№ 23393
гр. София, 29.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110101604 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от ЕЕЕЛ“ ЕАД, с ЕИК **************, / със старо
наименование „ЛКСЛ“ ЕАД/ със седалище и адрес: ***************** срещу Д Н. Й. с
ЕГН: **********, с адрес : ************, за която съдът констатира, че е редовна, а
предявения с нея иск – допустим
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.07.2025 г.
от 13.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на ЕЕЕЛ“ ЕАД, с ЕИК
**************, / със старо наименование „ЛКСЛ“ ЕАД/ със седалище и адрес:
***************** срещу Д Н. Й. с ЕГН: **********, с адрес : ************ с искане
ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 1 130 лева /хиляда сто и
тридесет лева/ представляваща сбор от дължими глоби по издадени девет електронни фиша
за извършени административни нарушения от водача на моторно превозно средство с рег. №
**************, предмет на договор за лизинг № ************г - платена от ЕЕЕЛ“ ЕАД в
качеството му на собственик на вещта, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда/10.01.2025 г./ до окончателното изплащане на вземането.
Твърди се, че ЕЕЕЛ” ЕАД, с ЕИК ************** е сключило с ЯХХ с ЕГН
********** договор за лизинг № ************г., по силата на който на лизингополучателя е
предоставено правото на ползване на лек автомобил марка „Пежо“, модел 208
*************, шаси ************, рег. № ************** подробно обективиран в
1
Приложение № 1. Лизинговата вещ е била предадена за ползване на Лизингополучателя на
08.09.2014 г. с приемо- предавателен протокол. Договорното правоотношение е развалено
едностранно от ищеца на 05.05.2015г., като владението на веща не е предадено на ЕЕЕЛ“
ЕАД и до настоящия момент.
Сочи се, че с подаден сигнал към 5-то РПУ към СДВР с вх. № ***************г.,
дружеството е декларирало, че горепосоченият автомобил не се намира негово владение,
дружеството няма информация относно фактическото състояние на МПС-то и настоящето
му местонахождение, поради което е поискано същият да бъде обявен за издирване.
Твърди се, че лизингополучателят по договорите е починал на 06.07.2023 г., и
като конституиран негов наследник е съпругата му Д Н. Й. с ЕГН **********.
Право се позоване на раздел VII, Б/. т.13 от договора, съгласно който за
ответника възниква задължение да заплаща на „лизингодателя в срок от 5 дни от
уведомлението всички суми, дължими за глоби и административни наказания, за които
лизингодателят като собственик на автомобила е уведомен“.
Общата претендирана сума възлиза на 1 130 лева /хиляда сто и тридесет лева/,
сбор от следните суми:
-дължима глоба по издаден електронен фиш № ************ за извършено
административно нарушение от водача на моторно превозно средство с рег. №
**************, на дата ********* часа в размер на 310 лева /триста и десет/ - платена от
ЕЕЕЛ“ ЕАД в качеството му на собственик на 17.01.2022 година;
-дължима глоба по издаден електронен фиш № ******* за извършено
административно нарушение от водача на моторно превозно средство с рег. №
**************, на дата ********** часа в размер на 70 лева /седемдесет/ - платена от
ЕЕЕЛ“ ЕАД в качеството му на собственик на 28.10.2022 година;
-дължима глоба по издаден електронен фиш Серия К № ******* за извършено
административно нарушение от водача на моторно превозно средство с рег. №
**************, на дата ***** часа в размер на 50 лева /петдесет/ - платена от ЕЕЕЛ“ ЕАД
в качеството му на собственик на 01.10.2021 година;
-дължима глоба по издаден електронен фиш Серия К № ******** за извършено
административно нарушение от водача на моторно превозно средство с рег. №
**************, на дата ************* часа в размер на 70 лева /седемдесет/ - платена от
ЕЕЕЛ“ ЕАД в качеството му на собственик на 25.01.2024 година;
-дължима глоба по издаден електронен фиш Серия К № ********** за извършено
административно нарушение от водача на моторно превозно средство с рег. №
**************, на дата ************* часа в размер на 280 лева /двеста и осемдесет/ -
платена от ЕЕЕЛ“ ЕАД в качеството му на собственик на 10.01.2023 година;
-дължима глоба по издаден електронен фиш Серия К № ******** за извършено
административно нарушение от водача на моторно превозно средство с рег. №
2
**************, на дата ***** часа в размер на 35 лева /тридесет и пет/ - платена от ЕЕЕЛ“
ЕАД в качеството му на собственик на 18.11.2022 година;
-дължима глоба по издаден електронен фиш Серия К № ******** за извършено
административно нарушение от водача на моторно превозно средство с рег. №
**************, на дата *************** часа в размер на 35 лева /тридесет и пет/ -
платена от ЕЕЕЛ“ ЕАД в качеството му на собственик на 04.01.2023 година;
-дължима глоба по издаден електронен фиш Серия К № ***** за извършено
административно нарушение от водача на моторно превозно средство с рег. №
**************, лева ******************** в размер на 70 лева /седемдесет/ - платена от
ЕЕЕЛ“ ЕАД в качеството му на собственик на 30.06.2023 година;
-дължима глоба по издаден електронен фиш Серия К № ******** за извършено
административно нарушение от водача на моторно превозно средство с рег, №
**************, на дата ************** часа в размер на 210 лева /двеста и десет/ -
платена от ЕЕЕЛ“ ЕАД в качеството му на собственик на 07.06.2023 година.
Представят се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба
.
Не се спори, че между ЯХХ, б.ж. на гр.София, починал на 06.07.2023г. имало
сключен лизингов договор №************г.,
Твърди се, че той неоснователно бил прекратен от лизингодателя/ищец през
2015г. с невярното твърдение за неплатени лизингови вноски.
Сочи се, че между страните е налице висящ правен спор относно основателността
за прекратяването на лизинговия договор и неуредените между страните финансови
взаимоотношения. - гр.д.№**********г. по описа на CPC, I ГО, 28. Сочи се, че изходът по
гр.д. №**********г. по описа на CPC, I ГО, 28-ми състав има определящо значение за
правилното решаване на спора по настоящото дело, и се иска същото да бъде спряно до
окончателното решаване на спора с влязло в сила решение по гр.д.№**********г. по описа
на CPC, I ГО, 28 с-в.
Ответницата твърди, че Лизингов договор №************г. е едностранно
прекратен от ищеца на 08.05.2015г., когато с негово писмо изх.№************г. е предявил
неоснователно искане за суми, които вече са били платени и е дал 3 дневен срок за тяхното
плащане, след което счита договорът за развален. Тъй като лизингополучателят е отказал да
плати повторно претендираните суми, то договорът следва да се счита за развален от
08.05.2015г.
Сочи се, че след развалянето на лизингов договор №************г.
лизингополучателят ЯХХ продължил необезспокоявано да държи и владее лекия автомобил
марка „Пежо“, модел 208 ************* с рег.№ ******** до неговата смърт на 06.07.2023г.
Сочи се, че лизингополучателят е придобил ползването на лизинговия автомобил
въз основа на договор за лизинг, но след прекратяване на договора, този титул отпаднал и
ЯХХ продължи да държи автомобила без основание и от свое име, като преобразувал
държането във владение като собственик.
След като изтекли повече от 5 години от датата на прекратяване на лизинговия
договор в началото на 2021г. ЯХХ заявил, че е придобил собствеността върху процесния
автомобил на основание придобивна давност по силата на чл.80, ал.1 от ЗС и със
3
съзнанието, че е станал пълноправен негов собственик, и го предостави на трето, неизвестно
за ответнциата лице, да го ползва.
Твърди се, че в резултат на проявеното от ищеца бездействие в продължение на 9
години, той е загубил собствеността върху л.а. с рег.№ ******** и като несобственик не е
бил длъжен да плати глобите, подробно описани в исковата молба.
Ответницата твърди,ч тя не е придобила правото на ползване, произтичащо от
лизинговия договор по силата на наследяването, а и никога не е управлявала, ползвала,
владяла или държала процесния лек автомобил.
Сочи се, че ищецът е сключил 9 бр. лизингови договори за 9 бр. леки автомобили
с покойния съпруг на ответницата ЯХХ, между които е и този с рег.№ ********, при това без
лизингополучателят да притежава свидетелство за правоуправление. Имайки предвид тази
информация, лизингодателят е могъл и е бил длъжен да впише в договора клауза, която да
оправомощава конкретно правоспособно лице, което да има право да управлява всеки един
от автомобилите.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП ищецът е бил длъжен в
14- дневен срок от връчването на всеки един от посочените в исковата молба електронни
фишове, да представи в съответното териториално управление на МВР декларация с
информация за лицето, което е управлявало в този период автомобила заедно с копие от
неговото свидетелство за правоуправление с искане издадените фишове да бъдат анулирани
и да бъдат издадени фишове на името на реалния нарушител на административното
нарушение. Това не е сторено от ищеца и по делото не са представени доказателства в тази
насока. След като не е изпълнил това свое задължение, ищецът не е в правото си да
претендира възстановяване на сумите от когото и да било.
Излагат се доводи, че нотариалната покана, на която се позовава ищеца, за да
докаже, че аз към тази дата ответницата е владяла (или държала) л.а. рег.№ ******** не
представлява съдебно признаване на неизгоден за нея факт по смисъла на чл.175 от ГПК и е
неотносимо към правния спор писмено доказателство.
Иска се да бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане, за
твърдението, че след изтичането на повече от 5 години след прекратяването на лизинговия
договор, в началото на 2021 г. покойният ЯХХ е считал лекия автомобил с рег.№ ******** за
негова лична собственост по силата на придобивната давност и се е разпореждал с него
както той намери за добре и за твърдението, че ответницата никога не съм управлявала,
ползвала, владяла или държала процесния автомобил.
По искането за спиране: От служебна справка по гр.д. №**********г. по описа
на CPC, I ГО, 28 се установява, че исковете са за установяване на вземане за главница по
запис на заповед срещу ответницата, като е въведено наличие на каузално правоотношение-
договор за лизинг. Делото няма за предмет установяване на обстоятелството дали и кога е
развален договора за лизинг, поради което не е налице преюдициалност на спора
респективно, основание за спиране на производството по чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК.
Мотивиран от горното съдът:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за псиране на настоящото производство до
окончателното решаване на спора с влязло в сила решение по гр.д.№**********г. по описа
на CPC, I ГО, 28 с-в.
На основание чл. 145, ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на ищеца да заяви до ос.з.
дали претендира заплащане на процесните суми на договорно основание/. т.13 от
договор за лизинг № ************ г., доколкото е въведено твърдение, че договорът за
4
лизинг е развален на 05.05.2015г.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, чл. 342, ал.2 ТЗ, във вр. раздел VII, Б/. т.13 от договор за лизинг № ************
г.
По делото няма ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства по смисъла
на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
-В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, породено от договор за финансов лизинг, по който е
изпълнил задълженията си точно, както и наличието на възникнало в полза на ищеца
изискуемо вземане срещу ответницата за заплащане на претендираната парична сума на
соченото договорно основание раздел VII, Б/. т.13 от договор за лизинг № ************ г.-
дължими глоби по издадени електронни фишове за извършено административно нарушение
от водача на моторно превозно средство с рег. № **************.
-В тежест на ответника е да установи настъпили правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи или правопогасяващи юридически факти.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в
потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и чл. 7, ал. 3 ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като
допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора
факти.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели
на ответника като УКАЗВА на ответника да осигури присъствието на всички свидетели за
съдебно заседание, което ще е краен срок за събиране на гласни доказателства.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
5
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6