Р Е Ш Е Н И Е № 232
гр. Сливен, 05.06.2023
год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и девети май
през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Фърчанова и с участието на
прокурора като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 146 по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.172, ал.5 от ЗДвП във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на И.Г.Д. *** против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0804-000133/17.03.2023
г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, с която
по отношение на И.Г.Д. е наложена принудителна административна мярка по чл.
171, т. 4 от ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС
на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по
чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна. Твърди, че не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК, като не са налице фактически и правни основания за издаване на акта.
Било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
тъй като в диспозитива на акта не се сочело правно
основание за налагане на ПАМ. Моли съда да постанови решение, с което отмени
обжалваната заповед, като незаконосъобразна.
В съдебно
заседание оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.С.С. *** - упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата. Посочва, че три от посочените
НП не са връчени лично на жалбоподателя. Заявява, че не е установено, че са
отнети всички контролни точки на водача. Моли да бъде отменена оспорваната
ЗППАМ. Претендира разноски в размер на 760 лева, от които 750 лева – адвокатско
възнаграждение и 10 лева – държавна такса..
Административният
орган, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище счита жалбата за неоснователна. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Оспорената заповед
е издадена на 17.03.2023 г. от Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР – Сливен. С нея на оспорващия Д. е наложено: Изземване на свидетелството за
управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е
изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Като правно основание е
посочената разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП. В мотивите на заповедта е
прието, че за нарушения по ЗДвП в във връзка със съставени актове за извършени
нарушение по ЗДВП в периода 2021 г. - 2022г., включително и издадени въз основа
на тях наказателни постановленията на лицето са отнети общо 26 контролни точки.
В посочения период 2021 г. – 2023 г. Д. не е възстановявал контролни точки. Наказателните
постановления са както следва: 1.НП № 22-0804-000044/01.02.22 г. на сектор
Пътна полиция Сливен, отнети 6 (шест) контролни точки. НП е връчено лично на
10.02.22 г. не е обжалвано и влязло в сила на 25.02.22 г. 2. НП
№22-0804-003663/25.08.22 г. на сектор Пътна полиция Сливен, отнети 6 контролни
точки (шест). НП е връчено лично на 20.10.22 г.. не е обжалвано и влязло в сила
на 04.11.22 г. 3. НП № 22-0804-003674/25.08.22 г. на сектор Пътна полиция
Сливен, отнети 6 контролни точки (шест). НП е връчено лично на 20.10.22 г., не
е обжалвано и влязло в сила на 04.11.22 г. 4. НП № 22-0432-001633/17.11.22 г. на
РУ 01 Пловдив, отнети 8 контролни точки (осем). НП е връчено лично на 14.12.22
г., не е обжалвано и влязло в сила на 30.12.22 г.
В административната преписка се съдържа
справка за оспорващия, представена от административния орган с писмо, входирано в съда на 11.05.2023 г., в която в табличен вид
са посочени: наказателните постановления, с които на оспорващия Д. са наложени
наказания по ЗДвП; вида и размера на наложените наказания; броя на отнетите
контролни точки. В справката е отразено, че отнетите точки от влезли в сила НП
са 26, общо отнетите точки са 32 и че
наличните точки са 0.
Относно цитираните
в оспорената заповед четири НП, се установи следното:
С НП
№22-0804-000044/01.02.22 г. на сектор Пътна полиция Сливен на оспорващия Д., за
нарушение по ЗДвП е наложена глоба и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се
отнемат 6 контролни точки. Видно от отбелязването в приложена към НП разписка,
НП е връчено лично на 10.02.22 г. и
липсват данни, че е обжалвано, поради което е влязло в сила на 25.02.22 г.
С НП
№22-0804-003663/25.08.22 г. на сектор Пътна полиция Сливен, на оспорващия Д.,
за нарушение по ЗДвП е наложена глоба и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР
се отнемат 6 контролни точки. Видно от отбелязването в приложена към НП
разписка, НП е връчено лично на 20.10.22 г.. и липсват данни, че е обжалвано,
поради което е влязло в сила на 04.11.22 г.
С НП № 22-0804-003674/25.08.22
г. на сектор Пътна полиция Сливен, на оспорващия Д., за нарушение по ЗДвП е
наложена глоба и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат 6 контролни
точки. Видно от отбелязването в приложена към НП разписка, НП е връчено лично
на 20.10.22 г., и липсват данни, че е обжалвано, поради което е влязло в сила
на 04.11.22 г.
С НП № 22-0432-001633/17.11.22
г. на РУ 01 Пловдив, на оспорващия Д., за нарушение по ЗДвП е наложена глоба и
на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат 8 контролни точки. Видно от
отбелязването в приложена към НП разписка, НП е връчено лично на 14.12.22 г., и
липсват данни, че е обжалвано, поради което е влязло в сила на 30.12.22 г.
Всички посочени НП
съдържат разписка с името на жалбоподателя, под която е положен подпис за получаване. В този смисъл е
удостоверен по надлежен ред получателя, на посочените НП, а именно техния
адресат И.Г.Д.. Положеният подпис не е оспорен от жалбоподателя, поради което
следва да се приеме, че е именно неговия. В тази връзка твърдението на пълномощника
на оспорващия, че не са връчени лично е неоснователно. В хода на производството
не са представени надлежни доказателства, които да опровергават извода, че
действително тези наказателни постановления са влезли в сила. Дори и при
положение, че наказателните постановления не са връчени, те са станали известни
на оспорващия при издаване на оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, в която административният орган се е позовал на влезлите
в сила наказателни постановления от 2021 – 2022 г. Няма твърдения и
доказателства, че жалбоподателят е обжалвал посочените наказателни
постановления пред районния съд, който в производството по обжалването им
следва да провери дали жалбата срещу наказателното постановление е допустима,
като подадена срок във връзка с възраженията за редовното връчване на наказателното
постановление.
Поради изложеното,
съдът следва да зачете обвързващата доказателствена сила на отразените в
разписките за връчване на НП факт на връчването им. Същите са влезли в сила с
изтичането на 14-дневният срок за
обжалването им, считано от датата на връчването, с оглед нормата на чл. 64, б.
„б” във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В този смисъл са Решение № 4678 от
20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4950/2015 г., VII о.; Решение № 12612 от
25.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2152/2015 г., VII о.; Решение № 10354 от
7.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5471/2015 г., VII о., Решение № 6889 от
22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16838/2013 г., VII о..
При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е
допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 172, ал. 1
от ЗДвП съгласно приложената по делото заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на
директора на ОД на МВР – Сливен. Спазена е установената от закона форма – актът
е писмен и мотивиран, посочени са фактическите и правни основания за издаването
му. В административното производство, приключило с издаване на оспорената
заповед, не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Актът е издаден и в съответствие с
материалния закон. Изложени са и фактическите основания, които са мотивирали
административния орган да я издаде, включително чрез препращане към
съдържанието на съставените срещу водача НП, които са неразделна част от
административната преписка. Със заповедта в посочената част административният
орган е приложил правилно относимите материалноправни
разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки
законосъобразен административен акт. В заповедта е цитирана приложимата
законова разпоредба, регламентираща условията за налагане на ПАМ - чл. 171, т.4
от ЗДвП.
Видно от
разпоредителната й част, със заповедта е наложено: Изземване на свидетелството
за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не
е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
На основание чл.
171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ - изземване на
свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по
чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, съгласно който водач, на когото са отнети всички
контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Следователно, за да
бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на
следните предпоставки: отнемане на всички контролни точки на водача и
неизпълнение от страна на този водач на задължението да върне свидетелството за
управление в съответната служба на МВР.
В разпоредбата на
чл. 157, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че Министърът на вътрешните работи с
наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването
на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се
отнемат точки съобразно допуснатото нарушение. Броят на точките, отнети в
резултат на описаните в заповедта за прилагане на ПАМ и влезли в сила четири
броя НП възлиза на 26 и е изчерпва лимита от 26 точки по чл.2 ал.2 от Наредба №
Iз-2539 от 17.12.2012 г. Съгласно посочения текст при първоначално издаване на
свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му
получава 26 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП. След придобиване на
24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство притежателят на
свидетелството за управление на моторно превозно средство получава допълнително
13 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП. (чл.2 ал.3 от
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.) На Д. първоначално е издадено СУМПС на
23.08.2021 г. и контролен талон на 24.08.2021 г., когато е получил 26 контролни
точки. Същият не е придобил стажът по чл.2 ал.3 от Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г., към датата на влизане в сила на последното НП, поради което е
разполагал само с 26 контролни точки. С влизане в сила на НП № 22-0432-001633/17.11.22
г. на РУ 01 Пловдив, на 30.12.22 г. са били изчерпани контролните точки, с
които е разполагал водача и същият е бил длъжен да изпълни задължението си по
чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, като върне притежаваното от него СУМПС. В случая не
може да се приеме, за обосновано възражението на пълномощника на оспорващия, че
водача не е знаел, че е останал без контролни точки, тъй като в последното НП
било посочено, че му остават осем контролни точки. Като водач Д. е следвало да
знае, с колко контролни точки разполага, на същият са връчени надлежно
посочените в заповедта НП, в които ясно са посочени отнетите контролни точки.
Въпрос на елементарна аритметична операция е преценката за общия брой отнети
точки. Обстоятелството, че е посочено друго в НП от 17.11.2022 г. не санира действителната липса на контролни точки на водача. В
този смисъл същият лесно е могъл да прецени, че контролните точки, с които е
разполагал са изчерпани.
В разпоредбата на
чл. 157, ал. 4 от ЗДвП е предвидено, че водач, на когото са отнети всички
контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на
вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, броят
на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява
служебно, до максималния размер, две години след последното нарушение, за което
на водача са отнемани точки, съответно след изтичане на две години, считано от
датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което
на водача са отнети контролни точки. Според чл. 157, ал. 5 от ЗДвП, лице, което
е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство в резултат на
отнемане на всички контролни точки, има право отново да бъде допуснато до изпит
пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано
от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството.
Отнемането на
контролни точки е последица от извършване на нарушение и става автоматично с
влизане в сила на НП, а възстановяването им се извършва по нарочен ред и
процедура, предвиден в чл. 158 от ЗДвП.
В разглеждания
случай, по делото е установено, че въз основа на четири броя НП, влезли в сила
в периода от 25.02.22 г. до 30.12.22 г., на оспорващия са отнети всички
контролни точки и следователно същият е загубил придобитата правоспособност.
Отнемането на
контролните точки става по силата на правната норма и не зависи от
уведомяването на нарушителя. Законът придава самостоятелно правно значение на
отнемането на контролни точки с текста на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, като го
определя като юридически факт, с чието проявление водачът на МПС губи
правоспособност. По своята същност отнемането на контролни точки е задължителна
последица при установяване на нормативно посочените нарушения, която има за цел
отчетност на извършените нарушения, съгласно изричния текст на чл. 157, ал. 1
от ЗДвП. Определящо е наличието на нарушение, установено с влязло в сила
наказателно постановление, което нормативно се свързва с отнемане на контролни
точки. Разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП вменява задължението за връщане
на свидетелството за управление на водача на МПС, на когото са отнети
контролните точки. Тълкуването на разпоредбата във връзка с чл. 158 от ЗДвП
води до извод, че законът не поставя като изискване действия на
административния орган по уведомяване на водача за принадлежащите му и отнети
контролни точки. По делото няма спор относно обстоятелството, че оспорващият не
е изпълнил задължението си да върне свидетелството за управление до датата на
издаване на оспорената заповед.
По изложените
съображения, оспорената заповед, с която е наложена ПАМ – изземване на
свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички
контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, е
законосъобразна, а подадената срещу заповедта в посочената част жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на
спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото
разноски е неоснователна. Ответникът по оспорването не е правил искания за
разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждане..
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд -
Сливен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Г.Д. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-0804-000133/17.03.2023 г.,
издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: