Решение по дело №286/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.24а от Закона за опазване на земеделски земи /ЗОЗЗ/.

Делото е образувано по жалба от Община Момчилград, подадена чрез кмета на общината, срещу Решение № КЗЗ-03/13.03.2025 г. на Комисията по чл.17 от ЗОЗЗ, в частта му по т.8, с която е отказана промяна на предназначението на земеделска земя – поземлени имоти с [идентификатор] и [идентификатор] по КККР на [населено място], [община].

В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспореното решение, поради противоречието му с материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят сочи, че за процесните поземлени имоти има влязъл в сила устройствен план, съгласно който същите са предназначени за нискоетажно жилищно застрояване в устройствена зона Жм, поради което счита, че те не представляват земеделски земи по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ. Счита също, че след като процесните ПИ попадат в границата на ОУП на [населено място], [община], т.е. като имоти в урбанизирана територия, за тях не е приложим ограничителния режим на §12 от ДР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 103, в сила от 23.12.2020 г.), във връзка с чл.19 от ЗСПЗЗ. Излага съображения за неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на §12 от ДР на ЗИДЗПЗП. Иска се отмяна на т.8 от Решение № КЗЗ-03/13.03.2025 г., издадено от Комисията за земеделски земи по чл.17, ал.1, т.2 към МЗХ.

Ответникът – Комисия за земеделски земи към МЗХ, чрез процесуалния си представител - юрк. К. и в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни съображения за липсата на законовите предпоставки за исканата промяна на предназначението на въпросните два имота за неземеделски нужди. Намира, че обектът „Жилищно строителство“, каквото е инвестиционното намерение на Община Момчилград, за застрояване на въпросните два ПИ, не попада в изчерпателно изброените хипотези на §12, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП. По горните съображения счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

Видно от приложените по делото Актове за публична общинска собственост №№[номер]/[дата] и №[номер]/[дата], ПИ с [идентификатор], с площ 1852 кв.м, както и ПИ [идентификатор], с площ 2836 кв.м, представляващи земеделска земя от 8-ма категория, с начин на трайно ползване – пасище, са публична общинска собственост, на основание чл.2, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост, във вр. с протоколно решение №1/11.07.2008 г. по чл.19, ал.3 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед на директора на ОДЗ-Кърджали.

С Решение № 75/20.04.2022 г., ОбС-Момчилград е разрешил на кмета на общината да възложи изработването на ПУП-ПРЗ, придружен от планове за водоснабдяване, канализация и електрификация за ПИ с идентификатори [идентификатор] и [идентификатор] по КККР на [населено място], [община], както и да одобри съответното задание за проектиране, във връзка с промяна предназначението на имотите от земеделски земи в имоти, предназначени за жилищно строителство и разширяване на строителните граници на [населено място], съгласно ОУП на Община Момчилград.

Със Заповед № РД-19-205/ 17.05.2023 г. на кмета на община Момчилград е одобрен Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване /ПУП-ПРЗ/ за ПИ с идентификатори [идентификатор] и [идентификатор] по КККР на [населено място], за новообразувани два квартала- [номер] и [номер], предвидени за жилищна зона с преобладаващо застрояване с малка височина, плътност и интензивност.

С писмо вх.№ 11-257/07.02.2025 г., Община Момчилград, чрез кмета на общината, във връзка с изготвения ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № РД-19-205/17.05.2023 г., е отправила искане до комисията по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ, за промяна на предназначението на земеделски земи - общински поземлени имоти с [идентификатор] и [идентификатор] по КККР на [населено място], [община], за неземеделски нужди. Към писмото са приложени и необходимите документи, в т.ч. Решение №75 от Протокол №4/20.04.2022 г. на ОбС-Момчилград за изготвяне на проект на ПУП-ПРЗ за ПИ с [идентификатор] и [идентификатор], за промяна на предназначението на земеделски земи в нискоетажно жилищно застрояване; проект на ПУП-ПРЗ; Решение №5/23.02.2023 г. на ЕСУТ-Момчилград за приемане на изработения проект на ПУП-ПРЗ, както и Заповед №РД-19-205/17.05.2023 г. на кмета на община Момчилград за одобряването на ПУП-ПРЗ за горните два ПИ.

Видно от представения по делото Протокол № 3/13.03.2025 г., Комисията за земеделски земи към МЗХ е разгледала подаденото искане и се е произнесла с оспорената т.8 от процесното Решение №КЗЗ-03/13.03.2025 г., с което на основание чл.24, ал.2, чл.40, ал.1, т.3 от ЗОЗЗ и чл.41, ал.1 от ППЗОЗЗ, е отказана исканата промяна на предназначението на 4688 кв.м земеделска земя, за изграждане на обект: „Жилищно строителство“ за ПИ с [идентификатор] и [идентификатор]. В мотивите към оспореното решение е прието, че горните ПИ представляват земи по чл.19 от ЗСПЗЗ и за тях е приложима разпоредбата на §12, ал.1 от ЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр.103 от 2020 г.), предвиждаща специални ограничения. Прието е, че с оглед инвестиционното намерение на Община Момчилград да предостави горните поземлени имоти за жилищно строителство, което е извън обхвата на обектите, изрично изброени в §12, ал.1 от ЗР на ЗИД на ЗПЗП, то не е доказана нуждата от промяна на предназначението на земеделската земя.

Горното решение е изпратено на Община Момчилград на 21.03.2025 г., а жалбата срещу него е депозирана на 26.03.2025 г., чрез органа, чийто акт се оспорва.

При така установеното съдът намира, че жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице с правен интерес и насочена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, след проверка на административния акт, съгласно чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган – Комисия за земеделски земи към МХЗ, с оглед разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ и приложената по делото Заповед № РД-46-165/17.02.2024 г. на министъра на земеделието и храните, за определяне на поименния състав на комисията по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ.

Оспореният акт съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, в т.ч. и фактически и правни основания за издаването му. Решението е издадена и при спазване на установената в закона процедура, като съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съгласно чл.2, ал.1 и ал.3 от ЗОЗЗ земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели, поради което промяната на предназначението на земеделските земи се допуска само по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени със същия закон.

Установи се по делото, че процесните два поземлени имота с [идентификатор] и [идентификатор], представляват земеделски земи по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ – пасища и мери, актувани с акт за публична общинска собственост /АПОС/, на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС и протоколно решение на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед на директора на ОД „Земеделие“ - Кърджали. Установено е също, че за тези ПИ има одобрен и влязъл в сила ПУП - ПРЗ. По аргумент от чл.12, ал.2 и чл.112, ал.1 от ЗУТ, с такъв устройствен план, касаещ земеделски земи, може да се предвиди предназначение на имота за неземеделски нужди, но това предвиждане може да прояви своето действие след изпълнение на условията на специалния Закон за опазване на земеделските земи, а именно: след проведена процедура по промяна на предназначението на земеделската земя, каквато е била инициирана пред Комисията за земеделски земи. По тези съображения, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че след като процесните ПИ са в обхвата на ОУП на [населено място] и за тях има влязъл в сила устройствен план, определящ предназначението им за жилищно строителство в устройствена зона Жм, то същите не представляват земеделски земи по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ и за тях не е приложим ограничителния режим на §12 от ДР на ЗИД на ЗПЗП, във връзка с чл.19 от ЗСПЗЗ.

Във връзка с горното, доколкото настоящия случай касае земеделски земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, правилно административния орган е взел предвид и разпоредбата на §12, ал.1 от ЗР на ЗИД на ЗПЗП, според който земите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ се предоставят от общинските съвети само при условията на §27, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, както и за изпълнение на проекти и обекти, изрично посочени в самата разпоредба. В т.2 от горната разпоредба е предвидено създаване на нови или разширяване на строителни граници на съществуващи урбанизирани територии (населени места и селищни образувания) за изграждане на общински инфраструктурни обекти и при влязъл в сила общ устройствен план. За процесните земеделски земи, към момента на постановяване на оспореното решение, не е изпълнено едно от кумулативно предвидените изисквания на горната разпоредба, а именно: предоставянето на земеделските земи да е свързано с изграждането на общински инфраструктурни обекти.

В случая исканата промяна на предназначението на земеделската земя, е свързана с инвестиционното намерение на Община Момчилград да предостави (чрез продажба на трети лица) процесната земя за жилищно строителство. Данни за конкретната нужда от промяна на предназначението на въпросните поземлени имоти се съдържат в докладна записка с изх.№0800-73/06.04.2022 г. на кмета на община Момчилград до ОбС-Момчилград, в Решение №75/20.04.2022 г. на ОбС-Момчилград, както и в ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № РД-19-205/17.05.2023 г. на кмета на община Момчилград. От последните се установява, че процесните поземлени имоти са предвидени за жилищно строителство. Както се посочи по-горе промяна на предназначението на земеделски земи се допуска по изключение при доказана нужда, като изграждането на жилищни сгради върху земеделска земя не представлява такова законово изключение, какъвто извод е формиран и в оспореното решение.

Следва да се отбележи също, че пасищата и мерите по чл. 19 от ЗСПЗЗ представляват така наречения „остатъчен фонд“ - земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, като нейното предназначение е свързано с възстановяване правата на собствениците, по специалния ред, предвиден в § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, както и с изпълнението на проекти и обекти, изрично посочени в т.1 – т.7 на §12, ал.1 от ЗР на ЗИД на ЗПЗП, какъвто настоящия случай не е.

По изложените съображения оспореното решение е законосъобразно, а подадената жалба следва да се отхвърли, като неоснователна.

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Момчилград против т.8 от Решение № КЗЗ-03/13.03.2025 г. на Комисията за земеделски земи при МЗХ, за отказ да се промени предназначението на земеделска земя – ПИ с [идентификатор] и [идентификатор] по КККР на [населено място], [община], като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му.