О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/……….03.2019 год., гр. Варна
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
разгледа въззивно гр.
дело № 193 по описа на съда за 2019 год.,
докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, както
следва:
І. Въззивна жалба от А.Д.А. ***, срещу Решение
№ 3148/03.07.2018 год., постановено по гр. дело № 9689/2017 год. по описа на
РС-Варна, поправено с Решение № 5002/05.12.2018 год., в частта му, с която е
отхвърлен като неоснователен предявен
от А.Д.А. ЕГН **********, адрес:
*** и З.Ж.З. ЕГН ********** ***(съищец
на ищеца и процесуален субституент А.Д.А.) срещу
С.Й.А. ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно основание
чл. 134
ЗЗД, вр.
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
прогласяване нищожността, поради
накърняване на добрите нрави, на
договор за покупко-продажба,
сключен с нот.
акт № 185 т. I рег. № 1983, дело
№ 149/2012г. от 12.07.2012г. на
нотариус Марина Ташева, с който З.Ж.З.
ЕГН ********** е продала на С.Й.А.,
ЕГН ********** недвижим имот,
представляващ апартамент
№ 111, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Владислав Варненчик",
бл. 216,
вх. 4,
етаж 4, съставляващ имот с идентификатор
10135.4505.68.4.15 по КК на гр. Варна, с
площ от 40, 25 кв. м.,
заедно с принадлежащото му избено помещение
№ 111 и 0, 2718 % идеални
части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху терена;
ІІ. Въззивна жалба от С.Й.А. *** и
З.Ж.З. ***, подадена чрез срещу същото решение в частта му, с
която е обявена за относително недействителна спрямо
ищеца А.Д.А., ЕГН **********, адрес:
***, на
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, сделката,
обективирана в нотариален
акт за покупко-продажба
№ 185, т. I, рег.№ 1983, дело
№ 149/2012г. от 12.07.2012г. на
нотариус Марина Ташева, по силата на
която З.Ж.З. ЕГН ********** се
е разпоредила в полза на С.Й.А., ЕГН ********** със следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 111, находящ се в гр. Варна,
ж.к. „Владислав Варненчик", бл. 216, вх. 4, етаж
4, съставляващ имот с идентификатор 10135.4505.68.4.15 по КК на гр. Варна, с площ от 40, 25 кв. м.,
заедно с принадлежащото му избено помещение
№ 111 и 0,2718 % идеални
части от общите части на
сградата и от
правото на строеж върху терена.
В жалбата на А.Д.А. са наведени оплаквания, че решението в
атакуваната от него част е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в
нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните
правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства. След като е установено по делото, че пазарната стойност на
апартамента към момента на сключване на договора за продажба е 35 000
лева, а договорената продажна цена на апартамента е 13 764, 60 лева
(размера на данъчната му оценка) то изводът на районния съд, че не е налице
нееквивалентност на уговорените престации и че
договорът не накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД е неправилен е необоснован.
Отправено
е искане за отмяна на решението в тази част и за постановяване на друго, с
което искът по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за
прогласяване нищожността на договора за продажба по нот.
акт № 185/2012 год. на нотариус М. Ташева да бъде уважен.
Доказателствени искания в жалбата не са направени.
В писмен
отговор, подаден от С.Й.А. *** и З.Ж.З. ***,
чрез процесуален представител адв. А.А. жалбата се оспорва като неоснователна.
Във въззивната жалба на С.Й.А.
*** и З.Ж.З. *** са наведени оплаквания, че първоинстанционното
решение в атакуваната от тях част е неправилно и незаконосъобразно, постановено
е в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Решението е и необосновано, немотивирано, не съответства
на доказателствата по делото и на действителното правно положение.
Отправено е искане за отмяна на решението в атакуваната от двамата въззивници част и за постановяване на друго, с което
предявеният от А.А. против тях иск с правно основание
чл. 135 ЗЗД да бъде отхвърлен.
С жалбата са направени следните искания за събиране на доказателства във
втората инстанция: 1) за приемане на представени с жалбата писмени
доказателства: жалба от З.Ж.З. до Трето РУ на МВР при ОД на МВР – Варна от
15.10.2012 год.; прокурорско постановление от 03.09.2012 год. по прок. преписка № 10815/2012 год. на РП-Варна; 2) за
издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдят от Трето РУ
на МВР при ОД на МВР – Варна с преписката по жалбата на З.Ж.З. до Трето РУ на
МВР при ОД на МВР – Варна от 15.10.2012 год.; 3) за допускане до разпит на
двама свидетели за установяване на обстоятелството, че през месец октомври 2012
год. страните по делото са се виждали заедно в полицията по повод предаването
на ключвете от процесния апратамент от ищеца А.А. на
ответника С.А.; 4) да бъде допуснат по реда на чл. 176 ГК следния въпрос към
ищеца А.Д.А.: „През октомври 2012 год. страните по делото виждали ли са се в полицията по повод
предаването на ключовете от процесния апартамент от
ищеца на ответника С.А.?“
В писмен
отговор А.Д.А., чрез процесуален представител адв. В.
В. *** оспорва въззивната жалба на С.А. и З.З., счита, че е неоснователна, а решението в атакуваната от
тях част – за правилно и настоява да се потвърди в тази част (в случай, че
неговата въззивна жалба бъде счетена за
неоснователна). Оспорва и направените с жалбата искания за събиране на доказателства
във въззивната инстанция. Счита, че са преклудирани и не са налице основанията по чл. 266, ал. 2
и/или ал. 3 ГПК.
Настоящият състав, като се запозна с делото, намира оплакванията на въззивниците С.А. и З.З. за
допуснати от първоинстанционния съд съществени
нарушения на процесуалните правила за основателни по следните съображения:
В исковата си молба ищецът А.А. е навел
следните твърдения:
Наследник е по закон и по завещание на починалата си майка Мария Кънчева
Василева, б. ж. на гр. Варна, починала на 26.06.2012 год. Приживе с договор за
прехвърляне на собствеността върху имот срещу задължение за гледане и издръжка скл. с нот. акт № 191/1993 год.
на ВнН, наследодателката му
е прехвърлила на З.Ж.З. собствеността върху апартамент
№ 111, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Владислав Варненчик",
бл. 216,
вх. 4,
етаж 4, съставляващ обект с идентификатор
10135.4505.68.4.15 по КК на гр. Варна, с
площ от 40, 25 кв. м.,
заедно с принадлежащото му избено помещение
№ 111 и
0, 2718 % идеални
части от общите части на
сградата и от
правото на строеж върху терена.
По предявен от ищеца А.А., в качеството му на
наследник по завещание на Мария Кънчева Василева против приобретателката
З.Ж.З. иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с влязло в сила решение по в. гр. дело №
1002/2015 год. на ОС-Варна договорът по нот. акт №
191/1993 год. е развален.
Преди вписването на исковата молба, с която е бил предявен иска по чл.
87, ал. 3 ЗЗД, З.Ж.З. е продала на С.Й.А. процесния апартамент с договор за продажба, скл. с нот. акт № 185/12.07.2012
год. за сумата от 13 764, 60 лева, която според договора купувачът е
трябвало да плати в тридневен срок от сключването му. Продажната цена не е
платена и понастоящем от купувача.
Независимо, че искът за разваляне на договора по нот.
акт № 191/1993 год. на ВнН е бил уважен, извършената
разпоредителна сделка по нот. акт № 185/2012 год. е
пречка процесният апартамент да се върне в патримониума на ищеца, с оглед нормата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД,
респ. З.Ж.З. да изпълни задължението си към ищеца за връщане на имота.
Ищецът твърди, че договорът за продажба по нот.
акт № 185/12.07.2012 год. е нищожен поради накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.
трето ЗЗД – налице е значителна нееквивалентност на насрещните престации, апартаментът е продаден на цена, много по –
ниска от реалната пазарна цена на имота към момента на сключване на договора,
както и че очевидната цел на договарящите е била да се накърнят интересите му
на действителен собственик на имота.
Твърди също, че договорът за
продажба по нот. акт № 185/12.07.2012 год. е сключен единствено
с цел да бъдат увредени интересите му, тъй като към момента на сключването му и
понастоящем страните по договора живеят на съпружески начала.
В
съответствие с изложените твърдения са предявени три
обективно съединени в условията на евентуалност един спрямо друг искове, както
следва:
1) Иск по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, заявен
като главен, предявен против З.Ж.З. *** С.Й.А. ***, за прогласяване на
нищожността, поради накърняване на добрите нрави, на договор за
покупко-продажба, скл. с нот.
акт № 185 т. I рег. № 1983, дело
№ 149/2012г. от 12.07.2012г. на
нотариус Марина Ташева, с който З.Ж.З.
е продала на С.Й.А. имот, представляващ апартамент
№ 111, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Владислав Варненчик",
бл. 216,
вх. 4,
етаж 4, съставляващ имот с идентификатор
10135.4505.68.4.15 по КК на гр. Варна, с
площ от 40, 25 кв. м.,
заедно с принадлежащото му избено помещение
№ 111 и 0,2718 %
идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху терена. Ответници
по този иск, в условията на факултативно необходимо другарство, са страните по
договора, чиято нищожност ищецът претендира да бъде прогласена – З.Ж.З. и С.Й.А..
2) Иск по чл. 135 ЗЗД, заявен като
евентуален спрямо иска по чл. 26, ал. 1, предл. трето
ЗЗД, за обявяването му за недействителен спрямо ищеца А.Д.А.
*** на договора за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 185 т. I рег. № 1983, дело
№ 149/2012г. от 12.07.2012г. на
нотариус Марина Ташева, с който З.Ж.З.
е продала на С.Й.А. имот, представляващ апартамент
№ 111, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Владислав Варненчик",
бл. 216,
вх. 4,
етаж 4, съставляващ имот с идентификатор
10135.4505.68.4.15 по КК на гр. Варна, с
площ от 40, 25 кв. м.,
заедно с принадлежащото му избено помещение
№ 111 и 0, 2718 % идеални
части от общите части на
сградата и от
правото на строеж върху терена. Ответници по този иск,
също при условията на факултативно необходимо другарство, са страните по
договора за продажба – З.Ж.З. и С.Й.А. – чиято недействителност спрямо ищеца се претендира да
бъде обявена.
3) Иск по чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД,
заявен като евентуален спрямо иска по чл. 135 ЗЗД, за разваляне на договора за
продажба, сключен с нот. акт № 185
т. I рег. № 1983, дело №
149/2012г. от 12.07.2012г. на
нотариус Марина Ташева, поради неизпълние на задължението на купувача С.Й.А. да заплати
уговорената цена. Ответник по този иск е само купувачът С.Й.А., а ищци – А.Д.А., кредитор на З.Ж.З. и процесуален субституент, и З.Ж.З. – длъжник на ищеца А. и продавач по
договора за продажба, респ. лицето, чието материално право (правото да развали
договора поради неизпълнение) е предявено с иска, съгласно чл. 26, ал. 4 ГПК. Процесуалната
легитимация на З. З. на съищец по иска по чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, наред с ищеца – процесуален
субституент А.А., произтича
от закона – двамата са необходими другари в условията на задължително
необходимо другарство.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК чрез процесуален представител адв. А.А. *** ответниците
З.Ж.З. и С.Й.А. са оспорили предявените против тях искове по чл. 26, ал.
1, предл. трето ЗЗД и по чл. 135 ЗЗД. Относно иска за
нищожност на договора за продажба по нот. акт №
185/2012 год. на ВнН считат, че договорът не е
нищожен на заявеното от ищеца основание. Навеждат доводи, че уговарянето на
продажна цена равна на данъчната оценка на имота е съобразно установения в ЗЗД
принцип на свобода на договаряне; в случая не е налице нееквивалентност на
насрещните престации до степен, при която, според
установените в съдебната практика критерии, едната от престациите
да е практически нулева, т. е., да е сведена до липса на престация.
Относно заявения срещу тях двамата в условията на евентуалност спрямо иска по
чл. 26, ал. 1 ЗЗД иск по чл. 135 ЗЗД са оспорили качеството на кредитор на
ищеца спрямо ответницата З.З.; оспорили са знанието за
увреждане, както у З., така и у А.; навели са твърдения, че към момента на
сключването на договора за продажба на 12.07.2012 год. З. не е имала качеството
длъжник на ищеца, нито е знаела, че е
длъжник, ответникът А. също не е знаел за подобно обстоятелство. Оспорили са и
твърденията на ищеца, че към момента на сключване на договора са живеели на
съпружески начала. Посочили са, че са във фактическа раздяла от средата на 2011
год. Оспорили са саморъчното завещание, обявено с протокол от 29.08.2012 год.
на нотариус О. Стефанов с рег. № 196, с което ищецът е назначен за наследник на
Мария Кънчева Василева и са поискали представянето на оригинала съобразно чл.
183 ГПК.
По отношение на предявения от ищеца в качеството му на процесуален субституент на З.З. иск по чл.
134 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, в същия писмен
отговор ответникът по този иск С.А. го е оспорил като недопустим, евентуално – неоснователен.
Оспорил е качеството на кредитор на ищеца А. А. към З.З.,
респ. качеството на З. на длъжник на ищеца; оспорил е З. да е бездействала;
посочил е, че З. не разполага с право да развали договора за продажба, поради
неизпълнение на задължението му за заплащане на цената, а само да иска реално
изпълнение – плащане на уговорената цена; посочил е, че задължението му за
заплащане на цената на апартамента е погасено чрез прихващане с негово вземане
към съконтрахента му по договора за продажба – З.З., въз основа на споразумение помежду им, сключено
непосредствено след сключването на договора за продажба.
По делото не са спорни следните обстоятелства: страните по договора за проджба, скл. с нот. акт № 185/2012 год. – З.Ж.З.
и С.Й.А. – не са сключвали граждански
брак; уговорената в договора за продажба на апартамента цена не е заплатена от
купувача С.Й.А..
При разпределяне на доказателствената тежест с
доклада по делото относно подлежащите на доказване релевантни за спора факти,
съдът е вменил в тежест на ищеца А.А. да установи:
качеството си на кредитор по отношение на З.З.;
действия на длъжника З., с които тя го уврежда; че длъжникът при извършването
им е знаел за увреждането; че вземането му е възникнало преди датата на
извършването на правните действия от длъжника, които се атакуват с иска; факта
на сключване на атакуваната сделка и наличието на въведения от ищеца порок на
сделката – че е сключена при
накърняване на добрите нрави с оглед нееквивалентност на уговорените престации.
В тежест на ответниците е вменил да докажат:
че вземането [на З.З.] за продажната цена по
договора за продажба от 12.07.2012 год. е погасено чрез прихващане; че З.З. разполага с достатъчно имущество, от което ищецът да
удовлетвори вземането си; да оборят презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД за
знание за увреждане, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или
сестра на длъжника.
В проведеното на 23.02.2018 год. в първото открито съдебно заседание,
представеното от ищеца в официално заверен препис саморъчно завещание на Мария
Кънчева Василева, с което същият е назначен за неин наследник, е било изрично
оспорено от ответниците З.З.
и С. Анрдеев, с твърдения, че не е написано от завещателката и не е подписано от нея, ищецът е заявил, че
ще се ползва от документа, открито е производство за проверка на истинността на
документа, като е вменено в тежест на оспорилите го страни – З.З. (ответник по два от исковете) и С.А. (ответник по трите
предявени иска) да ангажират доказателства във връзка с откритото производство
по чл. 193 ГПК.
При тези данни настоящият състав намира, че при разпределението на доказателствената тежест във връзка с установяване на
подлежащите на доказване релевантни за повдигнатите правни спорове факти, са
допуснати нарушения на процесуалните правила, част от които нарушения имат
отношение и към въпроса относно процесуалната допустимост на предявените от
ищеца А.А. искове от гледище на правния му интерес да
атакува изцяло договора за продажба, скл. с нот. акт № 185/2012 год. (по иска по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД и по иска по чл. 135 ЗЗД), а относно
косвения иск по чл .134 ЗЗД, вр.
чл. 87, ал. 3 ЗЗД – в качеството си на процесуален субституент
на З.З. да претендира разваляне на целия договор.
На първо място, в нарушение на чл. 193, ал. 3, изр. второ ГПК е вменено
в тежест на ответниците З.З.
(ответник по два от исковете) и С.А. (ответник по трите предявени иска) да
установят неистинността на саморъчното завещание. Саморъчното завещание е
частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, поради
което и съобразно чл. 193, ал. 3, изр. второ ГПК тежестта да докаже истинността
му (включилно и че е изцяло написано от лицето,
сочено за завещател) пада върху страната, която го е представила и се ползва от
него – в случая тази тежест пада върху ищеца А.А..
Въпросът за валидността на саморъчното завещание е от значение за преценката за
допустимостта на исковете, за което въззивният съд
следи служебно. Налице са доказателства, че наследниците по закон на Мария
Кънчева Василева са двама – ищецът А.Д.А. (неин син) и Кънка Димитрова Колева –
дъщеря на наследодателката. В случай, че завещанието
е невалидно от гледище на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН (в какъвто смисъл са
направените от ответниците оспорвания – че
завещанието не е написано от завещателката и не е
подписано от нея) тогава ищецът има интерес да атакува договора за продажба по нот. акт № 185/2012 год. с исковете по чл. 26, ал. 1 ЗЗДЗ и
чл. 135 ЗЗД, съответно и да иска развалянето му в качеството си на процесуален субституент на продавача З.З. по
иска по чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД, само до
обема на наследствените си права – за 1 / 2 част, а не целия договор. В случая
следва да се съобрази, че ответникът С.Й.А. не е бил страна в производството по
гр. дело № 2257/2013 год. по описа на РС-Варна, съответно в производството по
в. гр. дело № 1002/2015 год. на ОС-Варна, поради което и това решение (имплицитно
съдържащо в себе си и констатацията, че ищецът А.А. е
наследник по завещание на Мария Кънчева Василева и в това си качество може да
претендира разваляне на целия договор по нот. акт №
191/1993 год., сключен от наследодателката му, а не
само до обема на наследствените му права като наследник по закон) не го
обвързва по никакъв начин.
Предвид изложеното следва да се
укаже на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че саморъчното завещание, обявено с протокол от 29.08.2012 год. на нотариус О.
Стефанов с рег. № 196, с което ищецът е назначен за наследник на Мария Кънчева
Василева е написано и подписано от завещателката и да
му се предостави възможност да посочи и представи доказателства за установяване
на тези обстоятелства.
На следващо място дадените от първоинстанционния съд към ищеца указания относно тежестта
на доказване на относимите факти досежно
предявения от него в условията на евентуалност спрямо иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД
иск по чл. 135 ЗЗД също са некоректни. Договорът за продажба по нот. акт № 185/2012 год. е възмезден, при което и съгласно чл.
135, ал. 1, изр. второ ЗЗД именно ищецът следва да докаже, че и лицето, с което
неговият длъжник е договарял (в случая ответникът С.А., купувач по договора) е
знаел за увреждането. Доколкото по отношение на страните по договора за
продажба не са налице условията за прилагане на установената в чл. 135, ал. 2 ЗЗД презумпция за знание, всички елементи от фактическия състав на иска по чл.
135 ЗЗД подлежат на доказване от ищеца, включително и знанието за увреждане у
третото лице, с което длъжникът е договарял - в случая знанието у ответника С.А.
за увреждане на ищеца. При това положение неправилно е вменено в тежест на ответниците по иска по чл. 135 ЗЗД да оборват презумпцията
по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, каквото процесуално задължение те нямат.
Наред с това настоящият състав констатира, че в нарушение
на закона (чл. 43, ал. 3 от ЗАдв) адв.
А.А. *** е представлявал насрещни страни по делото по предявения в евентуалност иск по чл.
134 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД – ответникът по този
иск С.А. и съищецът З.З.,
чиято процесуална легитимация на съищец по този иск
произтича от закона – чл. 26, ал. 4 ГПК. Т. е., в случая е налице недопустимо процесуално представителство на насрещни страни
по делото (чл. 43, ал. 3 от ЗАдв), което
налага да се дадат указания на З.З. – съищец по заявения в условията на евентуалност от ищеца А.А. иск по чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 87,
ал. 3 ЗЗД да упълномощи друг процесуален представител, който да я представлява
по иска по чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
По
направените от въззивниците С.А.
и З.З. (ответници по иска
по чл. 135 ЗЗД) доказателствени искания съдът ще се
произнесе в съдебното заседание.
Водим от
горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за разглеждане подадената от А.Д.А. *** въззивна
жалба срещу Решение № 3148/03.07.2018 год., постановено по гр. дело № 9689/2017
год. по описа на РС-Варна, поправено с Решение № 5002/05.12.2018 год. в частта
му, с която е отхвърлен предявен
от А.Д.А. ЕГН **********, адрес:
*** и З.Ж.З. ЕГН ********** ***(съищец
на ищеца А.Д.А.) срещу С.Й.А.
ЕГН **********, адрес: ***, иск
с правно основание чл. 134
ЗЗД, вр.
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
прогласяване нищожността, поради
накърняване на добрите нрави, на
договор за покупко-продажба,
сключен с нот.
акт № 185 т. I рег. № 1983, дело
№ 149/2012г. от 12.07.2012г. на
нотариус Марина Ташева;
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от С.Й.А.
*** и З.Ж.З. ***, срещу Решение №
3148/03.07.2018 год., постановено по гр. дело № 9689/2017 год. по описа на РС-Варна,
поправено с Решение № 5002/05.12.2018 год. в частта му, с която е обявена за
относително недействителна спрямо
ищеца А.Д.А., на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, сделката, обективирана в нотариален
акт за покупко-продажба
№ 185, т. I, рег.№ 1983, дело
№ 149/2012г. от 12.07.2012г. на
нотариус Марина Ташева, по силата на
която З.Ж.З. ЕГН ********** се
е разпоредила в полза на С.Й.А., ЕГН ********** със следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № 111, находящ се в гр. Варна,
ж.к. „Владислав Варненчик", бл. 216, вх. 4, етаж
4, съставляващ имот с идентификатор 10135.4505.68.4.15 по КК на гр. Варна, с площ от 40, 25 кв. м.,
заедно с принадлежащото му избено помещение
№ 111 и 0,2718 % идеални
части от общите части на
сградата и от
правото на строеж върху терена;
УКАЗВА
на ищеца А.Д.А. ***, че в негова тежест е да докаже,
че: 1) саморъчното завещание, обявено с протокол от 29.08.2012 год. на
нотариус О. Стефанов с рег. № 196, с което ищецът е назначен за наследник на
Мария Кънчева Василева е написано и подписано от завещателката:
2) ответникът С.Й.А. – купувач по договора за
продажба, скл. с нот. акт №
185/2012 год. е знаел за увреждането на ищеца при сключването на договора;
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ИЩЕЦА А.Д.А. в срок най-късно в откритото съдебно
заседание да посочи и представи доказателства
за установяване на тези обстоятелства, като му УКАЗВА, че при неизпълнение на
горното в посочения срок същият губи възможността да стори това по – късно;
УКАЗВА на З.Ж.З. – съищец по заявения в условията на евентуалност от ищеца А.А. срещу С.Й.А. иск по чл. 134 ЗЗД, вр.
чл. 87, ал. 3 ЗЗД да упълномощи друг процесуален представител, който да я
представлява по иска по чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 87, ал.
3 ЗЗД, с оглед забраната по чл. 43, ал. 3 ЗАдв.
НАСРОЧВА ДЕЛОТО ЗА разглеждане в открито съдебно заседание на 08.04.2019 год. от 14, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно
с връчване на препис от настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.