Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и
секретар В.И., като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 13755 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е от С.С.Б. против
Държавата, представлявана от Министъра на регионалното управление и
благоустройството отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че е собственик и
владелец на недвижим имот, съгласно постановление за възлагане на недвижим имот
от 08.11.2011 г. на ЧСИ А.П.с пл.№ 2951 от кв.120, 121, 151 и 152 по плана на
гр.София, м.“Студентски град“, с площ от 3296 кв.м., заедно с приращенията
върху него, съгласно чл.92 от ЗС. Имотът бил нанесен с идентификатор 68134.1605.2951
по КККР, одобрена със заповед № РД-18-258/28.07.2020 г. на Изп.директор на АГКК
с площ от 3302 кв.м. при съседни имоти с идентификатори : 68134.1605.2950, 68134.1605.4692, 68134.1605.996,
68134.1605.4641, 68134.1605.4724, 68134.1605.4751, 68134.1605.4818 и
68134.1605.4634. За процесния имот ответникът бил съставил АДС № 945/09.04.1971
г. Този акт за държавна собственост бил нищожен на основание чл.55 ЗАП /отм
1979 г./, тъй като не бил издаден по законовия ред. Актът за държавна
собственост бил издаден без правно и фактическо основание в нарушение на чл.26,
ал.1, б.“в“ от ЗАП/обн. 1970г./ и на чл.24 от Инструкция за прилагане на
правилника за държавните имоти. В акта за държавна собственост била посочена
заповед № 2537/01.12.1967 г. на отдел „Архитектура и благоустройство“ при СГНС,
каквато заповед не съществувала. С писмо №204-ОС/21.03.2016г. на ДА“Архив“,
отдел“Държавен архив“ – София този факт бил установен. Отделно от това отдел
„Архитектура и благоустройство“ при СГНС нямал право да отчуждава недвижими
имоти по реда на ЗПИНМ/отм/ и ППЗПИНМ/отм/, поради което цитираната заповед нямала отчуждително действие. На следващо
място ищецът твърди, че актът за държавна собственост бил нищожен, тъй като не
били спазени два от задължителните му реквизити - не бил подписан от
председателя на изпълкома на РНС - Ленински - И.Ш.и липсвал печат, което
представлявало нарушение на чл.21 от Правилника за държавните имоти /обн 1952
г., отм 1975 г./, вр чл.20 от Инструкция за прилагане на същия/обн. 1964 г.-
отм. 1975 г./. Актът за държавна собственост бил нищожен и на основание чл.41,
ал.3 от ЗАП/обн. 1970г./отм/,поради посочените нарушения на чл.26 от ЗАП-обн.1970/отм/
- липса на вписано правно и фактическо основание, липса на подпис, име и дата
на одобряващия председател на Изпълкома на Ленински народен съвет, които
реквизити били част от образеца на АДС, одобрен от Министерството на финансите,
поради което актуването на имота било неправилно и недопустимо. По изложените
съображения ищецът счита, че посоченият в ИМ акт за държавна собственост нямал
удостоверителна сила и не представлявал индивидуален акт по чл.2, ал.1 от
ЗАП/обн. 1970г./отм/, като правото на собственост върху имота не било
прехвърлено. По аргумент от параграф 4 от ДР на ППЗДС този акт за държавна
собственост не бил запазил правната си сила и следвало да бъде отменен със заповед на
областния управител. Ищецът отправил искане до областния управител на Област София
с вх. № 94-СС/80 от 31.07.2018 г., на основание чл.78 от ЗДС, вр чл.108 от
ППЗДС, да издаде заповед за отписване на недвижимия имот от актовите книги за
държавна собственост, но не получил никакъв отговор. Моли съда да приеме за
установено по отношение на ответника, че държавата не е собственик на процесния
имот и на основание чл.17, ал.2 от ГПК инцидентно да се произнесе по
валидността на този акт. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска. Счита, че е
предявен положителен установителен иск и правен интерес от него съществувал
само в случай, че накърненото материално право не можело да бъде защитено с
осъдителен или конститутивен иск. Твърди, че за имота имало съставен Акт за
частна държавна собственост № 945/09.04.1971 г., който продължавал да бъде в
сила. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено
от фактическа страна следното:
С постановление за възлагане на
недвижим имот от 08.11.2011 г. по изп.дело № 20118490400410 на ЧСИ А.П.е възложен на
ищеца С.С.Б. следния недвижим имот: поземлен имот
с площ от 3 296 кв.м., който, съгласно
действащия регулационен план, утвърден с решение № 92 по протокол № 23 от
19.03.2001 г. на СОС, решение № 86 по протокол № 32 от 10.12.2001г., решение №
76 по протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС и заповед № РД - 50 -131 от
08.05.2007 г., представлява имот с планоснимачен № 2951 от квартал 120, 121, 151 и 152 по плана на гр. София, местност
„Студенстски град”, при граници, съгласно скица № СК - 94-780 от 25.06.2007 г.,
издадена от район „Студентски” СО: улица, улица ПИ IV - ЖС и общ обсл. от кв.151,
УПИ I -1180 от кв. 151, ПИ II (две) - за
младежки дом от кв. 151, УПИ I -1180 от кв. 151, улица, ПИ I - за столова от кв.120, улица, УПИ I
-996 от кв. 121, улица, УПИ V - 1180 от
кв. 152, ПИ II - за общежитие и КОО от кв. 152, заедно с всички подобрения и
приращения, съгласно чл. 92 от ЗС. В постановлението е посочено, че е влязло в
сила на 17.11.2011 г.
Представена е скица от 30.03.1993 г.
за имот с пл. № 5219, кад. лист № 599 по кадастралния план от 1975 г. В скицата
е отразено, че, съгласно НА № 28, том четвърти, рег. № 2461, дело № 3792/1943
г. имотът е бил собственост на Д.Г.П.. По графични данни бившият имот пл. №
5219 е съдържал 3810 кв.м.
Представена е справка по
кадастралната карта от СГКК-гр.София, отпечатана на 17.08.2020 г., за поземлен имот с
идентификатор 68134.1605.2951 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-258/28.07.2020 г. на изп.директор на АГКК с площ от 3302 кв.м., находящ се на адрес:
гр.София, район „Студентски“, ул.“********, трайно предназначение на
територията – урбанизарана, начин на трайно ползване – за друг обществен обект.
Видно от АДС № 945/09.06.1971 г., на
основание заповед №2537/01.12.1967 г. на отдел“Архитектура и благоустройство“
при СГНС, е одържавено празно място от
240 050 кв.м. при граници: от ул. 62 ОК 18 по същата до Дървенишко шосе, по
същото и по шосето за с.Бистрица до пресечката с плавателния канал, по
новопроектираната улица през блока на ТКЗС от юг до ОК 256 и от ОК 256 по
западните граници на парцел II и I от кв-27 до ОК 102 по новопроектираната
улица през блока на ТКЗС от запад до ОК 111 и от ОК 111 по западната граница на
кв. 1 от км. 1 до "Плавателния канал". Посочено е, че имотът е
предоставен за оперативно управление на Министерство на народната просвета. В раздел „Одобрявам“ е отразено, че
актът е одобрен от председателя на изпълкома на РНС – София, без да е посочено
името на лицето и дата на одобряване.
На 31.07.2012 г ищецът е поискал от
областния управител на Област София, на основание чл.108 от ППЗДС, да отмени и
отпише АДС № 945/1971 г. относно недвижим имот с пл. № 2951 от кв.120, 121, 151
и 152 по плана на София, м.“Студентски град“, одобрен с решение № 92 по
протокол № 23/19.03.2001 г. на СОС, решение № 86 по протокол № 32/10.12.2001 г.
на СОС, решение № 76 по протокол № 32/10.12.2011 г. на СОС и заповед №
РД-50-131/08.05.2007г., целият с площ от 3 296
кв.м.
Представено е писмо от Държавна
агенция „Архиви“ от 21.03.2016г. до адв.Михайлова/пълномощник на ищеца/, с
което е уведомена, че в приетите за съхранение в архива заповеди за дейността
на Съвета за периода 26.09.1967 г. - 31.12.1967 г. не е приета заповед №
2537/01.12.1967 г. на отдел „Архитектура и благоустройство“ при СГНС.
Представени са протоколи от
12.04.1971г., от 15.03.1971 г. и от
29.03.1971г. на ИК на Ленински районен народен съвет, подписани от председателя
на изпълнителния комитет – Шолев.
Видно от писмо от 20.06.2022 г. на
Държавна агенция „Архиви“ не са открити документи, удостоверяващи, че към 09.04.1971г.
Д.А.Н.– заместник председател на ИК на Ленински народен съвет - е бил
упълномощен да изпълнява длъжността председател на Ленински народен съвет, нито
са открити документи, установяващи какви са били неговите задължения по
длъжност към 09.04.1971 г.
С писмо от 11.06.2022 г. Столична
община заявява, че в нейните архиви не се съхраняват документи, от които да се
установи дали към 09.04.1971г. Д.А.Н.е бил упълномощен да изпълнява длъжността
председател на ИК на Лениски народен съвет, нито се съхраняват документи,
установяващи какви са били длъжностните задължения на заместник председателя.
Представен е протокол № 6/29.03.1971
г. на Ленински народен съвет, от които се установява, че заместник председателя на изпълнителния
комитет Н.е отговарял за отдел „Държавни имоти“. От решение по т.1 б.“в“ от
този протокол е видно, че заместник
председателя на изпълнителния комитет, отговарящ за отдел “Държавни имоти“, е
следвало да състави актове за държавна собственост за образуваните от общински
места 240 парцела с обща площ от 443.597 кв.м., да актува обществени сгради и
почивни станции. Протоколът е подписан от председателя на изпълнителния комитет
– Шолев.
Представена е заповед №
2537/01.12.1967 г., подписана от заместник министъра на Министерство на
архитектурата и благоустройството, с която е одобрен регулационният план и
напречните профили на улиците на Студентски град в граници от ул.“62“ ОК18, по същата
до Дървенишко шосе, по същото и по шосето за с.Бистрица до пресечката с
плавателния канал, по новопроектираната улица през блок на ТКЗС от юг до ОК 256,
от ОК 256 по западните граници на парцел II и I от кв.27 до ОК 102, от ОК 102
по новопроектираната улица през блока на ТКЗС от запад до ОК 111, от ОК 111 по
западната граница на парцел I от кв.1 до Плавателния канал, по същия до западната
граница на парцели II и I от кв.4,
по същите до ул.“62“-ОК 18.
Видно от писмо от Столична община от
31.05.2022 г. до Областния управител на Област София към 09.04.1971 г.
длъжността председател на Изпълнителния комитет на Ленински народен съвет е
изпълнявал И.Т.Ш.. В писвото е посочено, че положеният върху АДС №
945/09.04.1971 г. подпис е на първия заместник председател на Изпълнителния
комитет на Ленински народен съвет – Д.А.Н.. Към писмото са приложени ведомости за заплати,
подписани от председателя на ИК на Ленински народен съвет – И.Т.Ш..
По делото е прието заключение на графологическа
експертиза, от което се установява, че подписът за председател на
изпълкома на РНС – София в раздел “Одобрявам“ в АДС № 945/09.04.1971 г. представлява
ксерокопие на подпис, който не е изпълнен от председателя Иван Шолев.
От заключението на назначената по
делото техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и
обективно дадено, се установява, че имот с пл.№ 2951от кв. 120, 121, 151 и 152, описан в постановление
за възлагане на недвижим имот от 08.11.2011 г. на ЧСИ А.П., е нанесен в
действуващия застроителен и регулационен план на м. “Студентски град“ от
22.07.2010 година. Той попада в УПИ ХII - за
Младежки дом, в УПИ ХIII – 2951 - за КОО и в улици. Имот пл.№ 2951 е нанесен като ПИ с
идентификатор 68134.1605.2951 в кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрена със заповед № РД-18-258/28.07.2020 г. на изп. директор на АГКК. Вещото
лице се е запознало със заповедта, посочена в АДС № 945/09.04.1971 г. - заповед
№ 2537/01.12.1967г. на Министерство на архитектурата и благоустройството. С
тази заповед е одобрен регулационният план и напречните профили на улиците на
Студентски град -гр.София, в граници: от ул.“62“ ОК18, по същата до Дървенишко
шосе, по същото и по шосето за с.Бистрица до пресечката с плавателния канал, по
новопроектираната улица през блок на ТКЗС от юг до ОК 256, от ОК 256 по
западните граници на парцел II и I от кв.27 до ОК 102, от ОК 102 по
новопроектираната улица през блока на ТКЗС от запад до ОК 111, от ОК 111 по
западната граница на кв.1, от км.1 до Плавателния канал, по същия до западната
граница на парцели II и I от кв.4, по същите до ул.“62“-ОК 18. Вещото лице е
установило, че дворното място, описано в акта за държавна собственост,
представлява територия на м.“Студентски град“ с регулационен план и напречни
профили на улиците на Студентски град - гр.София, одобрен със заповед № 2537/01.12.1967
г. на Министерство на Архитектурата и благоустройството. Със заповед № 435 от
30.09.1975 г. е одобрен регулационен план - главна улична мрежа на Студентски
град. С решение № 468 по протокол №70/22.07.2010 година на СОС е одобрен
действуващия застроителен и регулационен план на м.“Студентски град“. Вещото
лице заявява, че процесният имот пл. № 2951 е идентичен с ПИ с идентификатор
68134.1605.2951 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед
№ РД-18-258/ 28.07.2020 г. на изп. директор на АГКК, попада в УПИ ХII - за Младежки дом, в УПИ ХIII – 2951 - за КОО и в улици по
действуващия застроителен и регулационен план на м.Студентски град, одобрен с решение
№468 по протокол №70 от 22.07.2010 г. на СОС. В обобщение от заключението се
установява, че имотът, описан в постановлението за възлагане на недвижим имот
от 08.11.2011г. на ЧСИ А.П.е идентичен с имот с идентификатор 68134.1605.2951
по КККР, одобрени със заповед № РД-18-258/ 28.07.2020г. на изп. директор на
АГКК. Имотът, описан в постановлението
за възлагане на недвижим имот от 08.11.2011 г. на ЧСИ А.П., попада изцяло и
е идентичен с част от празно място от 240 050 кв.м. по регулационен план и
напречни профили на улиците на Студентски град - гр.София, одобрен със заповед №
2537/01.12.1967 г. на Министерство на Архитектурата и благоустройството, описан
в АДС № 945/09.04.1971 г.
При така събраните по делото доказателства съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
По допустимостта на
иска:
В тежест на ищеца е да докаже
фактите, от които произтича правният интерес от предявяването на отрицателния
установителен иск за собственост, а в тежест на ответника е да докаже
съществуването на отричаното от ищеца право на собственост върху имота.
Предявеният иск е допустим, тъй като
ищецът твърди, че притежава титул за собственост за същия недвижим имот, за
който ответникът е издал акт за държавна собственост. От представените по
делото доказателства се установява, че с постановление за възлагане на недвижим
имот от 08.11.2011 г. по изп.дело № 20118490400410 на ЧСИ А.П.на ищеца е
възложен поземлен имот с пл.№ 2951 от квартал
120, 121, 151 и 152 по плана на гр.
София, местност „Студенстски град”,
утвърден с решение № 92 по протокол № 23 от 19.03.2001 г. на СОС, решение № 86
по протокол № 32 от 10.12.2001г., решение № 76 по протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС и Заповед № РД - 50 -131 от 08.05.2007 г., който имот
е с площ от 3 296 кв.м., при граници: улица, улица ПИ IV - ЖС и общ обсл от кв. 151, УПИ I-1180 от кв. 151,
ПИ II - за младежки дом от кв.
151, УПИ I-1180 от кв. 151, улица, ПИ I - за столова от кв. 120, улица, УПИ I -996 от
кв. 121, улица, УПИ V - 1180 от кв. 152, ПИ II - за общежитие и КОО от кв. 152.
Процесният имот попада изцяло и е идентичен
с част от празно място от 240 050 кв.м, за което е издаден АДС № 945/09.04.1971 г., и е идентичен с имот с идентификатор 68134.1605.2951 по КККР,
одобрени със заповед №РД-18-258/
28.07.2020 г. на изп. директор на АГКК. Идентичността на имотите
е установена със заключенето на техническата експертиза, което съдът кредитира
като компетентно и безпристрастно дадено.
Тъй като ищецът разполага с титул за
собственост за същия недвижим имот, върху които ответникът заявява свои права, чрез
издадения акт за държавна собственост,
за ищеца е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск.
По основателността на иска:
В тежест на ответника по делото е да
докаже придобивното основание, на което се позовава.
Ответникът се позовава на АДС №
945/09.04.1971 г.
Съгласно чл.5 от ЗДС, актът за
държавна собственост, съставен от
длъжностно лице по надлежния ред и форма, представлява официален удостоверителен
документ, които удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото на собственост на държавата, но няма правопораждащо действие.
Съгласно чл.114, ал.1 от ППЗДС, обстоятелствата, констатирани в акта за държавна
собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване
на противното. За да има обвързваща материална доказателствена сила относно
удостовереното право актът за държавна собственост
трябва да съдържа фактическото и правно основание, по силата на
което имотът е придобит от държавата или общината. В този смисъл е и
практиката на ВКС - например решение № 87 от 01.08.2018 г. по
гр.д.№ 2714 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 81 от 24.07.2018 г. по
гр.д.№ 4029 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о. и др.
С АДС № 945/09.04.1971 г. на
основание заповед №2537/01.12.1967 г. на отдел“Архитектура и благоустройство“ при
СГНС е одържавено празно място от 240
050 кв.м. при граници: от ул. 62 ОК 18 по същата до Дървенишко шосе, по същото
и по шосето за с.Бистрица до пресечката с плавателния канал, по
новопроектираната улица през блока на ТКЗС от юг до ОК 256 и от ОК 256 по
западните граници на парцел II и I от кв-27 до ОК 102 по новопроектираната
улица през блока на ТКЗС от запад до ОК 111 и от ОК 111 по западната граница на
кв. 1 от км. 1 до "Плавателния канал". Посочено е, че имотът е предоставен
за оперативно управление на Министерство на народната просвета.
Представена е заповед №
2537/01.12.1967г. на Министерство на архитектурата и благоустройството. Видно
от същата с нея е одобрен регулационния план и напречните профили на улиците на
Студентски
град - гр.София, в граници: от ул.“62“ ОК18, по същата до Дървенишко шосе, по същото
и по шосето за с.Бистрица до пресечката с плавателния канал, по новопроектираната
улица през блок на ТКЗС от юг до ОК 256 , и от ОК 256 по западните граници на
парцел II и I от кв.27 до ОК 102, от ОК 102 по новопроектираната улица през
блока на ТКЗС от запад до ОК 111, от ОК 111 по западната граница на кв.1, от
км.1 до Плавателния канал, по същия до западната граница на парцели II и I от кв.4, по същите до
ул.“62“-ОК 18.
Следователно, правното основание за
отчуждавене на недвижимия имот, описан в АДС № 945/09.04.1971 г., е чл.39, ал. 1 от ЗПИНМ (отм.), в редакцията му след
изменението с ДВ бр. 54 от 1956 г., имотите, които се отчуждават за мероприятия
по улично-регулационен план от частни лица /за нуждите на държавата, държавни
учреждения, държавните предприятия, кооперации, политически и други обществени
организации/ стават собственост на Държавата от момента на изплащане на
определеното за тези имоти обезщетение.
Спорен въпрос по делото е дали АДС №
945/09.04.1971 г. е нищожен, поради липса на задължителни реквизити/липса на дата,
подпис и име на одобряващия председател на изпълкома на РНС-Ленински/ и дали е
издаден без правно и фактическо основание в нарушение на чл.26, ал.1, б.“в“ от
ЗАП.
От една страна, в настоящото
производство бе установено правното и фактическо основание за издаване на АДС №
945/09.04.1971 г. - чл. 39, ал. 1
от ЗПИНМ (отм.) и заповед №2537/01.12.1967 г. на Министерство на архитектурата и благоустройтвото, с
която е одобрен регулационния план и напречните профили на улици за процесния
терен. От друга страна, съдът счита, че въпросите дали АДС № 945/09.04.1971 г.
е нищожен, поради липса на задължителни реквизити, и дали е издаден без правно
и фактическо основание, не може да бъдат пререшавани в настоящото производство,
тъй като представляват юрдически факти, въз основа на което е постановено
влязло в сила решение. Ищецът в нарушение на чл.3 от ГПК е укрил наличието на
предходни дела между него и правоприемник
на държавата – еднолично акционерно дружество, създадено по реда на чл.17, ал. 1 ЗППДОбП отм., в които производства съдът е обсъдил
същия АДС № 945/09.04.1971 г. – по гр.дело № 2606/2012г. на СГС, преминало
инстанционен контрол по гр.д.4204/2016г. на САС и гр.д. № 2406/2017г. на ВКС. При
служебна проверка от настоящия състав бе установено съществуването на съдебни
актове, който са публикувани на сайтовете на СГС, САС и ВКС, както и в
правноинформационна система “Сиела“, а именно - решение № 1121/05.02.2016г. по
гр.д. № 2606/2012 г. на СГС, решение № 376/20.02.2017г. по гр.д. № 4204/2016г.
на САС и определение № 4/04.01.2018г. по гр.д. № 2406/2017г. на ВКС. С решение № 1121/05.02.2016г. по гр.д. № 2606/2012 г. на
СГС са уважени предявени от търговско дружество, създадено от държавата по реда
на чл.17, ал.1 от ЗППДОбП отм., против ответника С.С.Б. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 17а ЗППДОбП (отм.) и с правно
основание чл.108 от ЗС, като е признато, че търговското дружество, създадено от държавата по реда
на чл.17, ал.1 от ЗППДОбП отм., е собственик на монолитна едноетажна
сграда пл. № 68, цялата с площ от 1242 кв.м. по Акт за частна държавна
собственост № 02066/18.02.2000 г., а по Държавен архитектурен
проект от 2002 г. с площ от 1820 кв.м., представляваща Търговски обект (дискотека
- бивш Младежки дом), находяща се в ПИ 2951, кв. 151 и е осъден отгветникът С.С.Б. да
предаде владението върху имота.
За да постанови решението по гр.д. №
2606/2012 г. Софийският градски съд е приел, че АДС № 945/09.04.1971 г. установява право на собственост на държавата
върху одържавена земя от 240 050 кв.м., описана в акта, която е била
предоставена за управление и стопанисване на Министерство на културата, науката
и просветата, поради което сградата, построена върху тази земя по силата на приращението, като построена
върху държавна земя, е била собственост на държавата. В този смисъл въпросът
дали актът е съставен по предвидения ред и в предвидената форма и дали
удостоверява правото на собственост на държавата върху земята, върху която е
била построена сградата, не може да бъде пререшаван в настоящото производство.
Касае се за юридически факт, който вече е установен в отношенията между ищеца и
правоприемника на държавата/търговско дружество, създадено по реда на чл.17, ал. 1 ЗППДОбП - отм./
Тъй като АДС № 945/09.04.1971 г. е
съставен по предвидения ред и в предвидената форма/юридически факт, приет по гр.д. №
2606/2012 г. на СГС, въз основа на който е постановено решението/, то този акт
се ползва с обвързваща съда материална доказателствена относно удостовереното
право на собственост не само досежно земята под сградата и прилежащия терен, но
и относно останалата част от имота. В тежест на ищеца е да обори материалната
доказателствена сила на акта за държавна собственост, но такива доказателства не
са ангажирани. Липсват доказателства държавата да е изгубила правото на
собственост върху имота. Постановлението от 08.11.2011 г. на ЧСИ А.П.по
изп.дело № 20118490400410 за възлагане на недвижим имот, придобит на публична
продан, само по себе си не доказва, че имотът е бил собственост на праводателя
на ищеца. Публичната
продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване правото на
собственост и не може да ппрехвърли право на собственост, ако
праводателят не е притежавал това право. /чл. 496, ал.2
ГПК/.
По изложените съображения,
предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.Б., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***,
против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, с адрес за призоваване: гр.София, ул.“**********иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване в отношенията между страните, че
Държавата не е собственик на поземлен имот с пл.№ 2951 от кв.120, 121, 151, 152
по плана на гр.София, м.“Студентски град“, утвърден
с решение № 92 по протокол № 23 от 19.03.2001 г. на СОС, решение № 86 по
протокол № 32 от 10.12.2001г., решение № 76 по протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС и заповед № РД - 50 -131 от 08.05.2007 г., с площ от
3296 кв.м., при граници: улица, улица ПИ IV - ЖС и общ обсл. от кв.151, УПИ I -1180 от кв. 151, ПИ II (две) - за младежки дом от кв.
151, УПИ I -1180 от кв. 151, улица, ПИ I - за
столова от кв.120, улица, УПИ I -996 от
кв. 121, улица, УПИ V - 1180 от кв. 152, ПИ II - за общежитие и КОО от кв. 152,
който по сега действащата кадастрална
карта и карастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-258/28.07.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК, представлява имот с идентификатор 68134.1605.2951 с адм. адрес: гр.София, район „Студентски“, ул.“********,
с площ от 3302 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин
на трайно ползване:за друг обществен обект, комплекс, при съседи: поземлени
имоти с идентификатори: 68134.1605.2950, 68134.1605.4692, 68134.1605.996,
68134.1605.4641, 68134.1605.4724, 68134.1605.4751, 68134.1605.4818 и 68134.1605.4634.
ОСЪЖДА С.С.Б. да заплати на Държавата,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: