Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 394 20.10.2022
год. гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело
№327 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба от П.П. ***, чрез пълномощника му адвокат Д.М. против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №22-0284-00014/02.04.2022 год. на Г.Д.Г. - младши
автоконтрольор при ОД на МВР гр. Стара Загора, РУ Казанлък, с която на основание
чл.171, т.1, б.”б” от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е приложена
принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече
от 18 месеца, считано от 02.04.2022 год. В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на заповедта, които се свеждат до постановяването й при
неправилно приложение на материалния закон и нарушения на процесуалните
правила. Жалбоподателят твърди, че не са налице законовите предпоставки,
посочени в хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, тъй като е изпълнил в срок
издаденото предписание за извършване на медицинско изследване на кръвта, както
и че е оспорил показанието на техническото средство. Твърди също така, че не е
употребявал никакви наркотични средства. В съдебно заседание, пълномощника на
жалбоподателят навежда аргументи, че не е следвало да бъде издадена заповедта
за налагане на ПАМ, тъй като е следвало да се изчака и резултата от
експертизата, доколкото е налице даване на кръв от страна на жалбоподателят. Направено
е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски
по делото.
Ответникът Г.Д.Г. - младши автоконтрольор при ОД на МВР
Стара Загора, РУ Казанлък, оспорва жалбата.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от
фактическа страна:
С
оспорената Заповед №22-0284-00014/02.04.2022 год., издадена от Г.Д.Г. - младши автоконтрольор при ОД на МВР Стара
Загора, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП на жалбоподателя П.П.П. е
приложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца. От фактическа страна е обоснована
с това, че на 02.04.2022 год. около 9:46 ч. в гр. Казанлък по ул.“Ал. Пушкин“ до
номер 39 в посока север-юг П.П. управлява собствения си лек автомобил „Мерцедес“
с рег.№*** след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с
тест „Дръг тест“ 5000 ARАМ 0003, проба №286 в 10.17
часа с отчетен резултат положителен за канабис. Издаден и връчен талон за
изследване с номер 092319. Прието е, че
е налице надлежно установяване управлението на МПС след употребата на
наркотични вещества или техни аналози – нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Заповедта е
издадена въз основа на съставения спрямо П.П. *** АУАН серия GA №562841/02.04.2022 год.
за това, че на 02.04.2022 год. около 09:46 ч. в гр. Казанлък по ул.“Александър
Пушкин“ номер 39 в посока север-юг П.П. управлява лек автомобил „Мерцедес“ с
рег.№ ***, негова собственост след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, установено с тест „Дръг тест“ 5000 ARАМ 0003, който е отчел
положителна проба канабис-25, проба №286, начало на пробата в 10.12 часа и край
10.17 часа, извършена в сградата на РУ Казанлък. Издаден и връчен талон за
медицинско изследване с бланков номер №092319, със залепени стикери серия А
номер 041717. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство
Дрегер 7510, който отчита 0 промила алкохол.
По делото са приети като доказателства административната
преписка по издаването на заповедта, включваща и протокола за извършване на
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 02.04.2022 год.; Заповед
№349з-3083/11.11.2020 год. на Директора на ОДМВР Стара Загора; докладна записка
от Г.Д.Г.; талон за изследване; показанията на дръг тест №286; мотивирана
резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство по акт
за установяване на административно нарушение серия GA
№562841 от 02.04.2022 год. против П.П.П.,
протокол за полицейско предупреждение, справка за нарушител и т.н.. Изискана е информация
също така от Военно окръжна прокуратура гр. Пловдив по ДП №12-РП/2022 год. –
ВДП №9/2022 год. по описа на Регионална служба „Военна Полиция“, относно
резултата от извършена токсикохимична експертиза. В отговор се получи писмо с
изх.№161/15.07.2022 год., с приложено заключение от извършената съдебно
химикотоксологична /токсикохимична/ експертиза, от която е видно, че същата е
положителна за наличието на тетрахидроканабинол, което вещество се съдържа в
марихуана, канабис и т.н.. Този резултат е бил оспорен от жалбоподателят,
поради което е изготвена повторна експертиза, която отново е дала положителен
резултат за същото вещество – писмо рег.№211/15.09.2022 год. на Регионална
служба „Военна полиция“ – Пловдив, Военна полиция Стара Загора.
След като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването й на адресата, от
активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява неоснователна.
Оспорената
Заповед №22-0284-00014/02.04.2022 год. на Г.Д.Г. - младши автоконтрольор при ОД
на МВР Стара Загора е издадена от материално и териториално компетентен орган
по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни
мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В
случая Г.Д.Г. - младши автоконтрольор при ОД на МВР Стара Загора е надлежно
упълномощен, съгласно представената по делото Заповед №349з-3083/11.11.2020 год.
на Директора на ОД на МВР Стара Загора. Постановена е в писмена форма и съдържа
всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч. фактическите и
правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните
факти, предвидени в хипотезата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП.
Принудителните
административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на
глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС
административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се
установява с акта за установяване на административно нарушение, съставен от
компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актова за установяване на административни нарушение имат
доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален
документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща
доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и
за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл.193,
ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест
за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
жалбоподателя. Всъщност спор относно фактическата обстановка по делото не
съществува между страните. Не е спорно че водача е бил спрян, извършен му е
тест за употреба на алкохол с техническо средство, който е бил отрицателен.
Впоследствие същият е бил тестван с дръг тест за употреба на наркотични и
упойващи вещества, който е дал положителен резултат за канабис. Дал е кръвна проба и урина,
които са послужили за изготвянето на токсикохимичната експертиза, от
заключението на която, се установява наличието на тетрахидроканабинол, което
вещество се съдържа в марихуана, канабис и т.н.
Оспорената
заповед е постановена при правилно приложение на материалния закон.
Според
нормата, посочена като правно основание за издаване на процесния
административен акт – чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – се прекратява регистрацията на
МПС за срок от шест месеца до една година. Очевидно, че в настоящия случай е
налице втората хипотеза на законовата норма, а именно употребата на наркотични
вещества и техни аналози.
При
настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за
налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози. Видно от доказателствата по
делото, на П.П.П. е съставен АУАН серия GA №562841/02.04.2022 год.
за управление на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози,
установено с техническо средство „Дръг-тест“ 5000. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, АУАН има
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е. той е част от
административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и
съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59,
т.4, предл.1 от АПК. АУАН серия GA №529422/02.04.2022 год. е подписан без възражения и
доказателствената му сила не е оборена в настоящото съдебно производство.
Жалбоподателят е оспорил показанието на техническото средство, поради което е
дал и кръвна проба и урина за химико-токсикологично изследване. Видно от
резултата от това изследване, безспорно е установено, че към момента на
проверката, лицето е управлявало след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. В случая изследването на предоставените проби урина и кръв е извършено
от надлежно учреждение – в специализираната Химикотоксикологична лаборатория
към ВМА, съгласно чл.20, ал.1, чл.23,
ал.1 и ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017 год. Според чл.23, ал.1, изр. второ и
трето от Наредба №1 от 19.07.2017 год., употребата на наркотични вещества или
техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, а
при липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв.
При
наличието на данни за медицинско и химическо лабораторно изследване, то данните
в него следва да бъдат съобразени. В този смисъл е и разпоредбата на чл.6, ал.9
от Наредба №1 от 19 юли 2017 година за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, която също следва да бъде
съобразена при определяне материално-правните предпоставки за издаване на
процесната ПАМ. На базата на фактическото положение следва да се прецени и
направената от органа правна квалификация, което е част от проверката за
законосъобразност на оспорената ПАМ.
По своята
правна същност ПАМ са актове на държавно управление /израз на държавна принуда/
от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при
издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо
е прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, както и
при липса на всички нормативноустановени за това условия. А щом като не е
налице правопораждащ фактически състав, липсва и основание за прилагане на
правомощието на административния орган за прекратяване регистрацията на
притежавания от жалбоподателя лек автомобил. В този смисъл процесната
преустановителна ПАМ е наложена в съответствие с приложимия материален закон и
при наличието на визираните в нея материалноправни предпоставки по чл.171, т.1,
б.“б“ от ЗДвП, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
В случая по
делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е подписал и е
получил талона за изследване, явил се е в срока за вземането на биологична
проба (кръв), в посоченото в талона място и не е отказал да му бъде направен тест
с дрегера от полицейските органи. Поради това, като е издал заповедта за
прилагане на ПАМ при наличието установена употреба на канабис чрез техническо
средство и на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване, макар и в по-късен момент, в съответствие с изискванията
на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП и чл.3а, т. 2 от Наредба №1 от 19.07.2017 год. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, ответникът е издал материално законосъобразен
административен акт.
Безспорно е
че всяка принудителна административна мярка, с оглед правилото на чл.22 ЗАНН,
се прилага за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. По своя
характер принудителната административна мярка „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство“ има цел да
преустанови извършването на административно нарушение - управляването на
моторно превозно средство във физическо състояние, което не съответства на
установеното от закона, както и да предотврати настъпването на вредни
последици. Поради неоспоримия факт, че последиците от това административно
нарушение са изключително сериозни за целите на Закона за движението по
пътищата - да се опази животът и здравето на участниците в движението, чл.1,
ал.2 от ЗДвП, законодателят е допуснал фактическото изпълнение на
принудителната мярка да става незабавно при установяване на нарушението, т. е.
преди издаване на акта, с който мярката се прилага. Ето защо е неоснователно оплакването,
че е следвало да се изчака резултата от лабораторното изследване и едва след
това да се наложи ПАМ. Налагането й в по-късен момент няма да съответства и на
целта на закона
Така
разпоредбата на чл.172, ал.3 от ЗДвП, предвижда възможността за изземване на
свидетелството за управление на моторно превозно средство незабавно при
установяване на нарушението по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, т. е. само при
установяване на основанията за прилагане на мярката от органите, компетентни да
установят административното нарушение /в случая посредством проведения на място
тест с техническо средство, въз основа на който се съставя и самия АУАН, а не
от органа, компетентен да приложи ПАМ/, с което посочените по-горе цели на този
етап са постигнати. Това дава време на органа, компетентен да приложи мярката,
да издаде заповедта, с която юридически да приложи мярката, при безспорно
установени кумулативни предпоставки за това, включително и в аспекта на
правилото на чл.171, т.1, б.“б“ предл. последно от ЗДвП.
Доказателство
за това се извеждат и от правилата на чл.20, т.3 във вр. с чл.24, ал.1, т.4 от
Наредба №I-157 от 1.10.2002 год. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, съобразно които правила СУМПС се отнемат въз основа на
съставен акт за установяване на административното нарушение, в изрично
предвидените от ЗДвП случаи, каквато е и хипотезата и на чл.172, ал.3 от ЗДвП -
чл.21, т.3 от наредбата, респективно същите подлежат на връщане в зависимост от
основанието за отнемането им включително и след получаване на протокол от
химическа експертиза със заключение, че съдържанието на алкохол в кръвта на
водача е до 0,5 на хиляда /чл.24, ал.1, т.4 от посочената наредба/.
Водещ в
конкретния случай е получения резултат от химико-токсикологичното изследване, в
който смисъл е и разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“, пр. последно от ЗДвП, съгласно
която, при наличие на изследване от кръвна проба, установените стойности са
определящи. В този смисъл, съдът намира, че по делото е безспорно установено, че
към 02.04.2022 год., жалбоподателят е употребил наркотични вещества или техни
аналози, поради което и налагането на ПАМ е съответствие както с
материално-правните разпоредби, така и с целта на закона.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П.П., ЕГН ********** *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0284-00014/02.04.2022
год., издадена от Г.Д.Г. - младши автоконтрольор в при ОД на МВР Стара Загора,
РУ Казанлък, като неоснователна.
Решението е окончателно на
основание чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: