МОТИВИ по НОХД №30256/2010 г. по описа на Районен
съд-Монтана
Подсъдимият Д.М.Ц. е обвинен в това, че в края на месец март 2010 г. в гр. Монтана, при условията на опасен рецидив, отнел от
владението на С.Х.Е. xxx, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да
присвои велосипед марка „Крос" на стойност 140 лв. – престъпление
по чл. 196 ал. 1 т. 1 НК вр. с чл. 194 ал. 1 НК.
Прокурорът поддържа обвинението и моли съда след като признае подсъдимия Ц.
за виновен в извършване на престъплението да му наложи наказание единадесет
месеца лишаване от свобода, което същият да изтърпи ефективно при строг режим, както
и да го осъди да заплати разноските по делото.
Подсъдимият Ц. се признава за виновен и моли съда за
снизхождение. Заявява, че има проблеми с алкохола и наркотиците и когато е
откраднал велосипеда е бил много пиян. Не е имал намерение да вреди на никого, но
искал бързо да се снабди с пари. При условията на чл. 371 т. 2 НПК признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава
съгласие да не се събират доказателства по тези факти. Прави самопризнание, като
изразява съжаление за стореното.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. Габриела
Димитрова изразява съгласие по смисъла на чл. 371 т. 1 НПК и моли съда да
определи наказание като приложи разпоредбата на чл. 55 НК с оглед направеното
от подзащитния й самопризнание в с. з. Моли съда тъй като вещта е възстановена,
стойността е неголяма, съдът да определи наказание в размер на три месеца
лишаване от свобода, като отчете обстоятелството, че подсъдимият има проблеми с
наркотици и алкохол и има нужда от лечение.
Производството е по чл. 370 и сл. от НПК – проведе се
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На
основание чл. 373 ал. 1 НПК във вр. с чл. 283 НПК, съдът прие събраните в
досъдебното производство, приобщи ги към делото и ги огласи.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият Д.Ц. е осъждан
многократно за престъпления против собствеността, видно от справка за съдимост
peг. №1431/08.09.2010 г. на БС при Районен съд - Монтана. С оглед осъжданията
му /14 присъди/, деянието предмет на настоящето обвинение, се явява извършено
от Ц. в условията на опасен рецидив по чл. 29 от НК.
Подсъдимият Ц. е безработен,
неженен и живее в дома на родителите си - гр. Монтана, ж. к. xxxx , заедно
с тях и сестра си. Има проблеми с алкохол и наркотици, движи се в лоша среда
видно от справка-характеристика /л. 14 от ДП/.
Свидетелката С.Х.Е. xxx. Тя
и десетгодишната й дъщеря притежават и ползват велосипед марка “Крос”, който Е.
xxx 2010 г. вечерта ползва, го оставя пред дома си - подпрян на оградата. Към 22.00
часа отива да го прибере и установява липсата му.
През същата вечер, подсъдимият
Ц., минавайки пред дома на Е. вижда велосипеда и решава да го вземе и да го
продаде. Трябват му спешно пари за алкохол, а и към момента на кражбата е пиян.
По време на Великденските
празници, подсъдимият с велосипеда отива до с. Д., обл. Монтана при своята
приятелка – свидетелката Р.А.. Подсъдимият предлага колелото на нейния съсед –
свидетеля А.Г.Р. за сумата от 40 лв. Тъй като вещта е запазена, а цената -
ниска, свидетелят Р. се усъмнява, че същата е крадена. Но подсъдимият заявява, че
велосипедът е лично негов, дори разполага с гаранционна карта, която ще му даде
по-късно. Свидетелят Р. му заплаща сумата от 40 лв. и взема колелото.
След подадена от
свидетелката С.Х.Е. xxx№ЗМ-536/28.04.2010 г. /л. 8 от ДП/ и проведените
оперативно-издирвателни действия, велосипедът е открит и предаден с Протокол за
доброволно предаване от дата 16.04.2010 г. от свидетеля Р., а с Разписка от 19.04.2010
г. /л. 13 от ДП/ - върнат на собственичката.
От заключението на
извършената на ДП съдебно - оценителна експертиза, което съдът приема като
обективно и безпристрастно дадено, се установява, че стойността на откраднатия
велосипед е в размер на сумата от 140 лв.
При условията на чл. 372 ал.
4 НПК, съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като
взе предвид и направеното самопризнание от подсъдимия Ц. и доказателствата
събрани в досъдебното производство.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен
и категоричен начин. С деянието си подсъдимият Ц. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 НК вр. с чл. 194 ал. 1 НК: че в края на месец март 2010 г. в гр. Монтана, при условията на опасен рецидив, отнел от
владението на С.Х.Е. xxx, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да
присвои велосипед марка „Крос" на стойност 140 лв.
Преди извършване на деянието предмет на настоящото дело, подсъдимият е осъждан
с влезли в сила присъди за извършени тежки умишлени престъпления, като му е
налагано наказание лишаване, което той е изтърпял ефективно. От изтърпяването
на това наказание, не са изминали 5 /пет/ години. Поради тези обстоятелства, настоящото
деяние се явява извършено при условията на „опасен рецидив" по смисъла на
чл. 29 ал. 1 б. "б" от НК. Поради това и то следва да се квалифицира
по чл. 196 ал. 1 т. 1 НК вр. с чл. 194 ал. 1 НК
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Причините за
извършване на деянието са желание за облагодетелстване по престъпен начин и
незачитане на правовия ред в страната. Налице е и допълнителния елемент от
субективна страна на деянието - присвоително намерение чрез фактическа власт
върху вещта.
С оглед установената фактическа обстановка и във връзка със съдимостта на Р.
съдът намира, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на горното престъпление, поради което и съдът го
призна за виновен.
По отношение определянето на съответното наказание, съдът взе предвид вида
на производството- Глава 27, чл. 371 т. 2 НПК, съобразявайки редакцията на чл. 58а НК към датата на деянието /ДВ., бр. 27/2009 г. / и разпоредбата на чл. 2 ал. 2 НК /по-благоприятния закон/. Намира, че наказанието по отношение на Ц. следва
да се определи на основание чл. 196 ал. 1 т. 1 НК вр. с чл. 194 ал. 1 НК вр. с
чл. 58а НК с чл. 55 ал. 1 т. 1 НК вр. чл. 2 ал. 2 НК - в размер на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА. Съдът определя на основание чл. 61 т. 2 ЗИНЗС първоначален “СТРОГ”
режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, като
постановява съгласно чл. 60 ал. 1 ЗИНЗС, наказанието лишаване от свобода да
бъде изтърпяно в Затвор или Затворническо общежитие
от закрит тип.
При определяне на наказанието, съдът взе предвид вида
наказание, предвидено в съответните текстове на НК, разпоредбите на общата част
на същия закон касаещи материята, както и смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. С оглед индивидуализиране на наказанието, съдът
съобрази степента на обществена опасност на деянието /сравнително ниската
стойност на откраднатата вещ и пълното й възстановяване/, подбудите за неговото
извършване, степента на обществена опасност на деянието и дееца.
С така наложеното по вид и размер наказание съдът намира,
че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната
превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително и
възпитателно по отношение на подсъдимия и останалите граждани.
При този изход на делото, подсъдимия Ц. следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ВСС-София сумата от 40 лв. - направени по делото
разноски за вещо лице, както и 5 лв. - държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист.
При така изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: