Определение по дело №1563/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по жалба от О.В.Д., гражданин на Руска Федерация, род. на ***г., с посочен в жалбата адрес на пребиваване в гр.Свети Влас, общ.Несебър, местност „Юрта под пътя“, к/с“Стар Дриймс“, вх.G, ет.2, ап. G5 с посочен съдебен адрес *** срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина към Министерство на външните работи по подадено от жалбоподателя заявление за издаване на удостоверение за български произход.

С придружаващо жалбата и административната преписка писмо, изх.№ 94-00-0930-7/17.08.2023г. от страна на административния орган е посочено, че същите се изпращат съгласно заявената от жалбоподателят подсъдност, като наведено и мотивирано възражение за местна неподсъдност на делото пред Административен съд-Бургас.

Съдът намира, че не е местно компетентен да се произнесе по жалбата, тъй като жалбоподатателят няма постоянен адрес на територията на страната.

Разпоредбата на чл.133, ал.1, изр.първо от АПК сочи, че делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати, а когато адресата има постоянен адрес в чужбина-споровете се разглеждат от АССГ.

С оглед цитираната разпоредба, местната подсъдност се определя единствено от постоянния адрес на жалбоподателя, като в АПК не е предвидена възможност за нейното служебно изменяне от съда. С чл.134, ал.1 от АПК изрично е въведена и забрана за изменяне на местната подсъдност по съгласие на участващите в делото лица.

В конкретния случай видно от приложената административна преписка, включително и подаденото от жалбоподателя заявление до ИАБЧ, същия има постоянен адрес ***. Пред административния орган и пред съда, в жалбата е посочен съдебен адрес ***. Посоченият в жалбата адрес в гр.Св.Влас, на който жалбоподателят е заявил, че ще пребивава в Р.България и приложената нотариално заверена на 02.05.2023г. декларация от трето лице по см.на пар.20, т.2, б.“б“ от ДР към ЗЧРБ, представлява уверение от собственика за предоставен адрес за пребиваване, но не представлява „постоянен адрес“ по см.на чл.93 ЗГР, вр.чл.133, ал.1 АПК. Доколкото жалбоподателят е подал заявление за удостоверение за български произход с оглед подадено заявление за процедура за получаване на статут на постоянно пребиваващ в страната чужденец, то към момента не е налице условието на чл.3, ал.2, т.2, б.А ЗГР, вр.чл.90, вр.чл.93 ЗГР, вр.чл.133, ал.1 АПК. В случая е неприложима и разпоредбата на чл.48, ал.7 КМЧП, тъй като „обичайно местопребиваване“ релевира към нормите уреждащи „настоящ“ адрес на физическо лице по см.на ЗГР, а и с оглед датата на нотариалната заверка на собственика на самостоятелния обект, дал съгласие за пребиваване на жалбоподателя в него - 02.05.2023г., не се обуславя дори обичайно местопребиваване за последния.

По изложените съображения и на основание чл.135, ал.2 от АПК, производството по делото следва да бъде прекратено, а жалбата на О.В.Д., гражданин на Руска Федерация, род. на ***г - изпратена за разглеждане на Административен съд София- град.

Мотивиран от горното и на осн. чл. 144 от АПК във вр. с чл. 253 ГПК и чл.135, ал.2 от АПК Административен съд - Бургас, VII-ми състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1563/2023г. по описа на Административен съд - Бургас.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд София - град за разглеждане жалбата, подадена на О.В.Д., гражданин на Руска Федерация, род. на ***г. срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина към Министерство на външните работи по подадено от жалбоподателя заявление за издаване на удостоверение за български произход.

Определението не подлежи на обжалване.

	Съдия: