Определение по дело №52/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 138/24.09.2009 г., постановена по НЧХД № 133 по описа за 2009 г., Момчилградският районен съд е признал:

1. И. Д. И., роден на хх.хх.хххх г. в Г.К., живущ в Г.К., български гражданин, служител на Г. – К., женен, неосъждан, с ЕГН * за невиновен в това, че на 10.02.2009 г., около 15.00 – 15.30 часа в Г.К., пред Началника на Г. – К., в съучастие с П. Т. П. от Г.К., като извършител приписал престъпления на Х. А. Х. от Г.К., извършени от него като длъжностно лице, при или по повод изпълнение на службата му като служител на МВР, като заявил, че изпращал Р.Й. да събира цветни метали и кабели, собственост на МВР и да ги продават са скрап; че вземал пари от кандидатите за служители на Г. – К. за назначаването им като служители на МВР и, че е разгласил следните позорни обстоятелства: че е наемал работници за работа в Р Гърция, в разрез със статута му на служител на МВР; че построил в Г. – К. канал за автомобили по негова инициатива с цел да го използува като автосервиз в разрез със статута му на служител на МВР, като клеветата е разпространена по друг начин – тези обстоятелства стигнали до знанието на широк кръг от хора, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатите с тъжбата обвинения по чл.148, ал.2, във вр. с чл.148, ал.1, т.2 и т.3., във вр. с чл.147, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.

2. П. Т. П., роден на хх.хх.хххх г. в Г.К., живущ в Г.К., български гражданин, служител на Г. – К., женен, неосъждан, с ЕГН * за невиновен в това, че на 10.02.2009 г., около 15.00 – 15.30 часа в Г.К., пред Началника на Г. – К. в съучастие с И. Д. И. от Г.К. като извършител, приписал престъпления на Х. А. Х. от Г.К., извършени от него като длъжностно лице, при или по повод изпълнение на службата му като служител на МВР, като заявил, че изпращал Р.Й. да събира цветни метали и кабели, собственост на МВР и да ги продават са скрап; че вземал пари от кандидатите за служители на Г. – К. за назначаването им като служители на МВР и, че е разгласил следните позорни обстоятелства: че е наемал работници за работа в Р Гърция, в разрез със статута му на служител на МВР; че построил в Г. – К. канал за автомобили по негова инициатива с цел да го използува като автосервиз в разрез със статута му на служител на МВР, като клеветата е разпространена по друг начин – тези обстоятелства стигнали до знанието на широк кръг от хора, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатите с тъжбата обвинения по чл.148, ал.2, във вр. с чл.148, ал.1, т.2 и т.3., във вр. с чл.147, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Със същата присъда са отхвърлени предявените от Х. А. Христов против И. Д. И. и П. Т. П. граждански искове за претърпени неимуществени вреди, вследствие престъплението по чл.148, ал.2, във вр. с чл.148, ал.1,т.2 и т.3, във вр. с чл.147, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, в размер на по 10 000 лв. за всеки един от П., ведно със законната лихва, считано от 10.02.2009 г. до окончателното изплащане на сумите с правно основание чл.45, във вр. с чл.86 от ЗЗД, като неоснователни и недоказани.

Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Х. А. Х., който чрез своя повереник я обжалва като необосонована, незаконосъобразна, несправедлива и постановена в противоречие със събраните по делото доказателства. В жалбата се сочи, че престъплението, за което били предадени на съд И. Д. И. и П. Т. П., било доказано по безспорен, несъмнен и категоричен начин. Налице били доказателства, които потвърждавали, че П. в съучастие разгласили позорни обстоятелства по отношение на Т.. Моли съда да отмени обжалваната присъда на Момчилградския районен съд и да постанови друга, с която да признае П. за виновни в извършено престъпление по чл.147, ал.1 от НК, във вр. с чл.148, ал.1, т.2, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като им наложи справедливо наказание. В съдебно заседание, лично и чрез повереника си поддържа жалбата. Твърди се, че обвинението било доказано. Съдът приел, че деянието било извършено на 06.02.2009 г., а в тъжбата бил посочен времеви период. Касаело се за техническа грешка и съдът следвало да остави тъжбата без движение за изправяне на нередовностите, ако имало такива.

Въззиваемите И. Д. И. и П. Т. П., лично и чрез своя З., оспорват жалбата като неоснователна и молят съда да потвърди присъдата на Момчилградския районен съд. Твърди се, че датата била основна характеристика на престъплението, която била и от значение за изчисляване на шестмесечния преклузивен срок за престъпленията от частен характер. Не съществувала възможност съдът да дава указания на Т. да уточни тъжбата си. В тъжбата нямало разграничение на репликите, изречени от всеки от П.. Липсвало умисъл за приписване на престъпление, когато дееца сезирал отговорни институции, натоварени с контрол, тъй като отразените обстоятелства нямали за цел приписването на престъпление, а следвало да послужат като основание за извършването на проверка. Не можело двамата подсъдими да отговарят в съучастие като извършители за извършване на набеждаване и на клевета спрямо Т. .

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 ал.1 от НК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в жалбата, констатира:

Жалбата е основателна, но по различни от изложените в същата съображения.

За да признае П. И. Д. И. и П. Т. П. за невиновни и да ги оправдае по обвиненията по чл. по чл.148, ал.2, във вр. с чл.148, ал.1, т.2 и т.3., във вр. с чл.147, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа и правна страна следното: На 06.02.2009 г. свидетелят Б. Г. П., в качеството си на Началник на Г. – Г.К. повикал в кабинета си в П. И. Д. И. и П. Т. П., за да връчи на двамата, в качеството им на служители на участъка, заповеди за наложени дисциплинарни наказания. При запознаването с въпросните заповеди двамата подсъдими започнали да обвиняват Т. Х.: че бил наемал работници за работа в Гърция; че чрез Р. Й. вземал кабели за продажба; че канала в участъка бил построен за автомобили; ¸е по време на назначенията Т. Х. и комисар Д. Ж. вземали пари от кандидатите за назначаване на работа. След като изслушал изявленията им свидетелят П. споделил за това със свидетеля С. С., а на 09.02.2009 г. уведомил Т. Х., който от своя страна споделил със свидетелите С. С., С. Х. и Р. Й.. Тъжителят се обадил по мобилния телефон и на свидетеля Д. Ж.. Във връзка със случая свидетелят П. изготвил докладна записка, въз основа на която била създадена комисия за извършване на проверка по постъпилите данни. След приключване на проверката била изготвена Справка № 4015/25.02.2009 г., в която било посочено, че не са налице данни за извършено дисциплинарно нарушение, като комисията предложила проверката да бъде прекратена.

В мотивите си Момчилградският районен съд е приел, че на 06.02.2009 г. двамата подсъдими са извършили описаното деяние. И тъй като, тъжителят бил предявил обвинение за извършени на 10.02.2009 г. престъпления, съдът е приел, че същите не са били извършени на тази дата, а на 06.02.2009 г., поради което е постановил оправдателна присъда.

Настоящата инстанция намира, че с тъжбата е предявено обвинение за извършено престъпление по чл.378, ал.1 от НК, във вр. с чл.371, б.”в” от НК, което е от общ характер. Така, съгласно разпоредбите на чл.169, ал.1, т.1, във вр. с чл.170, ал.2, т.3 и 6 от ЗМВР, тъжителят Х. А. Х. към месец февруари 2009 г. е бил главен инспектор, а П. И. Д. И. и П. Т. П. са били съответно старши полицай и полицай, съгласно категоризацията на държавните служители в МВР. Гранично полицейско управление – Г.К., където са работили Х. А. Х., И. Д. И. и П. Т. П., е структура към Регионална дирекция “Гранична полиция” – Г.С. в системата на Главна дирекция “Гранична полиция” предвид разпоредбите на чл..10, ал.1, т.4 и чл.13а от ЗМВР, във вр. с чл.10 и чл.82, ал.1 от ППЗМВР. Ето защо, както тъжителят, така и П. към месец февруари 2009 г. са били държавни служители в структурните звена на Министерството на вътрешните работи по смисъла на чл.371, б.”в” от НК. В тази връзка, се налага извода, че с тъжбата са предявени обвинения за наклеветяване на лице, посочено в чл.371, б.”в” от НК. Т.е., касае се за предявено обвинение за престъпление от общ характер по чл.378, ал.1 от НК, изискващо провеждане на досъдебно производство съгласно разпоредбата на чл.191 от НПК, а не такова по чл.147, ал.1, във вр. с чл.148, ал.2 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия. Като е образувал наказателно производство от частен характер и е разгледал тъжба за престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с чл.148, ал.1, т.2 и т.3., във вр. с чл.147, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл.287, ал.7 от НПК, като е следвало да прекрати съдебното производство и да изпрати делото на съответния прокурор. Ето защо присъдата на Момчилградския районен съд е неправилна и като такава следва да бъде отменена, а делото изпратено на Районна прокуратура – К. за евентуално провеждане на досъдебно производство.

Водим от изложеното и на основание, чл.335, ал.1, т. 2 от НПК, въззивният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ присъда № 138/24.09.2009 г., постановена от Момчилградския районен съд по НЧХД № 133 по описа за 2009 г. на същия съд, като ИЗПРАЩА делото на Районна прокуратура – К. за евентуално провеждане на досъдебно производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

Председател:

Членове:1. 2.