Разпореждане по дело №222/2007 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Съдът, след съвещание, намира направените искания от подсъдимите Д., Д. и Т. чрез техните защитници за изменение на взетите по отношение на тях мерки за неотклонение в по-леки такива за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.270 ал.1 от НПК въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да се поставя по всяко време в съдебното следствие, поради което молбите на тримата подсъдими са допустими, като законът изисква новото искане да се прави и съответно същото може да бъде уважено от съда при промяна на обстоятелствата без съдът, пред който е висящо делото в съдебната фаза, да се произнася по въпроса за наличието на обосновано предположение.

Съдът намира, че по делото не се установява промяна на обстоятелствата за нито един от тримата подсъдими, направили искане за изменение на взетите по отношение на тях мерки за неотклонение, поради които да се налага изменение на същите.

Като основание за изменение на мерките за неотклонение защитникът на подсъдимите Д. и Д. сочи, че с оглед процесуалното поведение на двамата подсъдими при изпълнение на взетите по отношение на тях мерки за неотклонение “домашен арест” не съществува реална опасност същите да извършат престъпление като с оглед настоящата икономическа криза семействата на тези двама подсъдими се нуждаят същите да полагат труд и да осигурят финансирането на същите. Установява се по делото, че подсъдимите Д. и Д. стриктно спазват взетите по отношение на тях мярка за неотклонение “домашен арест”, тъй като не е констатирано нарушаване на същите при извършване на контрол от страна на полицията в гр.Г. Д.. Това обстоятелство обаче и изтеклия период от време, през който тези двама подсъдими са търпели мярка за неотклонение “задържане под стража” и “домашен арест” не може да се приеме като ново обстоятелство, налагащо изменение на мярката, тъй като нарушаването на мярката “домашен арест” би било основание същата да се измени в по-тежка, но стриктното й изпълнение не е основание за изменението й в по-лека. Изтеклият период от време, през който подсъдимите Д. и Д. са с такава тежка мярка за неотклонение, според съда с оглед фактическата и правна сложност на делото, предвиденото наказание за престъплението, за което са обвинени тези двама подсъдими, според съда не може да се приеме за неразумен срок и само поради това същият да е ново обстоятелство, налагащо определянето на по-лека мярка за неотклонение. Не е ново обстоятелство и посочената от адвоката на подсъдимите Д. и Д. необходимост същите да се занимават с бизнеса на фирмата, на която двамата подсъдими са управители. В дадените обяснения пред съдебния състав същите заявиха, че въпреки взетата по отношение на тях мярка за неотклонение “домашен арест”, фирмата им продължава да упражнява дейност и изпълнението на мярката за неотклонение не се е отразило по начин, налагащ непременно двамата подсъдими да са с по-лека мярка за неотклонение, за да осигурят финансово семействата си в условията на икономическа криза.

Не е налице изменение на обстоятелствата, поради което да се налага изменение и на мярка за неотклонение “задържане под стража”, взета по отношение на подсъдимия Т.. Отново поради посочените по-горе съображения съдът намира, че само изтеклия срок, който наближава една година и в който е продължило задържането под стража на Тънгалов не може да се приеме като обстоятелство, налагащо изменение на мярката за неотклонение на същия в “домашен арест” или “парична гаранция”.

Съдът не споделя доводите на защитника на този подсъдим, че следва да се приеме за отпаднала реалната опасност от извършване на престъпление от Т. на престъпление против правосъдието поради изтеклия период на неговото задържане и тъй като свидетелката В. била разпитвана пред съдия на досъдебното производство, поради което не може с действия от страна на подсъдимите според адв.Д. да се променят показанията на тази свидетелка в съдебната фаза.

Налице е осъждане на подсъдимия Т. за извършено престъпление против правосъдието след извършване на деянието, за което е повдигнато обвинение по настоящото дело. Налице са и заявени показания от страна на свидетелката В., обстоятелства за упражнено въздействие по отношение на нея без да е посочила кой е упражнил такова, като с оглед на тези обстоятелства съдът намира, че е без значение фактът дали свидетелката е разпитвана пред съдия на досъдебното производство, за да се преценява съществува ли опасност от престъпление против правосъдието при наличие на посочените по горе данни към този момент по делото.

Поради горните съображения съдът намира, че не е налице промяна в обстоятелствата, които да налагат изменение на взетите по отношение на подсъдимите Д., Д. и Т. в по-леки такива.

Поради горното и на основание чл. 270 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на К. И. Д. и Д. А. Д. чрез техния защитник адв. И. С. и на подсъдимия Г. М. Т. чрез неговия защитник адв.И.Д. за изменение на взетите по отношение на тях МН в по-леки такива като ПОТВЪРЖДАВА мерките за неотклонение на подсъдимите Д. и Д. в “домашен арест”, а на Т. в “задържане под стража”.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕН:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

2.

3.