О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е №
12.03.2020 год., гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
І-ви въззивен граждански състав
на 12 март 2020
година
в закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
2.
ВЕСЕЛА СПАСОВА
секретар
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
възз.гр.дело № 188
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството пред
Окръжен съд-Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба на ГД "Гранична
полиция" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Т. против Решение №312/20.01.2020
г., постановено по гр.д.№754/2019 г. по описа на ЕРС.
С посоченото решение
първоинстанционния съд е осъдил Главна Дирекция
”Гранична Полиция” МВР-гр.София да
заплати на Х.И.А. ***, на основание чл.178, ал.1, т.3,
вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР сумата от 1709,15 лева,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 08.10.2016 г. до 30.09.2019
г. вкл., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, както следва:
върху сумата 1354,90 лв. - считано от датата на предявяване на исковата молба -
08.10.2019 г. до окончателното й изплащане и върху сумата 161,77 лв. - считано
от 01.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 192,48 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата от 1354,90 лева,
начислена за периода на забавата, до датата на подаване на иска в съда - 08.10.2019 г., както и на основание чл.78 от ГПК сумата 375,38 лева
- разноски по делото. Със същото решение е отхвърлен иска
за присъждане на възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2019 г. до 07.10.2019
г. вкл. в размер на 16,60 лв., ведно със законната лихва върху тази сума.
С въззивната жалба
решението на ЕРС се атакува в изцяло, с твърдения за незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност. В жалбата са изложени съображения по същество на
направените оплаквания. Възивникът твърди, че за
процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови
(дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици,
като отработеното време се е изчислявало сумирано и чрез прихващане на
положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния
период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му
е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.З от ЗМВР, като извънреден
труд. Излага, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за
компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по
специалния Закон за МВР, като на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за процесния
период са били приложими Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба
№8121з-908 от 02.08.2018 г. и посочената нормативната база
изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за
нощен труд на държавните служители в МВР. Възразява, че неправилно районният
съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими
разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът смята, че за нощния труд на
служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да
се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените
в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице
- продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като
дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и
не е налице работа по трудови норми. Въз основа на изложените съображения иска
отмяна на решението на ЕРС и постановяване на ново, с което предявените в
производството искове бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на
разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Доказателствени искания с въззивната жалба не са направени.
В
срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от Х.И.А., чрез
пълномощника му адв.Д., в който е заявено становище за неоснователност на
въззивната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на решението.
Иска се потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски пред въззивната
инстанция. Доказателствени искания с
отговора на въззивната жалба не са направени.
Съгласно разпоредбата
на чл.267 ГПК, в закрито заседание въззивният съд следва да извърши проверка на
допустимостта на жалбата, при съответно прилагане на чл.262 ГПК, да се
произнесе по допускане на посочените от страните нови доказателства и да
насрочи делото за разглеждане в открито заседание.
В изпълнение на
горепосочените задължения и като съобрази изискванията на чл.262 ГПК, ЯОС
намери въззивната жалба за допустима, в частта й срещу първоинстанционното
решение в осъдителната му част, като подадена в предвидения в закона срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, при наличие на правен интерес, поради което следва да бъде разгледана в
о.с.з.
Въззивната жалба срещу
първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен иска за присъждане на възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2019
г. до 07.10.2019 г. вкл. в размер на 16,60 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума е недопустима поради липса на правен интерес и следва да се остави
без разглеждане в тази част, а въззивното производство - да бъде прекратено.
Доказателствени искания страните не са направили.
Водим от изложеното,
ЯОС
О П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ без разглеждане въззивната жалба на ГД "Гранична
полиция" при МВР - гр.София, в
частта й срещу Решение №312/20.01.2020 г., постановено по гр.д.№754/2019 г.
по описа на ЕРС в отхвърлителната му част, с която е
отхвърлен иска на Х.А. за присъждане на възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 16,60 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 07.10.2019 г. вкл., ведно със законната лихва върху тази
сума, като недопустима, поради липса на правен интерес и ПРЕКРАТЯВА въззивното
производство в тази част.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 21.04.2020 г. от 10,00 ч., за която
дата и час да се призоват страните.
Съобщава на страните доклада по делото, съобразно изложеното
в обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението в
прекратителната част подлежи на обжалване с частна жалба пред БАС в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните. В останалата част
определението е окончателно.
Препис от
определението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.