури, по които е плучил плащания в размер на 7 750,01 евро; оспорва истинността на документ.
2. При наведение в исковата молба обстоятелства и от петитума на исковата молба спорното материално право следва да се квалифицира по чл.55, ал.1, предл. 1-о от Закона за задълженията и договорите – връщане на получени парични суми без да има основание за тяхното заплащане, и по чл.55, ал.1, предл.2-о от Закона за задълженията и договорите – връщане на полученото на неосъществено основание. Исковете за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираните главници са с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
3. Съдът разпределя доказателствената тежест между страните както следва: Ищецът следва да докаже, че между него и ответника са сключени твърдените търговски сделки с предмет предоставени транспортни услуги, стойността на услугите, извършените от него плащания в полза на превозвача, сключването на твърдяното тристранно споразумение, по което ищецът е заплатил на ответника повече суми от дължимото възнаграждение. Ответникът следва да докаже, че е изпълнил задълженията си по отделните търговски сделки, и в частност че е осъществил транспортната дейност в изпълнение на задъженията си по посочените от ответника девет договора, по които са издадени деветте фактури – че е изправна страна по тях, стойността на предоставените услуги. Предвид направеното от ответника оспорване истинността на частен документ, съдът указва на ответника, че тежестта за доказване неговата неистинност се пада на него.
Указва на страните на основание чл.146, ал.3 от ГПК, че в срок най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с направения проекто-доклад по делото и да предприемат съответните процесуални действия. Указва на страните, че ако не изпълнят указанията на съда в посочения срок, ще загубят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
На основание чл.147 от ГПК съдът указва на страните, че до приключване на съдебното дирене могат: 1) да твърдят нови обстоятелсва и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, и 2) да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.
Съдът указва на ищеца, че най-късно в първото по съдебно заседание следва да заяви дали ще се ползва от представения от него писмен документ към исковата молба – тристранно споразумение от 02.12.2016, и оспорен от ответника, като при положителен отговор задължава ищеца най-късно в първото съдебно заседание да представи приложения документ в оригинал.
Съдът приканва страните към спогодба или ги напътва към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.11.2019г. от 13:30 часа, за които дата и час да се призоват ищеца, чрез процесуалния му представител, и ответника.
Преписи от отговора на исковата молба на ответника, ведно с приложенията, да се връчат на ищеца.
Преписи от настоящото определение да се връчат на страните.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: