Р Е
Ш Е Н
И Е
№………….
гр.Варна, 26.01.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕЛНИЕ, десети състав, в публичното съдебно заседание,
проведено на 15.01.2015 год. в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ***
при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдия *** гр.д. № 11310/2014 год. по описа на
Районен съд гр. Варна, Х състав, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от „К.Г.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, партер, представлявано от Управителя *** срещу „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: ***, ***, представлявано заедно от всеки двама от
членовете на Управителния съвет *** осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
І от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1 881.62 лева, като платена от праводателя му *** с ЕГН ********** по договор за цесия
от 15.05.2014г., при първоначална липса на основание стойност на начислена за
периода от 31.10.2011г. до 27.04.2012г. електроенергия, след извършена корекция
на сметка за обект на потребление, находящ се в ***, с абонатен номер № *** и
клиентски № ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 04.09.2014г. до окончателното изплащане
на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: ***
е потребител на доставената от ответника в обекта му електрическа енергия.
Исковата сума е начислена с фактура № **********/04.05.2012г. като стойност на
корекция на сметка. Сумата е заплатена от потребителя по сметка на ответника с
единствения мотив да не бъде преустановено електрозахранването в обекта му.
Плащането е извършено при първоначална липса на основание, поради
обстоятелството, че е начислена неправомерно за електроенергия, която не е
потребил. В рамките на корекционния период потребителят е плащал всички
начислени му периодични месечни сметки в срок. В тази връзка оспорва верността
на констатираното от ответника нарушение в точността на измервателния уред,
като твърди, че *** не е разполагал с техническа възможност да манипулира
същия. Извършената корекция е неправомерна, а съставеният протокол от
контролната проверка му е непротивопоставим; оспорва начина и методиката, по
които е извършена корекцията; факта на реално доставяне на количеството ел.
енергия, предмет на корекцията, отчитането на това количество от електромера. С
договор за цесия от 15.05.2014г., *** прехвърлил в полза на дружеството ищец
вземането за недължимо платено от ответника в размер на исковата сума. За
цесията длъжникът е уведомен от стария кредитор с писмо, получено на
05.08.2014г. Ответникът дължи връщане на получената при липса на основание
сума, поради което моли за постановяване на положително решение по предявения
иск.
В отговор на исковата молба, депозиран по реда и в срока по чл. 131 от ГПК,
ответникът оспорва изцяло предявения срещу него осъдителен иск. Оспорва
активната материалноправна легитимация на ищеца, основан на твърдения, че
същият не се легитимира като носител на вземането за исковата сума, доколкото
договорът за цесия от 15.05.2014г. е нищожен поради липса на предмет.
Прехвърленото вземане не е съществувало в патримониума на цедента нито към
датата на сключване на цесионния договор, нито преди това, поради което
договорът за прехвърляне на вземане не е произвел правен ефект. Евентуално
навежда доводи за недействителност на договора за цесия като сключен от
представител на цедента без представителна власт. Оспорва и валидността на
уведомяването за цесията, доколкото уведомлението е изпратено чрез пълномощник,
неразполагащ с представителна власт. Оспорва на следващо място елементите от
фактическия състав на неоснователното обогатяване с твърдения, че исковата сума
е дължимо платена от потребителя на основание валидно обвързващо го договорно
правоотношение за продажба на ел. енергия при ОУ. На 27.04.2012г. служители на ***
извършили техническа проверка на СТИ, обслужващо обекта на потребление на ***,
резултатите от която са обективирани в съставен протокол № 0037012.
Констатирана е намеса в правилната схема на свързване на СТИ, осъществена чрез
неправомерно монтиран мост – проводник. Следователно е извършена
нерегламентирана намеса, в нарушение на задължението за въздържане от подобни
въздействия по чл. 16 от ОУ. На тази база е изготвена справка за корекция, при
спазване разпоредбите на чл. 38, ал. 3, т. 1 от ОУДППЕ. В рамките на исковия
период от време, доставчикът е бил изправен по отношение на задължението си да
доставя необходимото количество електрическа енергия в обекта на потребление.
На основание констатации за неправомерно въздействие върху схемата на СТИ и
определено по обем чрез изчислителна методология, е извършена корекция на
количеството доставена и потребена електроенергия на абоната и на основание чл.
24 от ОУ на ДПЕЕ е извършена корекция на сметки на лицето. Извън изложеното
твърди, че исковата сума е платена и на допълнително основание - постигнато
Споразумение между доставчика и потребителя с № ДР 10107 от 22.05.2012г., като
цена на реално доставена и консумирана ел. енергия. Моли поради изложените
съображения за постановяване на решение по спора, с което предявеният иск бъде
отхвърлен като неоснователен.
От събраните по
делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че цедентът *** е
потребител на ел. енергия, а ответникът доставчик на ел.енергия.
От представения КП № 0037012 се установява, че на 27.04.2012г.,
длъжностни лица на *** АД са извършили техническа проверка на СТИ на абоната.
Отразено е още, че при проверката е констатирано неточно отчитане.
Видно от справка
за корекция на неточно измерванa ел.енергия, съставена по реда чл. 38,
ал. 3, т. 3 от ОУ на ДПЕЕEM и справка за консумирана електроенергия и на
основание констатациите, отразени в горепосочения протокол, корекцията е
извършена за период 31.10.2011г. до 27.04.2012г.
Установява се от справка за консумирана енергия и дебитно известие, че в
резултат на корекцията, на *** е начислена сумата от 1881.62 лв.
От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установява,
че с оглед констатираното вмешателство в схемата на свързване на електромера,
същият не е могъл да измерва цялата потребена енергия. Общата енергия за
корекция по приложената по делото справка е изчислена вярно в съответствие с
Общите условия.
По делото е представен Договор за прехвърляне на вземане от 15.05.2014г., с
който ***, чрез пълномощник адв. Красимир *** прехвърля на „К.Г.” ЕООД вземане
срещу *** в размер на 1 881.62 лв., представляваща платена
без основание стойност на коригирана електроенергия за период от 31.10.2011г.
до 27.04.2012г. по фактура № **********/04.05.2012г.
С уведомление от 05.08.2014 г. от *** чрез адв. *** на *** е съобщено
прехвърлено вземането.
Видно от пълномощно, прието на л. 54 от делото *** упълномощава адв. *** да
се разпорежда с всички негови вземания срещу ***, в това число и да уведоми
длъжника за извършена цесия чрез пълномощник адв. ***.
По повод своевременно направено оспорване от страна на ответника на
автентичността на приетото пълномощно е открито производство по реда на чл.193
и сл. ГПК. От заключението на СГЕ се установява, че подписът, положен за
упълномощител, е автентичен.
От уведомление до *** от 29.10.2014г., се установява, че спорното вземане е
прехвърлено в хода на процеса от ищеца на дружество „И.” ЕООД.
При така изяснената
фактическа обстановка, съдът намира следното:
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.55, ал.1 ЗЗД
ищецът следва да докаже наличието на имуществено
разместване между цедента по договора за цесия и ответника, тоест фактическото
предаване на материалното благо и получаването му от другата страна;
твърденията си за наличие на валиден договор за цесия, имащ за предмет
съществуващо вземане от ответника в размер на исковата сума, в това число
надлежното упълномощаване на сключилото договора за цесия лице от името на
цедента; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за
извършеното прехвърляне на вземането и надлежното упълномощаване на изпратилото
поканата лице от цедента.
В тежест на ответника е да установи дължимостта на сумата по корекцията, а именно той
следва да установи основанието и размера на вземането си. В тази връзка той
трябва да докаже, че в резултат на извършената проверка законосъобразно е
коригирал сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен
размер.
В процесния случай не се спори, че цедентът в
периода, за който е извършена корекцията е бил потребител на ел. енергия за
битови нужди по силата на договорни отношения с ответника, както и че имотът, в
който е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната
мрежа.
От представените писмени доказателства по делото се
установява, че ответникът е извършил корекция на сметката на потребителя по
реда на чл.38, ал.2, т.3 от ОУ към ДПЕЕЕМ. Относно законосъобразността на
направената корекция от страна на предприятието – доставчик на електрическа
енергия е налице задължителна съдебна практика по така поставения
материалноправен въпрос. С решения № 189/11.04.2011г. по т.д. №39/2010г., II
т.о. на ВКС и №79/11.05.2011г. по т.д. №582/2010г., II т.о. на ВКС, Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д.№ 1080/2011 год. на ВКС на РБ, Второ
т. о., които на
основание т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК
са задължителни за съдилищата, ВКС се е произнесъл, като е извел нищожност на
клаузите в договорите при общи условия, позволяващи едностранна корекция.
Едностранното изчисляване на сметката без да е изяснено реалното количество
електрическа енергия, което е доставено и за какъв период, би предоставило на
доставчика правото да получи плащане за недоставена от него енергия, което от
своя страна поставя потребителя в неравноправно положение и противоречи на
заложения в чл.2, ал.2 ЗЕ принцип за защита на интересите на потребителите.
Именно поради неравноправния характер на съдържащите се в Общите условия клаузи
за едностранна корекция по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от Закона за защита на
потребителите, същите са нищожни на основание чл.146, ал.1 ЗЗП и чл.26, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите и като такива не могат да породят правни
последици и да бъдат годно основание за извършване на корекция на сметката на
потребителя.
На следващо място, коригирането на сметките за вече
доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия е в разрез с
регламентирания в чл.81, ал.1 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и
по същество представлява санкция за потребителя без да се установи виновно
поведение от страна на същия, а обективна отговорност може да бъде въвеждана
само от законодателя, което не е направено в нормативната уредба, касаеща процесното
правоотношение. В Наредба №6 от 9.06.2004г. за присъединяване на производители
и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, която е приложима спрямо процесното правоотношение, не е
закрепена възможност при констатиране на неточно отчитане или неотчитане на
потребяваната енергия, да бъде извършвана корекция на сметката от страна на
преносното предприятие.
С оглед нищожността на клаузата за едностранна
корекция за минал период, ирелевантно е обстоятелството дали правилно е
извършена съобразно общите условия корекцията и са направени изчисленията.
Съдът намира, че по делото не се установи наличието на основание и
законосъобразност на извършване на корекцията на сметката на абоната, с оглед
на което, се явява недоказано от ответната по иска страна - ***, че процесната
сума му се дължи.
От друга страна, не е спорно по делото, че
процесната сума е заплатена от потребителя към ответника.
Основният спор между страните е относно валидността на
сключения договор за цесия. С този договор, уреден в чл.99 и сл. ЗЗД,
кредиторът по едно вземане прехвърля същото на друго лице, като прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и
спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника за
недействителност на договора за цесия поради липса на предмет. Предмет на
договор за цесия може да бъде всякакво вземане – парично или не и произтичащо
както от договорен, така и от извъндоговорен източник. Предмет на прехвърляне
могат да бъдат включително и неизискуеми вземания, както и такива, погасени по
давност по силата на свободата на договаряне. По аргумент от чл.226 ГПК,
договорът за цесия може да има за предмет и спорно право. Достатъчно е
вземането да е прехвърлимо, каквото процесното безспорно е. В този смисъл,
вземането, произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване е годен
предмет на договор за цесия. Доколкото е налице първоначална липса на
основание, вземането по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, съобразно дадените задължителни
указания с т.7 от Постановление
№1 от 28.V.1979г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС е изискуемо от момента на
престацията. От този момент възниква и е определено основанието за връщане на
даденото, както и размерът на сумата, идентичен на даденото. Към момента на сключване
на договора за цесия е завършен фактическият състав на неоснователното
обогатяване - разместване между цедента и ответното дружество на материални
блага при първоначална липса на основание. Поради изложеното, към
датата на прехвърляне на вземането цедентът е имал съществуващо вземане към
ответника.
Не могат да бъдат споделени и доводите на
ответника, че с подписване на споразумение за разсрочване на задължението,
потребителят е признал задължението си. Плащането на задължението или разсрочването
му с оглед предотвратяване спирането на ел. захранването на абоната не може да
изключи отговорността на ответника за връщане на даденото при начална липса на
основание, доколкото самият фактически състав на неоснователното обогатяване
изисква осъществена престация.
С оглед събраните по делото доказателства,
неоснователно е и възражението за нищожност на договора за цесия поради липса
на съгласие. Видно от експертното заключение пълномощното, въз основа на което
е сключен договорът, е автентично. В този смисъл ирелевантно е кой е изпълнил
ръкописния текст под печатния, доколкото няма формално изискване
упълномощителят сам да е изпълнил текста на пълномощното. Същественото е, че е
обективирал волята си за упълномощаване чрез полагане на подпис в документа.
Същевременно по делото се установи надлежно съобщаване на цесията на
ответника съобразно изискванията на чл.99 ал.4 ЗЗД. Съобразно предвиденото в
чл.99 ал.4 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени в ТР № 142-7 от
11.XI.1954 г., ОСГК съобщаването следва да бъде извършено от цедента /стария
кредитор/. Целта на нормативната уредба е да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. В
случая това изискване следва да се счита спазено, тъй като съобщаването е
извършено от името на стария кредитор по изрично пряко упълномощаване от
цедента по силата на приетото пълномощно. Не се касае до лично и незаместимо
действие, поради което няма пречка същото да се осъществи от пълномощник. Още
повече, че съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за
противопоставимост. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на
уведомлението /в този смисъл Определение №987/18.07.2011г. по гр.д. №867/2011г.
на ВКС, IV г.о./.
При това положение следва да се приеме, че ищецът към датата на подаване на
исковата молба е носител на процесното вземане, произтичащо от неоснователното
обогатяване на ответника.
По аргумент от чл.226 ГПК прехвърлянето на спорното право в хода на процеса
не се отразява на крайните изводи на съда, който следва да постанови решението
си спрямо субекта – ищец и титуляр на правото към момента на сезиране на съда.
Когато спорното право е прехвърлено в хода на процеса, ищецът не загубва
качеството си на главна страна по силата на изричната разпоредба на чл.226 ГПК,
като правните последици на съдебното решение ще рефлектират в правната сфера на
цесионера съгласно чл.226, ал.2 ГПК.
Поради тези съображения, съдът намира, че искът е
основателен и следва да бъде уважен, като на ищеца бъде присъдена
претендираната сума, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.
Предвид изхода на спора, направеното своевременно
искане и представените доказателства, на ищеца по делото следва да бъдат
присъдени сторените в настоящата инстанция разноски в общ размер от 687.01 лв.,
от които 75.30 лв. заплатени държавни такси, 461.71 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 150 лв. депозит за вещо лице. По своевременно направеното възражение за прекомерност на претендираното
от ищеца юрисконсултско
възнаграждение съдът намира следното: С оглед на разрешението,
дадено с ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдът не е обвързан от предвиденото в
пар.2 от Наредба №1/2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението
до предвидения в наредбата минимален размер. С оглед липсата на фактическа и
правна сложност в настоящия случай и предвид наличието на задължителна практика
на ВКС съдът намира, че възнаграждението следва да бъде редуцирано до
минималния размер, определен въз основа на чл.7, ал.1, т. 4 от Наредбата (361.71
лева), който следва да бъде увеличен със 100 лева, на основание чл.7, ал.6 от
Наредбата, с оглед допълнително проведеното трето заседание.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на „К.Г.” ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** сумата от 1 881.62 лева, като платена от праводателя му *** с ЕГН ********** по договор за цесия
от 15.05.2014г., при първоначална липса на основание стойност на начислена за
периода от 31.10.2011г. до 27.04.2012г. електроенергия, след извършена корекция
на сметка за обект на потребление, находящ се в ***, с абонатен номер № *** и
клиентски № ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 04.09.2014г. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „К.Г.” ЕООД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление *** сумата от 687.01 лв.,
представляваща сторени разноски в производството, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Варненски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: