Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.***, 11.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното
заседание на петнадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Т.
При секретаря Марина Ц. като разгледа докладваното
от съдията Т. гр.дело № 5680 по описа за 2019г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска
753,78 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 83,40 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова
молба от "***" ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***,
срещу В.Ц.Т. ЕГН********** с адрес ***, в която се твърди, че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№4517/19 по описа на РС-***,
която е връчена на длъжника, които в срока по чл.414 ГПК е депозирал писмено
възражение. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед
за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на
ответника- апартамент № 1, находящ се на адрес гр. ***с аб.№***. Твърди,
че като собственик/ползвател/ на
топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ответника и клиент на топлинна енергия
/ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за
него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от
2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във
вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. -
„Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този
смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на
последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на
основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума. Твърди, че ответника,
съгласно приложеното към заповедното и настоящото производство
извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал доставяната от дружеството
топлинна енергия през посочения период и не е погасил задължението си. Твърди,
че сградата-етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която
се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Твърди, че сумите за ТЕ за
процесния период са начислявани от “Топлофикация - ***” ЕАД по изготвяни отчети
от фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
Топлоснабдяването. Посочва, че
претендираните суми за процесния период са: сума за отопление с ИРУ-0,00 лв.,
сума за отопление без ИРУ-294,99 лв.,
енергия, отдадена от сградна инсталация- 453,11 лв., сума за битово
горещо водоснабдяване- 0,00, услуга дялово разпределение- 5,68 лв. Твърди,
че в имота на ответника са монтирани
следните индивидуални разпределителни: 0 бр. ИРУ, 0 брой водомер и 1 брой щранг-лира в баня.
Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за
установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 753,78 лева за главница
за периода 01.01.2017г. – 30.04.2019 г. и лихва върху главницата в размер на
83,40 лева за периода 02.03.2017 г. до 03.07.2019 г. и законната лихва върху
главницата от 09.07.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми била
издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.4517/2019г. по описа на ПлРС.
Претендират се и направените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на ищеца.
В законовия срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, поради
което е загубил възможността да подаде писмен отговор, да вземе становище, да
направи възражения,както и да посочи и да представи писмени доказателства.
Ответника е редовно призован за съдебно заседание, като не се е явил в първото по делото заседание - на 15.11.2019
г.,като при това не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане
за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
На страните по делото изрично са били указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч.последиците за
ответника от неподаването на писмени отговор, а така също и това ,че може да
бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно
заседание на ответника.
В този смисъл е налице условието на чл. 239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Налице е и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като прецени всички предпоставки за уважаване на
иска, намира, че предявените искови претенции са вероятно основателни с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства и като такива следва да бъдат уважени в
предявените размери.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС,
т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като
съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на
предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си
размер, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в
общ размер от 75,00 лв. за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 175,00
лв./75,00лв. +100лв./
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, по отношение на ответника В.Ц.Т. ЕГН********** с адрес
***, че ДЪЛЖИ на кредитора „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** сумата 753,78 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена
топлоенергия за периода от 01.01.2017г. до 30.04.2019г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 2514/10.07.2019г. по ч.гр.д.№4517/2019 по
описа на РС-***.
ПРИЗНАВА на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника В.Ц.Т. ЕГН********** с адрес ***,
че ДЪЛЖИ на кредитора „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***
сумата 83,40 лева, представляваща лихва за забава върху 753,78 лв. за периода 02.03.2017г.
- 03.07.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
2514/10.07.2019г. по ч.гр.д.№4517/2019 по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В.Ц.Т. ЕГН********** с адрес *** ДА
ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 75,00 лв. направени разноски за
производството по ч.гр.д.4517/2019 по
описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В.Ц.Т. ЕГН********** с адрес *** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.***, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 175,00 лв. направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение и ДТ.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239,ал.4
ГПК, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: