№ 157
гр. Ихтиман, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Й.а
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Й.а Административно
наказателно дело № 20231840200363 по описа за 2023 година
производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН
М. Й. Р. ЕГН ********** от с. К., общ. Д., ул. „М.“ № 14 е обжалвал наказателно
постановление № 410/27.01.2023 г. на началник отдел „К. П. в Н. Т. У. към А. „П. И., с което
на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1800 лева.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като
не е извършил нарушение – жалбоподателят работел на длъжност „работник-строителство“
в „А. Т.“ ООД, поради което и е нямал задължения да заплаща тол такси .
Въззиваемата страна, чрез юрк. Д., оспорва жалбата, който твърди, че задължението
за заплащане на дължимата тол такса е както на собственика, така и на водача.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:
На 29.09.2022 г. товарен автомобил „Ивеко“ рег. № ********, управляван от М. Р. е
бил спрян за проверка на първокласен път I-5, км 315, от служители на Н. Т. У. –
свидетелите Д. С. и Ц. С., при която било установено, че по рано през деня – в 7,38 часа на
29.09.2022 г. се е движел по Автомагистрала „Тракия“, км 54+150, за което заплатената
маршрутна карта не отговаряла на вида тонажа на превозното средство Р. бил поканен да
заплати компенсаторна такса, но той отказал, поради което му е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 410/29.09.2022 г. за извършено нарушение
на чл. 179, ал. 3а ЗДвП.
От представеното извлечение от доклад от електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП се установява, че системата е отчела, че за товарния
автомобил рег. № ******** на 29.09.2022 г. е била закупена маршрутна карта, но платената
категория е по-ниска от измерената.
Това обстоятелство е установено и от приложената разписка за маршрутна карта,
съгласно която е заплатена маршрутна карта за товарен автомобил с допустима максимална
1
маса от 12 това, а видно от приложеното свидетелство за регистрация товарният автомобил с
рег. № ******** е с допустима максимална маса 18 000 кг.
Видно от заповед на управителя на А. Т.“ ООД на М. Р. е било възложено да
управлява специален автомобил „Ивеко“ рег. № ******** във връзка с регистрацията на
същия.
От показанията на управителя на „А. Т.“ ООД – Ц. О., се установява, че именно
свидетелката е заплатила дължимата тол такса, като погрешно е посочила допустимата
максимална маса и разликата в дължимата тол такса е около 10 лева.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на М. Р. на
основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП е наложена глоба в размер на 1800 лева
С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Актът и наказателното постановление са издадени от териториални и материално
компетентни органи съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП и в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до отмяна на атакуваното наказателно постановление на
формално основание.
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата /ДВ, бр.
105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената
пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства - винетни такси и такси на база време и на база изминато
разстояние. Това изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
За движение на товарните превозни средства с обща допустима максимална маса над
3,5 тона се дължи заплащане на тол такса. В чл. 10б, ал.1 и 2 от Закона за пътищата е
предвидено, че тол таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики
на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно
средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен
път или пътен участък, като контролът при навлизане и излизане на пътно превозно
средство по платената пътна мрежа, отчитането на изминатото разстояние, както и
заплащането на тол таксата се извършват чрез Електронна система за събиране на тол такси.
В ал. 3 на чл. 10б от Закона за пътищата е посочено, че тол таксата се заплаща от
собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни
средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, като заплащането
дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено
разстояние между две точки
Съгласно чл. 167а, ал. 3 ЗДвП електронната система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл.
179, ал. 3 - 3в ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с
приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства
относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и
мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство - част от системата.
В чл. 179, ал. 3а ЗДвП е предвидено, че водач, който управлява пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване
на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
2
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва
с глоба в размер 1800 лв. Това означава, че всеки един водач следва преди да предприеме
управление на превозното средство да се увери дали има и правилно ли е заплатена
дължимата тол такса за превозното средство.
В случая от обективна страна се установи, че на 29.09.2022 г. електронната система
за събиране на пътните такси е засекла товарния автомобил с рег. № ********, който се е
движел по АМ „Тракия“, района на км 54+150, който участък е част от платената пътна
мрежа и е създала доклад за извършено нарушение, тъй като категорията на превозното
средство е различна от тази, за която е заплатена маршрутна карта.
Настоящият състав приема, че макар и обективно да е било допуснато нарушение на
чл. 179, ал. 3а ЗДвП, тъй като е налице несъответствие между платената и дължимата тол
такса, то деянието му е малозначително.
За да достигне до този извод съдът съобрази обстоятелството, че предвидения в чл.
179, ал. 3а ЗДвП размер на наказанието противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси
от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива
1999/62/ЕО). Цитираният текст от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите-
членки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни,
съразмерни и възпиращи. Съгласно практиката на съда на Европейския съюз (съединени
дела C-497/15 и C-498/15) чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че
предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания,
която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.
В българския закон - чл. 179, ал. 3а ЗДвП, санкцията е абсолютно определена, т.е.
фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта на
нарушението – размерът на наказанието е еднакъв без да се прави разлика дали е налице
отсъствие на каквото и да е плащане на таксата или плащането се отнася до различен
маршрут, какво е отклонението от заплатения маршрут, дали е заплатена за различна
категория, екологични характеристики и пр.
В този смисъл според настоящият състав предвиденото в чл. 179, ал. 3а ЗДвП
наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за
пропорционалност. Както е известно при нетранспониране в срок на директива или при
неправилното й транспониране се поражда директен ефект, който позволява непосредствено
приложение на съответните текстове на директивата.
Следва да се има предвид и че в чл. 12 ЗАНН е посочено, че административните
наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани. Налагането на административно наказание не е, а и не следва да бъде
самоцел на държавата – то трябва преди всичко да е в съответствие с тежестта на
извършеното административно нарушение. Този принцип се извежда от разпоредбата на чл.
35, ал. 3 НК, според който наказанието трябва да е съответно на извършеното престъпление,
т.е. по арг. от чл. 11 ЗАНН и административното наказание трябва да е съобразено със
степента на засягане на обществените отношения от извършеното административно
нарушение.
В националната ни съдебна практика е изяснено, че спазването на принципа за
пропорционалност се осъществява чрез преценката по чл. 28 ЗАНН, който урежда
процедурата при извършването на маловажни административни нарушения.
3
Тук обаче следва да се има предвид разпоредбата на чл. 189з ЗДвП, съгласно който за
нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните
нарушения и наказания.
Затова и настоящият състав приема, че с цел преодоляване на противоречието с
общностното право предвид непропорционалния размер на предвидената санкция следва да
приложи чл. 9, ал. 2 НК на основание чл. 11 ЗАНН. Това е така, защото допуснатото от
страна на Р. нарушение въздейства върху реда на държавно управление /вж. чл. 6 ЗАНН/ в
толкова ниска степен, че използването на административнонаказателната принуда е
обществено неоправдано, доколкото разликата в стойността между платената и дължимата
тол такса е незначителна.
В този смисъл според настоящия състав, след като извършеното от страна на
жалбоподателя административно нарушение е малозначително, то атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 410/27.01.2023 г. на началник отдел „К.
П. в Н. Т. У. към А. „П. И..
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд-София област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4