Р Е Ш Е Н И Е
№ 224
Гр. Перник, 16.11.2021 година.
В И М Е
Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното
от съдия Ивайло Иванов административно дело № 422/2021 година по описа на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с
чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/,
във връзка с чл. 166, ал. 2 от Данъчно – осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е жалба на А.Р.А. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат А.Д.
*** с адрес ***, тел. ****против Акт за установяване на публично държавно
вземане изх. № 01-6500/3106 от 09.07.2021 година на заместник – изпълнителния
директор на държавен фонд „Земеделие“, с който на основание чл. 14, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 11/03.04.2008 година, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
166 от ДОПК, във връзка с чл. 20а, ал. 5, предл. първо и ал. 6, във връзка с ал.
2 и ал. 1 от ЗПЗП жалбоподателя е изключен от подпомагане и е установено
публично държавно вземане в размер на 5 369.84 лева, представляваща 100 %
от общата изплатена сума по мярка 211 за кампания 2014 година.
В жалбата е посочено, че при
издаването на административния акт е нарушено процесуалното право на
жалбоподателя да бъде уведомен за образуваното производство и е приложен
неправилно материалния закон. Изложено е, че не е налице една от предвидените в
закона предпоставки, а именно – не е прекратен многогодишният ангажимент на
адресата. Искането към съда е да отмени оспорения акт. Заявена е претенция за
присъждане на направените по делото разноски.
В проведеното открито съдебно
заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от процесуалния
си представител адвокат И.Х. от АК София, който поддържа жалбата и излага
съображения за основателността й. Моли съда да я уважи, като отмени оспорения
акт за установяване на публично държавно вземане и присъди направените
разноски.
В проведеното открито съдебно
заседание ответникът – заместник – изпълнителен директор на Държавен фонд
„Земеделие”, редовно призован не се явява и не се представлява. В молба,
постъпила на 18.10.2021 година, от процесуалния представител на ответника, старши
юрисконсулт Я.К.изразява становище за неоснователност на жалбата. Искането му
към съда е да отхвърли жалбата като неоснователна. Заявена е претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия
съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК
приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна
следното:
Настоящият жалбоподател е подал общо заявление за подпомагане вх. №
17696181/14.04.2014 година по схеми и мерки за подпомагане: „Плащания за
природни ограничения на земеделски стопани в планински райони”.
С писмо изх. № 01-6500/3106#13/17.05.2021
на заместник – изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, жалбоподателя е уведомен
за открито производство за установяване на публично държавно вземане, поради
констатирано в хода на административна проверка по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП
незаявяване на участие в кампания 2015 по мярка 211, с което е нарушила задължението
си по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 година за
подаване на заявление за подпомагане за всяка следваща година след първото
компенсаторно плащане. Писмото е връчено, чрез известие за доставяне лично на
жалбоподателя.
В указания срок е постъпило възражение срещу образуваното производство.
На 09.07.2021 година заместник – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие”
е издал оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 01-6500/3106#16, с който на основание чл. 14,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 година е изключил от подпомагане А.Р.А. с ЕГН ********** *** и е установил публично
държавно вземане по отношение на земеделския производител в размер на 5 369.84
лева, представляващи 100 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампания
2014 година. Административният акт е връчен на жалбоподателя лично на
28.07.2021 година, видно от приложеното известие за доставяне.
В срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу него е постъпила жалба вх. № 01-6500/3106#17 от 29.07.2021 година.
Между страните е безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
настоящия жалбоподател /бенефициент/ е получил плащане в размер на
5 369.84 лева през 2014 година по поетия многогодишен ангажимент по мярка
211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони“.
При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните
и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото
доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания
по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на пряк съдебен контрол административен
акт, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права и законни интереси са
засегнати от него, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Актът за установяване на публично държавно вземане е издаден от компетентен
орган. Разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК предвижда, че публичните държавни
вземания се установяват от органа, определен в съответния закон. Съответният
закон в случая е Закона за подпомагането на земеделските производители /ЗПЗП/,
като в чл. 20а, ал. 5 е предвидено, че изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие” издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда
на ДОПК, съответно ал. 6 на същата разпоредба урежда възможността това
правомощие да бъде делегирано на заместник – изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда. По
делото е приложена Заповед № 03-РД/2891#2/16.06.2021 година, издадена от изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие”, с която /виж т. 18 и т. 19/ на основание чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП
правомощията по чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП за издаване и подписване на писма за
откриване на производство по издаване на актовете за установяване на публични
държавни вземания и за издаване и подписване на актовете за установяване на
публични държавни вземания по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони“ и по мярка 212 „Плащания за
земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони”
и/или изключване от подпомагане по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 година
за условията и реда за прилагане на мярка 211 и мярка 212, са делегирани на
заместник – изпълнителния директор П.Д.С.. Това е и длъжностното лице
образувало административното производство и издало оспорения акт за изключване
от подпомагане и за установяване на публично държавно вземане, поради което
издателя отговаря на изискванията за материална компетентност и не е налице
основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за отмяната му.
Оспореният акт е издаден и в изискуемата от чл. 166, ал. 2 от ДОПК писмена
форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са издателят и адресатът му, изложени са фактическите
основания за издаването му и правните норми, които ги субсимират, съдържа ясно
и конкретно разпореждане, разяснена е възможността, срока и органа, пред който може да се обжалва, датиран и подписан е.
При
издаването му не са допуснати нарушения на административно – производствените
правила, обосноваващи отмяната му на основание чл. 146, т. 3 от АПК. В съответствие с изискването на
чл. 26 от АПК жалбоподателя е уведомен за образуваното административно
производство, видно от приложеното известие за доставяне. С уведомлението е
дадена възможност на жалбоподателя да направи възражения и да представи
доказателства в определен срок, като по този начин е осигурено упражняването на
правото и по чл. 34 от АПК. Спазени са принципите за служебно изясняване на относимите обстоятелства и
събиране на доказателства за установяването им.
Оспореният акт за установяване на публично държавно вземане е издаден при
правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му.
В чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/03.04.2008 година са предвидени
задължения за кандидатите за подпомагане по мярка 211 „Плащания на земеделски
стопани за природни ограничения в планинските райони” да извършват земеделска дейност в съответния
необлагодетелстван район за период от най – малко
пет последователни години от първото компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи
в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно
плащане.
Санкцията за неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредбата е
уредена в чл. 14, ал. 1 от същият нормативен акт. В относимата редакция, след
изменението му с Решение №
4401 от 13.04.2016 година, постановено по адм.
дело № 4639/2015
година по
описа на Върховния административен съд /обнародвано
в ДВ бр. 13/07.02.2017 година/ е предвидено, че земеделски стопанин, който не подаде заявление за
подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от
подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента
компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в
зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките. В настоящия случай,
жалбоподателя е получила първото компесаторно плащане по мярка 211 за 2014
година. Затова съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11/03.04.2011
г. е имала задължение в продължение на още четири години/2015 година, 2016 година,
2017 година и 2018 година/ да осъществява субсидираната дейност и да подава заявления
за подпомагане. Не е спорно между страните, че земеделският стопанин не е подал
заявление за подпомагане за 2015 година, което е било установено от
администрацията на Държавен фонд „Земеделие” при извършена административна
проверка по чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП. Следователно възникнало е фактическото
основание за приложение на нормата на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008
година за изключване на жалбоподателя от подпомагане и за установяване в негова
тежест на публично държавно вземане в размер на 100 % от общо получените
компесаторни плащания за необлагодетествани райони /чл. 14, ал. 1, т. 1 от
Наредбата/. От събраните по делото доказателства, се установява, че общият
размер на изплатените суми по мярка 211 е 5 369.84 лева, затова правилно е
определена като подлежаща на възстановяване от жалбоподателя сумата в същия размер
на 5 369.84 лева. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че
оспореният акт за установяване на публично държавно вземане е издаден при
наличие на предвидените в чл. 14, ал. 1,
т. 1, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 3, във връзка с т. 2 от Наредба №
11/03.04.2008 година материални предпоставки и с него правилно е приложен
закона.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя в обратния смисъл. Наред с посочените
два съдебни акта на които се позовава жалбоподателя – Решение № 6 521/02.05.2019
година, постановено по адм. дело № 435/2019 година и
Решение № 15 204/09.12.2020 година, постановено по адм. дело №
8 039/2020 година по описа на VIII отделение на Върховния административен съд, съществува и такава в противния
смисъл обективирана в Решение № 1 391/03.02.2021 година, постановено по
адм. дело № 7 698/2020 година, Решение № 1 202/29.01.2021 година,
постановено по адм. дело № 8 709/2020 година, Решение № 637/19.01.2021 година,
постановено по адм. дело. № 7 697/2020 година, на VIII отделение на Върховния
административен съд, която се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 година земеделски стопанин, който не подаде
заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва
от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до
момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях
в зависимост от годината, в която e прекратил участието си в мерките. От редакцията на текста
следва, че кумулативното наличие на извършени компесаторни плащания и
неизпълнение на задължението на получателя им да подаде заявление за
подпомагане, са едновременно основание за изключване от подпомагане по мярка
211 и за установяване на публично държавно вземане. Предвидените идентичните
фактически основания и използвания съюз „и“ в нормата, обосновават извода, че
при настъпване на посочените в нея условия, едновременно и с един и същи
административен акт, могат да бъдат приложени и двете и диспозиции –
земеделският стопанин да бъде изключен от подпомагани и да бъде задължен да
възстанови получените компенсаторни плащания. Няма изискване административният
орган да упражнява предоставените му правомощия с два отделни административни
акта. Напротив от принципа за бързина и процесуална икономия, залегнал в чл. 11
от АПК следва, че в съответствие с него би следвало издаването на един
административен акт, с който компетентният орган да упражни и двете възложени
му правомощия. Така в един материален носител, ще бъдат обективирани две
волеизявления на административния орган, фактическите основания, за които са
идентични. По този начин не се нарушават процесуалните права на адресата им,
тъй като той има процесуалната възможност едновременно на оспори
законосъобразността и на двете волеизявления.
Предвид всичко изложено настоящият състав намира, че оспореният
административен акт е издаден при наличие на посочените в чл. 14, ал. 1 от
Наредбата фактически основания, поради което е материално законосъобразен.
Той е съответен и на целта на закона, формулирана в чл. 2, т. 9 от ЗПЗП за
развитие на селските и планинските райони чрез безвъзмездно финансиране.
Нейното постигане е възможно само при дългосрочно осъществяване на
подпомаганата дейност, като по мярка 211 е прието, че продължителността й
следва да е поне 5 години. Преждевременното и прекратяване е в противоречие с
целите за които се предоставя субсидията, затова задължаването на получателят й,
да я възстанови е в съответствие с целта по чл. 2, т. 9 от ЗПЗП, в частност
тези посочени в чл. 1, ал. 4 от Наредба № 11/03.04.2008 година.
Предвид изложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че по
отношение на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане не е
налице нито едно от основанията за отмяната му, визирани в чл. 146 от АПК,
поради което подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва
да се отхвърли.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искане на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по
делото съдебни разноски.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на
ответника по жалбата следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Р.А. с ЕГН ********** *** против Акт за установяване на публично държавно вземане изх.
№ 01-6500/3106#16 от 09.07.2021 година на заместник – изпълнителния директор на
държавен фонд „Земеделие“, с който на основание чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредба №
11/03.04.2008 година, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 166 от ДОПК, във връзка с чл. 20а, ал. 5, предл. първо и ал. 6, във връзка с ал. 2 и
ал. 1 от ЗПЗП жалбоподателя е изключен от подпомагане и е установено публично
държавно вземане в размер на 5 369.84 лева, представляваща 100 % от общата
изплатена сума по мярка 211 за кампания 2014 година, като неоснователна.
ОСЪЖДА А.Р.А. с ЕГН **********о*** да заплати на Държавен фонд
„Земеделие”, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“
№ 136, представляван от изпълнителния директор сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия: /п/