Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 25.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 3553 по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска
250,44 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 5,39 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова
молба от “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** ***, ***,
представляван от Л.В., гражданин на ***и К.К., гражданин на Република ***,
срещу Л.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***, в която се твърди, че „Ч.Е.Б.” АД се е
намирало в облигационни правоотношения с ответника, които се регулират от Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, които
са общоизвестни и са публикувани са в редица издания на периодичния печат и
съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на
енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. Твърди, че съгласно тях ищецът е изпълнил задължението си за
доставка на електрическа енергия за периода 15.08.2018 г. до 15.01.2019г. От
своя страна ответникът, не е изпълнил/а задължението си да заплати доставената
ел.енергия по издадени от ищеца фактури. Твърди, че ищеца е доставчик на
електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към
Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция
№ Л-409-17/01.07.2013г. Дружеството е доставяло на Л.Т.И. , с електроснабден имот, находящ се в
***с ИТН ***ел.енергия за периода от 15.08.2018 г. до 15.01,2019г. за което е
издало отделни фактури. В тях са посочени конкретно дължими суми, а именно: 1. Фактура №********* от 20.09.2018г. на
стойност 84.61 лева за периода
15.08.2018 - 14.09 2018, 2. Фактура № ********* от 22.10.2018г. на
стойност 45.57 лева за периода
15.09.2018 - 15.10.2018, 3. Фактура №
********* от 26.11.2018г. на стойност 0 (нула лв.) лева за периода 15.09.2018 -
15.10.2018, 4. Фактура № ********* от 20.12.2018г. на стойност 69.37 лева за
периода 15.11.2018-15.12.2018, 5.
Фактура № ********* от 22.01.2019г. на стойност 50.89 лева за периода
16.12.2018 - 15.01.2019. Твърди, че така посочените задължения по различните
фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за
продажба на ел.енергия на ищецът, абонатът разполага с десетдневен срок за
плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия през който период
от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок
вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Чл.19, ал.8 от
Общите условия изрично постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава
потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. Твърди, че на
основание чл. 107 от ЗЕ ищецът е потърсил начин да защити интересите си, като е
подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен
съд PC Плевен, по което е образувано ч.гр.дело 1631/2019г. Твърди, че ищецът в съответствие със ЗЕ е
издал справка за възникналите задължения, което съдържа всички претендирани и
посочени по-горе фактури. По всички тях до момента на подаване на Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение плащане от страна на длъжника не е
постъпило. Твърди, че върху задълженията по посочените фактури в общ размер от
250,44 лв.главница, ответника дължи законна лихва в размер на 5,39 лв. за
периода от 16.10.2018г. до 27.02.2019г. Моли да бъде признато за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата от 250,44 лв. главница за използвана и
незаплатена електрическа енергия за периода от 15.08.2018 г.. до 15.01.2019г. и
сумата от 5.39 лева - законна лихва за
забава, считано от 16.10.2018 г. до 27.02.2019г., законна лихва за забава върху
главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.
В законовия срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, поради
което е загубил възможността да подаде писмен отговор, да вземе становище, да
направи възражения,както и да посочи и да представи писмени доказателства.
Ответника е редовно призован за съдебно заседание, като не се е явил в първото по делото заседание - на 27.09.2019
г.,като при това не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане
за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
На страните по делото изрично са били указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч.последиците за
ответника от неподаването на писмени отговор, а така също и това ,че може да
бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно
заседание на ответника.
В този смисъл е налице условието на чл. 239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Налице е и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като прецени всички предпоставки за уважаване на
иска, намира, че предявените искови претенции са вероятно основателни с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства и като такива следва да бъдат уважени в
предявените размери.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС,
т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като
съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на
предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си
размер, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в
общ размер от 87,00 лв. за ДТ и адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 168,00
лв./75,00лв. +93 лв./
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, по отношение на Л.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
че ДЪЛЖИ на кредитора “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***
***, ***, представляван от Л.В., гражданин на ***и К.К., гражданин на ***сумата
250,44 лева, представляващи стойността на ползвана, но незаплатена
електроенергия за периода 15.08.2018г. до 15.01.2019г., в едно със законната
лихва върху сумата от 14.03.2019г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 943/15.03.2019г. по ч.гр.д.№1631/2019г. по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, по отношение на Л.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***, че
ДЪЛЖИ на кредитора “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***
***, ***, представляван от Л.В., гражданин на ***и К.К., гражданин на ***сумата
5,39 лева, представляващи лихва за забава върху стойността на незаплатена
електроенергия за периода 16.10.2018г. до 27.02.2019г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 943/15.03.2019г. по ч.гр.д.№1631/2019г. по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Л.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да
плати на кредитора “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***
***, ***, представляван от Л.В., гражданин на ***и К.К., гражданин на Република
***, сумата от 87,00 лв.
направени разноски за производството по ч.гр.д.1631/2019 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ГПК Л.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
да плати на кредитора “Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***
***, ***, представляван от Л.В., гражданин на ***и К.К., гражданин на Република
***, сумата от 168,00
лв. направени по делото разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239,ал.4
ГПК, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: