Решение по дело №675/2024 на Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И
към Решение № 270/03.12.2024г. по ЧНД № 675/2024г. по описа на
СлОС
Производството е по реда на чл.32 ал.1, вр.чл.16 ал.1-8 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е по повод на получено удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции, от което е видно, че с Решение
№ 6062 5422 5819 5215 от 07.06.2023г., влязло в сила на 19.07.2023г., издадено
от несъдебен орган Adm. verwerking flitsgegevens CJIB, Кралство
Нидерландия, с което по отношение на българската граждА. А. С. С., ЕГН
**********, родена на ***г. в гр.Н.З., с постоянен и настоящ адрес гр.Н.З.,
ул.“П. *, е наложена финансова санкция в размер на 196 Евро с левова
равностойност 383.34 лева, за извършено нарушение на 26.05.2023г. в 21.39
часа в Utrecht, Trajectcontrole A12 Utrecht /hoofdrijbaan/, за това че е превишена
максимално допустимата скорост на автомагистрала с 20 км/ч, с което е
нарушен чл.2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на
разпоредби на Кодекса за движение по пътищата.
Изпратеното удостоверение е на български език и е издадено по
смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от
24.02.2005г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции и е по реда на чл.30 и сл. от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции.
В съдебно заседание представителят на Окръжната прокуратура гр.С.
счита, че са налице всички законови предпоставки за признаване решението за
налагане на финансовата санкция в размер на 196 Евро по отношение на
засегнатото лице, съгласно Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции. Пледира за признаване на решението, с което е наложена
финансовата санкция и изпращането му незабавно на органите на НАП за
изпълнение.
Засегнатото лице А. С. С., нередовно призовано, не се явява лично в
съдебно заседание. На основание чл.16 ал.3 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции, беше назначен служебен защитник на
засегнатото лице. Служебният защитник пледира, че не следва да бъде
уважавано искането за признаване решението за наложената санкция. Счита,
че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин,
че засегнато лице има обичайно местопребиваване и местоживеене в
1

Република България, както и не е установено и доказано също има ли
имущество и дали реализира доходи в Република България, т.е.
предпоставките по чл.30 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС. Защитникът намира, че са
налице отрицателни предпоставки за признаване на решението, визирани в
чл.35 т.1 от ЗПИИАКОРНФС, а именно представеното удостоверение по чл.4
е непълно, на места не е попълнено на български език, единствено формата на
удостоверението е изцяло на български език, поради което прави извод, че
удостоверението не отговаря на чл.5 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС и Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. Счита, че
удостоверението не отговаря на приложеното към него решение на
наказващия несъдебен орган. Пледира за отказване на признаването на
решението за налагане на финансова санкция.
След обстойно, пълно и детайлно запознаване с наличните
доказателства в делото, съдът прие за установено следното:
Засегнатото лице А. С. С. е българска граждА., с постоянен и настоящ
адрес гр.Н.З., ул.“П. * и компетентен да разгледа делото, съобразно чл.31,
вр.чл.6 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, е
Окръжен съд гр.С.. От направената справка в НБД Население, по реда на
Наредба №14/18.11.2009г., съдът е установил категорично постоянният и
настоящ адрес на засегнатото лице С., а именно гр.Н.З., ул.“П. *, което е и
обичайното местопребиваване и местоживеене по настоящ адрес на лицето. С
оглед на установените категорично обстоятелства за обичайното
местопребиваване и местоживеене на засегнатото лице, съдът намира, че не
следва да изследва въпросът относно има ли имущество и дали реализира
доходи в Република България лицето. Налице е хипотезата на чл.30 ал.3 от
ЗПИИАКОРНФС, тъй като условия са дадени при алтернативност и е
необходимо едно от тях да е изпълнено, какъвто е настоящия случай. Поради
това наведеното от защитата за липса на една от трите предпоставки по чл.30
ал.3 от ЗПИИАКОРНФС, е неоснователно.
С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
на Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции е представено за признаване Решение № 6062 5422 5819
5215 от 07.06.2023г., влязло в сила на 19.07.2023г., издадено от несъдебен
орган Adm. verwerking flitsgegevens CJIB, Кралство Нидерландия, с което по
отношение на българската граждА. А. С. С., ЕГН **********, родена на ***г.
в гр.Н.З., с постоянен и настоящ адрес гр.Н.З., ул.“П. *, е наложена финансова
санкция в размер на 196 Евро с левова равностойност 383.34 лева, за
извършено нарушение на 26.05.2023г. в 21.39 часа в Utrecht, Trajectcontrole
A12 Utrecht /hoofdrijbaan/, за това че е превишена максимално допустимата
скорост на автомагистрала с 20 км/ч, с което е нарушен чл.2 от Закон относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за
движение по пътищата.
2

От Удостоверението по чл.4 е видно, че обстоятелствата за извършване
на нарушението от засегнатото лице са следните, а именно, че на 26.05.2023г.
в 21.39 часа в Utrecht, Trajectcontrole A12 Utrecht /hoofdrijbaan/, за това че е
превишена максимално допустимата скорост на автомагистрала с 20 км/ч, с
което е нарушен чл.2 от Закон относно административната уредба при
нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата.
Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 т.1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции е несъмнено, че става въпрос за решение за
налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на
несъдебен орган на държава-членка на Европейския съюз за налагане на
задължение за плащане на глоба за извършено административно нарушение -
нарушение на правилата за движение.
От описанието на извършеното от С. нарушение следва извод, че
деянието й представлява административно нарушение според
законодателството на издаващата държава. Констатираното нарушение не е
оспорено от заинтересованото лице С. при определяне на санкцията от
компетентния орган в Нидерландия, въпреки, че е уведомена. Поради това
настоящият състав на съда приема, че С. е извършила описаното нарушение.
Съобразявайки обстоятелството, че поведението на засегнатото лице
нарушава правилата за движението по пътищата, за него не се изисква двойна
наказуемост, съгласно разпоредбата на чл.30 ал.2 т.1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции.
Решението за налагане на финансова санкция е представено като копие
от органа, който го е издал, не е преведено на български език и е придружено
с Удостоверение по образец по смисъла на чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г. относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Удостоверението е
издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата
държава, който е удостоверил и неговото съдържание. Предоставеното
удостоверение е пълно и не са налице отрицателните предпоставки по чл.35
т.1 от ЗПИИАКОРНФС, спазени са изискванията на ЗПИИАКОРНФС и
рамковото решение. Удостоверението е изпратено с превод на български език,
като отговаря на изискванията чл.5 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС, както и на
приложеното към него решение.
От съдържанието на удостоверението е видно, че са налични всички
реквизити, предвидени както в чл.4 от цитираното по-горе Рамково решение
на Съвета на Европа, така и според изискванията на Приложение № 2 към
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции и съответства на
решението за налагане на финансова санкция. В случая се касае за признаване
на решение, влязло в сила, постановено от несъдебен орган на държава-членка
3

на Европейския съюз, отнасящо се за наложена финансова санкция от този
орган на българската граждА. А. С. С., ЕГН **********, родена на ***г., в
гр.Н.З., с постоянен и настоящ адрес гр.Н.З., ул.“П. *.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението,
визирани в разпоредбата на чл.35 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции, доколкото няма данни срещу същото лице и за същото
деяние в България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на
финансови санкции; решението не се отнася за деяние, подсъдно на български
съд, поради което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла
давност по българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия
или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението
на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено
изцяло или отчасти на територията на Република България; наложената
финансова санкция не е по-малка от 70 Евро; решението е по отношение на
физическо лице, което е наказателно отговорно; в удостоверението изрично е
посочено, че лицето е било уведомено съгласно законодателството на
решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон
представител относно правото да обжалва решението, както и за сроковете на
обжалване.
С оглед на така констатираното по-горе, настоящият съд направи
извод, че са налице визираните в Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции, предпоставки за признаване на решението за налагане на
финансова санкция, издадено от несъдебен орган - Adm. verwerking
flitsgegevens CJIB, Кралство Нидерландия. С решението на несъдебния орган
българската граждА. А. С. С., е осъдена да заплати глоба в размер на 196 Евро,
чиято левова равностойност към 07.06.2023г., датата на постановяване на
решението в издаващата държава, е 383.34 лева.
След признаване на цитираното по-горе решение, същото заедно с
препис от настоящото решение, незабавно след влизане в сила на последното,
следва да се изпратят на органите на Националната агенция по приходите, за
изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.38 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции, следва незабавно да се уведоми компетентния орган на
издаващата държава за настоящото решение като копие от уведомлението
следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република
България.
По изложените съображения, съдът постанови решението си.
4

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
5

Номер на акта:	270
Дата:	3 декември 2024 г. (в сила от 11 декември 2024 г.)
Съдия:	Мая Петрова Величкова

Дело:	20242200200675
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	12 ноември 2024 г.

Решение по дело №675/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите