Присъда по дело №430/2023 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И към присъда постановена по НОХД № 430/2023 г. на
СлРС

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Георги
Стефанов Г. по чл. 151,ал.1от НК .
Производството се движи по реда на Глава 27 от НПК. Съдът след като
изслуша становището на защитника на подсъдимия и след като установи, че
самопризнанията му се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, премина към процедурата по чл. 371, т.2 от
НПК.
В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така,
както е предявено. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при
условията на чл.58а,ал.4 в вр чл. 55,ал.1от НК, а именно наказание
„Лишаване от свобода” за срок от шест месеца години, което на основание
чл. 66 от НК се отлага за изпитателен срок от три години.
В с.з. подсъдимия, редовно призован, се явява лично и с процесуални
представител. Признават се за виновен и дава съгласието си делото да се
разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371,т.2 от НПК, а
именно признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт обстоятелства и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Защитника му не оспорва фактическата
обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява
съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 НПК.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подс.Г. и св.З.Н.Я., се запознали в гр.Сливен, в дома му, където
живеел с родителите си. Св.З.Я. пристигнала от
с. К. общ.Ямбол с леля си, и били на гости 1-2 дни на семейството на
обвиняемия. В последствие майката на св.З.Я. - св.М.М.Й. заминала да работи
в Холандия и Я. отишла да живее при леля си в с.Мъдрец. Няколко пъти
св.З.Я. бягала от дома си, за да се среща с Г. в гр.Сливен, т.к. двамата се
харесвали. При тези срещи не са имали сексуални контакти. Поради това й
поведение св.Я. била настанена от Отдел „Закрила на детето“ в Център за
настаняване от семеен тип за деца без увреждания“-Сливен, за срок от една
година.
На 10 януари 2023 г. св.З.Я. избягала от социалния дом и отишла
отново при Г., който я завел в дома си и я запознал с майка си М.А.К.. Св.Я.
останала през нощта в дома му като на следващия ден 11.01.2023г. в
гр.Сливен, двамата за първи път имали сексуален контакт. Към този момент
Г. бил на 18 години, а св.Я. на 13 г. Подсъдимият знаел възрастта на св.Я., но
въпреки това осъществил полов акт с нея, защото се харесвали взаимно.
Двамата разбирали свойството и значението на извършеното и осъществили
1

половия акт, който бил със съгласие от страна на Я.. След това двамата
избягали в гр.Бургас при лелята на Г., където останали около месец.
В хода на разследването е изготвена медицинска експертиза от която е
видно, че не са установени травматични увреждания на З.Я., които биха се
получили при извършване на полов акт без нейно съгласие, по насилствен
начин.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена,
въз основа на направените от подсъдимия самопризнания и събраните в хода
на досъдебното производство гласни и писмени доказателства взети в
тяхната съвкупност и поотделно, тъй като те са безпротиворечиви и се
намират в отношение на пълно покриване и допълване.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия Г. дадени в хода на
досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги
приобщава към доказателствата по делото, тъй като подсъдимия признава
вината си и изразява съгласие да не се събират доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по
делото и всички писмени материали, приложени към досъдебното
производство,а именно справка съдимост - л.29; характеристична справка -
л.ЗО; ДСМПИС-л.31;
Дава вяра на свидетелските показания на свидетелите: М.Й. - л.18;
3.Я. - л.19; М.К. - л.21; Р.Г. - л.22;. Дава вяра на назначената по делото и
приобщена по съответния процесуален ред съдебно-медицинска експертиза /
находяща се на л.26-л.28 от делото/.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа
страна, съдът изведе следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 151,ал.1 от НК, тъй като
на 11.01.2023 г., в гр.Сливен, се съвкупил с лице ненавършило 14- годишна
възраст З.Н.Я. на 13 години, родена на 08.08.2009г. от с.К., общ.Тунджа,
обл.Ямбол, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.
152,ал.1 от НК.
Безспорно е установено, че деянието предмет на настоящия
обвинителен акт е било извършено от подс. Г.. Същият се е съвкупил с лице
ненавършило 14 годишна възраст, а именно свидетелката З.Я. със нейното
съгласие. Установено е,че деянието е извършено със съгласието на
свидетелката,поради което съдът приема,че не са налице данни за извършено
от подсъдимия престъпление по чл. 152 от НК.
Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл.Г. е знаел,че св. Я.
не е навършила четиринадесет годишна възраст,Съзнавал е обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на
обществено опасните му последици.
2

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът
намира в ниската правна култура на подсъдимия и слабите му морално волеви
задръжки.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на подсъдимия,съдът се съобрази с индивидуализиращите вината
обстоятелства.
Съдът прие,че в конкретния казус са налице многобройни смекчаващи
вината на подсъдимия обстоятелства,а именно изразеното съжаление за
извършеното, оказаното съдействие на разследващите органи и факта,че
етническата му принадлежност предполага осъществяване на полови
контакти на по –ранна от законово допустимата възраст както и факта,че към
настоящия момент двамата живеят заедно и имат родено дете, за което се
грижат.
Съдът не отчете отегчаващи вината обстоятелства.
Ръководен от тези изводи и като взе предвид целите на индивидуалната
и генерална превенция, съдът наложи на подсъдимия Г. наказание при
условията на чл.58а ал.4във връзка с чл.55 ал.1 т.1 НК, а именно
наказание„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от три месеца, което на
основание чл. 66 от НК отлага за изпитателен срок от три години.
По правилата на процеса, съдът осъди Г. да заплати сумата от 491.40лв.
,в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР гр. Сливен.
Съдът прие така наложеното наказание за максимално справедливо и
отговарящо в максимална степен, както на обществената опасност на
деянията и извършителите, така и на целите и задачите на наказанието.
Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

Номер на акта:	67
Дата:	13 април 2023 г. (в сила от 2 май 2023 г.)
Съдия:	Светлана Кирилова Димова

Дело:	20232230200430
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 март 2023 г.

Присъда по дело №430/2023 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите