РЕШЕНИЕ
№ 1593
гр. Велико Търново, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ
при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело
№ 20254110102090 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск , имащ за предмет претендирано в резултат на суброгация регресно
вземане с правна квалификация, насочена към хипотезата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ.
Ищецът ЗД Б. И. АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.*** , бул.“ ***“
№ **, чрез пълномощника си адвокат М. Г. от *АК твърди , че на 29.03.2022 г. в района на път I-5
км.113, стопанисван от Община В. Т. е настъпило застрахователно събитие , при което диво
животно внезапно излиза на пътното платно и се удря в управлявания от П. Т. Х. лек автомобил
, марка „****“, с рег.№ ** **** **/собственост на сина му А. П. Х./ - предмет на сключен договор
за имуществена застраховка „Автокаско” във формата на издадена застрахователна полица №
************. Причинената щета е оценена и е изплатено на застрахования обезщетение в размер
на 4320 лева. Изпратена е регресна покана изх.№ **-*****/**.**.**** г. до Община Велико
Търново да възстанови платеното , заедно с ликвидационни разноски в размер на 25 лева, но
претенцията е останала неудовлетворена .
С оценъчното виждане , че притежава регресно право , почиващо на твърдението , че
общината не е изпълнила задължението си да сигнализира участниците в движението за наличие
на опасност от преминаване на диви животни и да обезопаси пътя, ищецът моли съда да постанови
решение , с което да я осъди да му заплати сумата от 4345 лева , включваща застрахователното
обезщетение и ликвидационните разноски , заедно със законната лихва за забава върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане , както и
направените по производството разноски.
В с.з. писмено поддържа предявения иск .
Ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. В. оспорва иска и моли да
бъде отхвърлен като неоснователен с възражения /доводи/ , основани на обстоятелствата и
нормативните положения, че събитието е настъпило на път от републиканската пътна мрежа ,
който представлява изключителна държавна собственост, поддържа се и се управлява от Агенция
“Пътна инфраструктура“, включително и чрез поставяне на предпазни огради и защитни мрежи /
1
чл.3, ал.2 , чл.19, ал.1, т.1,, ал.2, т.4 , чл.30, ал.1 от ЗП, чл.47, ал.12, чл.48, ал.1, т.1, б.“а“ от ППЗП ,
чл. 167от ЗДВП, вр. с пар.1, т.14 от ДР на ЗП, мр.10, ар.3, т.16 от Наредба № РД -02—20-
19/12.1.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, появилото се диво животно е частна
държавна собственост / чл.2, ал.1 от ЗЛОД/, а контролът по стопанисване на дивеча се осъществява
от министъра на земеделието и храните чрез съответните ДЛС / чл.4, ал.1 от ЗЛОД/ и затова
общината в никакъв случай не може да носи деликтна отговорност за настъпване на вредоносното
събитие. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след прецени събраните по делото доказателства , приема за установено и
обосновава следните правни изводи:
Настъпилото на главен път I-4 по направление ****- **** - **** след разклона за с.****/а
не на път I-5 както се твърди в исковата молба, взето от данните в протокола за ПТП, съдържащ
очевидна грешка в цифрата , тъй-като обозначеният път е с направление „****-****- ****“/
застрахователно събитие / внезапно изскочило на пътното платно диво животно- кошута отдясно
на движещия се застрахован лек автомобил “****“, с рег.№ ** **** ** и последвал удар с
множество тежки повреди в предната му част /, констатацията и оценката на щетите, както и
изплащането на застрахователното обезщетение на собственика му са факти , установени със
свидетелските показания на водача на автомобила П. Т. Х., протокол за ПТП № ******* от
**.**.**** г. на служител при сектор ПП на ОД на МВР В.Търново, застрахователна полица ,
уведомление за щета от **.**.**** г. , доклад по щета от **.**.**** г., калкулация на щета от
**.**.**** г., опис на щета от **.**.**** г. , споразумение и между застрахования и
застрахователя и платежно нареждане от **.**.**** г.
Искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Ако би се приело по хипотеза , че е съществувала необходимост да бъде сигнализиран и
обезопасен пътния участък , на който е настъпило застрахователното събитие, срещу опасност от
навлизане на диви животни на пътя , то задължението по закон за извършване на тази дейност
принадлежи на Агенция „Пътна инфраструктура“, а не на Община В. Т., поради факта , че този
път е част от републиканската пътна мрежа извън населените места и неин стопанин е
държавата чрез посочената й структура, а не общината- правен извод, недвусмислено следващ от
прочита на посочените по-горе нормативни разпоредби .
По тази причина е немислимо да се вменява на органи и служители на втората, бездействие ,
разкриващо несъответствие между правно дължимо и фактически проявено поведение чрез
виновно по предположение/ чл.45, ал.2 от ЗЗД/ неположена грижа на добрия стопанин и
съответно да й се търси деликтна отговорност за вреди като възложител на работа по смисъла на
чл.49 от ЗЗД , вследствие на което да се поставя в положение на длъжник по регресно
правоотношение с ищеца – застраховател на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ.
При този изход на спора в полза на спечелилата делото страна следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева , тъй-като е била защитавана от юрисконсулт – чл. 78, ал.8 от
ГПК, чл.37, ал.1 от ЗПП.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ****, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.*** , бул.“ ***“ № ** против Община- В. Т., иск за заплащане на сумата от 4345 лева ,
представляваща претендирано регресно вземане за възстановяване на платено
застрахователно обезщетение за поправяне на имуществени вреди в размер на 4320 лева на
основание настъпило на 29.03.2022 г. в района на път I-5 км.113 вредоносно събитие , при
2
което диво животно внезапно излиза на пътното платно и се удря в управлявания от П. Т.
Х. лек автомобил, марка „****“, с рег.№ ** **** ** – предмет на застраховане съгласно
договор за имуществена застраховка „Автокаско” във формата на застрахователна полица
№ ************, както и ликвидационни разноски в размер на 25 лева , заедно със законната
лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, като неоснователен .
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 от ГПК ****, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.*** , бул.“ ***“ № ** да заплати на Община В. Т. сумата от 200/ двеста/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение .
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му .
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3