Мотиви по НОХД № 329/2019г. по описа на
РРС, четвърти
наказателен състав
Русенската Районна
прокуратура е обвинила подсъдимия В.А.В. в това, че на 13.11.2015 г. в гр. Русе, в
условията на
опасен рецидив, чрез използване на неустановено техническо средство,
отнел чужда движима вещ - 1 бр. телевизор „Самсунг“ модел LH-40RMDPLCV/EN, на стойност
1350.00 лева, от владението на И.Х.Ш. ***, собственост на „Теленор България“
ЕАД гр. София, представлявано от К.Х.М. ***, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да го присвои -престъпление по чл.196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 4, пр. 2 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението по отношение на
подсъдимия.
Подсъдимият не се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение, като признава изпълнителното деяние, но отрича намерение да свои
чуждата вещ.
Производството по делото е по общия ред. Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В.А.В., роден на ***г***,постоянен адрес ***, български гражданин, основно образование, разведен, не работи, осъждан, ЕГН **********.
На 13.11.2015
г. около 11.00 часа, подс.В.В. бил в централната част на град Русе, около 11.20
часа преминал през кръстовището на ул.“Райко Даскалов“ и бул.“Фердинанд“, видял
паркиран л.а. „Опел Астра“ бял на цвят с ДК № .... Между предните и задните седалки видял опакован телевизор „Самсунг“ модел LH-40RMDPLCV/EN 40 инча.
Огледал се, нямало никой и решил да го открадне, отключил вратата на автомобила
с неустановено техническо средство. Автомобилът бил с централно заключване, но
нямал аларма. Установил, че телевизорът е тежък за него и тогава на насрещния
тротоар видял негов познат Г.П.В., който преминавал по улицата тикайки
велосипеда си. Извикал го и му казал да му помогне и му пренесе телевизора,
като той ще го почерпи. Подс.В.В. отворил вече отключения автомобил, св. Г.В.
взел телевизора и тръгнал след подсъдимия. Стигнали до жилищен блок, където
подс.В.В. казал на свидетеля да го остави във входа. След като оставил телевизора св.Г.В. си
взел велосипеда и си тръгнал. Подс.В.В. продал на неустановено лице телевизора,
а парите изхарчил за собствени нужди.
Автомобилът „Опел
Астра“ бял на цвят с ДК№ ... бил собственост на св.И.Х.Ш. ***. С автомобила
свидетеля разнасял пощенски пратки към фирма „Стар пост ООД“ Русе. Същия ден
телевизорът „Самсунг“ модел LH-40RMDPLCV/EN 40 инча му бил даден като пощенска пратка за магазин
„Теленор“ намиращ се в гр. …..
Св.Ш.
паркирал автомобила си на бул….“ около 11.15 часа, взел две пратки за бул… и за ул…., заключил с
дистанционното автомобила и отишъл да разнесе пратките. Кражбата установил по-късно,
подал сигнал в полицията и уведомил управителя на фирмата. Стойността на
пратката-телевизор „Самсунг“ 40 инча била 1350 лв. и парите му били удържани от
възнаграждението.
При
разследването били изискани записи от охранителни камери монтирани в района на
кражбата от Община Русе и от фирма „Нетуъркс“ЕООД Русе.
На магнитните
носители били назначени технически експертизи.При първата експертиза на хартиен
носител били разпечатани кадри имащи значение за разследването, от които е
видно, че подс.В.В. отключва и отваря лекия автомобил „Опел Астра“, и как
свидетеля Г.В. идва малко по-късно и пренася кутията с телевизора „Самсунг“
модел LH-40RMDPLCV/EN 40 инча на
стойност 1350 лв. От заключението на втората техническа експертиза, при която
били съпоставени фотографиите на лицата Г.П.В. и подс. В.В. е видно, че лицата
заснемани от охранителните камери са именно св. В. и подс. В.В..
От назначената
по делото съдебно-ценова експертиза се установило, че стойността на телевизора
„Самсуннг“ модел LH-40RMDPLCV/EN 40 инча към датата на деянието е 1350.00 лева.
На досъдебното
производство е разпитван П.Б.П. - полицейски служител, който пръв изгледал
записите от охранителните камери. В свидетелските си показания същият обяснява,
че на записите ясно се вижда как служебно познатия му В.В., по прякор „Банкиса“
пръв преминава покрай спрелия автомобил, оглежда автомобила, отключва и отваря
вратата, а след това пристига св.В. по прякор „Кренвирша“. Вижда се как подс.В.В.
го вика да отиде при него. В последствие след като по отделно били снети
обяснения от двамата В. заявил, че бил извикан от подс.В.В. да пренесе тежък
пакет, като в последствие му били платени 150 лв., а подс.В.В. твърдял, че
кражбата извършили заедно с В. и телевизора В. го продал, като му дал 225 лв.
По същия начин
от разпита на св.И.П., също полицейски служител, се установява, че и тя е разпознала по видеозаписите св.В.В., като
лице от криминалния контингент в района.
Посочените
двама свидетели, разпитани в съдебно заседание дават изцяло идентични показания
с тези на досъдебното производство. Така с деянието си от обективна и субективна
страна подсъдимият В.В. е осъществил състава на престъплението:
по чл.196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4,
пр. 2 от НК, тъй като на 13.11.2015 г. в
гр. Русе, в условията на опасен рецидив, чрез използване на неустановено
техническо средство, отнел чужда движима вещ - 1 бр. телевизор „Самсунг“ модел LH-40RMDPLCV/EN, на стойност
1350.00 лева, от владението на И.Х.Ш. ***, собственост на „Теленор България“
ЕАД гр. София, представлявано от К.Х.М. ***, без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да го присвои.
Изпълнителното
деяние на престъплението било извършено с действие от подсъдимия. То се
изразило в прекъсване на фактическата власт на владелеца над отнетата вещ и
установяване на своя трайна фактическа власт над вещта, както и последващото
разпореждане със същата. По този начин пострадалият бил лишен от възможността
да владее и да се разпорежда с процесната вещ.
От субективна страна, подс.В. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал
настъпването им, поради което е действал виновно, при форма на вината
пряк умисъл. Подс. В. е съзнавал, че телевизорът е чужда собственост и че я
отнема без съгласието на св.Ш., който я владеел. Наред с това подсъдимият
е имал намерение да присвои процесната вещ,
въпреки че е съзнавал противоправността на деянията си. Намерението за
противозаконно присвояване на паричната сума се доказва от последващите
действия на подс.В., извършвайки разпореждане.
Деянието е извършено в условията на
опасен рецидив по см. на чл.29 ал.1 б.“а“ от НК, тъй като от изтърпяването на
наказанието по НОХД № 27/2011г. по описа на Районен съд – Русе не е изтекъл
петгодишният срок по чл.30 ал.1 от НК.
Деянието
е извършено и при квалифициращия признак по чл.195 ал.1 т.4 пр.2 от НК, тъй
като подс.В. е отключил автомобила чрез използване на техническо средство,
което не е установено по делото.
Основното
възражение на подс.В. се изразява в това, че не е налице субективна страна на
престъплението, тъй като случайно минавайки покрай автомобила е решил, че телевизорът,
който е бил вътре е предназначен за
бившата съпруга на св.Г.В.. Всъщност не може да не се посочи, че обясненията и
възраженията на подс.В. са до такава степен взаимно изключващи се, че на
практика е трудно да се определи кое е
основното. Същественото за всички негови възражения и обяснения се изразява в
това, че категорично се опровергават както от събраните по делото
доказателства, така също и сами по себе
си.
В
обясненията си в с.з. от 30.05.2019г. подс.В. пропуска много съществото
обстоятелство, че именно той е отключил автомобила с техническо средство, а не
св.Г.В.. Версията,че по надписа на телевизора е преценил, че той е предназначен
за бившата съпруга на този свидетел и на практика сам е решил да влезе в ролята
на куриер, като и да го занесе, без да е упълномощаван от никого за това не
само, че е житейски абсурдна, но и категорично се опровергава от наличната
доказателствена съвкупност.
На
първо място от разпита на св.Д.Т. се установява, че тя „не си е поръчвала телевизор по поща или по друг подобен начин никога
,от никого не е очаквала или получавала
такава пратка“,показанията и на л.60,гърба, пр. за с.з. от 09.04.2019г., като
дори изобщо не се познават с подсъдимия. Също следва да се посочи, че липсва
всякакво претендирано съвпадение на имена, записани върху кашона на телевизора
с имената на св.Д.Т.. Дори и да се допусне съвсем хипотетично, че има някакво
съвпадение – пълно или частично - никой не е упълномощавал подс.В. да изземва
функциите на св.Ш. при разноса на пратките. Напълно несъстоятелна е версията на
подс. В., че под някаква форма е бил принуден от св.В. с нещо, като заплахи да
вземе телевизора, най-малко защото именно той отключва автомобила и едва след
това го вика при себе си , за да му помогне да го пренесат, което се установява
както от показанията на този свидетел, така също и от записите на видеокамерите
в района, съответно от показанията на св.П., св.П. и техническата експертиза. От
тази гл.т. съдът изцяло отхвърля и версията на подс.В., че телевизорът е
заложен в заложна къща, като на първо място следва да се посочи, че начинът на
юридическото разпореждане е напълно ирелевантен за съставомемерността на
престъплението, в което е обвинен. Освен всичко друго следва да се посочи, че
по делото не са налице никакви доказателства за подобен начин на разпореждане,
което се установява от писмо на л.53 и
приложенията към него (л.54 – л.85) по НОХД № 111/2017г. от заложна къща „Свежи
пари“, а също и от показанията на управителя и св.И.И., че подсъдимият никога
не е оставял никакъв телевизор в залог.
Въз основа на изложеното подс.В. следва да
бъде признат за виновен в извършването на престъплението и да му бъде наложено
наказание. При индивидуализацията на наказанието съдът отчита, като отегчаващи
отговорността обстоятелствата множеството предходни осъждания на дееца – същият
е осъждан осем пъти за извършени престъпления от общ характер, което е
показателно за трайно установени престъпни навици и лоши характеристични данни.
В този смисъл очевидно предходните изтърпени наказания лишаване от свобода по
никакъв начин не са постигнали целите по чл.36 от НК и особено личната
превенция. Показателно в това отношение е изявлението на подс.В. в рамките на
съдебните прения, че „….се е отказал да краде, защото вижда, че не може вече да
краде“, л.94 ,гърба от с.з. от 30.05.2019г., което всъщност е израз на
утвърдената му нагласа да се издържа от престъпления против собствеността, а не
по законосъобразен начин. В тази връзка не може да бъде подминато и
обстоятелството, че същият е в постоянна готовност да извърши кражба предвид
носеното в него техническо средство, доколкото съвсем случайно е преминал
покрай автомобила.
Съдът
не отчита никакви смекчаващи отговорността обстоятелства. Въз основа на тези
обстоятелства и изложените по-горе съображения съдът определи за подс.В.
наказание „лишаване от свобода” за срок
от четири години на основание чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.4 пр.2 вр.чл.36
и чл.54 от НК. При определяне на този размер на наказанието съдът е обвързан с
присъдата по НОХД № 111/2017г. при предходното разглеждане на делото на
основание чл.355 ал.2 от НПК доколкото липсва протест на прокурора за
утежняване на положението му. Така определеното наказание следва да бъде
изтърпяно при строг първоначален режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС. С така определеното наказание
съдът намира, че на подс.В. ще бъде отнета възможността да извършва нови
престъпления.
Подсъдимият
следва да заплати направените по делото разноски.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: