№ 45
гр. Велики Преслав, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, IV СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Милена В. Хазарян
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Административно
наказателно дело № 20253610200129 по описа за 2025 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано въз основа на въззивна жалба
от Община Върбица, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Върбица, ул."Септемврийско въстание" № 40, представлявана от М. М. Б. - кмет на
Общината, срещу Наказателно постановление №°НЯСС-33/6.03.2025г г. издадено от
Председателя на ДАМТН, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция
в размер на 1 000 лева за неизпълнение на задължителни предписания по чл.141, ал.1
от Закона за водите.
В жалбата са изложени доводи за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на производствените правила
и в нарушение на материалния закон. Аргументите за изтъкнатото се извеждат от
противоречие в НП, като се счита, че не е посочена датата на извършване на
нарушението, за което е ангажираната отговорността на жалбоподателя, както и че
констатациите не се отразяват на техническата изправност на преливника. Моли се въз
основа на посоченото НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява, като не се явява и
въззиваемата страна и неин представител, но от същата е депозирано писмено
становище за неоснователност на жалбата, като се излагат мотиви в тази връзка.
Претендират се и разноски.
Призованата на осн.чл.62 от ЗАНН Районна прокуратура-Шумен не изпраща
представител в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 18.07.2024 г. на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите е извършена
проверка на язовир „Маломир", от св.Р., находящ се в поземлен имот с идентификатор
12766.61.137 (стар № 000061) в землището на гр. Върбица, община Върбица, област
Шумен. Същият, съгласно Акт за публична общинска собственост № 7/01.06.1996 г. е
собственост на Община Върбица. За извършената проверка е съставен констативен
1
протокол № 05-03-60/18.07.2024 г. Вследствие на проверката, чрез обход и визуален
оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията
от експлоатацията е установено, че преливникът на язовира е челен, изпълнен към ляв
скат, с бетонов преливен ръб. От двете страни на преливния ръб са изпълнени
бетонови крилни стени. След бетоновия преливен ръб следва преходен участък с
трапецовиден земен профил с обрушени стени, на места свлечени и изровено дъно. В
преходния участък след преливния ръб на около 10 метра след него, било установено
само 1 брой бетонов дънен праг, почти изцяло покрит от свлечени земни маси.
Преходният участък преминавал в бързоток с трапецовиден земен профил с обрушени
стени и изровено дъно, т.е. е установено, че преливника не се поддържа в техническа
изправност от Община Върбица, каквото задължение тя има като собственик на
горепосочения язовир. Община Върбица е бездействала и не е предприела активни
действия за извършване на ремонтно-възстановителни работи на преливника на язовир
„Маломир" за привеждането му в техническа изправност.
След преценка от административнонаказващия орган касателно констатираното,
бил съставен и АУАН за неизпълнение на задължения по чл.141, ал.1 от Закона за
водите, с което Община Върбица в качеството си на собственик на язовир „Маломир"
нарушила чл.141, ал.1, от Закона за водите. Въз основа на акта и след изтичане срока
на чл.44 от ЗАНН, в рамките на който не постъпило възражение, било издадено
обжалваното НП, с което на жалбоподателя за посоченото нарушение на осн.чл.83 от
ЗАНН, във вр. с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000.00лв.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на
анализа на доказателствата - писмени и гласни, събрани в хода на настоящото
производство и приобщени в хода на съдебното следствие. Свидетелските показания
депозирани от разпитания свидетел - св.Р., както и от св. Ж., са напълно
безпротиворечиви, допълващи и в кореспондираща връзка с писмените доказателства
по делото. С оглед и на посоченото съдът възприема с доверие и цени изцяло, както
показанията на разпитаните свидетели, считайки ги обективни и достоверни, така и
кредитираните писмените доказателствени източници.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, и в установения от закона срок от връчването на НП. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за това на настоящата
инстанция са следните:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл.201, ал.11 и ал.12
от ЗВ, вр.чл.47, ал.1, б. „б" от ЗАНН и Заповед №А-2010-424/10.06.2024 г. на
Председателя на ДАМТН, както и в законоустановените в ЗАНН срокове. Съставянето
на АУАН е осъществено в рамките на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а
именно - на 11.10.2024г. Наличието на извършено нарушение е било констатирано и
установено при извършена от контролните органи на ДАМТН проверка, на
18.07.2024г., поради което доводът на въззивника, че не е описана датата на
извършването на нарушението е несъстоятелен, дотолкова доколкото констатацията е
била открита именно по време на извършване на огледът и обходът, тогава са били
констатирани нарушенията по см. на чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ. Не е възможно това да се
случи преди да се установи от надлежните органи и по надлежния ред извършването
на самото нарушение, като не може и да се предполага, че такова ще бъде извършено
от общината. Актът е съставен и в рамките на едногодишния срок от извършване на
нарушението, поради което не са налице основания да се приеме, че актът е съставен в
нарушение на чл. 34 от ЗАНН / Решение №92/29.04.2022 г.по канд63/2022 г. на
2
ШАдмС/.
При издаване на НП, наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал.
4 от ЗАНН, за преценка на събраните и представени доказателства. Спазена е
процедурата по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми съобразно
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, в това число описание на
нарушението, обстоятелствата, като е посочена и конкретната нарушена
административна норма от Закона за водите.
При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал
съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен по безспорен и
категоричен начин състава на вмененото административно нарушение.
В АУАН и в НП подробно са описани всички елементи от състава на нормата,
проявлението на които сочат на съставомерност на деянието по приложения от
административно наказващия орган административно-наказателен състав. Безспорно
установено е, че към процесната дата, а именно 18.07.2024 г. вписана в НП, противно
на посоченото от жалбоподателя, не са били изпълнени задълженията по см. на чл.141,
ал.1 от ЗВ, която задължава собствениците на водностопански системи и
хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията
към тях, да осигурят поддържането им в техническа изправност, поради, което
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Самото нарушение е едно - неизпълнение на задължение, и като такова
изпълнителното деяние се осъществява чрез непредприемане на дължимите действия
(бездействие). Жалбоподателят е адресат на задължение да изпълнява стриктно
действията по поддържане в техническа изправност на водностопански системи и
хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията
към тях, доколкото сочените обекти и тяхната неизправност крият сериозен риск за
живота и здравето на населението, като чрез това бездействие е налице виновно
неизпълнение на чл.141, ал.1 от ЗВ.
С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са осъществени
признаците на състава на административно нарушение по чл.141, ал.1 от ЗВ, както
правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото
нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за
предприемане на определено действие, което е безпротиворечиво установено.
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, е безпредметно да се
изследва субективната страна - налице е обективна безвиновна отговорност съобразно
чл.83, ал.1 от ЗАНН.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е приел, че
извършеното нарушение не представлява маловажен случай, поради което
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима. Касае се за нарушение, осъществявано
трайно във времето и свързано пряко с осигуряване безопасността на населението,
като бездействието на нарушителя за продължително време би я е застрашило. При
определяне на маловажните случаи при административните нарушения, следва да се
съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. Действително в
случая не се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората,
околната среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само
по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че
законодателят не диференцира това дали едно неизпълнение на задължение е
нарушение, или не според това дали е свързано с настъпването на някакви вредни
последици. За да се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН, релевантни са не само
липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства,
които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно обаче вредни
последици, при това значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да
настъпят вследствие бездействие за поддържане в изправност на язовира доколкото и
3
степента на потенциална опасност на яз."Маломир", съобразно отразеното, че чрез
вмененото нарушение се създава предпоставка при провеждането на висока вълна със
съответната обезпеченост да се стигне до разрушаване на преливното съоръжение и
ограничаване на пропускателната му способност, а оттам и опасност за самата
язовирна стена. С оглед на изложеното, оценката на риска от човешки жертви,
икономически, социални и екологични щети е изключително висока.
Съдът намира, че отговорността на жалбоподателя правилно е ангажирана от
административнонаказващия орган, при отчитане на предвидените в чл. 27, ал. 1 и ал.
2 ЗАНН критерии и според настоящия състав, същата съответства на характера на
извършеното нарушение и би постигнала визираните в ЗАНН цели на наказанието,
като с оглед конкретните обстоятелства по делото и във връзка с проверка на
материалноправната законосъобразност на наказателното постановление, в частта за
наложената санкция настоящият състав намира, че определеното наказание
имуществена санкция в размер на 1 000 лева е обосновано определена.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК, като на основание чл. 144 от АПК, с оглед изхода на делото
такива следва да се присъдят на административнонаказващия орган, който
своевременно е направил изрично искане за това. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в две съдебни заседания,
без участието на представител на въззиваемата страна, съотв. същото не представлява
фактическа и правна сложност намира, че на страната следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е
от Наредбата/изм./, а именно за сумата от 130,00 /сто и тридесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №НЯСС-33/6.3.2025 г. издадено
от Председателя на ДАМТН, с което на Община Върбица, ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 1 000 лева за неизпълнение на задължение по
чл.141, ал.1 от Закона за водите.
ОСЪЖДА Община Върбица, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, сумата от 130,00 /сто и тридесет/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Шумен, по реда на АПК, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните, че
еизготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
4