Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 

Номер   432       Година  2022, 14.03.    Град  ПЛОВДИВ

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 16.02.2022 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при присъствието на прокурора: ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к.а.н. дело но­мер 3248 по описа за 2021 година и като обсъди :

 

      Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Й.Л.Д. от гр. София против решение №1733 от 21.10.2021г. на Районен съд – Пловдив, ХХV-ти н. състав, постано­вено по а.н. дело №4950 по описа на същия съд за 2021г., с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба Серия К №4625728, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1,т.4 ЗДвП на касатора е наложено админист­ра­тивно наказание “Глоба” в размер на 400 лева за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП и същият е осъде­на да заплати 80 лева разноски на Дирекцията.  

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че об­жалваното съдебно решение е незаконосъобразно, при допуснати наруше­ния на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила. Моли за отмяна на съдебния акт и отмяна на издадения електронен фиш. Пре­тендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив не взема становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.  

Участвалият по делото прокурор дава заключение, че жалбата е неос­нователна и предлага на съда да потвърди първоинстанционното решение.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен про­цесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Предмет на производството пред първоинстанционния съд е бил елект­ронен фиш(ЕФ) за налагане на глоба Серия К №4625728, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на Д. в качеството му на управител на юридичес­кото лице „МВЕЦ Ракита“ООД на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1,т.4 ЗДвП е наложена “Глоба” в размер на 400 лева за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, тъй като е превишена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***на дата 24.03.2021г. в 14,30 часа при движението му в насе­леното място гр.Пловдив, бул.„Скобелева майка“, посока изток.

Въз основа на събраните доказателства, районния съд е приел за дока­зана обективираната в ЕФ обстановка и е приел, че при издаване на фиша на са били допуснати нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални такива, поради което го е потвърдил.

Доколкото с касационната жалба се правят възражения именно в тези две насоки, то настоящият касационен състав, по конкретните оплаквания на Д., следва да  посочи следното.

На първо място не може да се сподели възражението, че в ЕФ не е посо­чено лицето, управлявало МПС в момента на нарушението, тъй като по отно­ше­ние на реквизитите, то те са такива, каквито ги посочва закона в чл.189 ал.4 ЗДвП, който е бил спазен изцяло.

По отношение предпоставките за ангажираже отговорността на управи­теля Д. за собствено на ООД-то МПС, то следва да се посочи, че ясна е новелата на чл.186 ал.4 ЗДвП, посочена и в ЕФ, че „При нарушения, установени с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато то е собственост на юридическо лице - на управителя му, се изпраща покана с пре­по­ръчано писмо с обратна разписка да се яви в съответната служба за контрол в едномесечен срок от получаването й, за да му бъде издаден фиш или за да посочи лицето, на което е предоставило управлението на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението. При неявяване в определения срок или при непосочване писмено на лицето, на което е предоставено управ­ле­нието на моторното превозно средство, на собственика или на управителя на юридическото лице – собственик на моторното превозно средство, се издава фиш в негово отсъствие, който се смята за връчен от датата на издаване на фиша“.

Т.е. в случая с Д. е процедирано именно така. Идеята на нормата е да се накаже с глоба именно лицето, управлявало МПС на посочената дата и допуснало нарушението, но ако то не бъде открито, то това наказание се нала­га на собственика на превозното средство, а когато то е на юридическо лице – на неговия управител.

На следващо място в ЕФ задължително се сочи собственикът – това е именно посоченото юридическо лице с ЕИК - „МВЕЦ Ракита“ООД, а също така и лицето, което ще понесе отговорността, тъй като при този вид отговорност вина­­ги се санкционира физическо лице и никога юридическо.

В случая Д. не е посочила друго лице, което е управлявало авто­мобила, поради което фингирано именно тя по силата на изрично записаното в цитирания текст ще понесе отговорността. И тъй като същата е физическо лице, то и се налага и наказание – глоба, а не имуществена санкция.

Гаранциите за наказване на действителния нарушител са част от зако­новата процедура, но Д. като управител се посочи вече не е визирала друго лице, още повече, че тя като управител на предприятието организира дей­ността му, като следва да е създала и организация, която позволява устано­вя­ване на лицето, управлявало ППС на дадената дата, за което би следвало да се налице и писмени следи в счетоводството(пътни листове, командировъчни, документи за зареждане на гориво и т.н.). Това, че липсва такова организация за проследяване на тези обстоятелства(които са необходими и дори при една данъчна ревизия на субекта) лежи изцяло в отговорност на лицето, представ­ляващо и управляващо търговското предприятие на ООД-то. И това е била идеята и на законодателя при създаване на точно такава нормативна уредба на този институт.

Или не се възприемат от този касационен състав възраженията за неяс­ноти, несъответствия и смесване на хипотези с оглед ангажиране юридическата отговорност на Д. по този случай.

По отношение на следващата група възражения, касаещи неспазване на нормативно предписаното в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за конт­рол на правилата за движение по пътищата, то следва да се посочи, че същи­те са неоснователни по отношение на конкретно съставения протокол от дата 25.03.2021г..

Доколкото нарушението е посочено като заснето и установено на терито­рията на населеното място гр.Пловдив, където е въведено общо ограничение на скоростта, то без съществено значение е наличното отбелязване, но следва да се посочи, че „50“ е отразено само в графата „Общо ограничение“, докато в тази с пътен знак е поставен знак “–„, а за режима на измерване изрично в гра­фата е вписана буквата „С“, което според посоченото в протокола означава „Стационарен“, т.е. средство за измерване не е в движение, при който режим се дължи попълване и на съседната графа с началото и края на участъка.

Що се отнася до съмнения досежно снимката на средството за измерване на скоростта с оглед спазване на новелата на чл.10 ал.3 от цитираната Наред­ба, то пред първостепенният съд необходимото заснемане е било представено, но в жалбата пред РС Д. не е имала такова възражение, респ. по което е могла да иска събиране и на други доказателства с оглед установяване на тези си твърдения, вкл. и след като се е запознала с представената администра­тивно­наказателна преписка. Поради това следва да се приеме, че изискванията на чл.10 ал.3 от Наредбата са удоветворени.

Що се отнася до последната група възражения, касаещи липсата на обрат­на разписка и начина на връчване на ЕФ, то тях касационният състав нами­ра също за неоснователни.

След като с ЕФ се ангажира отговорността на Д. като физическо лице, то лисата на удостоверяване на връчването на ЕФ би могло да има зна­че­ние само с оглед срочността на жалбата и(каквито проблеми не са поставе­ни), респ. съдържанието на същата, което няма пречка за бъде допълнено в хода на състезателния процес, а е видно от обема на оспорването(8 страници), че очевидно страната е била добре запозната с конкретното съдържание на ЕФ.

   С оглед на изложеното не са налице касационните основания по чл.348 ал.1 от НПК, а атакуваното решение на Районния Съд е валидно, допус­тимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1733 от 21.10.2021г. на Районен съд – Плов­див, ХХV-ти н. състав, постано­вено по а.н. дело №4950 по описа на същия съд за 2021г.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

                                                 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       

 

 

     ЧЛЕНОВЕ : 1.

  

 

                                                                                       2.