№ 87
гр. гр. Лом, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. Рангелова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно
наказателно дело № 20251620200192 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят К. Д. С. от ***, с ЕГН **********, е недоволен от
издаденото от Началник Сектор в ОД МВР Монтана, РУ - Лом Наказателно
постановление № 24-0294-000210 от 06.03.2024 г., с което на осн. чл. 183, ал.
4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 50.00 /петдесет/ лева.
В с. з. жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата и моли да се
отмени НП като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща
процесуален представител, не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № 24-0294-000210 от 06.03.2024 г. на
жалбоподателя К. С. е наложено административно наказание на осн. чл. 183,
ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП – „глоба“ от 50.00 лв. за това, че като водач на
1
товарен автомобил *** с рег. *** не използва обезопасителен колан по време
на движение, с който е оборудван автомобила.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за
обжалване.
По същество се явява основателна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната
фактическа обстановка:
На 26.02.2024 г. свидетелите М. Г. и А. П. – служители на РУ – Лом
изпълнявали служебните си задължения по безопасност на движението. На
кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ в гр. Лом забелязали товарен
автомобил *** с рег. ***, тръгнали след него с патрулния автомобил, спрели
го и му извършили проверка. Автомобилът бил собственост на *** от гр. ***
и бил управляван от К. Д. С. от с. г. Св. Г. съставил на жалбоподателя С. АУАН
за това, че управлява товарен автомобил без поставен обезопасителен колан.
С. отказал да подпише акта, като този отказ бил удостоверен с подписа на
друг свидетел - Ц. В. - служител на РУ – Лом. В предвидения в закона срок не
е подадено възражение срещу така съставения АУАН и въз основа на него
АНО издал атакуваното НП, с което наложил съответната глоба.
От правна страна съдът намира, че не се доказва по категоричен начин
жалбоподателят да е извършил нарушението, описано в АУАН и НП:
Според чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП: „ Водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани.“ Чл. 183, ал. 4, т. 7 предвижда административно
наказание „глоба“ от 50 лв. за водач, който не изпълнява задължението за
използване на предпазен колан. В случая обаче не се установява безспорно, че
жалбоподателят С. е извършил това нарушение.
От една страна, актосъставителят сочи, че не си спомня фактите по
случая, а свидетелят по акта - А. П. посочва, че не е видял дали водачът е бил
без поставен обезопасителен колан /л. 23 от делото/.
От друга страна, в последното съдебно заседание е разпитана като
свидетел Б. Т., която също е била в управлявания от С. автомобил. Същата
2
потвърждава, че водачът е бил с поставен колан, а патрулният автомобил се е
движел зад проверявания и не го е изпреварвал. Съдът не намира основание
да не кредитира показанията и на този свидетел, още повече, че нейните
показания съответстват на тези на св. П. – че патрулният автомобил се е
движел зад управлявания от жалбоподателя, не го е изпреварвал и засичал и
не са се разминавали. При това положение, не може да се приеме за безспорно,
че жалбоподателят е бил без поставен колан и обвинението се явява
значително разколебано. Чисто практически, след като проверяващите лица не
са имали директна видимост към водача на товарния автомобил, то няма как
да са забелязали, че водачът му със сигурност е без колан. Показателни са вече
обсъдените показания на св. П., който заявява, че „не може да гарантира, че е
видял нарушението“, но става въпрос за „лична представа“ на колегите му.
Според чл. 303, ал. 1 НПК /приложим субсидиарно на осн. чл. 84 ЗАНН/,
решението на съда не може да почива на предположения. Ето защо
настоящият съдебен състав намира, че вмененото на жалбоподателя
административно нарушение се явява недоказано и издаденото от АНО
наказателно постановление следва да се отмени.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА издаденото от Началник Сектор в ОД МВР Монтана, РУ –
Лом НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-0294-000210 от 06.03.2024 г.,
с което на К. Д. С. от ***, с ЕГН **********, на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50.00
/петдесет/ лева като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - гр.
Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за
неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Началник Сектор в ОД МВР Монтана, РУ – Лом, за сведение.
3
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4