Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 460 от 14.05.2010 година по гр.д. № 317/2010 година Районен съд - гр.В.Т. е приел за установено по отношение на НОИ, чрез РУ"СО" - гр.В.Т. , че Х. Д. Т., с ЕГН *, за времето от 1.01.1979 година до 31.12.1982 година е работил на длъжността "учител" при ОУ "Г.С.Р." - с.И., което време му се явява трудов стаж. Недоволен от така постановеното решение е ответникът ТП на Н. - Р. - гр.В.Т., който го обжалва в предвидения с чл.259,ал.1 ГПК срок за това. В жалбата си Р. - гр.В.Т. развива подробни съображения в подкрепа на твърдението си, че атакуваното от управлението решение е процесуално недопустимо, респективно - неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения по делото иск съгласно чл.1,ал.2 от Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред, е представянето на удостоверение , от което безспорно да личи, че книжата, ведомоситте и други документи са изгубени или унищожени , каквото удостоверение по делото не е представено. Освен това при условията на УУТССР не следва да се разглеждат дела поради ненадлежна заверка в трудовата книжка, каквато по делото е представена от Х. Д. Т., а в случай, когато липсват документите, изброени в чл. 101 ППЗП/ отм./, което кореспондира и с чл.1,ал.2 от УУТССР. Моли обжалваното решение, като недопустимо, да бъде обезсилено; предявеният от Х. Д. Т. иск да бъде оставен без разглеждане като процесуално недопустим, а производството по делото да бъде прекратено. Въззиваемият Х. Д. Т. заема становище, че въззивната жалба на ТП на Н. - Р. - гр.В.Т. е неоснователна и недоказана, респективно - обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно е доказано, че ведомостите за заплати за процесния период от време в НУ "Г.С.Р." - с. И. са изгубени. Посочва, че становището на въззивника за неприложимост на УУТССР в случая , тъй като е представил ненадлежно оформена трудова книжка, не намира опора в закона, респективно - същото е неоснователно.Твърди, че след като вписването в трудовата му книжка не може да послужи за установяването на трудовия му стаж по пряк документален начин , то Районният съд правилно е приел,че това вписване е годно да послужи като начало на писмено доказателство в производството по делото. Претендира разноски. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи , и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба на ТП на Н. - Р. - гр.В.Т. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна. Предмет на разглеждане по делото е предявеният от Х. Д. Т. против "Р." - гр.В.Т. по чл.1 от Указа за установяване на трудов стаж по съдебен ред иск за установяване на придобития от него трудов стаж за времето от 1.01.1979 година до 31.12.1982 година като учител в Основно училище "Г.С.Р." - с.И.. За да е допустим така предявеният по делото иск ,е необходимо съгласно чл.1,ал.2 УУТССР представянето на удостоверение от съответното предприятие, учреждение или организация ,че книжата, ведомостите и пр. са загубени или унищожени. Смисълът на разпоредбата е да липсват писмени доказателства, годни да установят трудовия стаж на работника в производството по отпускане на пенсия , в какъвто смисъл е и Постановление на Пленума на ВС № 8 от 26.06.1963 година, което е задължително за съдилищата съгласно чл.130,ал.2 ЗСВ. Конкретният случай е именно такъв, при което следва да се отбележат положените от първоинстанционния съд усилия досежно установяването липсата на такива доказателства, респективно- че ведомостите за заплати са загубени или унищожени. С оглед на събраните по делото доказателства - Удостоверение изх. № СА - 04 - 01-481/8.02.2010 година на община П.Т.; писмо на община П.Т. до адв.В.Д., в качеството и на пълномощник на Х. Д., изх.№ ОА - 01 - 18 - 158 от 24.02.2010 година; заповед на кмета на община П.Т. № 229 от 24.11.1997 година ;писмо на кметство - с.И. до община П.Т., изх.№ 16 от 23.02.2010 година; писмо на кметство - с.О. до община П.Т., изх.№ 22 от 24.02.2010 година, писмо на община П.Т. до ВТРС, изх.№ ОА - 01 - 18 - 904 от 15.03.2010 година, Районният съд правилно е приел, че ведомостите за заплати на Основното училище в с.И. за процесния период от време са изгубени. В тази връзка следва да се имат предвид и разпоредбите съответно на чл.5 ГПК и чл.46,ал.1 ЗНА, съгласно които законите се прилагат според точния им смисъл.След като е установено, че ведомостите за заплати за процесния период от време липсват, правилно съдът е разгледал предявения иск по същество, при което правилно и съгласно чл.4 ,ал.2 УУТССР, респективно - т.1 от Тълкувателно решение № 59 от 1.06.1962г, ОСГК, е приел, че представената и издадена по надлежния ред трудова книжка на ищеца, сега въззиваем, предвид обстоятелството, че не отговаря на изискванията на чл.6,ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж , респективно - не е записана в нея с цифри и думи продължителността на трудовия стаж на Х. Д. Т. за процесния период от време в ОУ "Г.С.Р." - с.И." , но е посочено времето, през което той е работил като учител в това училище, представлява годно писмено доказателство ,което установява вероятната основателност на положения от въззиваемия трудов стаж за този период от време. Районният съд е изложил подробни мотиви в тази насока, които мотиви тази инстанция, този състав, напълно споделя и към които препраща на основание чл.272 ГПК. Положеният от въззиваемия трудов стаж е установен и от свидетелските показания на разпитаните като свидетели в съдебно заседание пред първата инстанция на 13.05.2010 година С.П.Т. и Е.М.Т., поради което и с оглед на събраните по делото доказателства Районният съд правилно е приел, че претендираният от Х. Д. Т. трудов стаж е положен от него. Пред тази инстанция не се представят доказателства, навеждащи на изводи, различни от тези на Районен съд - гр.В.Т.. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивната жалба на ТП на Н. - Р. - гр.В.Т. е неоснователна и недоказана. Обжалваното от него решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.2 ГПК , ТП на Н. - Р. - гр.В.Т. следва да бъде осъдено да заплати на Х. Д. Т. сумата 300 лева, представляваща заплатено от него адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Водим от горното и на основание чл.271 ,ал.1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 460 от 14.05.2010 година на Районен съд - гр.В.Т. по гр.д. № 317/2010 година. ОСЪЖДА ТП на Н. - Р. - гр.В.Т. да заплати на Х. Д. Т., с ЕГН *, с постоянен адрес с.И., № 499,обл.Велико Т., сумата 300 лева, представляваща заплатено от него адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Препис от решението да се връчи на страните. Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |