Р Е Ш Е Н И Е
№ ................................/………………………...2017г.,
гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, трети състав
в открито съдебно заседание, проведено на 14=11=2017 год
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при
участието на секретаря Марияна Иванова
,
като разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова ,
в. гр. дело
№ 2097 / 2017г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и е образувано по въззивна жалба, депозирана от от адв.К.С., пълномощник на д-р П.С.Б.
против решение №2751/05.07.2017г. постановено по гр.дело№1600/2017г. по описа
на ВРС, с което се:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.С.Б., ЕГН **********, срещу М.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, Б.Н.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, и Б.Е.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с
правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за отмяна на решенията на съсобствениците,
взети на 16.01.2017 г., а именно: 1) да бъде направен ремонт на участъка в
покривната конструкция, откъдето нахлува вода в къщата. В кратки срокове ще
бъде избран изпълнител и на всички собственици ще бъде предоставена Б.а сметка,
*** ремонта. При неизплащане на необходимата сума от някой от собствениците
ремонтни дейности няма да се предприемат.; 2) да се изготви технически паспорт
на сградата. Разходите ще бъдат сметнати след приключване на изготвянето и
преминаването през необходимите институции и ще бъдат разделени на три равни
части, съответно за всеки от съсобствениците.
ОСЪЖДА
П.С.Б., ЕГН **********,
да заплати на М.С.Б., ЕГН **********
и Б.Н.Б., ЕГН **********,***, сумата
510 лв. /петстотин и десет лева/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА
П.С.Б., ЕГН **********, да
заплати на Б.Е.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 360 лв. /триста и шестдесет лева/,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Във въззивната жалба се твърди, че
решението е недопустимо, поради което се претендира същото да бъде обезсилено,
а в хода на евентуалност да бъде отменено, като необосновано и постановено при
съществени процесуални нарушения, като се моли да се постанови ново по
същество, с което предявения иск да бъде уважен, съответно да се обявят за нищожни
взетите решения от етажните собственици на общо събрание проведено на
16.01.2017г. Твърди, се че в случая е приложимо изключението на чл.3 от ЗУЕС
съгласно, който управлението на общите части се осъществява по правилата на ЗС,
а не по тези по ЗУЕС. Твърди, че при провеждане на събранието са допуснати
нарушения, които са довели до участието и гласуването на решенията от лице,
което не е собственик на обект в сградата, като неговите действия не могат да
бъдат валидирани с последваща дата. Твърди се също,
че взетите решения от събранието проведено на 16.01.2017г. застрашават и са
вредни за сградата находяща се в гр.Варна, ул.“Княз Ал.Батенберг“, 31. По
подробно изложени мотиви и съображения се претендира обезсилване на решението,
евентуално отмяната му.
Представена е писмена защита
В
срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв.Й.Й., процесуален представител на въззиваемите
страни, в който оспорва въззивната жалба, като неоснователна, както и
изложените в същата факти и моли за потвърждение на първоинстанционното
решение, като правилно и законосъобразно, както и да се присъдят разноските за
въззивната инстанция.
Представена
е писмена защита
Съдът, след преценка на събраните доказателства,
касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци,
поради което съдът я намира за допустима.
В изпълнение на задълженията, вменени му с
разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС
е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено
от родово компетентен съд.
Настоящото производство е
въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и
правни изводи.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло
възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на
съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и
препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .
За пълнота
на изложението и в отговор на депозираната въззивна
жалба следва да се посочи, че :
Производството по делото е образувано
по предявен от П.С.Б., ЕГН **********, , чрез адв. К.С.,
срещу М.С.Б., ЕГН **********, , Б.Н.Б., ЕГН ********** и Б.Е.Б., ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за отмяна на решенията на
съсобствениците, взети на 16.01.2017 г., а именно: 1) да бъде направен ремонт
на участъка в покривната конструкция, откъдето нахлува вода в къщата. В кратки
срокове ще бъде избран изпълнител и на всички собственици ще бъде предоставена Б.а
сметка, *** ремонта. При неизплащане на необходимата сума от някой от
собствениците ремонтни дейности няма да се предприемат.; 2) да се изготви
технически паспорт на сградата. Разходите ще бъдат сметнати след приключване на
изготвянето и преминаването през необходимите институции и ще бъдат разделени
на три равни части, съответно за всеки от съсобствениците.
В исковата си молба и уточняващите молби към нея ищецът П.С.Б. е изложил подробни съображения, които са посочени и в представените към делото писмени
защити . Твърди,че решенията са незаконосъобразни т.к. не са взети по реда на
чл.32 от ЗС и са вредни за сградата
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците М.С.Б.,
Б.Н.Б. и Б.Е.Б., чрез адв.
Й.Й., в който твърдят че иска е неоснователен.,като подробни доводи са
изложени в отговора и съответно в представените писмени защити..
Настоящият въззивен
състав счита за неоснователно възражението на въззивника за недопустимост на решението.
Видно от мотивите на обжалваното
решение се установява, че ВРС правилно и законосъобразно е определил правното
основание на предявения иск като такъв предявен по чл. 32, ал. 2 ЗС, поради обстоятелството, че в процесната сграда с
административен адрес: гр. Варна, ул. „Княз Ал. Батенберг” № 31, съществуват
три самостоятелни обекта на правото на собственост : Ап. 1 – собственост на ответниците М.С.Б. и Б.Н.Б.; Ап. 2 – собственост на
ответника Б.Е.Б. и Ап. 3 – собственост на ищеца П.С.Б..
Съгласно разпоредбата на чл. 3 ЗУЕС за
управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които
самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, се
прилагат разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл.
31, ал. 1 и чл. 32 от Закона за собствеността.
Правилно и законосъобразно ВРС е
приел, че в случая релевантно е правилото на чл. 32 ЗС - че общата вещ се използва и управлява съгласно
решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ
/ал. 1/, като ако не може да се образува мнозинство или ако решението на
мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е
от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно,
назначава управител на общата вещ /ал. 2/.
Обстоятелството, / въпреки че не е
било необходимо/ атакуваните решения са
приети по предвидения за това ред, предвиден в ЗУЕС, не ги прави нищожни по
смисъла на чл.32 от ЗС.
На проведеното на 16.01.2017 г. Общо събрание
на собствениците на обекти в жилищната сграда, находяща се на адрес: гр. Варна,
ул. „Княз Ал. Батенберг” № 31, са приети атакуваните решения да бъде направен
ремонт на участъка в покривната конструкция, откъдето нахлува вода в къщата, и
да се изготви технически паспорт на сградата. Проведеното общо събрание на
собствениците е обективирано в изготвения протокол № 1/16.01.2017 г.. Видно от
протокола е че за взетите решения са
гласували Стела Борисова Ковачева /за ап. 1/, в качеството й на пълномощник на
собствениците на ап. 1, видно от приложеното по делото пълномощно /л. 52 – л.
53 от делото/ и Б.Е.Б. /за ап. 2/. С нарочно писмо от 24.04.2017 г. /л. 72 от
делото/ ответниците М.С.Б. и Б.Н.Б. са потвърдили
действията на пълномощника Стела Борисова Ковачева във връзка с общите събрания
на собствениците, проведени на 16.01.2017 г., 26.02.2017 г., 11.03.2017 г. и
18.03.2017 г.
С оглед и на изложеното, настоящият въззивен състав възприема извода на ВРС, че атакуваните решения са приети от
собствениците, притежаващи повече от половината от общите части в процесната
сграда.
Неоснователно е възражението на
правено във въззивната жалба,относно лицето Стела Ковачева.
От приложените по делото доказателства
се установява безспорно,че лицето Стела Ковачева не е собственик на етаж или
част от сградата ,поради което същата не е могла да гласува в лично качество,но
същата е била пълномощник, / видно от представеното пълномощно/, поради което същата е могла да гласува в
качеството на пълномощник на собствениците на ап.1 от сградата,което правилно и
законосъобразно е било възприето и от ВРС.
С оглед допусната и приета СТЕ, по безспорен начин се установява и
обстоятелството, че извършването на ремонт на покрива е наложително с оглед
нормална експлоатация на жилищната сграда, запазване на конструкцията на
сградата, удължаване на експлоатационната й годност при спазване на
санитарно-хигиенните изисквания. Необходимо е да се извърши спешен и неотложен
ремонт на дървената покривна конструкция. В експертизата подробно са описани
необходимите строително-ремонтни дейности, които следва да се извършат в тази
връзка.
Правилно и
законосъобразно ВРС е приел, че атакуваните решения на собствениците, приети на
16.01.2017 г. касаят принципни положения – да се извърши ремонт на сградата,
съответно да се изготви технически паспорт. Ето защо съдът приема, че същите
имат за цел именно осигуряване на нормалната
експлоатация на жилищната сграда, запазване на нейната конструкция, съответно удължаване на
експлоатационната й годност, в който смисъл е и заключението по приетата СТЕ.
По изложените
съображения съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради
което подлежи на отхвърляне,а решението на ВРС като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанция
въззивната страна дължи на въззиваемата страна
направените по делото разноски,съгласно представения по делото списък пред
настоящата инстанция.
Съдът счита за неоснователно възражението за прекомерност на адв възнаграждение, с оглед действителната фактическа и
правна сложност на делото
Следва
да се присъдят и направените за път за
явяване на адв. Й.Й. в
съдебно заседание . В предвидените за възстановяване на разноски в ГПК се
включват всички разноски направени от
страната по делото,включително и за път. Разноските за път не следва да са част
от адвокатското възнаграждение,тъй като
адвокатското възнаграждение с
оглед на данъчното облагане доход,докато
разноските за път не са такъв доход.
По
изложените съображения съдът приема, че ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответниците М.С.Б. и Б.Н.Б. сумата в общ размер от
270лв., представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски за
адвокат,и 80 лв за път на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, В полза на
ответника Б.Е.Б. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 270 лв. –
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и 80 лв за разходи за път на адвоката
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№2751/05.07.2017г. постановено по гр.дело№1600/2017г. по описа на ВРС
ОСЪЖДА
П.С.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на М.С.Б.,
ЕГН ********** и Б.Н.Б., ЕГН **********,***, сумата 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА
П.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Б.Е.Банков, ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 350 лв. /триста и петдесет/ лева, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: