Решение по дело №298/2024 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Решение № 106/14.05.2024г. по ЧНД № 298/24г. на СлОС

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е по повод на получено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, от което е видно, че с Решение №
VStV/921301585800/2021 от 08.11.2021г., влязло в сила на 30.11.2021г., издадено от
несъдебен орган L.W., РК D., А., на българския гражданин А. А. А. е наложена
финансова санкция в общ размер на 135 евро, от които 5 евро – разходи по
административното производство за постановяване на решението и парична сума в
размер на 130 Евро по реда на австрийски Закон за моторните превозни средства
(KFG): § 103 Abs. 2 KFG 1967, BGBI. Nr. 267/1967, zuletzt geändert durch BGBI. I Nr.
19/2019; § 134 Abs. 1 KFG 1967, BGBI. Nr. 267/1967, zuletzt geändert durch BGBI. I Nr.
19/2019 за това, че на 14.10.2021г. в населено място: 1220 W., W. S. PK D. като
регистриран собственик на автомобил с рег. № .......... в дадения му срок от две
седмици, не е предоставил информация, изискана с документ от 17.09.2021г. на
градска дирекция на полицията В., К.Д. затова, кой е бил водач на моторното превозно
средство на 25.07.2021г., в 07:29-07:30 часа, във В. 22., А22 Kaisermühlentunnel,
километър 3,835 - 1,537, посока Юг R. и не е посочил друг човек, който би могъл да
даде тази информация.
Изпратеното удостоверение в превод на български език е издадено по смисъла
на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005 г.
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и е по
реда на чл. 30 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
В съдебно заседание представителят на Окръжната прокуратура гр. С. заявява,
че са налице законовите предпоставки за признаване решението за налагане на
финансовата санкция и изпращането му на органите на НАП за изпълнение.
Засегнатото лице А. А. А., нередовно призован, не се явява. А. е намерен на
известния по делото адрес, за да бъде призован. Назначеният му служебен защитник
счита, че не следва да се уважава искането за изпълнение на решението на несъдебния
орган на Република А., тъй като съгласно ТР № 2/2017г. на ВАС на РБ.
административното наказание глоба не се изпълнява, ако са изтекли повече от две
години от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието. Моли съда да
постанови съдебен акт, с който да откаже изпълнението на решението на австрийския
несъдебен орган.
Въз основа на наличните доказателства в делото, съдът прие за установено
СЛЕДНОТО:
Засегнатото лице А. А. А. е български гражданин, с поС.ен и настоящ адрес: гр.
Н.З., ул. „О.“ ...... и компетентен да разгледа делото съобразно чл. 31, вр. чл. 6 Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции е Окръжен съд – С..
С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на
1

Европа относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции е представено за признаване и изпълнение Решение №
VStV/921301585800/2021 от 08.11.2021г., влязло в сила на 30.11.2021г., издадено от
несъдебен орган L. W., РК D., А., с което на засегнатото лице А. А. А. е наложена
финансова санкция - парична сума в размер на 130,00 евро и разноски в размер 5 евро,
или общо в размер на 135 евро по реда на австрийски Закон за моторните превозни
средства (KFG): § 103 Abs. 2 KFG 1967, BGBI. Nr. 267/1967, zuletzt geändert durch
BGBI. I Nr. 19/2019; § 134 Abs. 1 KFG 1967, BGBI. Nr. 267/1967, zuletzt geändert durch
BGBI. I Nr. 19/2019. Левовата равностойност на сумата от 135 евро е 264,04 лв.
Видно от Удостоверението по чл. 4 е, че накратко изложени, обстоятелствата на
извършване на нарушението от засегнатото лице са следните: на 14.10.2021г. в
населено място: 1220 W., W.r S. PK D. като регистриран собственик на автомобил с
рег. № .......... в дадения му срок от две седмици, не е предоставил информация,
изискана с документ от 17.09.2021г. на градска дирекция на полицията В., К.Д. затова,
кой е бил водач на моторното превозно средство на 25.07.2021г., в 07:29-07:30 часа,
във В. 22., А22 K., километър 3,835 - 1,537, посока Юг R. и не е посочил друг човек,
който би могъл да даде тази информация.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 1 т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции е несъмнено, че става въпрос за решение за налагане на финансова
санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава - членка
на Европейския съюз за налагане на задължение за плащане на глоба.
От описанието на извършеното нарушение следва извод, че деянието на А.
представлява административно нарушение според законодателството на издаващата
държава и тъй като поведението му нарушава правилата за движението по пътищата, за
него не се изисква двойна наказуемост съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 1
от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Решението за налагане на финансова санкция е представено като заверено от
органа, който го е издал копие и е придружено с удостоверение по образец по смисъла
на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа от 24.02.2005г.
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава, който
е удостоверил и неговото съдържание.
От съдържанието на удостоверението е видно, че то съдържа всички реквизити
предвидени както в чл. 4 от цитираното по-горе Рамково решение на Съвета на
Европа, така и според изискванията на приложение № 2 към Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции и съответства на решението за налагане на финансова
санкция.
Не са налице основанията за отказ за признаване на решението, визирани в
разпоредбата на чл. 35 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, доколкото:
няма данни срещу същото лице и за същото деяние в Република Б. или в друга държава,
различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за
налагане на финансови санкции; решението не се отнася за деяние, подсъдно на
български съд, поради което не следва да се коментира въпроса за евентуално изтекла
2

давност по българското законодателство (в какъвто смисъл е направеното възражение
от защитата, цитирайки ТР № 2/2017 на ВАС на РБ.); засегнатото лице не е с
привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят
изпълнението на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние,
извършено изцяло или отчасти на територията на Република Б.; наложената финансова
санкция не е по-малка от 70 евро; решението е по отношение на физическо лице, което
е наказателно отговорно; в удостоверението изрично е посочено, че решението е било
връчено лично на засегнатото лице на 15.11.2021г. и то е било уведомено съгласно
законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според
националния закон представител относно правото на повторно разглеждане или
обжалване на делото, както и за сроковете на обжалване и лицето не е поискало
повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта срок.
Към момента на постановяване на настоящото решение не е изтекла давността
по австрийското законодателство, която видно от отбелязването върху решението на
издаващата държава изтича на 30.11.2024г..
С оглед на така констатираното по-горе, настоящият съд направи извод, че са
налице визираните в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции предпоставки
за признаване на решението за налагане на финансова санкция, издадено от несъдебен
орган - L. W., РК D., А.. С решението на несъдебния орган, българският гражданин А.
А. А. е осъден да заплати финансова санкция - парична сума в размер на 130,00 евро и
разноски в размер 5 евро, или общо в размер на 135 евро, чиято левова равностойност
към 08.11.2021г. - датата на постановяване на решението в издаващата държава е
264,04лв.
След признаване на цитираното по-горе решение, същото заедно с препис от
настоящото решение, незабавно след влизане в сила на последното, следва да се
изпратят на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции, следва незабавно да се уведоми компетентния орган на
издаващата държава за настоящото решение като копие от уведомлението следва да се
изпрати на Министерство на правосъдието на Република Б..
По изложените съображения съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

3

Номер на акта:	106
Дата:	14 май 2024 г. (в сила от 22 май 2024 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20242200200298
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	7 май 2024 г.

Решение по дело №298/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите