№ 256
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина И.а
Мила П. Лазарова
при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова
в присъствието на прокурора Р. Н. Т.
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251100600685 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.
С присъда от 25.09.2024г. по нохд № 14700/2023г. на СРС, НО, 13 състав,
подсъдимият Ц. С. Г. е признат за невиновен и на основание чл. 304 от НПК е
оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1
от НК.
С присъдата и на основание чл. 190, ал.1 от НПК съдът е постановил
разноските по делото да останат за сметка на държавата.
Срещу присъдата, в срока по чл. 319 от НПК, е постъпил протест от прокурор
при СРП с искане за отмяната й като неправилна и постановяване на нова от
въззивната инстанция, с която подсъдимият Г. да бъде признат за виновен и осъден по
повдигнатото му обвинение. Прокурорът намира, че събраните по делото
доказателства установяват, че с деянието подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, като в подкрепа на това сочи
свидетелските показания на М., М., Б., И. и И., заключението на експертизите и
1
писмените доказателства.
След запознаване с мотивите към присъдата, е постъпило допълнение към
протеста, в което се излагат подробни съображения. Прокурорът оспорва изводите на
съда за предубеденост на свидетелите М., М., Б. и И. като заинтересовани от изхода на
делото, както и ползването на свидетелските показания на И. само от досъдебното
производство.
В дадения ход по същество, представителят на СГП поддържа протеста по
изложените в него съображения. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за
предубеденост на свидетелските показания и за надграждане на версията на св. И..
Намира, че от доказателствата по делото безспорно се установяват всички обективни и
субективни белези на престъплението за което е предаден на съд подсъдимия.
Предлага въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови
осъдителната такава, като определи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6
месеца, изпълнението на което да бъде отложено с три годишен изпитателен срок.
В пледоарията си защитникът на подс. Г. – адв. М. пледира, че показанията на
свидетелит, върху които е изградено държавното обвинение са тенденциозни и
вътрешно противоречиви. Счита, че тези свидетели се явяват и заинтересовани от
изхода на делото, не само защото към инкриминирания момент са били служители на
ощетеното юридическо лице, но и по причина, че част от тях са осъществили
неправомерни действия срещу личността на подсъдимия, за които се води друго
наказателно производство. Изтъква, че в хода на делото са събрани и други гласни
доказателствени средства, които по категоричен начин подкрепят изложената от подс.
Г. версия за случилото се. В заключение моли въззивния съд да потвърди
оправдателната присъда като правилна и законосъобразна.
В правото си на лична защита подсъдимият Г. поддържа казаното от защитника
му, намира, че в телефонното обаждане до тел. 112 не се съдържат данни И. да е
станал свидетел на счупването на прожектора, а такива данни се появяват на много по-
късен етап в хода на делото. В последната си дума моли да бъде потвърдена присъдата
на първоинстанционния съд.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези,
изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, следното:
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно
следствие, при гарантиране правото на страните да участват, да сочат доказателства, а
на подсъдимия – да се защитава. Първоинстанционният съд е положил необходимите
усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите
доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото. Въззивният състав, след като подложи на анализ
2
доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат
направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което
споделя в цялост фактическите констатации на СРС. Въз основа на извършения
собствен анализ на събраните доказателства, СГС приема за установено от фактическа
страна следното:
Подс. Ц. С. Г., с ЕГН **********, роден в гр. София, българин, български
гражданин, неосъждан, разведен, с висше образование, живущ в гр. София, ул. ****.
На 12.05.2022 г. в заведение „Соло“, находящо се в гр. София, ул. „Славянска“
№ 29 се провеждали снимки на телевизионния сериал „Мен не ме мислете“. Снимките
започнали през светлата част на денонощието и продължили до късно вечерта, като за
целта на тротоара пред ул. „Славянска“ № 33 била разположена специализирана
осветителна техника - прожектор Joker Bug 1600, насочен към фасадата на сградата с
цел осветяване вътрешността на заведението. Снимачният процес и съпровождащите
го шум и светлина изнервили подсъдимия, който се намирал в дома си на посочения
адрес. Около 22:30 часа подсъдимият слязъл на улицата и започнал разговор със
служителите на „Междинна станция“ ООД, които се намирали пред заведението и се
занимавали с техническата организация на снимките. Подс. Г. се оплакал, че
светлината влиза в дома му и му пречи да заспи, като му било отговорено, че работата
по сериала ще продължи още около половин час и екипът разполага с разрешение за
това. Подсъдимият не намерил за приемливи получените отговори, тъй като дейстията
се развивали след 22:00 часа, което довело до размяна на по-остри реплики. Ядосан
подсъдимият отишъл и изключил прожектора, разположен на тротоара, което довело
до спиране на снимачния процес. Действията на подсъдимия ядосали служителите на
„Междинна станция“ ООД, които му попречили да влезе във входа на блока му.
Вербалният конфликт между тях прерастнал бързо във физически сблъсък, при който
прожекторът паднал на земята и се счупил. На подс. Г. били нанесени удари, в
резултат на които той получил травми по лицето, гърдите, дясна ръка, ляв и десен
крак, изразяващи се в кръвонасядания и охлузвания. Инцидентът бил възприет от
случайни лица и съседи, които подали сигнали на телефон 112, като служители на
СДВР се отзовали и задържали подсъдимия.
В резултат на падането на прожектора били счупени 1 бр. предпазно УВ
стъкло Beamer Pyrex glass-UV protective glass на прожектор Joker Bug 1600 на стойност
78.23 лева, 1 бр. металхалогенна лампа в прожектора HMI/CSR/MSR/G22, 1600 W, UV-
Block, Single ended, 5600k, на прожектор Joker Bug 1600 cep.№ 2K15037 на стойност
182.87 .лева, 1 бр. металхалогенна лампа, резервна HMI/CSR/MSR/G22, 1600 W, UV-
Block, Single ended, 5600k, на прожектор Joker Bug 1600 cep.№ 2K15037 на стойност
182, 87 лева и 1 бp. дифузьор на SOFTUBE for JB 1600 на стойност 1388,64 лева,
всичко на обща стойност 1832, 61 лева.
3
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка въззивният съдът прие за установена въз
основа на събраните от първия съд доказателства, а именно: показанията на
свидетелите - Н. М., И. М., Ц. Б., М. И., З.П., И. И., Д.Г., Р.Г., В.Б., депозирани в хода
на първоинстанционното съдебно следствие и приобщените на основание чл. 281 от
НПК; способи на доказване – заключенията на СОЕ, СППЕ, СМЕ и аудиотехническа
експертизи; писмените доказателства и доказателствени средства – протоколи за оглед
и обиск, медицинска документация, договори, свидетелство за съдимост и др.
Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е напълно
възприета и от въззивната инстанция, тъй като е правилна и се подкрепя от събраните
по делото доказателства и доказателствени средства. Първоинстанционният съд е
изложил, по ясен и убедителен начин в мотивите си, изводите по фактите и тяхната
правна оценка, както и съображенията си относно кредитируемостта на
доказателствените средства. Съдът е направил внимателен, правилен и прецизен
доказателствен анализ и достигнатите изводи при този анализ напълно се подкрепят от
въззивната инстанция. Обсъдени са всички доказателствени източници, като не се
установи някои от тях да са били игнорирани или подценени за сметка на други.
След собствен анализ на доказателствената съвкупност, въззивната инстанция
намира, че по делото категорично е установено, че на процесната дата и място е
възникнал спор между подсъдимия и служители на „Междинна станция“ ООД,
завършил с инцидент, вследствие на който са настъпили материални щети. Безспорно
установена е конкретната увредена вещ, кои нейни части са повредени, техните
характеристики и стойност. По делото обаче не е установено с необходимата
категоричност как се е стигнало до повредата на процесния прожектор и каква е
съпричастността на подсъдимия към вредоносния резултат.
Мотивирано и обосновано първият съд е преценил, че показанията на
свидетелите Н. М., И. М., Ц. Б. и М. И. следва да бъдат подложени на критична
преценка за достоверност, доколкото същите се явяват заинтересовани от изхода на
делото. За да обоснове изводите си в тази насока проверяваната инстанция е взела
предвид не само наличните към инкриминирания момент трудови правоотношения
между свидетелите и юридическото лице, носещо имуществена отговорност за наетото
оборудване, но и обстоятелството, че в показанията на тази група свидетели се
наблюдава стремеж към пълно отричане на тяхното собствено неправомерно
поведение и това на техните колеги, с цел избягване на евентуална наказателна
отговорност насочена към тях. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото са
събрани множество доказателства, от които по безспорен начин се установява, че част
4
от участниците в снимачния екип са накърнили телесния интегритет на подс. Г.,
причинявайки на същия травматични увреди, подробно описани в заключението на
приетата СМЕ. Тези факти и обстоятелства се доказват от обясненията на подс. Г.,
показанията на свидетелите Г. и Г.а, като тези гласни доказателствени средства
намират пълна подкрепа в обективните находки по делото, отразени в заключенията на
СМЕ и аудио-техническата експертиза, възпроизвеждаща подадените сигнали до
телефон 112 за настъпилия инцидент, в три от които се говори за сбиване, при което
голяма група хора бият един човек. Правилно първият съд е отбелязал, че посочената
група свидетели не са длъжни да се самоуличават в извършване на престъпление, но
изложената от тях версия за самонараняване от страна на подсъдимия не отговаря на
обективната действителност, което сериозно разколебава достоверността на
изнесеното от свидетелите.
Въз основа на собствен анализ на показанията на свидетелите Н. М., И. М. и Ц.
Б., депозирани в хода на първоинстанционното съдебно следствие и тези депозирани
от тях в досъдебното производство (надлежно приобщени по реда на чл. 281 от НПК),
въззивният съд намира тези гласни доказателствени средства за вътрешно
противоречиви. Така, непосредствено след инцидента тримата свидетели са заявили
пред разследващия орган, че са възприели вербалната агресия на подсъдимия и когато
той тръгнал да си ходи, чули силен шум от счупване, едва след това проверили какво
се е случило и видели, че прожекторът бил счупен на земята. Т.е. в тези първи по
време показания на свидетелите, когато спомените са най-силни и ясни, е налице
доказателствен дефицит относно механизма на повреждане на процесната вещ и
конкретно инкриминираните от държавното обвинение действия на подсъдимото лице.
Едва в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съдебен състав
свидетелите излагат детайли относно конкретни действия на подс. Г., свързани с
увреждане на осветителното тяло, като тези детайли от една страна противоречат на
доказателствената природа на гласните доказателствени средства, при които обичайно
с течение на времето се наблюдава избледняване на спомените, а от друга страна
влизат в противоречие с изнесеното от свидетелите пред разследващия орган. В
досъдебното производство и тримата свидетели са заявили, че първо са чули шум от
счупване, след което са проверили каква е била причината и са констатирали счупения
на земята прожектор, докато в съдебната фаза на наказателното производство излиза,
че те са наблюдавали пряко действията на подсъдимия, при това без да им
противодействат по някакъв начин. Освен това в показанията на свидетелите М., М. и
Б. пред пърия съд се наблюдават известни противоречия относно последващото
поведение на подс. Г.. Така св. М. твърди, че подсъдимият е бутнал прожектора след
което останал до него и продължил да отправя обиди и заплахи към снимачния екип,
докато св. М. сочи, че Г. е бутнал стойката и е тръгнал да си ходи, дори семейството му
го викало от терасата, а св. Б. изнася данни за бутане и нанасяне на ритници от страна
5
на подсъдимия върху инкриминираната вещ.
Подобно на районния съд, настоящият съдебен състав намира, че не може да
кредитира показанията на св. М. И., дадени в хода на досъдебното производство. Това
е така, доколкото в хода на съдебното следствие свидетелят е демонстрирал почти
пълна липса на спомени за инцидента, като дори след прочитане на показанията му от
предходната фаза на процеса, той не е бил в състояние да потвърди първоначално
представената от него версия за повреждане на осветителното тяло, нито за липсата на
физически сблъсък между участниците в спора.
Противно на възраженията на прокуратурата, правилна и законосъобразна е
преценката на първата инстанция да кредитира показанията на св. И. от досъдебното
производство. В тази връзка първоинстанционният съдебен състав е съобразил, че в
показанията си от двете фази на наказателното производство свидетелят изнася две
коренно противоположни версии относно възприетите от него факти и обстоятелства
от значение за правилното решаване на делото. Мотивирано районният съд е избрал да
кредитира тези показания на свидетеля, които намират подкрепа в заключението на
аудио-техническата експертиза, възпроизвеждащо записа на подадения от св. И. сигнал
до номер 112, като обективно доказателство по делото. Освен това въззивният съд
намира, че представената от свидетеля в съдебно заседание версия не звуци вътрешно
стабилна, доколкото И. твърди, че не е видял нанасяне на удари спрямо подсъдимия,
но в същото време органите на реда били пристигнали на мястото на инцидента преди
сбиването да стане сериозно, т.е. все пак сочи, че е имало някаква физическа агресия,
но отзовалите се на място полицаи са предотвратили по-тежко сбиване.
Въззивният съд намира показанията на св. Б. за неинформативни относно
съществените за предмета на доказване факти и обстоятелства. Свидетелката не е
възприела лично нито повреждането на прожектора, нито описаната от нея като
„суетня“ обстановка пред заведението.
Показанията на свидетелите Д.Г. и Р.Г. също са неинформативни относно
основния предмет на доказване по делото, а именно как е настъпила повредата на
инкриминираната вещ и каква е съпричастността на подсъдимия. Свидетелите са
възприели частично стеклите се събития, като изнасят еднопосочни и
непротиворечиви данни за обстановката пред заведението и развилия се в последствие
физически сблъсък между подсъдимия и част от членовете на снимачния екип.
Въззивният съд намира показанията на свидетелите за добросъвестни и обективни,
подкрепени от заключенията на изготвените по делото експертизи, поради което ги
кредитира в цялост и използва при проверката на останалите гласни доказателствени
средства.
Настоящият съдебен състав споделя доказателствения анализ на проверяваната
инстанция и относно обясненията на подсъдимия Г.. Отчитайки двойствената природа
6
на обясненията на подсъдимото лице, като годно доказателствено средство, но и като
средство за защита, районният съд мотивирано е дал кредит на доверие на тези части
от заявеното от Г., които намират подкрепа в останалия кредитиран от съда
доказателствен материал.
Въззивният съд кредитира изготвените по делото експертизи, като
професионални, мотивирани, в пълнота отговарящи на поставените въпроси.
От правна страна:
Така установената от доказателствената маса фактическа обстановка, не
позволява на въззивния съд да направи несъмнения извод, че на инкриминираните в
обвинителния акт дата и място, подс. Г. е осъществил състава на престъплението по
чл. 216, ал. 1 от НК.
Налице е доказателствен дефицит по отношение установяване на фактическите
твърдения, посочени от държавното обвинение в обвинителния акт, инкриминиращи
поведението на подс. Г., изразяващо се в противозаконно повреждане на чужда вещ,
чрез бутане с ръка на процесния прожектор и нанасяне на удари с крак по него.
Показанията на свидетелите Н. М., И. М., Ц. Б. и М. И., въз основа на които е
изградена обвинителната теза, са противоречиви и компрометирани, поради което
съдът намира, че обвинението е останало недоказано.
Осъдителната присъда не може да почива на предположения, както е в
конкретния случай, щом след преценка на събраните по делото доказателства в
тяхната хронология и взаимовръзка те не водят до единствено възможен и несъмнен
извод за виновността на подсъдимия в извършване на инкриминираната деятелност, в
която е обвинен. Предвид събрания по делото доказателствен материал, правилно
първоинстанционният съд е признал подсъдимия Ц. Г. за невиновен, в това да е
извършил престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК,
При служебна проверка на обжалваната присъда, въззивният съд не констатира
неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални
правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната
или изменението на присъдата, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 6 от НПК, вр. чл. 338 от
НПК‚ Софийски градски съд,
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда от 25.09.2024г. по нохд № 14700/2023г. на
СРС, НО, 13 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8