Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 08. 07. 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на първи юли през
двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 2265
по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е
искова молба от „Ф.- 2“ ЕООД ***против „Я. - Е. И. “ ЕООД гр. П. . В молбата се
твърди, че по заявка на ответното дружество ищецът е извършвал транспортни
услуги, за което са били съставени няколко фактури, сред които и фактура № 701199/
27. 09. 2018 год. Твърди се, че по тази фактура от страна на ответника на 31.
10. 2018 год. е извършено плащане на сумата от 4 000 лв., като остава
непогасено задължение в размер на 14 573, 19 лв. Твърди се, че тъй като
между страните е липсвала уговорка възнаграждението за превоза да бъде
заплатено на конкретна дата, то плащането е следвало да се извърши след
извършване на превоза и съставянето на съответната фактура, в случая- на 27.
09. 2018 год. Твърди се, че ищецът е провел многократни разговори с
представител на ответника за извънсъдебно уреждане на отношенията между
страните, но до настоящия момент плащане на дължимата сума липсва. В заключение
ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 14 573, 19
лв., представляваща неплатена главница по фактура № 701199/ 27. 09. 2018 год.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и да му заплати сумата от 690, 72 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 14 573, 19 лв. за
периода от 28. 09. 2018 год. до 19. 03. 2019 год. Претендира се присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответникът не е взел становище по исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
По делото са представени 13 бр. товарителници за извършен
превоз на царевица от Л. до В.. Приложена е и фактура № **********/ 27. 09. 2018
год., издадена от ищеца на ответното дружество, с която са остойностени извършените
транспортни услуги. Процесната фактура не е оспорена от ответника в срока по чл.
193 от ГПК, отговаря на изискванията на закона за счетоводството и кореспондира
с останалите събрани по делото писмени доказателства, както и със заключението
на вещото лице Т.И.. Съгласно последното процесната фактура е осчетоводена при
ищеца и е включена в дневника за продажби, като счетоводните записвания са
редовни и съобразени с действащото законодателство. Вещото лице е посочило също
така, че от извършената проверка в ТД на НАП гр. В.Т. , офис П. , се
установява, че процесната фактура е осчетоводена и при ответника и за същата е
ползван данъчен кредит. Съгласно константната практика на ВКС на РБ /срв.
решение № 96- 2009- І т. о., решение № 42- 2010- ІІ т. о., решение № 23- 2011-
ІІ т. о. и много други/ отразяването на фактурите в счетоводството на ответника
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото
съществуване.
В
хода на съдебното дирене ответникът не е представил надлежни доказателства,
установяващи погасяването на задължението му по
процесната фактура. С оглед
на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 79 и сл. от ЗЗД, а именно: налице е валидно възникнало облигационно правоотношение
между страните, в изпълнение на което ищецът е извършил транспортни услуги на ответното дружество и до настоящия
момент ответникът не е заплатил цената на получените услуги.
Поради
това предявеният осъдителен иск за заплащане на главницата от 14 573,
19 лв. по фактура
№ 701199/ 27. 09. 2018 год. се явява основателен и следва да
бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва, считано от 10. 04. 2019
год. /датата на подаването на исковата молба/ до
окончателното изплащане на сумата.
С
исковата си молба ищецът е поискал и присъждане на мораторна лихва за забава
върху главницата. По своя характер мораторната лихва представлява обезщетение
за причинените на кредитора в резултат на забавеното изпълнение на парично
задължение вреди. В случая е безспорно, че между страните по делото са
съществували договорни отношения, като ответникът е бил длъжен да заплати
стойността на възложените транспортни услуги след издаването на съответната
фактура. В заключението на вещото лице Т.И. размерът на дължимата се лихва за
забава върху главницата от 14 573, 19 лв. по процесната фактура № 701199/ 27.
09. 2018 год. е определен на 700, 32 лв., но доколкото искът е предявен за 690,
72 лв. същият следва да бъде уважен в този размер.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство деловодни
разноски в размер на 2 882, 93 лв.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „Я. - Е. И. “ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от *** И.Ц.И. , да заплати на „Ф.- 2“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от *** К.Б.Б.,
следните суми:
-сумата от 14 573, 19 лв.,
представляваща неплатена главница по фактура № 701199/ 27. 09. 2018 год., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /10. 04.
2019 год./ до окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 690, 72 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 14 573, 19 лв. по
фактура № 701199/ 27.
09. 2018 год. за периода от 28. 09. 2018
год. до 19. 03. 2019 год., и
-сумата от 2 882,
93 лв., представляваща направени деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: