Р Е Ш Е Н И Е  № 132

Гр.Сливница, 24.11.2017г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

          РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, ІV състав, в публично съдебно  заседание на четвърти октомври, през две хиляди и седемнадесета  година в състав:

 Районен съдия: ГЕОРГИ НИКОЛОВ

при секретаря ЖАНЕТА БОЖИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 847 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ал. 1  от ГПК.

Производството е образувано по искова молба от Н.Г.В., ЕГН **********,***, против Община Драгоман.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е собственик на имот – дворно място с площ от около 2000 кв. метра, при граници: път, Спасен Михайлов, АПК и горско стопанство, находящо се в село Прекръсте, община Драгоман. За имота ищецът притежавал нотариален акт № 148, том І, дело № 302/1980г. на РС Сливница. Този имот е част от по – голям имот с площ от 2987 кв. метра, който бил собствен на неговия баща Григор Вацев Мадов, който през 1945г. го получил по наследство от своя баща. От тогава и до 1967г., когато имотът бил дарен на ищеца, неговият баща го бил придобил по давност. От 1967г. и до настоящия момент ищецът лично владеел имота. Още от 1945г. той бил ограден с ограда – каменен зид, която съществувала и към настоящия момент и никога през годините местоположението й не било местено. При образуването на ТКЗС през 1957г. имотът ни бил внасян в ТКЗС, т.к. имал жилищен статут по силата на Примерния устав на ТКЗС. Той се намирал винаги в селищната част на населеното място и не е имал земеделски характер.

През 2016г. ищецът поискал издаването на скица за имота и се установило, че целият имот попада в имот № 018148 записан на Община Драгоман, като земя по чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община Драгоман, че е ищецът е собственик на дворно място с площ от 2987 кв. метра, при граници: път, Спасен Михайлов, АПК и горско стопанство, намиращ се извън регулационните граници на населеното място и попадащ (идентичен) с имот № 018146, находящо се в село Прекръсте, община Драгоман.

Представя писмени доказателства под опис. Моли да му бъдат допуснати двама души свидетели при режим на довеждане за установяване на изложеното в исковата молба и прави доказателствено искане за назначаване на СТЕ.

Ответникът Община Драгоман, в срока по чл. 131 от ГПК, е представил отговор, с който признава предявения иск.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди направените от страните доводи, намира за установено следното:

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е установено по делото, че ищецът е законен наследник на Григор В. Мадов – починал на 08.06.1983г.

По делото е представен нотариален акт № 148, том І, дело № 302/1980г. на името на Николай Г.В., от който се установява, че същия е бил признат за собственик на имот представляващ празно дворно място с площ от около 2000 кв. метра, находящ се в застроената част на село Прекръсте при съседи: път, Спасен Михайлов, АПК и горско стопанство. От удостоверение № 898/05.02.1984г. издадено от АПК Драгоман на името на Спасен Георгиев, се установява, че съсед на неговото място са именно наследниците на Григор В..

Установява се от допуснатата и изслушана в хода на производството СТЕ, че процесния имот е застроен, ограден и поддържан. Границите са материализирани на място от каменен зид, а в имота е налице трайна високостеблена растителност. Към настоящият момент, процесният имот попада в имот № 018148 по КВС и е идентичен с описания в нотариалния акт недвижим имот.

Безспорно е установено, че имотът в границите описани по – горе е записан като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Предоставянето на търсената от ищеца собственическа защита е обусловена от установяването на факта, че същият притежава право на собственост върху посочения недвижим имот, като правото му е било оспорено от ответника предвид доказателствата по делото, че последния е записал имота като земеделска земя по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ, стопанисвана от Общината. Този извод дава основание да се приеме, че така предявеният иск е процесуално допустим.

С оглед събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира същия за основателен по следните съображения.

Съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно и пълно доказване на факта, от който произтича правото му на собственост и насрещно доказване относно наведените от ответниците възражения. Доколкото същите не противопоставят възражения по предявения иск, то за ищеца не е налице необходимостта от насрещно доказване.

Съгласно разпоредбата на чл. 77 от Закона за собствеността правото на собственост се придобива, чрез правна сделка, по давност или по други начини определени в закона. В конкретния случай по безспорен и несъмнен начин е доказано, че наследодателят на ищеца е владял процесния имот в границите в които същия се претендира, добросъвестно, непрекъснато и безспорно в продължение на десетилетия, като това владение е преминало и върху ищеца по делото от 1967г. и до настоящия момент. Този извод решаващият състав извежда от събраните по делото и неоспорени от страните гласни и писмени доказателства. Ищецът в настоящия съдебен процес успя да докаже, че процесния имот е бил придобит и владян от неговия наследодател на законово основание. В хода на производството се установи, че Григор В. Мадов е упражнявал необезпокоявано, явно и спокойно фактическа власт за себе си върху този имот в границите и размерите в пределите на исковата претенция до 1967г., а след този момент това вледение е продължило от страна на ищеца по делото. Установено е също така и обстоятелството, че имотът не е бил внасян в ТКЗС, а също и не е имал земеделски статут от 1945г насам. Този факт се потвърждава по безспорен начин от представените писмени доказателства и заключението на изготвената СТЕ.

Имота е индивидуализиран по площ и граници, които по безспорен начин дават основание да се приеме, че именно наследодателят на ищеца е бил негов собственик към 1967г., а след това той е станал собственост на нищеца, който го е владял явно, спокойно и необезпокоявано в продължение на десетилетия, като към 1980г. е бил признат за негов собственик на основание давностно владение.

С оглед направеното от ответника признание на иска, предвид разпоредбата на чл. 237 ал. 2 от ГПК, съдът не следва да излага повече мотиви в подкрепа основателността на исковата претенция.

Изложеното води до решаващия извод, че исковата претенция е доказана от страна на ищеца, поради което предявеният иск, следва да бъде уважен.

Воден от горното, съдът    

 

                                                    Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на ОБЩИНА ДРАГОМАН, че Н.Г.В., ЕГН **********,***, е собственик на следния недвижим имот:

ДВОРНО МЯСТО находящо се в застроената част на село Прекръсте, Община Драгоман, цялото с площ с площ от 2987 кв. метра, при стари граници: път, Спасен Михайлов, АПК и горско стопанство, намиращ се извън регулационните граници на населеното място и попадащ (идентичен) с имот № 018146 по КВС, записан като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ на Община Драгоман..

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: