Определение по гр. дело №30539/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 септември 2025 г.
Съдия: Полина Андонова Хаджимаринска
Дело: 20241110130539
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 май 2024 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40211
гр. София, 29.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20241110130539 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от М. П. П. срещу „И* А* М****“ АД
и „Ф*Б*“ ЕООД.
На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 4.12.2025г.
от 14,50 часа, за която дата да се призоват страните.
УКАЗВА на ищцата, в срок до първото съдебно заседание, да уточни петитума
на исковата молба като посочи ответник по всеки от предявените искове поотделно.
При неизпълнение исковата молба ще бъде върната и производството по делото
прекратено.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД вр.
чл. 143 и чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожността на сключен от ищцата с „И* А*
М*“ АД Договор за паричен заем № 4939093 от 30.10.2023г. и на сключен от ищцата с
„Ф* Б*“ ЕООД Договор за предоставяне на гаранция № 4939093 от 30.10.2023г.
В исковата молба ищцата твърди, че на 30.10.2023г. е сключила Договор за
паричен заем № 4939093 с „И****А** М***“ АД, по силата на който е получила в
заем сумата от 400 лв. В чл. 4 от договора е предвидено обезпечаване на заема с
1
гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на
заемодателя, или гаранция от одобрено от заемодателя дружество. Съобразно
договорените изисквания на 30.10.2023г. ищцата сключила с „Ф** Б**“ ЕООД Договор
за предоставяне на гаранция № 4939093, по силата на който посоченото дружество
поело задължение да обезпечи предоставения заем срещу възнаграждение, дължимо от
заемополучателя разсрочено на вноски, заедно с месечните вноски по договора за
заем. Съгласно постигнатите договорености плащането на вноските от
възнаграждението за предоставеното обезпечение е следвало да бъде извършвано към
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, което дружество е било упълномощено от „Файненшъл
България“ ЕООД за събиране на сумите в негова полза. Ищцата навежда, че така
сключените договори са нищожни, в подкрепа на което излага подробно обосновани
доводи. Поддържа нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК като твърди липса на яснота и
определеност на методиката за формиране на посочения в договора за заем ГПР.
Твърди, че възнаграждението за предоставеното обезпечение не е включено в ГПР,
като по този начин счита, че се заобикаля и императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Поддържа също, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК в договора за заем не са
посочени условията за прилагането на лихвения процент – не е уточнена базата, върху
която се начислява същия. Посочва още, че договорената възнаградителна лихва
надвишава трикратния размер на законната лихва, което влече нищожност на клаузата
за лихва поради накърняване на добрите нрави. Уговарянето на възнаграждение за
обезпечаване на заема също намира да е в разрез с добрите нрави, доколкото то
осигурява допълнителна печалба на кредитора, без на потребителя да се предоставя
реална услуга, което не съответства на принципите за добросъвестност и
справедливост. Счита, че оспорените клаузи са и неравноправни и на основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП нищожни, като в тази връзка твърди, че същите не са индивидуално
уговорени. С тези доводи ищцата обосновава правния си интерес от търсената искова
защита.
От страна на ответниците са постъпили отговори на исковата молба с изразено
становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Навеждат, че
не са пасивно процесуално легитимирани, тъй като вземанията по процесните
договори са прехвърлени в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД по силата на договор за цесия. По същество оспорват твърденията на ищцата за
нищожност на договорите, като поддържат, че са валидно сключени и не страдат от
сочените в исковата молба пороци.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищцата, че носи тежестта да докаже сключване на оспорените
договор за паричен заем и договор за предоставяне на гаранция с посоченото в
исковата молба съдържание и твърдяните пороци, които влекат тяхната нищожност.
2
УКАЗВА на ищцата, че не сочи доказателства за сключването на сочения от нея
договор за паричен заем.
УКАЗВА на ответниците, че носят тежестта да докажат наличието на
действителни договорни правоотношения с ищцата по оспорените договори, а по
възраженията за недопустимост – и прехвърлянето на вземанията по договорите в
полза на трето лице, за което не сочат доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените от ищцата с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищцата – и преписи от
отговорите на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3