Р Е Ш E Н И Е
№ 422
гр. Перник, 28.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд–Перник, в публично съдебно заседание
проведено на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия: Слава Георгиева
при
съдебния – секретар Емилия Владимирова и при участието на прокурор Росица
Ранкова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 231/2020
година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за
отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът
Б.Г.Г.,
с ЕГН **********, с адрес *** действащ чрез
пълномощника си адвокат Я.С.,*** е сезирал съда с иск с
правно основание чл.
4 във вр. с чл.
1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/,
като иска да бъде постановено решение, с
което да бъде осъден ответникът Столична дирекция на вътрешните работи, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. “Антим І” № 5,
да му заплати обезщетение за претърпените имуществени
вреди в общ размер на 600 лв., представляващи сторени от
ищеца разноски в размер на 300лв. за адвокатско
възнаграждение по АНД № 12875/2018г. по описа на Софийски районен съд и
300лв. за адвокатско възнаграждение по КАНД № 11900/2019г. по описа на
Административен съд София град. Сочи, че с решение № 7355 от 27.11.2019г., постановено
по КАНД № 11900/2019г. по описа на Административен съд София град е отменено
първоинстанционното решение и е отменен като незаконосъобразен електронен фиш серия К, № 1202346/12.04.2016г., издаден от СДВР. Твърди,
че претендираното обезщетение за сторени разноски за адвокатски хонорар представлява последица от незаконосъобразно
издаден електронен фиш, издаден от ответника. Ищецът изтъква, че в хода на производството по
оспорване на електронния фиш пред
въззивния и пред касационния съд е направил разноски за адвокатски възнаграждения в общ размер на 600 лв., което
обстоятелство се установява от сключени договори за правна помощ от
04.06.2018г. и от 23.08.2019г.
Иска се ответникът да бъде
осъден да заплати обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди в общ размер на 600,00 лв., изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение при
ангажирането на адвокат по АНД № 12875/2018г., по описа на Софийски районен съд и по КАНД №
11900/2019г., по описа на Административен съд София град. Претендира се и заплащане на
законната лихва върху горната сума, считано от 11.03.2020г.-датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата., както и се
иска присъждане на направените по делото разноски.
В проведеното
съдебно заседание процесуалния представител на ищеца адв. Я.С., моли съда да
уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира и присъждане на
направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство. Представя списък
на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът-Столична
дирекция на вътрешните работи, редовно призован
не се явява и не изпраща представител. В
отговора от ответника се изразява
становище за неоснователност на предявения иск и се иска същият да се отхвърли.
Алтернативно се прави искане обезщетението да се приведе в минимален размер.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Перник дава заключение за основателност на предявения
иск и предлага същият да се уважи в цялост.
Административен
съд–Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите
на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл.
235 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че
с електронен
фиш серия К, № 1202346/12.04.2016г., СДВР е наложил на ищеца глоба в размер на
100лв. на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Срещу
електронния фиш е изготвена жалба и е въз основа на нея е образувано АНД № 12875/2018г. по описа на Софийски районен
съд. Пред въззивния съд настоящият ищец е ползвал адвокатска защита и е бил
представляван от адв. Д.Д., от
АК-Перник, съгласно пълномощно от 04.06.2018г. и договор за
правна защита и съдействие от същата дата. Съгласно отбелязаното в договора, договореното и платено в брой на 04.06.2018г. възнаграждение за един адвокат по делото на районен съд е в размер на 300 лева. По делото е проведено едно съдебно
заседание, на което се явил пълномощник на ищеца и е осъществил процесуално
представителство. Пледирал е и е депозирал писмена защита. С решение от 05.07.2019г. електронният фиш е потвърден.
Срещу първоинстанционния съдебен акт е депозирана
касационна жалба. Образувано е КАНД № 11900/2019г., по описа на АССГ. Пред касационния
съд настоящият ищец е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адв. Д.Д., от АК-Перник, съгласно пълномощно от 23.08.2019г. и договор за
правна защита и съдействие от същата дата. Съгласно отбелязаното в договора, договореното и платено в брой на 23.08.2019г. възнаграждение за един адвокат по делото на районен съд е в размер на 300 лева. По делото е проведено едно съдебно
заседание, на което се явил пълномощник на ищеца и е осъществил процесуално
представителство. С решение № 7355 от 27.11.2019г. постановено по КАНД №
11900/2019г., касационен състав на АССГ е отменил решение от 05.07.2019г.,
постановено по НАХД № 12875/2018г., по описа на Софийски районен съд и вместо
него е отменил електронен фиш К, № 1202346/12.04.2016г. на СДВР, с който е
наложено на ищеца административно
наказание „глоба“ в размер на 100лв. на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП
във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск
е допустим. Разгледан по същество е основателен.
Ищецът
претендира обезвреда за имуществени вреди причинени в резултат на отменен по
надлежния ред, незаконосъобразно издаден санкционен акт-електронен фиш.
Основателността на искове с правно основание чл.
203, ал. 1 от АПК вр. с чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган
отменен по съответен (съдебен) ред; 2. действително настъпила вреда–имуществена
или неимуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между
постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт или
незаконосъобразното фактическо действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не
може да се реализира отговорността по посочения ред, като тежестта да докаже
съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства,
е изцяло на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменен с
влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразен електронен фиш, издаден от ответника. Областните дирекции на Министерство на
вътрешните работи са юридически лица, съгласно чл.
37, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), а
съгласно чл.
9, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на
вътрешните работи, областната дирекция на МВР в София-град се нарича
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). СДВР е юридическо лице на
бюджетна издръжка, поради което исковете за отговорност на държавата за вреди,
причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно предявени от
надлежна страна, в хипотезата на чл.
204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205
от АПК.
Искът е предявен
по адреса на увредения, съгласно чл. 7 от ЗОДОВ.
Не е
спорно по делото, а и се установява от приложените по делото доказателства, че
издадения от СДВР по отношение на ищеца Електронен фиш серия К, № 1202346/12.04.2016г. на СДВР е
отменен с влязъл в сила съдебен акт. Макар по естеството си електронният фиш да
не представлява административен акт, а правораздавателен такъв, то се издава от
административен орган, приравнен е на наказателно постановление, а дейността по
налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно
производство, осъществявано от администрацията. Следователно същият е
властнически акт и е с правен резултат от санкционираща административна
дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание
дейността по налагане на административно наказание, представлява изпълнение на
административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП № 2/19.05.2015г. на
ВАС и ВКС. В тази връзка съдът приема, че с отмяната на процесния електронен
фиш, с влязъл в сила съдебен акт е налице първият елемент от фактическия състав
на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ще се отбележи също, че нито чл.
204, ал. 1 от АПК, нито чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ държат сметка на какво основание е отменен актът. Условие
за допустимост на иск с такъв характер е отмяна на акта, като в случая такава
отмяна е налице.
По
отношение наличието на втората кумулативно предвидена предпоставка, а именно
действително настъпила имуществена вреда съдът намира, че от доказателствата по
делото се установява безспорно, че на ищеца са причинени имуществени вреди.
Налице са доказателства за заплащането на хонорар за адвокатско възнаграждение
за правна защита и съдействие по АНД № 12875/2018г. на Софийски районен съд в
размер на 300.00 лева. Това производство е образувано по повод обжалване на
електронният фиш пред съда. В приложения по АНД № 12875/2018г. в оригинал договор
за правна защита и съдействие, а и в приложения към исковата молба екземпляр от
него, приет като писмено доказателство без оспорване от страните по делото,
изрично е посочено, че уговорената сума е заплатена в брой в момента на
подписване на договора. Съответно този договор се намира в кориците на
въззивното дело. В кориците на касационното дело е приложен в оригинал договор
за правна защита и съдействие от 23.08.2019г.. Предмета на договора е
изготвяне, подаване на касационна жалба против решение от 05.07.2019г.,
постановено по НАХД № 12875/2018г. по описа на Софийски районен съд и осъществяване
на процесуално представителство по образуваното дело. Договореното възнаграждение е в размер на
300.00лв. и е изрично посочено, че сумата е заплатена в брой в момента на
подписване на договора. Въз основа на
това и съгласно тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. по ТД № 6/2012г.
на на ОСГТК на ВКС вписването на
направеното плащане в договора за правна защита е достатъчно за установяване на
действително извършеното заплащане и договора в тази му част има характер на
разписка. Следователно налице е и втората предпоставка на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ.
След като е налице отменен по съдебен ред електронен
фиш, претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното
адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно издадения акт. В този смисъл е и Тълкувателно решение №
1/15.03.2017г. на ВАС по ТД № 2/2016г., ОСС, I и II колегия, с което е прието,
че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, а електронните фишове по силата на чл.
189, ал. 11 от ЗДвП се смятат за наказателно постановление, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от
този закон. Връзката между издаденото наказателно постановление и
потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй
като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие-ищецът не би
потърсил помощ от адвокат, ако срещу него не е бил издаден процесния електронен
фиш, който безспорно представлява акт, увреждащ неговите законни права и
интереси. Това е така, тъй като за ищеца не е съществувал друг ред за защита
срещу него, освен оспорването му съдебен ред.
Предвид
изложеното, вземанията за разноски, представляващи сумите, заплатени на адвокат
за осъществяване на защита при оспорване на наказателни постановления пред
съда, представляват имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с
отменения като незаконосъобразен властнически акт и е непосредствена последица
от него. С оглед на това, доводите на ответника, че претърпените от ищеца
имуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от отмененият акт са
напълно неоснователни. Не се споделя и
аргументът на ответника, че ищецът сам е избрал да се защитава от адвокат при съдебното
обжалване при което не е задължителна адвокатската
защита. В тази връзка ще се посочи, че право на всяко лице, което е обвинено в
извършване на административно нарушение, е да потърси защита на правата си и в
тази връзка да наеме адвокат, който да му окаже правна помощ. Причината, за да
се стигне до заплащането на адвокатски хонорар е единствено издадения
санкционен акт. Адвокатската защита по делата от административнонаказателен
характер не е задължителна, но право на всяко лице е да ползва такава защита,
ако прецени. Заплащането на адвокатската защита в съдебното производство се
явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора и се
намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина и следствие. При това
положение се приема, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на
съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е
предизвикано от издаването на този акт, който впоследствие е отменен от съда. С
оглед на това и като се съобрази напълно с изложените в Тълкувателно решение №
1/15.03.2017г. на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016г. доводи, настоящият състав
намира предявеният иск за имуществени вреди за доказан по основание.
С
оглед на изложеното предявеният иск за сумата от 600 лв., обезщетение за причинени
на ищеца имуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на подаване на
исковата молба-11.03.2020г. е основателен и доказан. Безспорно по делото е и се
установява и от приложените по наказателно административен характер дело № 12875/2018г.
по описа на Софийски районен съд и КАНД № 11900/2019г. по описа на АССГ,
писмени доказателства, че ищецът, за да се защити против незаконното
административно наказателно обвинение е ползвал услуги на адвокат Д.Д.. Между
адвоката и наказаното лице на 04.06.2018г. е сключен договор за правна защита и
съдействие, с договорено възнаграждение в размер на 300 лева, което е заплатено веднага изцяло в
брой при подписване на договора. В касационнато производство също е ползвал
услугите на адвокат Д.Д., като между адвоката и наказаното лице на 23.08.2019г.
е сключен договор за правна защита и съдействие, с договорено възнаграждение в
размер на 300 лева, което е заплатено
веднага изцяло в брой при подписване на договора. Двата договора са в оригинал
и са в кориците на въззивното и касационно дело. Те съдържат всички необходими
реквизити – дата, страни, размер на сума, действия по извършване на
действително плащане и представляват именно разписка и доказателство за
извършеното плащане. Следователно същите отговаря изцяло и на изискуемия се по чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор. Заплатените възнаграждения за всяка от съдебните инстанции
са и в минимален размер, съгласно чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В случая не намират и приложение разпоредбите на
чл. 5 от ЗОДОВ, защото не може да се вмени във вина на ищеца, че е положил
необходимата грижа да опази своите интереси и да се защити срещу издадения от
администрацията акт, за което е заплатил претендираните като вреда адвокатски
възнаграждения в общ размер на 600лева., по 300лв. за всяка съдебна инстанция.
Следователно искът е изцяло доказан и ще бъде уважен в размера, в който е
предявен. Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 600 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от отменения по съответен
ред незаконосъобразен акт.
При
този изход на спора е основателно и акцесорното искане за присъждане на лихва
върху претендираната сума от 600 лв.. Ответникът ще бъде осъден да заплати
законната лихва върху сумата от 600 лева, считано от предявяването на исковата
молба-11.03.2020г. до датата на окончателното й изплащане.
При
този изход от делото ищеца има право на разноски. Искането за присъждане е
направено своевременно и е придружено със списък на разноските по чл. 80
от ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на Б.Г.Г. направените
по делото разноски в общ размер 310. 00 лева, от които 10 лева внесена държавна
такса и 300. 00 лева заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор
за правна защита и съдействие от 09.03.2020г. Присъдените разноски са в
минимален размер, поради което възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е напълно
неоснователно.
На
основание чл.
203 от АПК във вр. с чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Столична дирекция на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Антим І” № 5 да заплати на Б.Г.Г., с ЕГН **********, с
адрес ***, по банкова сметка ***: ***, BIG: BUINBGSF при „****“АД-Бизнес център сумата от 600 /шестстотин/ лева,
представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда от незаконосъобразно
издаден електронен фиш серия К, № 1202346/12.04.2016г. издаден от СДВР, отменен с решение № 7355 от 27.11.2019г., постановено по КАНД №
11900 по описа на Административен съд София град за 2019г., ведно със законната
лихва върху тази сума от дата-11.03.2020г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА
Столична дирекция на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Антим І” № 5 да заплати на Б.Г.Г., с ЕГН **********, с
адрес *** сумата от 310 /триста и десет/ лева съдебни разноски по АД № 231/2020г.
по описа на Административен съд-Перник.
Решението
може да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия: /п/