№ 496
гр. Видин, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина В. Герасимова
при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело №
20231320102511 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
В.Р.Е. ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление - гр. С,
р-н „П“ ул. ”Р” № *, представлявано от Н.И.Р - изпълнителен директор,
против „Б. Г.“ ЕООД, ЕИК ************, с адрес: гр. В, ул. ”Х А” № *, вх.*,
ет.*, ап.*, представлявано от В.Ц.А – управител, с която е предявен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 14.06.2023г. между страните е
сключен договор за наем на земя, сграда и подземни съоръжения за
бензиностанция, по силата на който ищцовото дружество е отдало под наем:
част от поземлен имот с идентификатор 10971.512.222 по кадастралната карта
на гр. Видин, обозначен съгласно Приложение 1, ведно с разположените в
имота вкопани резервоари за гориво - два броя цистерни за дизелово гориво,
всяка от които с проектна вместимост 41 810 литра и един брой цистерна за
бензин с проектна вместимост 8 863 литра, ведно с разположената в имота
станция за AdBlue и ведно с построената в имота масивна едноетажна сграда с
идентификатор 10971.512.222.1 със застроена площ от 21 кв.метра,
съставляващи бивша ведомствена нафтостанция, находящи се в гр. В, С п з. в
сила от 16.07.2023г. с уговорена месечна наемна цена - 3000 лева и отделно от
тази сума ДДС. За периода от влизане в сила на договора 16.07.2023г. до
31.07.2023г., т.е. за половин месец ищцовото дружество е издало на длъжника
1
фактура за наем № **********/17.07.2023 г. на стойност 1 800 лева с ДДС. За
периода от 01.08.2023г. до 31.08.2023г. /датата на прекратяване на договора/
ищцовото дружество е издало на длъжника фактура № **********/01.08.2023
г., на обща стойност 8 400 лева с ДДС, която включва в себе си наем в размер
на 4 000 лева нето по друг извънпроцесен договор за наем и 3 000 лева нето по
процесния договор за наем. В този смисъл по процесния договор за наем за
бензиностанция по тази фактура ищцовото дружество твърди, че длъжникът
му дължи 3 600 лева с ДДС. Общо по договора за наем на бензиностанция по
горните две фактури длъжникът дължи сумата 5 400 лева с ДДС /4 500 лева -
стойност на сделката и 900 лева - ДДС/.
Ищцовото дружество твърди, че на 14.06.2023г. е сключило с "Б.Г."
ЕООД договор за наем на буферен паркинг, по силата на който му е отдало
под наем: открита асфалтирана площадка, започваща от бариерите на бившия
ГКПП „Ферибот-катамарани" в посока лимана на река Дунав с площ от около
33 /тридесет и три/ дка, обозначена съгласно Приложение 1, съставляваща
част от ПИ с идентификатор 10971.512.222 /стар 10971.512.119 по
кадастралната карта на гр. Видин/ и будка на фундамент, с площ от около 3
кв.м. с прилежащи бариери, които имоти се намират в Ро-Ро терминала, гр. В,
С п з.
Твърди се, че по фактура № **********/01.08.2023г. ответното
дружество дължи на ищцовото дружество наем за м.07.2023г. по договора за
буферен паркинг в размер на 2 347 лева с ДДС / 1 955,83 лева - стойност на
сделката и 391.17 лева - ДДС/. С анекс от 01.08.2023г. този договор е бил
прекратен.
В исковата молба се твърди още, че по издадените фактури за наем по
двата договора №№ **********/ 17. 07. 2023 г., **********/01.08.2023 г. и
**********/01.08.2023г. на обща стойност 7 747,00 лева с ДДС, съставляваща
сбора на дължимите суми по двата договора за наем, длъжникът "Б.Г." ЕООД
не е правил никакви плащания към датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 2039/2023г. по описа на
Районен съд Видин и към датата на подаване на исковата молба.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че е налице вземане от страна на ищцовото дружество от "Б.Г." ЕООД в размер
на 7 747.00 лева /седем хиляди седемстотин четиридесет и седем лева / с ДДС
2
- главница, съставляваща неизплатена наемна цена по договор за наем на земя,
сграда и подземни съоръжения за бензиностанция от 14.06.2023г. и по договор
за наем на буферен паркинг от 14.06.2023г., за което са издадени фактури за
наем по двата договора №№ **********/ 17.07.2023 г.,
**********/01.08.2023г. и **********/01.08.2023г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
16.10.2023 г. до окончателното изплащане.
Претендират се направените разноски по заповедното производство и в
исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество, в който предявените искове се оспорват по основание и
по размер.
По договор за наем на земя, сграда и подземни съоръжения за
бензиностанция от 14.06.2023г.:
В отговора на исковата молба се посочва, че действително страните са
сключили договор за наем на земя, сграда и подземни съоръжения за
бензиностанция на 14.06.2023г.
Посочва се, че в § 1, ал. 2 от договора за наем е уговорено, че имотите,
помещенията и вградените съоръжения може да бъдат използвани само
според своето предназначение - за бензиностанция с магазин, което е било
предмет на договора. По тази причина в § 3, ал.1 от договора за наем е било
уговорено изрично, че наемателят дължи месечна наемна цена в размер на
3000 лева без ДДС, но не от датата на подписване на договора, а от датата на
въвеждане на бензиностанцията в експлоатация.
Ответното дружество твърди, че в случая не дължи наемна цена, защото
бензиностанцията не е била въведена в експлоатация и съответно не е
ползвана от него нито един ден. Наемодателят "В Р Е" ЕАД не е предоставил
разрешение за ползване на бензиностанцията по смисъла на ЗУТ, което е
пречка за регистрирането и в Министерството на икономиката, като обект, от
който ще се търгува с нефтопродукти, а оттам е налице пречка за законното и
въвеждане в експлоатация. Посочва се, че съгласно чл. 8, ал. 2 от Закона за
административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт
и продукти от нефтен произход търговията с нефтопродукти на дребно
подлежи на специален регистрационен режим в Министерството на
3
икономиката, а за да бъде регистрирана бензиностанцията, като обект, от
който ще се извършва такава търговска дейност е необходимо тя да отговаря
на изискванията за въвеждане в експлоатация по смисъла на Закона за
устройство на територията, което се установява с разрешение за ползване.
В случая, ответното дружество твърди, че не му е било представено
разрешение за ползване на бензиностанцията, поради което наемателят не я е
регистрирал като обект в Министерството на икономиката по реда на Закона
за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с
нефт и продукти от нефтен произход, нито я е регистрирал в НАП. "Б.Г."
ЕООД не е ползвал и не е могъл да ползва наетия имот по неговото
предназначение - като бензиностанция, защото наемодателят не му е
предоставил необходимите за целта документи. Затова бензиностанцията не е
била въведена в експлоатация, като това била причината за предсрочното
прекратяване на наемния договор с анекс.
Ответното дружество оспорва твърдението, че се е съгласило да плаща
наемна цена за бензиностанция, която не е въведена в експлоатация, няма
разрешение за ползване и не е регистрирана в Министерството на
икономиката. Твърди, че не дължи плащане на наемна цена за периода до
прекратяването на договора за наем, защото по вина на наемодателя обектът
не е бил предаден в състояние годно за ползването му като бензиностанция, а
в договора за наем изрично е било уговорено, че наем се плаща от датата на
въвеждане на бензиностанцията в експлоатация.
По договор за наем на буферен паркинг от 14.06.2023г.:
В отговора на исковата молба се посочва, че действително страните са
сключили договор за наем на буферен паркинг на 14.06.2023г.
Посочва се, че в чл.4, ал.1 във връзка с чл.4, ал.3 от договора е било
уговорено, че наемът е дължим от предаването на имотите за ползване на
наемателя. Това било видно и от начина, по който е уговорен наема, а именно
на базата на платените такси вход на МПС на базата на месечна справка от
паркинг системата за броя на влезлите в паркинга МПС. В случая се твърди,
че наемателят изобщо не е ползвал паркинга, защото същият не му е бил
предаден в състояние, годно за ползване. Твърди се, че на територията на
паркинга няма никакво осветление, бариерите не работят, а помещенията са в
окаяно състояние и се нуждаят от основен ремонт, за да бъдат ползвани. По
4
тази причина наемателят не е ползвал паркинга и съответно няма събрани от
него такси за вход на МПС. Поддържа се, че наемателят не дължи и
претендираната от ищеца минимална месечна наемна цена. Посочва се, че по
тази причина и договорът за наем е прекратен предсрочно с анекс, защото
наемодателят е знаел, че дава под наем имот, който не е в състояние да служи
като буферен паркинг за престой на пътни превозни средства, както е
уговорено предназначението му в чл.1, ал. 2 от договора за наем. Имотът не е
бил годен да се ползва по предназначение, съответно не е предаден за
ползване и не е ползван от наемателя.
Отделно от горното, се посочва, че имотът - обект на договора за наем,
не е индивидуализиран, защото липсва приложение 1 с обозначение на наетия
имот. Поддържа се, че това е съществен порок на договора за наем и прави
невъзможно предаването на имота, поради което не се дължи наемна цена и на
това основание.
Претендират се направените по делото разноски.
По делото са представени писмени доказателства, назначена и
изслушана е съдебно - икономическа експертиза.
Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба,
доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства,
прие следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 20231320102039 по описа за 2023 г.
на Районен съд - Видин, от което е видно, че е подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от В.Р.Е. ЕАД срещу ответника за
процесните суми. Въз основа на подаденото заявление е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1102 от 18.10.2023 г.,
като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК от посочения длъжник е постъпило
възражение срещу издадената заповед за изпълнение. В предвидения в
процесуалния закон едномесечен срок заявителят е предявил установителен
иск за съществуване на вземането си.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на
14.06.2023г. между страните е сключен Договор за наем на земя, сграда и
подземни съоръжения за бензиностанция, по силата на който ищцовото
дружество В.Р.Е. ЕАД е отдало под наем на ответника "Б.Г." ЕООД част от
поземлен имот с идентификатор 10971.512.222 по кадастралната карта на гр.
5
Видин, обозначен съгласно Приложение 1, ведно с разположените в имота
вкопани резервоари за гориво - два броя цистерни за дизелово гориво, всяка от
които с проектна вместимост 41 810 литра и един брой цистерна за бензин с
проектна вместимост 8 863 литра, ведно с разположената в имота станция за
AdBlue и ведно с построената в имота масивна едноетажна сграда с
идентификатор 10971.512.222.1 със застроена площ от 21 кв.метра,
съставляващи бивша ведомствена нафтостанция, находящи се в гр. В, С п з.
Договорът е влязъл в сила на 16.07.2023г. и е сключен за срок от 1 (една)
година – до 16.07.2024 г. Уговорена е месечна наемна цена от 3000 лева без
ДДС, считано от датата на въвеждане на бензиностанцията в експлоатация.
С Анекс от 31.08.2023 г. сключеният между страните Договор за наем на
земя, сграда и подземни съоръжения за бензиностанция от 14.06.2023 г. е
прекратен по взаимно съгласие. В т. 3 от анекса е посочено, че наемателят
дължи на наемодателя наемна цена по договора за наем за периода от
сключването му до 31.08.2023 г. общо в размер на 4500 (четири хиляди и
петстотин) лева без ДДС. Страните са се съгласили, че с плащането на сумата
от 4500 лева без ДДС и подписването на анекса отношенията им са напълно
уредени и в бъдеще няма да имат никакви финансови или други претенции
една към друга във връзка с прекратения договор за наем.
За периода от влизане в сила на договора на 16.07.2023г. до
прекратяването му на 31.08.2023 г. ищцовото дружество е издало на длъжника
фактура № **********/17.07.2023 г. на стойност 1 800 лева с ДДС и фактура
№ **********/01.08.2023 г. на обща стойност 8 400 лева с ДДС, която
включва наем в размер на 4 000 лева нето по друг извънпроцесен договор за
наем и 3 000 лева нето по процесния договор за наем.
На 14.06.2023г. между страните е сключен Договор за наем на буферен
паркинг, по силата на който ищцовото дружество В.Р.Е. ЕАД е отдало под
наем на ответника "Б.Г." ЕООД открита асфалтирана площадка, започваща от
бариерите на бившия ГКПП „Ферибот-катамарани" в посока лимана на река
Дунав с площ от около 33 /тридесет и три/ дка, обозначена съгласно
Приложение 1, съставляваща част от ПИ с идентификатор 10971.512.222 /стар
10971.512.119 по кадастралната карта на гр. Видин/ и будка на фундамент, с
площ от около 3 кв.м. с прилежащи бариери, които имоти се намират в Ро-Ро
терминала, гр. В, С п з. Договорът е влязъл в сила на 01.07.2023г. и е сключен
6
за срок от 1 (една) година – до 01.07.2024 г. Уговорена е наемна цена, която се
определя от платените такси вход на МПС - 1 (едно) евро без ДДС на база
месечна справка от паркинг – системата за броя на влезлите в паркинга МПС,
но не по-малко от 1000 (хиляда) евро без ДДС на месец. Върху определената
по този ред наемна цел наемателят дължи и ДДС в размерите съгласно
българското законодателство.
С Допълнително споразумение (анекс) от 01.08.2023 г. сключеният
между страните Договор за наем на буферен паркинг от 14.06.2023 г. е
прекратен по взаимно съгласие.
За периода от влизане в сила на договора на 14.06.2023г. до
прекратяването му на 01.08.2023 г. ищцовото дружество е издало на длъжника
фактура № **********/01.08.2023г. на стойност 2 347 лева с ДДС – наем за м.
07.2023 г.
Видно от писмо изх. № 11-00-43 от 03.04.2024 г. от Директора на
Дирекция „Регулиране на икономически дейности“ в Министерство на
икономиката и индустрията, за периода от 16.07.2023 г. до 31.08.2023 г. "Б.Г."
ЕООД не е било вписано и към момента на изготвяне на писмото не е вписано
в регистъра по чл. 16, ал. 1 от Закона за административното регулиране на
икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход за
осъществяване на икономическа дейност по чл. 2, ал. 1 от обект, находящ се в
гр. Видин, ПИ: 10971.512.222. Цитираният обект – бензиностанция е вписан в
регистъра по чл. 16, ал. 1 за осъществяване на икономическа дейност
„Търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход“ по партидата на
„ЕК П“ ООД, ЕИК ,,,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление гр. П, р-н „Ю“,
ул. „М Г“ № **, ет. *, ап. **, за което е издадено Удостоверение №
1879/27.10.20, посл. изм. и доп. 22.06.23 г.
Видно от писмо от ЦУ на НАП изх. № 24-04-312/17.04.2024 г., при
извършена проверка в информационната система „Фискални устройства с
дистанционна връзка“ е установено, че "Б.Г." ЕООД няма регистрирани в НАП
фискални устройства с дистанционна връзка.
По делото е представено Удостоверение за заварен строеж по § 21 от ЗР
на ЗУТ и § 6 от ПРЗ от Наредба 2 от 31.07.2003 г. № 11 от 13.08.2020 г., видно
от което сграда с идентификатор № 10971.512.152.1 по КК на гр. Видин, СПЗ,
със застроена площ от 21 кв.м., е заварен строеж по смисъла на § 21 от ЗР на
7
ЗУТ, съгласно разпоредбите на § 6 от ПЗР на Наредба 2/2003 г. от строежите в
Република България и не подлежи на въвеждане в експлоатация. Строежът не
подлежи на премахване и забрана ползването му.
С постановление за възлагане на недвижим имот на основание чл. 496,
ал. 1 от ГПК на ЧСИ С.Н. по изп. дело № 20168980400779 на В.Р.Е. ЕАД е
възложена собствеността върху следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 10971.512.152 по КК и КР на гр. Видин с административен
адрес гр. В, С п з. трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: за бензиностанция, газостанция, с площ от 419,00
кв.м. Постановлението е влязло в законна сила на 18.07.2018 г.
С постановление за възлагане на недвижим имот на основание чл. 496,
ал. 1 от ГПК на ЧСИ С.Н. по изп. дело № 20208980401233 на В.Р.Е. ЕАД е
възложена собствеността върху следния недвижим имот: сграда с
идентификатор 10971.512.222.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10971.512.222 по КК и КР на гр. Видин, стар идентификатор
на сградата 10971.512.152.1, с административен адрес гр. В, С п з. със
застроена площ от 21,00 кв.м., брой етажи: 1 (един) и с предназначение
„сграда за търговия“. Постановлението е влязло в законна сила на 27.04.2022 г.
Представени са скици на поземлен имот с идентификатор 10971.512.152
от 19.12.2013 г. и от 06.02.2020 г., скица на поземлен имот с идентификатор
10971.512.222 и скица на сграда с идентификатор 10971.512.222.1.
Представен е Договор за наем на работни помещения от 02.06.2021 г.
между В.Р.Е. ЕАД и „ЕК П“ ООД за отдаване под наем на част от поземлен
имот с идентификатор 10971.512.222 по кадастралната карта на гр. Видин,
съгласно Приложение 1, ведно с разположените в имота вкопани резервоари за
гориво - два броя цистерни за дизелово гориво, всяка от които с проектна
вместимост 41 810 литра и един брой цистерна за бензин с проектна
вместимост 8 863 литра, ведно с разположената в имота станция за AdBlue и
ведно с построената в имота масивна едноетажна сграда с идентификатор
10971.512.222.1 със застроена площ от 21 кв.метра, съставляващи бивша
ведомствена нафтостанция, находящи се в гр. В, С п з. Договорът е влязъл в
сила на 01.08.2021 г. и е сключен за срок от 5 (пет) години. Приложено е
Удостоверение № 1879 от 27.10.2020 г., изм. и доп. от 09.11.23 г. от
Министерство на икономиката и индустрията за това, че „ЕК П“ ООД е
8
вписано в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности,
свързани с нефт и продукти от нефтен произход, като осъществява дейността
на 13 обекта, включително бензиностанция гр. Видин, ПИ: 10971.512.222,
Северна промишлена зона.
По делото са разпитани свидетелите З. А. Ц. и Д.И.Д.
От показанията на свидетеля З. А. Ц., който работи при ищцовото
дружество от 1990 г., се установява, че нафтостанцията е била функционираща
преди да бъде наета от "Б.Г." ЕООД. От ответното дружество не са искали да
заплащат инвентара на предходния наемател, поради което е било
демонтирано всичко с изключение на резервоара и тръбопроводите. От "Б.Г."
са имали достъп до обекта – ключ за сградата и дистанционни за бариерите.
Довели са майстори от Македония, които са започнали да боядисват една
малка стаичка и друго не са направили.
От показанията на свидетеля Д.И.Д се установява, че след като
ответникът е наел терен за буферен паркинг му е бил осигурен достъп до него,
като на управителя и на служителите са дадени дистанционни за бариерата.
Изнесени са старите мебели от административните сгради и са поставени
нови. Свидетелят, който поддържа пристанищния терминал, сочи, че на
паркинга няколко пъти е имало по един – два камиона. Твърди, че никой не е
пречил на ответника да използва паркинга, имало е осветление и камери.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като
непротиворечиви и възпроизвеждащи лично възприети обстоятелства.
Съобразно приетото по делото и неоспорено от страните заключение по
допуснатата съдебно – икономическа експертиза, по издадените от ищеца три
фактури за наем по двата договора №№ **********/ 17.07.2023 г.,
**********/01.08.2023г. и **********/01.08.2023г. дължимите сума са на
обща стойност 6 455,83 лева без ДДС или 7 747,00 лева с ДДС. До
завеждането на исковата молба в съда, както и към 21.04.2024 г., когато е
извършена проверка в счетоводствата на страните, „Б. Г.“ ЕООД не е
заплатило посочената сума на ищеца "В Р Е” ЕАД. Процесните фактури не са
намерили отражение в счетоводството на ответника, не са осчетоводени и не
са включени в дневниците му за покупки. По информация от ТД на НАП –
Велико Търново – офис Видин ответникът е подавал справки – декларации по
ЗДДС за съответните данъчни периоди – м. 07.2023 г. и м. 08.2023 г. пред
9
съответното ТД на НАП, в които не са включени горепосочените фактури.
Ответникът не е ползвал данъчен кредит за начисления му от ищеца, но
незаплатен на същия от ответника ДДС по процесните фактури и не е получил
вследствие на това от държавния бюджет начисления му размер на ДДС по
тези фактури посредством прихващане или възстановяване.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Не се спори между страните, а и се установява от приетите писмени
доказателства, че в полза на ищцовото дружество срещу ответника е издадена
заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу която от длъжника в
срок е подадено възражение, както и че искът по чл. 415, ал. 1 ГПК е предявен
в законоустановения срок, което обуславя допустимостта на производството и
правния интерес от воденето му за ищеца.
В тежест на ищцовото дружество е да докаже наличието на валидно
възникнало вземане срещу ответното дружество в размера на претендираната
сума. Да докаже настъпването на изискуемостта на претендираната сума към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В
негова тежест е да докаже основанието и размера на претендираната сума.
В тежест на ответното дружество е да ангажира доказателства за
правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването
на вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.
Настоящият съдебен състав намира за установено при условията на
пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение между
страните, чийто правопораждащ юридически факт са процесните два договора
за наем от 14.06.2023 г.
Съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната
цена и разходите, свързани с ползването на вещта.
По силата на сключения Договор за наем на земя, сграда и подземни
съоръжения за бензиностанция ищцовото дружество е отдало под наем на
ответника част от поземлен имот с идентификатор 10971.512.222 по
кадастралната карта на гр. Видин, обозначен съгласно Приложение 1, ведно с
разположените в имота вкопани резервоари за гориво - два броя цистерни за
дизелово гориво, всяка от които с проектна вместимост 41 810 литра и един
10
брой цистерна за бензин с проектна вместимост 8 863 литра, ведно с
разположената в имота станция за AdBlue и ведно с построената в имота
масивна едноетажна сграда с идентификатор 10971.512.222.1 със застроена
площ от 21 кв.метра, съставляващи бивша ведомствена нафтостанция,
находящи се в гр. В, С п з. Ответникът се е задължил да заплати месечна
наемна цена от 3000 лева без ДДС, считано от датата на въвеждане на
бензиностанцията в експлоатация. В хода на съдебното дирене ответникът не
е представил доказателства, от които да се установява, че е заплатил
дължимото се по процесния договор наемно плащане на ищеца, както и не е
направил и такова възражение - за извършено плащане на дължимата сума.
Същият прави възражение за недължимост на претендираното от ищеца
вземане, като твърди, че обектът не е въведен в експлоатация. Оспорването е
неоснователно, тъй като е налице извънсъдебно признание на задължението
на ответника за заплащане на наемната цена. В т. 3 от сключения между
страните анекс от 31.08.2023 г. наемателят се е задължил да заплати на
наемодателя наемна цена по договора за наем за периода от сключването му до
31.08.2023 г. общо в размер на 4500 (четири хиляди и петстотин) лева без
ДДС. Действително, в рамките на настоящото производство ответникът
оспорва вземането, т.е. налице е хипотеза на оттегляне на признанието.
Извънсъдебното признание, от което ответникът се отказва, не губи
доказателственото си значение по делото. Това признание, както и оттеглянето
следва да бъдат преценявани по реда на чл. 175 ГПК с оглед всички събрани
по делото доказателства. В разглеждания случай извънсъдебното признание се
подкрепя от събрания доказателствен материал, в това число показанията на
разпитаните свидетели, които установяват, че държането на обекта е било
предадено на ответника заедно с ключовете от сградата и той е предприел
козметичен ремонт, който впоследствие е преустановил. Ключовете за обекта
обаче са върнати след прекратяването на договора. На следващо място,
установява се, че процесната бензиностанция е била в експлоатация преди да
бъде отдадена под наем на ответника. Ищецът е придобил имота и сградата
заедно с подземните съоръжения на публична продан, за което е представил по
делото писмени доказателства. През 2020 г. се е снабдил с Удостоверение за
заварен строеж и до прекратяването на договора с последния наемател „ЕК П“
ООД бензиностанцията е функционирала с всички необходими разрешителни.
При това положение съдът намира, че следва да бъде признато за
11
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество
претендираната наемна цена по сключения Договор за наем на земя, сграда и
подземни съоръжения за бензиностанция в размер на 5400 лева с ДДС.
По отношение на сключения между страните на 14.06.2023г. Договор за
наем на буферен паркинг, същият е действителен и е породил правата и
задълженията на страните по него, така, както са поети от тях. Основното
задължение на наемодателя по договора е да предостави ползването на имота,
което той е изпълнил като е осигурил достъп на наемателя. Изрично в чл. 2 от
договора е посочено, че той влиза в сила от 01.07.2023 г. Съгласно чл. 4, ал. 1
от договора, наемната цена се определя от платените такси вход на МПС - 1
(едно) евро без ДДС на база месечна справка от паркинг – системата за броя
на влезлите в паркинга МПС, но не по-малко от 1000 (хиляда) евро без ДДС на
месец. Върху определената по този ред наемна цел наемателят дължи и ДДС в
размерите съгласно българското законодателство.
Възражението на ответника, че обектът не е бил годен за ползване, не е
доказано по делото. От показанията на разпитаните свидетели се установява,
че обектът е асфалтиран, с разчертани линии за паркиране, налично
осветление и поставени бариери, които позволяват въвеждане на
пропускателен режим и за които са били предоставени дистанционни
управления на наемателя.
При това положение съдът намира, че следва да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество
претендираната наемна цена за м. юли 2023 г. в минимален размер съгласно
чл. 4, ал. 1 от сключения Договор за наем на буферен паркинг в размер на 2
347 лева с ДДС, представляващ левовата равностойност на 1000 евро с ДДС.
По разноските
Предвид уважаването на исковата претенция, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК, ответникът дължи на ищцовото дружество направените по делото
разноски в размер на 154,94 лв. за доплатена държавна такса и 200,00 лв. –
депозит за възнаграждение на вещо лице, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300,00 лева съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл.
37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На основание т. 12 от ТР № 4/2013г. на ВКС, съдът следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
12
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът е направил и претендирал разноски в заповедното производство
в размер на 154,94 лв. държавна такса и 120,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид изхода на спора по настоящото дело, съдът следва да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 274,94 лв., представляваща
разноски по ч.гр.д. № 2039/2023 г. на ВРС, от които 154,94 лв. държавна такса
и 120,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Б. Г.“ ЕООД, ЕИК ************, с
адрес: гр. В, ул. ”Х А” № *, вх.*, ет.*, ап.*, представлявано от В.Ц.А –
управител, дължи на В.Р.Е. ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление - гр. С, р-н „П“ ул. ”Р” № *, представлявано от Н.И.Р -
изпълнителен директор, сумата в размер на 7 747,00 (седем хиляди
седемстотин четиридесет и седем) лева - главница, представляваща
неизплатена наемна цена по Договор за наем на земя, сграда и подземни
съоръжения за бензиностанция от 14.06.2023г. и по Договор за наем на
буферен паркинг от 14.06.2023г., за което са издадени фактури №№
**********/17.07.2023 г., **********/01.08.2023г. и **********/01.08.2023г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 16.10.2023
г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1102 от
18.10.2023 г. по ч.гр.д. № 2039/2023 г. по описа на Районен съд - Видин.
ОСЪЖДА „Б. Г.“ ЕООД, ЕИК ************, с адрес: гр. В, ул. ”Х А” №
*, вх.*, ет.*, ап.*, представлявано от В.Ц.А – управител ДА ЗАПЛАТИ на
В.Р.Е. ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление - гр. С,
р-н „П“ ул. ”Р” № *, представлявано от Н.И.Р - изпълнителен директор,
сумата в размер на 654,94 /шестстотин петдесет и четири лева и деветдесет и
13
четири ст./ лева, представляваща реализирани от ищцовото дружество
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Б. Г.“ ЕООД, ЕИК ************, с адрес: гр. В, ул. ”Х А” №
*, вх.*, ет.*, ап.*, представлявано от В.Ц.А – управител ДА ЗАПЛАТИ на
В.Р.Е. ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление - гр. С,
р-н „П“ ул. ”Р” № *, представлявано от Н.И.Р - изпълнителен директор,
сумата в размер на 274,94 /двеста седемдесет и четири лева и деветдесет и
четири ст./ лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 2039/2023 г. по описа
на Районен съд – Видин.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
14