ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 850
гр. ХАСКОВО, 17.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20225600500655 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, образувано по частна
жалба от „Сайбилдинг“ ЕООД – град Момчилград, област Кърджали,
подадена чрез упълномощен адвокат М. Ю. С. от АК-Кърджали против
определение № 1381/17.08.2022 година, постановено по гр.д. № 2840/2021
година по описа на РС-Хасково за прекратяване производството по делото
поради недопустимост на предявения иск.
Частният жалбоподател прави оплаквания за неправилност на
атакуваното определение за прекратяване производството по делото.
Настоява, че предявеният иск е допустим и навежда съдебна практика в тази
насока. Настоява, че отхвърлянето на претенция за вземане, претендирано на
договорно основание, не е пречка за уважаване на иск за същата сума,
претендирана вече на извъндоговорно основание. Акцентува върху
обстоятелството, че в съдебните производства е установено, че процесните
СМР са извършени от дружеството-изпълнител, но не и в рамките на
договореното. Счита, че преценката за това дали ищецът може да се ползва от
реда за защита по чл. 59 от ЗЗД може да бъде извършена само с решението по
съществото на спора, тъй като съдът следва да се произнесе по възникването
и съществуването на заявеното материално право, съответно да прецени дали
съществува друг ред за защита, а това налага да бъдат обсъдени събраните по
1
делото доказателства. С тези и останалите доводи, изложени в жалбата, прави
искане за отмяна на атакуваното определение и за връщане на делото на РС
Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба – „Версус – 71“ ООД – Хасково
подава писмен отговор в срока по чл. 276 ал. 1 ГПК. Изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Настоява, че в Решение на ХОС по т.д. № 64/2019 година и в решение на ПАС
по в.т.д. № 658/2020 година не присъства извод за изпълнение на процесните
СМР извън (свръх) договореното. Точният прочит на мотивите на съда
показвал, че съдилищата са приели, че се касае за договорени работи, но в
исковото производство не било доказано извършването им. С тези и
останалите доводи, изложени в жалбата, прави искане за потвърждаване на
атакуваното определение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по гр.д. № 2840//2021година по описа на РС-
Хасково е образувано по подадена от „Сайбилдинг“ ЕООД искова молба, с
която срещу „Версус – 71“ ООД се предявява иск с правно основание чл. 59
от ЗЗД за сумата 12380,04 лева. Ищецът излага твърдение за наличие на
създадени между него и ответника правоотношения във връзка с договор за
изпълнение на строително-монтажни работи от 24.08.2018 година. Твърди, че
изпълнил възложената работа, но възложителят-ответник не му я заплатил.
Поради това предявил иск с правно основание чл. 258 от ЗЗД във връзка с чл.
79 от ЗЗД против „Версус-71“ ООД за заплащане на сумата 37098,31 лева с
ДДС, ведно със законната лихва.
Било е образувано т.д. № 64/2019 година по описа на Окръжен съд
Хасково и с решение № 260009/24.08.2020 година ХОС е осъдил ответника
да му заплати сумата в размер на 5762,40 лева, представляваща дължима и
неизплатена част от стойността на извършени строително-монтажни работи
съгласно договор от 24.08.2018 година. В останалата част до пълния предявен
размер ХОС е отхвърлил иска като неоснователен.
С решение на Апелативен съд Пловдив № 260143/18.05.2021 година,
постановено по в.т.д. № 658/2020 година, решението на ХОС в осъдителната
2
му част е потвърдено, а за разликата над 5762,40 лева до 14749 лева –
отменено, като апелативният съд приема, че до този размер предявеният иск
по чл. 258 от ЗЗД е основателен и доказан. По отношение на СМР на
останалата стойност до пълния размер на предявения иск, съдилищата
приемат, че те представляват допълнително извършени работи, извън
възложеното от „Версус-71“ ООД по договор от 24.08.2018 година. Така, ХОС
приема в решението си :“…по делото няма доказателства за заявено искане за
включване на допълнителни СМР в обема на изпълнение на договора“, като в
тази насока се позовава не само на събрания по делото доказателствен
материал, но и на позицията на самия ответник, отричащ да е възложил
извършването на спорните СМР на изпълнителя-ищец. ПАС на свой ред
констатира, че ответникът оспорва между страните да е било постигнато
съгласие за изменение на договора от 24.08.2018 година и за извършване на
допълнителни СМР. Посочва в мотивите на решението изрично: „По делото
не се установява сключването на писмен договор за процесните СМР и
тяхната цена. Приложените протокол – акт обр. № 19 и фактура не са
подписани от възложителя ответник. Няма двустранно подписани документи
между страните относно тези СМР. Липсва и постигнато съгласие за тяхната
цена между страните. Ето защо, не се установява твърдяното допълнително
договаряне на СМР от ищеца в исковата молба.“ По-нататък в решението си
ПАС заключава, че извън СМР, стойността на които са присъдени от ХОС, се
доказват допълнителни такива, които са били извършени от ищеца
изпълнител поради функционалната им свързаност и необходимост за
правилно извършване на работите, а друга част от тях е извършена съгласно
договореното между страните по позиция 2 от сключения между тях договор
и в негова връзка. По този начин, формираната и изразена от двете инстанции
воля е ясна – присъдени са стойностите само на тези СМР, които са
извършени по договора или във връзка с него. За останалите СМР Апелативен
съд – Пловдив приема следното: една част от тях се доказва по делото, но те
не са свързани с договорните отношения между страните, за друга част от
СМР не се установява дали са изпълнени, а третата част от работите са
дублирани със СМР, извършени от трето лице, но и дублираните работи са
изпълнени свръх договореното.
За да стигне до извода за недопустимост на предявения иск и да
постанови атакуваното определение за прекратяване производството по
3
делото, РС-Хасково се е позовал на липса на право на иск по чл. 59 от ЗЗД.
Изложил е доводи в смисъл, че иск по чл. 59 от ЗЗД ще бъде допустим само
когато страната не разполага с друг иск, с който да се защити, докато в
настоящия случай такава хипотеза не е налице. А освен това – че ищецът
„Сайбилдинг“ ЕООД няма право на иск по чл. 59 от ЗЗД, тъй като вече е
предявил тази претенция на друго основание и претенцията е била отхвърлена
като неоснователна.
ХОС в настоящия си състав намира този извод за неправилен. При
така въведените фактически твърдения и формулиран петитум следва да се
приеме, че действително е предявен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД. А
от обсъдените по-горе мотиви на съдебни решения на ХОС и ПАС следва, че
сега предявената от „Сайбилдинг“ ЕООД претенция обхваща стойността на
СМР, за които съдебните инстанции са приели, че не са извършени във връзка
с изпълнение на сключения между страните договор от 24.08.2018 година.
Според практиката на ВКС (решение № 124/11.05.2021 година на ВКС по т.д.
№ 630/2019 година, 2 т.о., ТК, решение № 179/16.12.2016 година по т.д. №
2235/2015 година на 1 т.о. на ВКС), споделена от настоящия състав, при
извършени СМР по възлагане от собственика на имота, но без сключен
договор по предвидения в закона ред или при нищожен договор,
възложителят отговаря по правилата на неоснователното обогатяване за
чужда сметка. Т.е. искът, с който може да се защити изпълнителят на
недоговорени строително-монтажни работи е единствено иск по чл. 59 от
ЗЗД. Ето защо Решение № 737/29.12.2010 година по гр.д. № 181/2010 година
на ВКС, 3 г.о., на което се позовава РС-Хасково, няма отношение към
настоящия казус. В него е разгледана хипотеза, в която ищецът разполага и с
друг иск, реализирал е това право, предявявайки другия иск, но той е бил
отхвърлен като неоснователен, поради недоказаност на извършени ремонт и
разходи по договора на страните. Предявената от „Сайбилдинг“ ЕООД
претенция е за стойността на СМР, за които се твърди (а и се приема в
обсъдените съдебни актове на ХОС и ПАС), че са били извън предмета на
сключения между него и ответника „Версус“ ООД договор от 24.08.2018
година, без, обаче, да се отрича доказаността на самото им извършване.
Действително, в решението си ПАС дели СМР, за чиято стойност искът по чл.
258 от ЗЗД е отхвърлен, на три условни части – извършени свръх договора,
дублирани работи (с тези, изпълнени от друг строител) и такива,
4
извършването на които не се установява. Но тъй като изложеното в мотивите
към Решение по в.т.д. № 658/2020 година на ПАС не позволява да се
определи – каква е тази част, за която искът, основан на твърдение за
неизпълнение на договора, не е доказан, то само на това основание не следва
да се отрече правото на ищеца „Сайбилдинг“ ЕООД да установи вземанията
си на извъндоговорно основание.
Поради гореизложеното ХОС счита, че предявеният иск е допустим
и по поставените с исковата молба въпроси РС-Хасково следва да се
произнесе с крайно решение по съществото на спора. Тъй като изводите на РС
– Хасково са в противоположен смисъл, обжалваното определение следва да
бъде отменено. Делото следва да бъде върнато за разглеждане на същия съд,
за продължаване на процесуалните действия.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1381/17.08.2022 година, постановено по
гр.д. № 2840/2021 година по описа на РС-Хасково за прекратяване
производството по делото.
ВРЪЩА делото на РС-Хасково за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5