Решение по дело №1629/2023 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 187
Дата: 8 април 2024 г.
Съдия: Светла Рускова Димитрова
Дело: 20232330101629
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Ямбол, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20232330101629 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по молба на К. П. Х., с която
желае да се приеме за установено по отношение на ответника "ЕОС
Матрикс"ЕООД, че ищцата К. П. Х. не дължи сумата в размер на
16052,92лева, от които главница в размер на 7096,40 лв., лихви в размер на 6
496,21 лева и такси в размер на 2 460,31 лева, определени към дата
28.04.2023год., присъдени с Определение *** г. по ч гр.д. №*** г., поради
погасяване на вземането по давност, както и да й заплати направените в
настоящото производство разноски.
Твърди, че е ползвала кредит от "ОББ"АД в размер на 10000 лева въз
основа на договор сключен на ***год. Договора е със срок на погасяване 10
години считано от датата на сключването му.
Изпълнила е частично задължението си, погасявайки част от сумите по
кредита, но поради обективна невъзможност е преустановила обслужването
му.
През изтеклия период от близо 20 години тя не е получавала съобщения
или призовки за образувано против нея съдебно производство, съответно
изпълнително такова, по което Банката да е претендирала събиране на
задължението .
От близо една година ищцата получава периодично телефонни
обаждания от лица, представящи се за представители на "Еос матрикс"
ЕООД, с покана да погаси задължение към посоченото дружество, за което се
твърди, че е титуляр на вземането въз основа на сключен договор за цесия с
"ОББ"АД.
1
Тъй като ищцата не е уведомявана за извършено прехвърляне на
вземането на трето лице, както и не е съхранила сключения договор за
кредит, предвид изминалия дълъг период от време, се е принудила да изиска
писмено информация от дружеството ответник за размера на претендираното
плащане, както и за основанията на претенцията му.
В резултат на това си запитване е получила писмо изх.№***год. с което
е информирана, че размера на задължението й към 28.04.2023год. е
16052.92лева, от които главница в размер на 7096.40 лв., лихви в размер на 6
496.21 лева и такси в размер на 2 460.31 лева.
В писмото се сочи, че има извършена цесия от "ОББ"АД в полза на
"ЕОС Файнънс"ООД, което пък от своя страна е прехвърлило вземането на
настоящия кредитор "ЕОС Матрикс"ЕООД.
Твърди, че вземането на дружеството ответник не съществува, тъй като
е погасено по давност, на осн.чл.110 от ЗЗД, като давностният петгодишен
срок е бил изтекъл, както при сключване на договора за цесия, на посочената
в писмото дата - 29.02.2016год., така и след тази дата, дори да се приеме, че в
момента на прехвърляне на вземането, то не е било погасено по давност.
От 29.02.2016год. до момента на предявяване на иска е изминал период
по-дълъг от седем години, през който от дружеството ответник не са
предприети никакви действия по съдебно или принудително събиране на
претендираното вземане.
Същевременно ищцата е вписана в Ц. к. р. като длъжник, като това
записване възпрепятства възможността й да ползва нови кредити.
Във връзка с предявяване на настоящият иск ищцата е извършила
проверка за образувани против нея съдебни и изпълнителни производства в
съда по постоянният й адрес, а именно районен съд - Я. като е установила, че
с определение №***год. по ч.гр.д.№*** год.на същия съд, постановено в
производство по чл.237б."в" от ГПК, във вр. с чл.42ал.1 от Закона за банките
е осъдена да заплати на "ОББ"АД сумата от 7096.40 лева просрочена
главница, ведно със законната лихва считано от 15.09.2005год., 250.11лв.
договорна лихва, 4.31лв. наказателна лихва и разноски в размер на 407.54
лева. След постановяване на това определение тя не е получавала съобщение
или призовка за доброволно изпълнение по образувано против нея
изпълнително производство.
Според ищцата поведението на дружеството ответник е обусловило
правният й интерес да предяви отрицателен установителен иск по реда на
чл.124ал.1 от ГПК с цел защита на правата си.
В хода на съдебното дирене искът се поддържа.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор ответника.
Твърди, че предявеният от ищцата иск по чл.439 ГПК е насочен срещу
ЕОС МАТРИКС ЕООД, следователно същата декларира знание за
извършеното прехвърляне на задължението й. Според ответника ищцата няма
правен интерес от предявяване на иска, като твърди, че няма висящ
изпълнителен процес, не са предприемани принудителни изпълнителни
действия, поради което липсва правен интерес от водене на настоящото
2
производство.
Възможността в бъдеще ответникът да предприеме изпълнителни
действия е абстрактна и не може да обоснове наличие на правен интерес.
Противното би означавало правният интерес да почива на предположение, а
не на конкретно действие или бездействие от страна на ответника. Тогава
правният интерес би бил абстрактен, а не конкретен, както изисква
практиката на ВКС. Позовава се на решение № 83/23.05.2018 г. по гр.д. №
3448/2017 г. на ВКС, III г о.
Ответника сочи, че ИД е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК ех lege, както и че към датата на подаване на иска е настъпила
петгодишна погасителна давност, по силата на която е погасено правото на
принудително събиране на процесното вземане. Предвид липсата на
изпълнителни действия спрямо ищеца и невъзможността ответното
дружество да ползва осъдителния титул /посочен в исковата молба/ по повод
същото задължение, поддържа становището, че е погасена по давност
възможността за принудително събиране на задължението, а не самото
вземане. Ответникът не е предприел каквито и да било действия, с които да
засегне правната или материалната сфера на ищеца.
Счита, че разноските следва да останат за ищеца, предвид това, че
дружеството не е дало повод за делото.
Иска се да се прекрати производството поради липса на правен интерес
от водене на иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцата е представила заверено копие от определение постановено по
ч.гр.д. № *** год., с което К. П. Х. заедно с П. Р. М., К. Т. Ф. и Г. Я. Д. са
осъдени солидарно да заплатят на Об.б. АД сумата 7350,82лв., от които:
7096,40лв. – просрочена главница, 250,11лв. – договорна лихва и 4,31 лв. –
наказателна лихва, ведно със законната лихва върху сумата от 7096,40 лв.,
считано от 15.09.2005г. до окончателното й изплащане, както и направените
по делото разноски в размер на 407,54лв. С писмо от 19.04.2023г. до
ответника, ищцата е поискала справка за задължението, което следва да
погаси, както и съответните документи за вземането й. Писмото е получено
от ответника видно от приложеното известие за доставяне. Същият е
3
изпратил отговор изх.№ ***г. , с което уведомява ищцата, че има
неизпълнено задължение към тях, произтичащо от договор за кредит от
26.08.2003г., сключен между нея и „ОББ“ АД, която е прехвърлила на „ЕОС
Файненс“ ООД в качеството си на цедент, своето изискуемо вземане към нея
с договор за цесия. От своя страна „ЕОС Файненс“ ООД е прехвърлила на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД горепосоченото вземане въз основа на договор за
цесия от 29.02.2016г. и считано от тази дата кредитор по задължението се
явява „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Към дата 28.04.2023г. задължението е в размер
на 16052,92лв., от които главница в размер на 7096.40лв., лихви в размер на
6496,21 лв. и такси в размер на 2460,31лв.
Ищцата е представила и справка от Ц.кр, където фигурира с кредитна
задлъжнялост от общо 15966.00лв.
Ответникът е представил и двата договора за цесия: договор за цесия
сключен между ОББ АД и ЕОС ФАЙНЕНС ООД от 10.12.2007г. и договор за
цесия сключен между ЕОС ФАЙНЕНС ООД и ЕОС МАТРИКС ЕООД от
29.02.2016г.
Предявеният иск е с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.
С оглед приетото в определение № ***г. постановено по въззивно
ч.гр.д. № ***г. по описа на Окръжен съд – Я. искът е допустим.
Видно от доказателствата по делото ищцата е била кредитополучател,
а останалите осъдени по ч.гр.д. № ***г. на ЯРС са били нейни поръчители на
задължението по договор за кредит от 10 000лв., сключен на 26.08.2003г. със
ОББ АД със срок на погасяване от 10 години, който безспорно е изтекъл.
Установи се, че вземането на два пъти е било цедирано, като последно това е
станало на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. С определение по ч.гр.д. №
***г. ищцата е била осъдена солидарно с поръчителите да заплати на „ОББ“
АД сумата общо от 7350,82лв., за което вземане банката се е снабдила с
изпълнителен лист, видно от направеното отбелязване върху определението.
В случая се установи, че вземането на кредитора произтича от
договор за кредит, поради което е приложима общата 5-годишната
погасителна давност за вземането на основание чл.110 от ЗЗД. Тази давност
от датата на издаване на изпълнителния лист – 21.09.2005г. до дата на
образуване на настоящото дело 27.06.2023г. безспорно е изтекла, т.к. е
изминал период от повече от 5 години. Ответникът не оспорва изтичането на
4
погасителната давност на вземането си срещу ищцата, като в отговора
признава този факт.
Съгласно чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното задължение се
погасяват и произтичащите от него аксесорни задължения за обезщетения за
забава върху главницата и за заплащане на извършени във връзка с
предприетите от кредитора действия по присъждане на вземането му.
Безспорно изтичането на давностният срок е факт, който е настъпил след
издаване на изпълнителния лист. Поради това съдът приема, че вземането на
„ЕОС МАТРИКС“ЕООД против ищцата К. П. Х. въз основа на определение
№ ***г. постановено по ч.гр.д. № ***година на ЯРС, е погасено по давност,
поради което предявеният отрицателен установителен иск се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
На осн.чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата направените от
нея разноски по делото, които съобразно представения списък са в размер
общо от 2542,12лв. В случая разпоредбата на чл.78,ал.2 не намира
приложение,т.к. липсва признание на иска.
Воден от изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на
осн.чл.124,ал.1 от ГПК, че К. П. Х., ЕГН ********** от гр.Я., ул.***не дължи
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление:
гр.С., район В., ж.к. *** представлявано от Р. И. М.-Т., в качеството й на ***
сумата от 16052,92лв., от които главница в размер на 7096,40лв., лихви в
размер на 6 496,21лв. и такси в размер на 2 460,31лв., определени към
28.04.2023г., присъдени с определение №***г. по ч.гр.д. № ***г. на ЯРС.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплати на К. П. Х. направените
по делото разноски в размер на 2542,12лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
5