№ 2397
гр. Варна, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Х.а
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110115324 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът З. И. М., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адвокат от АК
Варна Й. А., със съдебен адрес : *** - чрез адв. Й. А. от ВАК, е сезирал РС Варна с искова
молба с регистрационен вх. № 89154/27.11.2023 г., надлежно уточнена с молба с рег. вх. №
92903/08.12.2023 г.
Исковата молба, предявена от Здр. М. е насочена против ответното дружество ЗД „Б.
И.“ АД ЕИК ***, със седалище ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К., с правно
основание на иска чл. 432 КЗ и цена на частичния иск 100 лв.
Ищецът е основал исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти
и обстоятелства:
На 12.05.2023г. около 20:05 часа, гр. Варна, бул. „***“ до кръстовище с ул. „***“,
управлявайки собственият си лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, З. М. бил блъснат от
лек автомобил марка „***“, с рег. № ***, управляван от М. И..
ПТП -то настъпило при следните обстоятелства: На 12.05.2023г. около 20:05 часа, гр.
Варна, управлявайки лек автомобил марка „***“, с рег. № *** ищецът Здр.М. се движел по
бул. „*** „ посока кв. „ ***“. След кръстовището с ул.***, водачът на лек автомобил марка
„***“ с рег. № ***, при преминаване от дясна в лява пътна лента, не пропуснал ищеца и го
блъснал . За настъпилото ПТП водачите на двете МПС-та уведомили контролните органи,
които след като посетили мястото на ПТП и след изясняване на механизма на
произшествието и участниците в него, съставили Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 628. Лекият автомобил, управляван от виновния водач , твърди ищеца че
бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ от застрахователна компания ЗД
1
„Б. И.“ АД, със срок на действие 20/11/2022 - 19/11/2023г., която полица била действаща към
датата на ПТП.
На 16.05.2023г. ищецът сочи, че уведомил застрахователя на виновния водач, като
същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис на
щета № **********. В описа като увредени детайли били описани : облицовка задна броня,
панел заден ляв, лайсна задна броня лява, лайсна задна броня лява хром, джанта лята задна
лява, основа заден ляв панел, вентилационна клапа заден ляв панел, основа стоп ляв, носач
заден ляв, шенкел заден ляв, подкалник метален заден ляв, гума задна лява Nokian Wetproof
205/55/16, основа заден ляв панел вътрешна и носач заден ляв горен.
Като обезщетение за претърпените вреди ищецът получил сумата в размер на 1
128.84 лева. Сумата много го изненадала, т.к. била много малка и не можела да покрие
щетите, поради което извършил проучване в няколко сервиза, колко ще му струва ремонта
на автомобила. От проведеното проучване ищецът установил, че сумата необходима за
възстановяване на автомобила е в размер на 5 000.00 лв. Във връзка с гореизложеното, за
ищецът е обосновал правния си интерес от завеждане на настоящия иск. Сумата, която
застрахователят следвало да му заплати за възстановяване на автомобила възлизала на 5
000.00 лв., след приспадане на заплатената до момента сума в размер 1 128.84 лв., сумата
която следвало да му изплати ответникът била в размер на 3 871.16 лв. Предявеният иск
пред Варненския районен съд, изрично е посочил в исковата си молба ищеца , че е на
основание чл.115, ал.2 от ГПК, съгласно който исковете за обезщетение по Кодекса за
застраховането на увреденото лице срещу застраховател, се предявяват пред съда по
местонастъпване на застрахователното събитие. В случая ищецът разполагал с правото да се
ползва от особената местна подсъдност, която дерогира общата местна подсъдност по
чл.108, ал.1, изр.1 от ГПК. На следващо място в исковата си молба ищецът е заявил съгласно
нормата на чл.127, ал.4 ГПК, че желае задължението да бъде заплатено по следната банкова
сметка: ***, специална сметка с титуляр адвокат Й. К. А..
В депозираната по делото уточнителна молба , в изпълнение на дадените от съда
указания, /л.14 -15/ е посочено , че ищецът е получил по банков път на 11.10.2023 г.
застрахователно обезщетение в размер на 1128.84 лв. В същата молба от 8.12.2024 г. ищецът
е пояснил как се формира цената на иска от 100 лв., а именно : облицовка задна броня - боя
и материали 2 лв., труд 1 лв.; панел заден ляв-цена в ново състояние 10 лв., боя и материали
2 лв., труд 1 лв., лайсна задна броня лява -боя и материали 2 лв., труд 1лв.; лайсна задна
броня лява хром- цена в ново състояние 11 лв., труд 1 лв. ;джанта лята задна лява- боя и
материали 2 лв., труд 1 лв.,основа заден ляв панел-цена в ново състояние 8 лв., боя и
материали 2 лв.труд 1 лв. ;вентилационна клапа заден ляв панел-цена в ново състояние 1
лв., труд 1 лв.; основа стоп ляв-боя и материали 2 лв. , труд 1 лв. ; носач заден ляв - цена в
ново състояние 5 лв. , труд 1 лв. ; шенкел заден ляв -цена в ново състояние 8 лв. , труд 2 лв.;
подкалник метален заден ляв - боя и материали 6 лв. , труд 1 лв. ; гума задна лява Nokian
Wetproof 205/55/16- цена в ново състояние 10 лв. , основа заден ляв панел вътрешна - боя и
материали 2 лв. , труд 1 лв. и носач заден ляв горен- цена в ново състояние 5 лв. и труд 1
2
лв., като и камера и тониране 8 лв.
Стойността, необходима за възстановяване на л.а. в размер на 3871.16 лв., сочи
ищеца, че се формира както следва:облицовка задна броня - боя и материали 100.80 лв., труд
200 лв.; панел заден ляв-цена в ново състояние 680 лв., боя и материали 100.80 лв., труд 300
лв., лайсна задна броня лява -боя и материали 5.80 лв., труд 17 лв.; лайсна задна броня лява
хром- цена в ново състояние 62.50 лв., труд 3 лв. ;джанта лята задна лява- боя и материали
70 лв., труд 120лв., основа заден ляв панел-цена в ново състояние 443.80лв., боя и
материали 50.80 лв.труд 187 лв.; вентилационна клапа заден ляв панел-цена в ново
състояние 6.65 лв., труд 5 лв.; основа стоп ляв-боя и материали 20.80 лв., труд 37 лв.; носач
заден ляв - цена в ново състояние 200 лв., труд 37 лв.; шенкел заден ляв - цена в ново
състояние 560 лв. , труд 37 лв.; подкалник метален заден ляв - боя и материали 80.80 лв.,
труд 87 лв.; гума задна лява Nokian Wetproof 205/55/16 - цена в ново състояние 112.91лв. ,
основа заден ляв панел вътрешна - боя и материали 68.80лв., труд 57 лв. и носач заден ляв
горен- цена в ново състояние 100 лв. и труд 37лв., като и камера и тониране 80 лв.
Отправеното със сезиращата съда искова молба искане съгласно чл.127, ал.1 т.5 ГПК
е следното :
Да бъде постановено съдебно решение, по силата на което съдът да осъди ответника
ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ***, със седалище: ***, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца З. И. М., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА в размер на 100.00
лева, представляваща частичен иск от сумата в размер на 3 871.16 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на облицовка
задна броня, панел заден ляв, лайсна задна броня лява, лайсна задна броня лява хром, джанта
лята задна лява, основа заден ляв панел, вентилационна клапа заден ляв панел, основа стоп
ляв, носач заден ляв, шенкел заден ляв, подкалник метален заден ляв, гума задна лява Nokian
Wetproof 205/55/16, основа заден ляв панел вътрешна и носач заден ляв горен на собствения
на ищеца автомобил марка „***“, с рег. № ***, причинени в резултат на реализирано на
12.05.2023г. ПТП, в гр. Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. марка
„***$, с рег. № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 27.11.2023 г., до
окончателното изплащане на сумата,на основание чл.432 , ал.1 КЗ и чл. 86, ал.1
ЗЗД.Отправено е искане съдът да присъди в полза на ищеца сторените по делото съдебно -
деловодни разноски и адвокатски хонорар. В подкрепа на исканията си ищецът е направил
доказателствени искания.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество, представлявано от адвокат М. Г. е
депозирало писмен отговор на исковата молба, заведен с рег. вх. № 8233/31.1.2024 г. ведно с
препис за ответника.
С отделна молба с рег.вх.д№ 5769/23.1.2024 г. адв.М.Г., имаща характер на списък по
чл.80 ГПК е отправено искане за присъждане на разноски ведно с приложено към молбата
доказателство за регистрация по ЗДДС / заверено копие / и оригинал на договор за правна
защита и съдействие от 11.1.2024 г.
3
В срока по чл.131 ГПК ответникът не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Автокаско“ по отношение на МПС „***“ с
рег. № *** към датата на ПТП.
Оспорва иска по размер.
След представяне на всички необходими документи от страна на ищеца, ответникът-
застраховател сочи, че съставил ликвидационен акт за изплащане на застрахователно
обезщетение, с което определил обезщетение в размер на 1128.84 лева.
Счита, че определеното застрахователно обезщетение напълно покрива разходите за
възстановяване на процесния автомобил.
Твърди, че претендираната с исковата молба сума в размер на 100 лева, като частичен
иск от 3871.16 лева, е твърде завишена по размер.
Ищецът в исковата молба посочвал, че направил свое проучване на пазара за
стойността на щетата и на базата на това свое проучване, което не било подкрепено с
доказателства, ищецът изчислявал сумата за ремонт на автомобила в размер на 5 000 лева.
Счита, че изчислената цена за ремонт на процесното МПС е направена на база
проучване за цената на ремонта в оторизиран сервиз на марката, тъй като към датата на ПТП
автомобилът бил в експлоатация от 16 години.
Според ответника не се налага възстановяването на автомобила да бъде в официален
сервиз, при цени на предоставяните там услуги значително надвишаващи средните за
пазара.
Тъй като ищецът не бил представил на застрахователя доказателства за
отремонтиране н а автомобила, фактура или друг разходен документ , сочи ответника в
отговора на искова молба, то обезщетението следвало да бъде определено съобразно
методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на МПС, приета с
Наредба по чл. 504, ал. 2, т. 2 от КЗ. В тази връзка представя и моли съда да се приеме като
доказателство по делото калкулация на щета № ********** от 16.05.2023 г. за МПС „*** „с
рег. № ***.
На следващо място, ответникът счита, че увреждането на автомобила представлява
тотална щета.
В случай, че се установи основателността на исковите претенции, то действителната
вреда, не можело да надвишава посочения и определен от застрахователя размер.
Обезщетението не можело да надвишава действителната (при пълна увреда) стойност или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да получи друго със
същото качество. В случай, че цената на ремонта на автомобила надвишава със 70 на 100
действителната стойност на процесното МПС, съгласно чл. 390 от КЗ цитира ответника : „
чл. 390 (1) Преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно
превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от
ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни
4
органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е
отбелязано, че прекратяването н а регистрацията е поради настъпилата тотална щета.(2)
Тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите
за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на
разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване
въз основа на: издадена от сервиз проформа фактура - при възстановяване в натура на
вредите, или експертна оценка - при изплащане на парично обезщетение.“
В случая, според ответника е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2, т. 1 от
КЗ.
Ответникът моли съдът да вземе предвид, че при определяне на обезщетението
следва да се приспадне и стойността на запазените части на увредения лек автомобил.
В тази връзка ответникът е навел твърдение, че не са описани изрично запазени и
годни части на автомобила, поради което в случая следвало да се приложи разпоредбата на
чл. 22, ал. 2 от Наредба № 24/2006 г., т.е, да се приемат за запазени 25% от действителната
стойност на МПС.
Претенцията на ищеца, намира ответника, че е неоснователна, тъй като липсвали
каквито и да било доказателства за пазарно проучване, оферти, предложения и ценоразписи
от сервизи за ремонт на автомобили.
Освен изложеното по-горе, ответникът счита, че са надписани ремонтно -
възстановителни дейности, които не били необходими, както и дейности и части, които не
били увредени следствие на процесното събитие.
Оспорва преди настъпването на ПТП увреденото процесно МПС „***“ с peг. № ***
да е било в добро състояние и без щети.
Претендираната с исковата молба сума в размер на 5000 лева намира ответника, че не
отговаря на действителната стойност на причинените щети.
Тъй като ищецът не бил представил на застрахователя доказателства за ремонт на
автомобила и процесното МПС било в експлоатация от повече от 16 години към датата на
ПТП, фактура или друг разходен документ, то обезщетението следвало да бъде определено
съобразно методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди, причинени на
МПС, приета с Наредба по чл. 504, ал. 2, т. 2 от КЗ, твърди ответника.На следващо място
отново ответникът е преповторил възраженията си за тотална щета, приложимост на
методиката на застрахователя и Наредба № 24/2006 г. и приспадане на 25 процента от
действителната стойност на л.а.В случая обобщава отново ответника, че налице тотална
щета по смисъла на чл. 390, ал. 2, т. 1 от КЗ.
С отговора на искова молба ответникът е заявил, че не възразява да бъде допусната
съдебна автотехническа експертиза, като заявява, че ще се ползва от нея, като моли да бъдат
допуснати следните допълнителни въпроси към САТЕ, формулирани в отговора.С оглед на
изложеното ответникът моли съда да отхвърли изцяло предявения иск. Моли да бъдат
присъдени разноски в производството, както адвокатско възнаграждение. Моли в случай, че
5
частично бъде уважен иска, да се присъдят съдебни и деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.Евентуално, ако претендираното
от ищцовата страна възнаграждение за процесуален представител е по - голямо от
минималното по Наредба № 1 на ВАДС, моли съда да приеме възражение за прекомерност и
да го намали до минималния размер.Моли да му бъде дадена възможност с оглед
представяне на доказателства за твърдяното ПТП и становището на ищеца, да ангажира
доказателства по реда на чл. 146, ал.3 от ГПК.Прилага - препис от отговора на искова молба
за връчване на ищеца, калкулация на щета за процесното МПС и пълномощно за
процесуално представителство.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 10.06.2024 г. съдът е
допуснал, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на предявения иск, като същият се
счита за предявен от датата на подаване на исковата молба -27.11.2023 г., за сумата от
4171,16 лв. (четири хиляди сто седемдесет и един лева и шестнадесет стотинки) -
окончателен иск - обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в
увреждане на облицовка задна броня, панел заден ляв, лайсна задна броня лява, лайсна задна
броня лява хром, джанта лята задна лява, основа заден ляв панел, вентилационна клапа заден
ляв панел, основа стоп ляв, носач заден ляв, шенкел заден ляв, подкалник метален заден ляв,
гума задна лява Nokian Wetproof 205/55/16, основа заден ляв панел вътрешна и носач заден
ляв горен на собствения на ищеца автомобил марка „***“, с рег. № ***, причинени в
резултат на реализирано на 12.05.2023 г. ПТП, в гр. Варна, което ПТП е реализирано по
вина на водача на л.а. марка „***“, с рег. № ***, застрахован по договор за „гражданска
отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба - 27.11.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.432, ал. 1 КЗ
и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Видно от протокола от открито съдебно заседание от 10.06.2024 г. ищецът,
представляван от адв.Й. А. от АК Варна моли съда да уважи така предявения иск и да осъди
ответника да заплати претендираната сума, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане. Моли и за присъждане на сторените по делото
разноски. Моли при постановяване на Решението, съдът да вземе предвид, че
действителната стойност на процесния автомобил е била в размер на 5900 лв., каквато е
първоначалната експертиза. В тази връзка адв.А. акцентира върху факта, че от разпита на
вещото лице в проведеното открито съдебно заседание и от представените писмени
доказателства допълнително се е установило, че процесния автомобил не може да се приеме
като стандартно 10% овехтяване, а той главоломно намалява своята цена, поради което тези
10% се явяват малка стойност за завишаване на цената. Също така процесуалният
представител на ищеца моли съда да приеме като стойност, която би получил собственикът
от автомобила, сумата в размер на 600 лв., както е посочило в първоначалната експертиза
вещото лице, както и в съдебно заседание от 10.06.2024 г. се установило, че тази цена от 660
лв., която е посочило вещото лице/по повторната САТЕ/, е при положение, че автомобилът
се закара до база на фирмата, която ще изкупи процесното МПС. В случая автомобилът
6
твърди адв.А., че е увреден до невъзможност за движение на собствен ход, поради което
следва да бъде изкупен от място и транспортиран от друга фирма, която би натоварила с
разноски собственика и от фирмата, която ще изкупи автомобила, като ще заплати сумата в
размер на 600 лв. В този смисъл ищецът чрез процесуалния си представител моли за
Решение.
В проведеното открито съдебно заседание от 10.06.2024 г. ответното дружество не
изпраща представител, но в писмено становище с рег. вх.№ 45952/07.06.2024 г. моли
производството по делото да бъде гледано без процесуалния представител на ответника –
адв.М. Г.. В цитираното становище / л.126 –л.127 / адв.Г. в качество на процесуален
представител на ЗД „Б. И.“ АД намира предявения иск да недоказан и по основание и по
размер , моли съда да отчете възраженията направени в срока по чл.131 ГПК, в частност че
процесния л.а. е на 16 години и е икономически необосновано да се влагат оригинали части
и да се ремонтира в официален сервиз, поради което и моли съда да вземе предвид
определената от застрахователя цена за ремонт на л.а. Ответникът желае присъждане на
направените разноски . В случай, че съдът уважи частично иска , ответникът моли да му се
присъдят разноски съразмерно на отхвърлената част то иска. В условията на евентуалност ,
ако претендираното от ищеца възнаграждение за процесуално представителство е по-голямо
от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адв.Г. е
навел възражение за прекомерност и отправил искане до съда възнаграждението за
процесуално представителство на насрещната страна да бъде намалено.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и
в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съгласно чл.235 и чл.236 ГПК, намира за
установено следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :
Предявеният от ищеца З. М. иск е с правна квалификация чл. 432, ал.1 КЗ , вр. с чл.
86, ал.1 ЗЗД и процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по същество .
Както бе посочено първоначално искът е бил заявен като частичен с цена от 100 лв. от
остатъка от 3871.16 лв., след което е допуснато на осн. чл.214 ГПК изменение на частичния
иск вместо 100 лв. от остатъка в размер на 3871.16 лв., искът е изменен в
пълен,окончателен размер : сумата от общо 4171.16 лв. ведно със законната лихва считано
от датата на подаване на исковата молба в съда /л.151/
С доклада по делото, приет без възражения от страните, съдът е квалифицирал
предявения главен частичен осъдителен иск с правна квалификация чл. 432 ,ал.1 КЗ , а
акцесорното искане за присъждане на законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорно и не нуждаещо се от доказване
между страните:
-съществуването на валидно застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „Автокаско“ по отношение на МПС „***“ с рег. № *** към датата на ПТП,
-изплащане на застрахователно обезщетение от ответника към ищеца по повод
7
застрахователното събитие в размер на 1128.84 лв. на основание чл. 146 ал. 1 т. 4 и т. 5 ГПК.
Отделяйки безспорните факти, съдът с доклада по делото е разпределил
доказателствената тежест между страните както следва : Указано е на двете страни в
съответствие с разпоредбата на чл.154 ГПК, че всяка една от страните следва да установи и
докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи за себе си положителни права.В тежест на
ищцовата страна е било възложено да установи и докаже:Настъпването на процесното
застрахователно събитие; наличието на валидна застраховка „Автокаско“ между
застрахователя и виновния водач на МПС „***" с рег. № ***, причинил ПТП, действаща по
време на застрахователното събитие; Механизма на ПТП, причинно - следствената връзка
между настъпилото ПТП и причинените имуществени вреди по лекия автомобил на ищеца;
Съставянето на протокол за ПТП, отправянето на искане до застрахователя за заплащане на
причинените вреди -обезщетение за настъпилото застрахователно събитие ; Размера на
претърпените вреди. Отделно от горното ищецът следва да установи и докаже,че
своевременно е уведомил застрахователя -ответник за настъпилото застрахователното
събитие, твърденията си, че по образуваната по случая преписка при ответника, ответникът
е извършил оглед и опис на увредените детайли . Ищецът е следвало да докаже,че
ответникът е изпаднал в забава по смисъла на чл. 86 , ал.1 ЗЗД и му дължи пълния размер на
дължимо застрахователно обезщетение, началната дата от която ответникът е изпаднал в
забава, както и че ответникът -застраховател продължава да се намира в забава.
В тежест на ответната страна е било възложено да установи и да докаже:Възведените
в отговора възражения - затова, че за застрахователното събитие, от което ищецът твърди, че
е претърпял имуществени вреди по собствения си л.а. вече е изплатено обезщетение в
сочения размер и от двете страни , както и че това обезщетение напълно покрива всички
вреди по л.а. на ищеца.В тежест на ответната страна съдът е възложил, при условие - ако
ищецът докаже наличието на правното основание на което се желае ангажирането на
отговорността на ответника, да докаже възраженията си за завишеност на размера на
предявения иск. В тежест на ответника съдът е възложил и да докаже, че е налице тотална
щета по смисъла на КЗ, така както твърди.
При така разпределената тежест на доказване, на база писмените доказателства по
делото / представените с исковата молба заверени копия на: свидетелство за регистрация
част II № *********; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица I 628/12.05.2023 г.;
опис заключение на щета на МПС, щета № **********; опис на щета № 4, дата на събитие
12.05.2023 г.; представеното с отговора на исковата молба заверено копие на: калкулация на
щета № **********/16.05.2023 г.; представените от ответната страна с молба вх.рег.№
24669/26.03.2024 г. заверени преписи на процесната полица и щета , а именно: преводно
нареждане от 22.03.2024 г.; застрахователна полица № BG/02/122003398140/20.11.2022 г.;
уведомление по щета № **********/16.05.2023 г. по застраховка „Гражданска отговорност"
на МПС; 16 бр. черно-бели снимки/, както и проведените по делото САТЕ – основна
възложена на в.л. Ал.В. и повторна възложена на в.л. Д. В. ,съдът приема за установено и
доказано по делото следното :
8
На 12-ти май 2023 г., около 20:05 ч. ищецът З. М. управлявал л.а. „*** „ с рег.№ *** ,
движейки се по булевард „*** „ в посока квартал „*** „ в гр.Варна , в дясната лента на
платното за движение. М. М. И. управлявал л.а. „***“ с рег.№ *** ,като се движел по
бул.“*** „ в посока квартал „*** „, в лявата лента на пътното платно. До кръстовището с
улица „*** „ водачът на л.а. „*** „ предприел маневра преминаване от лява лента за
движение в дясна лента за движение и ударил движещият се в дясната лента за движение
л.а. „*** „. Произшествието било посетено от служители на ОД МВР Варна и е бил
съставен протокол за ПТП с пострадали лица № 628 . За произшествието бил уведомен и
застрахователя и след оглед на автомобила на ищеца от представител на ответника –
застраховател бил съставен Опис- заключение на щета № **********. В следствие на удара
настъпили материални щети по автомобилите и телесни увреждания на пътника в л.а. „***“
с рег.№ ***.
За л.а. „*** „ с рег.№ ***, ударът е бил в задна дясна част на автомобила.
За л.а. „***“ с рег.№ *** , ударът е бил в задна лява част на автомобила с видими
щети според Констативен протокол за ПТП с пострадали лица : „деформация задна лява
ходова част „ .
В този смисъл е заключението на в.л.Ал.В. по т.1 от първоначалната САТЕ /л. 86 – ти
от делото /. Отново според САТЕ ,изготвена от в.л.В., при съпоставка на уврежданията на
л.а. „*** „/описани от застрахователя и видими на представения по делото снимков
материал / , схемата в КП за ПТП , в.л. В. приема, че реалният механизъм на настъпване на
застрахователното събитие е следният : пряк контакт между две превозни средства ,
движещи се в една и съща посока , в две съседни ленти за движение, като лявото превозно
средство предприема извършване на маневра за престояване в съседна дясна лента за
движение, навлиза в траекторията за движение на дясното превозно средство и настъпва
удар между тях .
Установено по делото на база заключението на в.л.В./ т.2 от САТЕ , л.86/ , че
уврежданията по л.а. на ищеца са тези, които са , установени при оглед на автомобила от
представител на застрахователя , описани в опис-заключение на щета № ********** и
видими на представения снимков материал , а именно :
облицовка задна броня, панел заден ляв /калник/5вр., лайсна задна броня лява, лайсна задна
броня лява хром, джанта лята задна лява, основа заден ляв панел, вентилационна клапа заден
ляв панел, основа стоп ляв, носач заден ляв/преден/, шенкел заден ляв, подкалник метален
заден ляв, гума задна лява Nokian Wetproof 205/55/16, основа заден ляв панел вътрешна и
носач заден ляв горен.
Съпоставяйки уврежданията по л.а. *** с рег. № ***, установени при извършения
оглед от представител на застрахователя – в зоната на удара и в следствие на деформация и
изместване на увредени детайли с механизма на произшествието , в.л.Ал.В. дава
заключението, че е налице причинно – следствена връзка между процесното ПТП и
настъпилите имуществени щети по процесния л.а., както и че е възможно същите да са
причинени по степен и вид от настъпилото ПТП.
9
По същество на спора в.л.В. определя средна цена на труд/ нормочас за ремонт на
процесния л.а. 40 лева , общ размер на щетите по автомобила по средни пазарни цени към
датата на ПТП 8 418.52 лв. , при използване на алтернативни части, описва в т. 7 / л. 87
/детайлите които подлежат на подмяна с нови , сочи също че общия размер на щетите
съгласно методиката на застрахователя 1128.84 лв.
В т. 8 и т. 9 от САТЕ в.л.В. дава заключението ,че действителната стойност на л.а.
към датата на произшествието е 5 900 лв., респективно че разходите за ремонт 8 828.98 лв.
надвишават със 70 процента действителна стойност и са 149.64 % от нея , т.е. налице е
тотална щета . Установява се още от САТЕ на в.л.В. , че сумата, която ищецът би получил от
увредения л.а. при предаване на скрап към датата на ПТП 12.5.2023 г. би била 410.40 лв., а
ако процесния л.а. се предаде в ***, в базата във Варна ищецът би получил цена 600 лв.
Така депозираното заключение на в.л.В. е изготвено на 06.04.2024г., придружено с
разпечатка на двата основни сайта за продажба на употребявани л.а. mobile и cars,
подържано от в.л. в о.с.з. от 19.04.2024 г.
Заключението на в.л. Ал.В. е било оспорено от ответната страна, като на осн. чл.201
ГПК в о.с.з. на 19.04.2024 г. съдът е допуснал провеждане на повторна САТЕ , възложена на
в.л.Д.В..
Повторната САТЕ е приобщена по делото на л. 129 – 140 .
Действително заключението на в.л. В. не се различава от вече даденото заключение
по основната САТЕ касателно механизма на произшествието, характера и вида на
причинените имуществени щети по л.а. на ищеца, пряката причинно следствена връзка
между ПТП - то и щетите по л.а. на ищеца.
Според в.л.В. общата стойност за възстановяване на л.а. е 8 761.66 лв., при средна
пазарна цена на труда 51.95 лв.с ДДС , определена при изследване на пазара за автосервизни
услуги в регион Варна предлагани от автосервизи от по-висок клас и автосервизи от по-
нисък клас.Общата стойност за възстановяване на л.а. съгласно опис на застрахователя и
въвеждането на л.а. в експлоатация по средни пазарни цени за труд, боя и алтернативни
части , според в.л.В. е 7 931.36 лв. , а общата стойност за възстановяване на л.а. съобразно
методиката на Б. И. АД е 2903.28 лв.
Видно от л 138 –ти , в т. 8 от САТЕ в.л. В. сочи, че има 3 определени варианта за ремонт на
л.а. *** с рег.№ *** , като в първия , съгласно методиката за уреждане на претенции , приета
с Наредба по чл.504 , ал.2, т.2 КЗ , разходите за ремонт на л.а. представляват 52 % от
действителната стойност на автомобила – т.е. не е налице икономически тотална щета,
респ.в другите два варианта е налице икономически тотална щета. В т.9 от САТЕ в.л.В.
сочи, че относително точно е стойността от 660 лева която би получил ищеца при предаване
на л.а. на скрап , като от разпита на в.л. става ясно че в тази стойност се включват и
разходите за товарене на л.а.
При така изложената по –горе фактическа страна на спора, съдът прави следните
изводи от ПРАВНА СТРАНА :
10
Предявеният от ищеца осъдителен иск е процесуално допустим, заведен като
частичен, с изменен посредством увеличение размер, в окончателен ,като ищецът поддържа
искането да бъде осъден ответника – застраховател да му заплати дължимото се
обезщетение за причинени по собствения на ищеца л.а. имуществени щети .
Ищецът З. М. и ответника – застраховател ЗД „Б. И.“ АД не спорят относно
съществуването на правоотношение по застраховка гражданска отговорност на водача на
л.а. „***“ с рег.№ *** застрахован по договор за гражданска отговорност № BG
/02/122003398140 при ответното дружество, с покритие и валидност към датата на
настъпване на ПТП , а и този факт е доказан въз основа на приобщеното на л.56 заверено
копие на застрахователна полица.
Липсва спор , че ищецът е уведомил писмено застрахователя –ответник за
настъпилото застрахователно събитие , като и този факт е доказан въз основа на
приобщеното на л. 57 уведомление по щета.
Установено е и че на 12.05.2023 г. за настъпилото между водачите на двата л.а. ПТП е
съставен Протокол за ПТП с пострадали лица № 628 /л.5/ съставен от контролните органи на
МВР и констатирана вината на водача на л.а. л.а. „***“ с рег.№ *** , както и съставянето на
опис –заключение на щета от представител на ответника /л.6/ в който са били описани
увредените детайли по л.а. собствен на ищеца .
Ищецът е твърдял и ответникът е потвърдил, че за възстановяване на причинените
имуществени щети по собствения на ищеца л.а. от застрахователното събитие причинено по
вина на водача на л.а. „*** „ му е било изплатено от ответника застраховател
застрахователно обезщетение в размер на 1128.84 лв.
От изслушаното и възприето от съда като обективно, всестранно и обективно ,
заключение на автотехническата експертиза изготвена от в.л. Ал.В. и заключението на в.л.
Д. В. по повторната САТЕ се установява по еднозначно механизма на настъпване на вредите
по описания в исковата молба начин и пряката причинно – следствена връзка между
процесното застрахователно събитие и всички щети по л.а. на ищеца .
Настоящият състав, при преценка съвкупността на тези доказателства, неопровергани
от насрещно доказване на застрахователя, достига до извод за настъпване на вредите по
описания от ищеца в исковата молба начин, за наличие на причинно-следствена връзка и за
противоправно поведение на водача на лекия автомобил марка„***“ с рег.№ ***, поради
което и намира , че се установени предпоставките за ангажиране обусловената от деликта
отговорност на застрахователя.
Съдът сравнявайки заключенията на в.л. Ал.В. и Д.В., кредитира и двете заключения
в посочените по-горе части касаещи механизма на ПТП и причинно-следствената връзка
между застрахователното събитие и щетите по л.а. на ищеца .
При различията в цените, определени от двете вещи лица относно действителната
стойност на л.а. собствен на ищеца, относно сумата необходима за отремонтиране на л.а.,
цената на труда и цената, която ищеца би получил при предаване на л.а. за скрап, съдът
11
кредитира заключението на в.л.Ал.В. по основната САТЕ , а не на в.л. В. по повторната
САТЕ. На първо място в.л. В. е изготвило САТЕ във време по-близко до застрахователното
събитие , съобразено с действителната средна пазарна цена на труда и обосновано, без
варианти на отговори на основните въпроси . Ето защо, като съобразено с данните по делото
и действителния пазар на л.а. към датата на застрахователното събитие , средна цена на
труда,реалната сума която би могла да се получи при предаване на л.а. на скрап, съдът
кредитира изцяло заключението на в.л.Ал.В. по основната САТЕ.
От кредитираното напълно от настоящия съдебен състав заключение на в.л. Ал.В. по
САТЕ се установява пазарната стойност на увредения автомобил към датата на ПТП в
размер на 5900 лв. Установява се и изкупна стойност като цяла вещ на собствения л.а . на
ищеца, в размер на 600 лева.
Не е спорно по делото, че ответното дружество е изплатило на ищеца обезщетение в
размер на 1128.84 лв. Поради това и ищецът е отправила и искането си с правно осн. чл.214
ГПК като е предприето изменение на цената на частичния иск от 100 лв. в пълен размер от
4171.16 лв. в последното открито съдебно заседание.
Претенцията на ищеца е за заплащане на сумата 4171.16лв. от ответника , която цена
на иска е равна на разликата от пазарната стойност на л.а. 5900 лв. , сумата платена
извънсъдебно1128.84 лв. , както и сумата от 600 лв. която собственикът би получил от
предаването за скрап на автомобила.
Искането за увеличение е направено след събиране на всички доказателства, в
частност след приобщаване на заключенията и по основната и допълнителна САТЕ.
Както бе посочено по –горе , съдът кредитира изцяло заключението на в. л. Ал.В. по
допуснатата и приобщена САТЕ. В частта относно констатираните вреди по автомобила и
тяхната стойност, съгласно САТЕ, съдът приема, че сумата опредена от в.л. като общо 5900
лв. е действителната пазарна стойност на л.а. и че сумата от 600 лв. е стойността която може
да се получи при предаване на л.а. на скрап.
В заключението на в.л. Ал.В., еднозначно, за разлика от заключението на в.л. В. е посочена
пазарна стойност на л.а. , стойността необходима за отремонтирана на л.а. която надвишава
не с повече от 70 процента действителната стойност на л.а. а със почти 150 процента .При
сравнителния анализ на заключението на вещото лице Ал.В. по т. 2 и т. 8 , безспорно се
налага извод , поддържан и от вещото лице В., че отремонтирането на л.а. би било
икономически целесъобразно, т.к. стойността за ремонта надхвърля не само над 70 %
стойността на л.а. , а дори достига 150 % . Този извод следва и при сравнение на
стойностите 8828.08 лв. и 5900 лв.
При така изложеното по –горе ВРС намира, че предявеният иск е доказан и по основание и
по размер , т.е. в изменения размер от точно 4171.16 лв. При пресмятането направено от
съда на сбора от сумата от 1128.84 лв. /заплатена от ответника на ищеца извънсъдебно със
сумата от 600 лв. , която ищецът би получил при предаване на л.а. за скрап се получава
точно 4171.16 лв . Разликата между пазарната стойност на л. а. 5900 лв. , заплатеното
12
извънсъдебно застрахователно обезщетение 4171.16 лв. и сумата от 600 лв. възлиза на
сумата от общо 4171.16 лв. – цената на изменения окончателен иск , поради което и съдът
намира иска и за доказан и по основание и по размер/ след предприетото и допуснато
изменение на размера на иска /
Настоящия съдебен състав намира за необходимо да изложи мотиви затова, че при
определяне на размера на застрахователното обезщетение следва да бъде спазена нормата на
чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която обезщетението трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителна /при частична увреда/,
стойност на застрахованото имущество. Съгласно чл. 400 КЗ, за действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със
същото качество, а за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Тъй като в случая се установява, че стойността за възстановяване съставлява много повече
от 70% от пазарната /действителна/ стойност на МПС към датата на увреждането, дори
150% , то и ВРС приема , че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 3 КЗ.
Легалната дефиниция на понятието „тотална щета“ на МПС е уредена в нормата на
чл. 390 КЗ, съгласно която това е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишава 70% от действителната му стойност.
От заключението на вещото лице Ал.В. , изготвено въз основа на съставения от
застрахователя опис по щета, се установява, че стойността на разходите за ремонт по средни
пазарни цени и средната пазарна цена на труда в региона е 8828.08 лв. Пак съобразно
заключението по основната САТЕ, действителната стойност, по смисъла на чл. 400 КЗ, на
увредения автомобил към датата на ПТП е 5 900 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 390 КЗ
/предишна чл. 193, ал. 4 КЗ – отм. /, критерият за тотален характер на щетата не е
техническата възможност за възстановяване на лекия автомобил в състояние преди
настъпване на застрахователното събитие, а икономическата нецелесъобразност на
изпълнението на ремонтните работи, необходими за привеждането му в това състояние,
поради това, че тяхната стойност надвишава нормативно определения процент от 70% от
действителната му стойност към датата на увреждането. Поради това, от действителната
стойност на вещта 5 900 лева следва да бъдат приспаднати заплатеното на ищеца
обезщетение в размер на 1128.84 лв.както и изкупната стойност на автомобила, определена
в основната САТЕ в размер на 600 лв. Т.е.доколкото е налице тотална щета по отношение
на процесния автомобил, същият представлява излязло от употреба МПС по смисъла на
параграф 1, т. 1, б. „а“ от ДР на Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни
средства, вр. чл. 18а, ал. 2, т. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. На
13
основание чл. 18, ал. 1 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства
ищцата, като собственик на автомобила е длъжна да предаде автомобила на специализиран
център за разкомплектоване, предвид изричната забрана в чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от
Наредбата, гласяща, че предаването на излезли от употреба МПС или отпадъци не може да
се извършва по начини, различни от предвидените в Наредбата и на лица, които не
притежават специално разрешение. Законодателят е въвел допълнително изискване в
случаите на тотална щета на МПС, а именно представяне на доказателства за прекратяване
на регистрацията му, като условие за плащане.Въз основа на горното, може да се приеме, че
ищцата като увредено лице не разполага с правомощие да разглоби и реализира годните
части и компоненти от автомобила си на вторичен пазар, тъй като за това съгласно чл. 17 от
цитираната Наредба, дейностите по събиране и транспортиране и по третиране на ИУМПС
се извършват от лица, притежаващи документ по чл. 35 от Закона за управление на
отпадъците. Операторите на центрове за разкомплектоване на ИУМПС доказват, че
разполагат със собствена или наета шредерна инсталация по смисъла на пар. 1, т. 26 от
допълнителните разпоредби, или сключват договор за предаване на ИУМПС, получени от
разкомплектоване, на оператор с разрешение по цитирания чл. 35 от Закона за дейности по
шредиране на ИУМПС. Собствениците на ИУМПС са длъжни да ги предават на площадки
за събиране и съхраняване или в центрове за разкомплектоване. С оглед на изложеното, не
може да се предположи, а е и невъзможно увреденото лице да предприеме продажба на
запазените части поотделно, а още по-малко са налице обективни данни за продажната йм
цена на вторичния пазар, в който смисъл е и изложеното от вещото лице . Застрахователят
не е ангажирал доказателства за установяване, че автомобилът е бил разкомплектован и
негови части продадени.
С оглед събраните по делото доказателства , съдът намира за нужно и да отчете, че
целта на приспадането на запазените части е да не се допусне собственикът на увредения
автомобил да получи едновременно обезщетение от застрахователя и стойността на
запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар, т. е. да се
препятства неоснователното обогатяване. По делото не е установено обогатяване на ищеца
със стойността на тези части нито отремонтиране на автомобила.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът подлежи на уважаване до увеличения
размер от 4171.16 лв., на каквато стойност възлиза разликата от действителната
стойност 5900 лв. и описаните по-горе суми /обезщетение 1128.84 лв. и изкупна цена 600
лв/.
По отношение на претендираната законна лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 390 КЗ предвижда, че изплащането на обезщетение по този ред
при тотална щета е обусловено от представяне на удостоверение за прекратена регистрация
на МПС. Задължението е въведено ex lege, т. е. не е в зависимост от ОУ на отделния
застраховател. Инициирането на административна процедура не е поставено в зависимост и
от това дали застрахователят е изискал документ за дерегистрация или не. Предприемането
14
на тази процедура е в правомощията на потребителя на застрахователна услуга и в негова
тежест е представянето на предвидените в закона доказателства с оглед интереса му от
поставяне на длъжника в забава. /в този смисъл е трайната практика на ВКС обективирана в
редица актове по реда на чл.290 ГПК , сред които : Решение № 44/2015 г. по т. дело .№
775/2014 г. на Първо т. о., ТК; Решение № 59/2015 г. по т. дело № 1256/2014 г. на Второ т. о.,
ТК и др.
В настоящия случай, доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС
/талон/, обезщетение за чието увреждане е предмет на спора, не е депозирано, а и не се
твърди. Представянето на такова доказателство действително няма отношение към
дължимостта на застрахователното обезщетение, но е релевантно към изпадане на
застрахователя в забава в зависимост от момента, в който това задължение е изпълнено от
потребителя на застрахователна услуга. Не е спорно по делото, че задължението по чл. 390
КЗ не е изпълнено от потребителя, поради което и искът за присъждане на законна лихва е
неоснователен за периода преди изпълнението на това условие, по делото липсват
доказателства застрахователят недобросъвестно да е попречил за настъпване на
дерегистрацията на МПС, с цел да се освободи от заплащане на претендираното
обезщетение, поради което и последиците на чл. 25 ЗЗД не намират приложение. Освен
това, извод за тотална щета би могъл да бъде направен единствено в хода на исковото
производство и въз основа на установените суми за възстановяване на щетите. Ето защо и
ВРС намира ,че не е налице забава на кредитора. С оглед на горното и доколкото вземането
за лихва има акцесорен характер спрямо главния дълг, обезщетението за забава - законната
лихва, следва да се присъди, но считано от датата на представяне пред застрахователя на
доказателства за настъпване на обстоятелствата по чл. 390 КЗ. Законната лихва върху
главницата от 4171.16 лв. ВРС присъжда считано от представяне на доказателства за
дерегистрация на процесния автомобил, а искането в частта за законната лихва , считано от
датата на предявяване на иска до представяне на доказателства за дерегистрацията на л.а.,
съдът отхвърля като неоснователно и недоказано.
С оглед изхода на спора и съгласно нормата на чл. 78, ал.1 ГПК съдът присъжда в
полза на ищеца сторените от него съдебно –деловодни разноски пред настоящата инстанция.
Видно от списъка по чл. 80 ГПК , представен от ищеца и приобщен на лист 146 – ти
ищецът претендира съдебно –деловодни разноски в общ размер на 1621.85 лв., подробно
изброени по основание и размер от пункт първи до пети .Всички вписани в списъка по чл.
80 ГПК съдебно –деловодни разноски са реално сторени от ищеца, доказани със съответните
писмени доказателства за извършването им.Ето защо, съдът присъжда в пълен размер
сторените от ищеца съдебно деловодни разноски . На последно място , при отчитане на
факта, че заплатения от ищеца в брой адвокатски хонорар е съобразен с Наредба № 1 / 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при заявено от ответника в
условия на евентуалност възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, съдът не дължи произнасяне по
евентуалното възражение на ответника за прекомерност на претендирания от ищеца
адвокатски хонорар .
15
С оглед на изложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответното дружество ЗД „Б. И.“ АД ЕИК ***, със седалище ***,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца З. И. М., ЕГН **********, с
адрес: ***, СУМАТА от 4171,16 лв. (четири хиляди сто седемдесет и един лева и
шестнадесет стотинки) - окончателен иск - обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващо се в увреждане на облицовка задна броня, панел заден ляв, лайсна задна броня
лява, лайсна задна броня лява хром, джанта лята задна лява, основа заден ляв панел,
вентилационна клапа заден ляв панел, основа стоп ляв, носач заден ляв, шенкел заден ляв,
подкалник метален заден ляв, гума задна лява Nokian Wetproof 205/55/16, основа заден ляв
панел вътрешна и носач заден ляв горен на собствения на ищеца автомобил марка „***“, с
рег. № ***, причинени в резултат на реализирано на 12.05.2023 г. ПТП, в гр. Варна, което
ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. марка „***“, с рег. № ***, застрахован по
договор за „гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва
върху главницата от 4171,16 лв., считано от представяне на удостоверение от ищеца за
прекратена регистрация на МПС, на основание чл. 432 вр. чл. 390 КЗ и чл.86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ акцесорното искане предявено от ищеца З. И. М., ЕГН **********, с
адрес: ***против ответното дружество ЗД „Б. И.“ АД ЕИК ***, със седалище ***,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К., в частта в която се претендира присъждане на
законната лихва върху главницата от 4171,16 лв. считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 27.11.2023 г., до представяне на удостоверение от ищеца за прекратена
регистрация на МПС, като неоснователно и недоказано съгласно чл. 86,ал.1 ЗДД .
ОСЪЖДА ответното дружество ЗД „Б. И.“ АД ЕИК ***, със седалище ***,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца З. И. М., ЕГН **********, с
адрес: *** СУМАТА от общо 1621.85 лв. (хиляда шестстотин двадесет и един лева и
осемдесет и пет стотинки) – представляваща сторените от ищеца пред настоящата
инстанция съдебно –деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Присъденото парично обезщетение съгласно чл.127, ал.4 ГПК може да бъде
изплатено от ответното дружество на ищеца ,по избрания и посочен начин от ищеца , а
именно по банков път, по банкова сметка с реквизити IBAN BG *** – специална сметка с
титуляр адвокат Й. К. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Окръжен
16
съд Варна в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа .
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм
представители .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
17